Jump to content

9. Гладът


Recommended Posts

9. ГЛАДЪТ

Единственото нещо, което не обича да говори, това е любовта. А единственото нещо, което хората в своето неразбиране искат да слушат, това е говора на любовта. Неизвестно как човекът е дошъл до това разбиране и упорито настоява на своето - иска нещата да станат не както любовта изисква, а както той желае. Ако е гладен и любовта му донесе хляб, той не се задоволява само с хляба, а казва: Стой при мене и ми кажи нещо, например кажи, че ме обичаш, или ми го напиши да го имам за спомен. А тя не може да направи такова нещо, не може да се изкриви и нагоди, както човек иска. Тя казва кратко - Нямам време, и си заминава. Свършила си е работата, изпълнила е великото поръчение, всичко друго е влизане в обикновения порядък на живота. А там я няма любовта.

Ако човек е скръбен, тя идва при него само за един миг, изгонва скръбта и пак си заминава. Човекът пак я спира, пак е недоволен. Иска тя да постои час два, ден. Невъзможно е това и не може да го разбере, не е учил науката за малките величини и не е преживял състоянието на глада. Няма нужда човешка, която любовта да не задоволява, ала на човека все нещо не му достига и той не знае какво. Липсва му широта и дълбочина. Движи се в света на малките измерения и не може да улови красотата и уханието на любовта, изявена в краткия миг и в състояние на глад, в любовта в която има всичко, но няма думи; или ако има, то тя е само една. И затова рядко се случва да се спре при човека и да я каже. Цяло събитие. Кратко и меко тя го пита: Липсва ли ти нещо? Не се ли отзовах крепко на твоите нужди? С това тя иска да му каже още нещо: Не мога да изневеря на себе си, не мога да изкривя пътя по който стигам най-бързо до тебе. Човек не знае, че онова, което той иска от нея не е любов, а обикновени човешки желания, които нямат нищо общо с любовта. При това тези желания нищо няма да му дадат. Човек трябва да се пази от тях. Зад думите винаги се крие нещо користно.

Любовта не говори. Тя само действува. В основата на това действие стои трепетното желание да задоволи нуждите на човека - физически и душевни. Тя няма много думи, тя има само дела, способна е само на дела - живот. Конникът всеки ден ласкаво тупа гърба на своя кон, дори му казва и меки, топли, ласкави думи. Но всичко е, докато се качи на гърба му. Има ли смисъл човек да изпадне в положението на кон?.. В обикновената човешка любов, тя е като тази на конника към своя кон, като стопанката към кокошката, която грижливо я храни и мило я назовава с хубави имена, като на господаря към своя вол. Има ли смисъл човекът да се върне там, където е бил някога?..

Защо ще пожелава любов с думи?

Не искай такава любов.

Не я спирай, когато тя дойде. Светкавичният миг, когато тя идва да задоволи твоя глад е по-ценен от всичко, което прилича на това, което конникът, стопанката и господарят могат да дадат.

За любовта е нужно ново изработено отношение. Тогава човек ще се приближи до красивото, великото в любовта и тя ще се превърне на въздух и светлина, на вода и хляб, които единствено поддържат живота.

Радвай се на един миг на любовта. Един миг в любовта струва повече от всичко, което могат да ти предложат на земята. Не се лишавай от този миг, който идва след големия глад заради едно старо и отживяло вече времето си разбиране за любовта.

* * *

С течение на вековете, човекът е научил изкуството да мисли - епохален миг. После се стигна до размишлението, задълбочаването в чийто проблясъци, човекът се срещна с красотата. Да се научи човек да мисли и да размишлява е било желанието на висшите същества, които са целели благото на човека не от днес, или от вчера, а от памтивека. Школите на миналото, тези от днешно време и ония, които ще дойдат в бъдеще имат същата цел. На Земята условията за учене, никога не са били толкова благоприятни, както днес, когато всичките усилия отвън и отвътре са насочени нататък — човекът да получи дрехата на съвършенството.

Каквото представлява дишането за., тялото, това е мисленето, размишлението за душата. Към проблемите на живота, към изпитанията и противоречията човек може да пристъпи по два начина — като гладния и като сития. Когато на гладния му говориш за хляб, веднага ще те разбере. Когато той ти говори за хляб, ако ти си гладен, ти ще го разбереш, гладувал си имаш опит. Ситият няма да те разбере. Няма в света по отвлечена философия от тази на сития.

Същото нещо се отнася и до любовта, до мъдростта, до истината. За да ги разбереш, трябва да си почувствувал непреодолим глад за тях. Онзи, които пита: Що е любов, що е мъдрост, що е истина? - Той е от ситите. Философията му е отвлечена. Все едно верующият да пита, как да изпълня волята на Бога. И той е от ситите, не познава любовта, не познава Бога. Не е гладувал. Идеята е конкретна, тя ще помогне на човека да вижда нещата в техния реален вид.

Да бъдеш гладен е състояние, при което нещата стоят ясни и добре осветени отвътре, казано по-точно, ти подхождаш към всичко с любов. Такова е състоянието на гладния. За него като всичко, което получава от природата, въздух, светлина, хляб и вода любовта получава своя конкретен образ. За него тя вече не е отвлечено понятие, нейните многообразни форми стоят близко да него, всичко му звучи родно, разбрано, защото премного е гладувал за нея. От любовта на майката, която е готова всичко да пожертвува за благото на детето си, до любовта на приятеля, който е готов да направи всичко за приятеля си, и до тази на жената, която е готова да преплува бурния океан, за да се отзове при човека, който простира ръце към нея, любовта стои като велика сила, която крие всичките постижения и възможности. Любовта вече не е дума, понятие. За да я разбере, трябва да я почувствува, за да я почувствува трябва да е гладувал за нея, за да я опита трябва да е преживял полярна зима - другояче той не може да преживее животворната й топлина.

Любовта е всичко, най-голяма между трите велики принципа, които стоят в основанията на цялата Вселена. Тя е начало и край на нещата. Един миг преживян в любовта струва повече от всичките земни радости и богатства, които могат да се предложат на човека. Любовта е нектара на живота по скъп и по драгоценен от всичко, което има някаква цена на земята - сила, богатство, слава, красота. Тя е несравнима и неизмерима.

Човек трябва да разсъждава като гладния, за да разбере любовта не само в хилядите й нюанси, не само за да я види как влиза и излиза през милионите врати и прозорци, но за да преживее краткия миг на любовта, която стои зад всичко и мълчаливо тъче дрехата на съвършенството. Човек живее от лъчите и от плодовете на любовта. Любовта стои зад мисълта, зад интелигентността, зад голямото изкуство, зад голямата красота и музика, зад голямата наука, зад живота, тя го вае непрестанно, тя го ражда - твори, подържа. Без любовта всичко моментално пресеква.

Всичко що е велико в света носи отпечатъка на любовта. Като светлината тя се спира пред прага на богатия и на бедния, на учения и простия, на силния и слабия. Еднакво ценни за нея са и малката мида в дълбочините на океана и големия човек. Тя сторва път на малката мравка, тя изпълва сърцето на човека с аромата и топлината на своите неувяхващи цветя; тя пои жадния, тя утешава скръбния, тя задоволява глада му.

Без нея човек прилича на сития човек, който нищо не разбира от хляба и е лишен от сетива, за да разбере глада на хората. Без любовта човек прилича на ония, които не са престанали да задават Пилатовския въпрос: Що е истина?

Казано другояче: Що е любовта?

А тя чака човека, чака го да огладнее за нея.

Гладът при всичките условия е благословение за човека.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...