7. Великият опит

[Ани]

7. ВЕЛИКИЯТ ОПИТ

Не е било време на Земята да не са правени опити. Думата опит е точно определена. Опитите се правят с различни цели. Различни са целите и материалите. Няма научна дисциплина в която да не си служат с този метод на изследване, на проучване, на откриване на закон, принцип, истина. Опити се правят в химията, във физиката, в медицината, в педагогиката, в естествената наука и пр. Опити могат да се правят и с човека с човешкото общество и с цели народи дори. Опитите могат да бъдат още социални, обществени, политически, икономически и пр. Всяка система прави свои опити в различните области. Религията също е правила и прави своите опити. Например навремето инквизицията беше един такъв опит, в миналото пък и до ден днешен войната също така е един опит. Историята е пълна с опити. Някои от тях са сполучливи, дават добри резултати, а някои са катастрофални, народите стават жертва на хрумванията на такива “учени” и “доброжелатели” на човечеството.

Човекът и обществото представляват живо тяло и най-благоприятно поле да се правят опити и най-благоприятно поле да се разбере и отчете дали опитът е бил сполучлив или не. Народите приличат на опитния златар, който притежава мерки и средства точно да разбере какъв е метала - благороден ли е или не, и какъв е скъпоценния камък - диамант или стъкло. Той никога не се лъже коя монета е златна и коя позлатена. Народът има същата способност, веднага да разбира, кое е право, кое е криво, кое е добро, кое е зло. Народът може да мълчи и да търпи, но това не значи, че няма мнение по въпроса, и че е лишен от критична и правилна мисъл.

Учението на Учителя е един от великите опити на земята. Всичко в това учение лежи ясно, определено, точно. Думите с които Учителят си служи нямат две значения, средствата са абсолютно реални, методите естествени, съобразени с тия на природата, законите, принципите са проверени - те отговарят на всичките нужди на човека. Към това учение нищо не може да се прибави и нищо не може да се отнеме. И ако ние имаме смелостта да направим анализ и изводи, то е само, за да приближим идеите до нас и вникнем в истинския смисъл скрит в тях, ако това ни се удаде разбира се. Ние не искаме да разтеглим веднъж казаното и да вземем онова, което ни е удобно и добро само за нас, ние не сме заинтересовани. Ученикът има само едно желание да учи, една задача да разбира и една цел да прилага. Ученикът едновременно става и изследовател и откривател. Учението е дадено сбито, сгъстено, като вода с ценни елементи, които трябва да бъдат открити, да се анализират и да се разберат свойствата.

Учението на Учителя не само ни интересува като един опит, но и вълнува. Ние сме раздвижени от него до глъбините на душата, изправени пред това голямо дело ние искаме да го огледаме, до колкото светлината може да ни помогне, искаме да сверяваме фактите, да опитаме принципите. Изпитваме странно усещане, намираме се пред нещо необикновено и разведряващо. Никога сякаш философската мисъл не е била толкова ясна, категорична, разбрана,акустична. С пестеливи езикови средства е казано същественото, необходимото, важното, което изцяло ще влезе в живота, практически нужно. Няма нищо излишно, всеки знак и дума е на своето място. Размишлението над казаното ни разтваря вратите към един свят, където не само се разхождаме, не само се радваме, но където можем да правим все по нови и по-нови открития на скъпоценни залежи, които ни са премного нужни. Нищо от това, което е казал Той не ни е чуждо. На всичко се спираме развълнувани, за да съзерцаваме и се радваме и накрая да потърсим ключа - учението се разкрива, ежеминутно се сменят картините, една идея има много нюанси, но истината в нея блести; светлината е основния тон. Всеки ще вземе онова, което вижда и го интересува и най-вече от което се нуждае. Математикът навсякъде вижда числа, естественикът цветя и животни, археологът паметници, ученикът методи, правила и принципи.

Учението представлява стройна система - наука за правилен, естествен и хармоничен живот. Идеите могат да влязат в основата на живота на отделната личност, на обществото, на народа и на цялото човечество. На Земята нямаше да има човек приел и приложил учението да не почувствува резултатите, жизнеспособно ли беше или не. На Земята нямаше да има противоречие, проблем, мъчнотия, конфликт,какъвто и да е той да не получат разрешение. Учението не излиза от обикновено човешко мислене, или е заимствано от разни учения на миналото, то не е изградено по някакво копие от изток или от запад. В него няма никаква компилация. Единствения извор си остава Великото, Незнайното - Реалното. Христовите принципи влизат в него, разширени и задълбочени, в светлината на нашето време. Като един идеално направен механизъм, където всеки болт влиза в своята дупчица, така също като цяло учението представлява хармонично изградена сграда, положена на великите принципи върху които почива Цялата Вселена. Тези принципи трябва да се опитат. Учението предстои да се опита, за да се види, разбере и заеме мястото, което му се пада, нещо, което ще стане независимо от желанието на ония, които не са се отказали да слагат прът на новото.

Учението прави нещата светли, достъпни, разбрани като ги свежда до съзнанието на всички живи същества и до животрептящата практика. Хората няма да се откажат да направят опита, защото премного са лъгани. Великите опити на Земята не са случайно явление. Те са като големи предприятия, които се кредитират богато. Кредитът тук също беше много голям. Този кредит носи познатото име любовта. На нея Той се връща ежеминутно, за да покаже и докаже, че няма друг път освен пътя на любовта. Непрестанно Той говори за нея като единствено условие за дълбока реформа в живота на човека. Времето за нея все беше малко, толкова много имаше да се говори за нея. Любовта беше свят на неизмеримите измерения. Само чрез любовта можеше да се разберат отношенията, които съществуваха между разумните същества; само любовта осмисляше живота. Любовта е най-мощният дух на Битието, Любовта е най-висшата религия. Любовта носи безсмъртието, тя обгръща всичко. Тя е велик огън, който внася живот. Спасението на света зависи изключително от любовта. Като любовта едва сега влиза в света. Онова, което е казано за любовта представлява истинска съкровищница, най-богата, каквато някога е била подарена на човечеството.

На запад бе направен опит да се работи само с мъдростта, а окултистите на изток - с истината. Резултатите и при едните и при другите не оправдаха очакванията. Недостижими останаха върховете. И при едните и другите липсваше влагата - живителната влага на любовта при която процесът на растенето е възможен. Както животът на Земята моментално би пресекнал, ако слънцето помръкне, така също и животът на човека се разпада, изчезва, ако любовта пресекне. Между трите принципа на живота любовта е най-голяма, тя е най-близка и най-разбрана за човека. Опитът с любовта е велик момент от живота на отделния човек, както и на цели раси и народи. Опитът бе направен. Направи го Той. И нямаше да остане човек и народ да не бъде докоснат от него, защото няма човек на земята, който да не отзвучи и реагира на вибрациите на любовта.

И когато Той казва: “Сега сме пред един велик опит, най-великият опит в света” - разбираме, че любовта е турена в ход. В света са правени хиляди опити - било е време, когато на Земята владеел егоизма - епоха е било това, било е време, когато е вилнеело насилието, неправдата, омразата. Много опити са направени с разни философски учения, религиозни и социални системи, опити имаме и с различни държавнически строеве. Неопитана е стояла само любовта. Двадесетият век бе определения, колко странно и някак си парадоксално звучи това - векът на най-големите депресии, на най-големите насилия и издевателства, на най-голямата лъжа и революционен кипеж и на толкова войни - век на големите противоречия и дълбоки конфликти. Неизповедими са пътищата на Великия план. Всичко може да се сведе до предпролетни явления. Пролетта никога не идва тихо и мирно. А когато се касае за пролетта на една епоха, нищо чудно и странно няма във всичко това, което я предшествува. Една епоха отминава, идва друга, която я измества - процесът е величав по своите размери. Реката е пълноводна и става щедра в своето долно течение, когато водите се разливат на шир, но нейната сила е вече в своя залез, силата на реката е в нейното горно течение - в нейната млада сила. Злото в света е в последния си стадий, течението на злото, на насилието, на лъжата е разлято нашир, оттам и "младенческия период” е вече отминал. Силите лежат разпръснати, дезорганизирани, безсилни да вземат инициативата. Невъзможно е вече за тях да се организират наново за ново сражение. Епохата е отшумяла, колелото е превъртяно, инсталацията е нова и поставена в ход. Човечеството ожида само едно нещо - Любовта, Светлината, Мира, Радостта. Човечеството е премного уморено и отеготено от старото, опитаното. И ако на някой му хрумне идеята да сложи бент на любовта, ще останат излъгани нищо не е в състояние да спре нейния ход, течението ще повлече самите тях и те ще опитат, кога са правили опит да я спрат.

Опитът с любовта е велик момент от историята на човечеството. Науката за любовта получи своя определен облик - тази наука трябва да бъде опитана. След големите страдания и борби на човечеството, само любовта може да заздрави раните и болезните на нашето време.

Учителят не само говори за любовта, не само даде науката за нея, но и живя по нейните закони. Той показа и доказа на опит, че тя може да се приложи и го направи в едно .малко общество, което нарече братство и опитът бе сполучлив. Каквото успя да направи Той, може да бъде направено и от човека, могат да го направят всички, като започне от личния живот и се свърши с живота на обществото. Човечеството ожида любовта. Кой ще се откаже от чистия въздух, от чистата вода, от пресния хляб?... Кой ще се откаже от хубавия живот в който царува Любовта, Светлината, Мира, Радостта - идеала на новия човек?

Светът бе готов и назрял за великия опит.