Jump to content

6. Оригиналът


Recommended Posts

6. ОРИГИНАЛЪТ

Големите любители на истинското изкуство и поклонници на красотата, не се задоволяват с репродукциите. За един оригинален екземпляр от известна картина, скулптура, или някоя ценна находка те са готови да обиколят света и да пожертвуват цяло състояние. За да се оправдаят тези хора, човек трябва да има същото разбиране, същия вкус и култура. Сами по себе си и те представляват оригинални личности, които умеят не само да намерят ценното, но и да го съхраняват като истинска скъпоценност.

Въпросът за оригинала и копието на едно произведение е познато явление в изкуството. Представите лежат ясни и определени. Познавачите на изкуството добре знаят, къде е границата на оригинала и къде започва копието. Никой, който разбира, не се бърка при избора.

През нашето време в нашата страна работи Учител. Ние Го наричахме Нашия Учител. Естествено щом е Учител ще има и ученици. Отношенията са точно определени. Учителят е на катедрата, учениците на чиновете. Той говори, те слушат - цяла верига от взаимоотношения, от които най-важното е онова, което образува, подхранва и осмисля тези отношения - любовта. Само при любовта групата може да се каже, че е идеална. Тогава започва сериозната работа - ученичеството. Едно срещу друго застават две същества от които едното дава, другото взима и всичко това въз основа на любовта. Без нея ученичеството е празна работа. Нищо не може да се постигне и реализира. Както цветята никога не биха се разцъфтели, ако слънце и влага не биха се сдружили в общ съюз да събудят цветето за живот. Отношенията са естествени, красиви, необходими. Детето не би просъществувало нито ден, ако към него непрестанно не се излива поток от обич. Законът тук е същия, душата като цветето, не би цъфнала, ако към нея една любов не излива своята топлина и светлина. Без Учител тя не би стигнала до въжделения миг на своето разцъфтяване, без Учител човек никога не би намерил възходящия път към великата цел.

Учениците знаят това, нееднократно те са опитвали въздействието на тия лъчи. Тук темата ни засяга отношението не на ученика към Учителя, а на Учителя към Ученика. Внимателно се докосваме до този дълбок и възвишен мир, не за друго, а за да си обясним стила и метода на Неговата работа, когато тя се отнася до ученика. Лесно е да се каже Учителят си служеше с положителни методи или Учителят превръща отрицателното на положително. Ние не отричаме това, но ето, че сега искаме да вникнем в цялата тази гама на отношения, за да открием скъпоценното зърно, един модел, който искаме да помним. Оглеждаме пътя и ще направим опит да видим не детайлите на метода, но поне главното.

Намираме,че Той беше от категорията на истинските познавачи и любители на изкуството, които търсят само оригиналите, независимо от цената, която им струва това трудно пътешествие. Учителят беше един от тях в един нов свят, където се формираха новите отношения между Учител и ученик, в обстановката на обилна светлина, непозната и неопитана така живо на физическия свят в историята на окултните школи. Всичко сега беше дадено без мярка, щедро, обилно, свежо, както никога не е било. Всеки Учител е неповторим, всяко учение от този ранг е ново, неповторимо. Ученикът беше изправен пред Учителя си, нямаше скрито кътче от него - целия вътрешен мир лежеше на длан, като разтворена книга — стигаше само да се навиеш, за да прочетеш всичко - минало, настояще и бъдеще. Кое беше важното, което можеше да спре погледа на Учителя? Коя страна от неговото вътрешно съдържание да обхване, имаше ли важни и неважни неща? Всеки ученик един свят, вселена. И всичко открито пред Неговия поглед.

Учителят, обаче, търсеше само едно нещо, едно единствено нещо в него - оригинала. Намираше го, показваше го на ученика като извисяваше душата пак до оригинала. След като е станал достояние на Него, да стане достояние и на ученика. Велик момент, а всичко звучи скромно, звуковете са спокойни, чисти, мелодията изящна. Неусетно се е случило нещо необикновено. Повел е ученика към върха, за да го запознае там с идеята за оригинала и копието. Ученикът сякаш е малко зашеметен от височината, защото след миг блясва отношението, облято във всичката си топлота и светлина - Неговото отношение. То е, което спира нашето внимание, то е което ни привлича и поразява. Тогава решаваме да се вдълбочим в момента, за да извлечем на повърхността на нашето съзнание мисълта, идеята, светеща и топлосърдечна, за да я направим наше преживяване.

Тогава разбираме, че винаги е било така, че това е било установено, естествено, принципно положение, до което Той винаги се извисяваше, за да погледне човека, ученика не като копие, а като оригинал. Защото какво представлява копието? Тоя бездушен негатив, който мами очите на обикновените хора, а никога очите на Един Учител; копието, което стоеше като жалко подражание, често окарикатурено, напластено с праха на времето -копието, което нищо не говореше за дълбокото, вечното, красивото вложено в човека. “Копието не ми трябва”, казваше Той “на мене ми трябва оригинала, а оригиналът, това е Божественото в човека.”

Смисълът на живота, устрема на човека, идеалът му съзнателен или несъзнателен е да се освободи от копието, за да остане оригинала. Този оригинал, който само Той Великия Майстор - Сърцеведец можеше да види, и не само да види но и да извиква на живот.

Картината е жива и релефна. Миналото, което не е минало оживява пред нас, за да разберем и видим, че всичко което сме преживяли не е било нищо друго, а верига от моменти на извисяване, когато сме заставали като ученици пред Него, за да разберем и преживеем красотата на едно ново отношение, което при всичките условия превръщаше отрицателното в положително, като намираше винаги доброто зад злото, богатството зад сиромашията, любовта зад безлюбието, красивото зад грозното, силата зад безсилието, знанието зад невежеството, реалността зад сянката - цяла гама от багри и тонове, които за Него звучаха винаги необикновено, зад които Той винаги намираше важното, ценното, дълбокото - оригиналното.

Неизброими бяха формите, богат беше езика на символите, неизчерпаем беше източника на метафорите с които Той си служеше, за да изрази идеята и извиси човека и го очисти от всичките копия и накрая да го приближи до Себе си и го накара да преживее величествения миг, че е застанал пред дверите на Безконечността в своята непорочна чистота. Изумително беше Неговото майсторство да връща човека на себе си, да му върне достойнството, вярата, надеждата, самоуважението. Там беше Неговата магия. Днес от градината на нашите преживявания можем да си изберем най-хубавите цветя и да си позволим да свием китка: можем да надзърнем в тази свята интимност и да наречем отношението с истинското име - любовно.

Само любовта вижда навсякъде красивото, положителното, оригинала. Само когато човек обича, вижда всичко това в лицето на любимия си. Не се учудваме и не се изненадваме, че Той владееше тази магия. Няма човек приближил се при Него да не е преживял съживителната струя на Неговата Любов, която имаше чудното свойство да открива оригинала. Ние само се учудваме и изненадваме когато погледнем човека и се питаме, какво ли се е случило с него в далечния, непознатия, лежащ като джунгла път, за да застане по отношения на себеподобния на другия полюс, да вижда по лесно копието, а по трудно или никак да не намира истинското в човека, реалното, прекрасното - оригинала?... По кой път трябва да тръгне човекът, коя посока трябва да вземе, за да се освободи от напластяванията на миналото и възстанови първоначалната си чистота, топлота, мекота, светлина и прояви най-хубавата си черта като човек - да намира оригинала.

Примерът сияе пред нас. Не само успяхме да го видим, но и да го преживеем. Той ни показа пътя, доказа принципността на метода, естествения Божествения метод да намира оригинала, а не копието. Много работа и много усилия са нужни на човека, за да добие тази висша интелигентност, това велико прозрение да открива оригиналите и като истинските любители на изкуство нищо да не пожали, за да се добере до тях. В това седи красотата на живота, в това блести една от целите на ученика. Навсякъде да търси и да намира положителното, красивото, божественото, оригинала, който е вложен в човека. Само любовта, само любовното отношение на човека може да му подари това велико изкуство - да намира навсякъде у всекиго оригинала.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...