Jump to content

2. Елементи на духовния свят


Recommended Posts

2. ЕЛЕМЕНТИ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ

От народната мъдрост да фантастичната приказка, които народният разказвач ни поднася и от живота, чийто води се вливат и изливат, за да ни остави ценната утайка на мъдростта, един живителен елемент споява този живот, моделира го, за да го отнесе в една необозрима реалност, която човек в своето грубо невежество смее да отрече. Колко е трудно да се преведат образите, които стоят чисти и прозрачни, като ония форми на природния мир, които не можем да отречем, защото са премного живи.

Зад приказките стоят героите, а зад тях живота. Скрити пружини го движат, оформяват и тяхното идейно съдържание стига до нас непосредствено, естествено. Изкуство е да можем да доловим живия поток на образите и идеите и от тях да направим концепция и убеждения. Нещо липсва на човека - тънкото чувство на съразмерност, на хармония, на правдивост, неща които лежат в строен ред пред погледа на незнайните автори на фолклора, които жадуват да направят достъпни ценните облици на своята мисъл и творческо хрумване.

Героите са всичко. Чрез тях ние стигаме до височините и дълбочините, за да изпитаме не само наслада, но и за да се обогатим духовно. Тогава като тях ние започваме да мислим, да възприемаме, да действуваме, да мечтаем. Тогава ние виждаме какво прави умния, и какво прави глупавия, какво прави невежия, какво мъдрия, какво печели един, какво губи друг. Разбираме защо едни обичаме, а други равнодушно отминаваме, дори и презираме. Кое направи героя герой? И защо той ни пленява, извисява и буди непобедим копнеж да му подражаваме?

Истинският герой, когато се намери пред магесницата в гората знае не само, как да стои пред нея, но знае, как да говори и какво да иска от нея. Изкуство е да знае човек как да стои пред лицето на съдбата, но още по-голямо е да знаеш, какво да искаш. Малкото загубено дете от приказката, когато го утешат с магическите цветчета на които то може да заповяда, за да му донесат, каквото то иска, не се бави да иска кукла, ако е момиче, конче, ако е момче. Късно, обаче, след много горчиви опити, които животът му поднася, то разбира, че погрешно е постъпило като е искало незначителни неща.

Същото се случва и с човека. Нека не е герой от приказка, залутан в гъстата гора, изправено пред вълшебната къщичка на старата добра вещица, изправен пред Великото, той трябва да знае, какво да иска, накъде да насочи своите мисли, желания, чувства, постъпки. Приказката е жива, защото прониква живота, като неделима негова част, облъхната от трепетите на истината. Големите в един свят са малки деца, които най-често не знаят, какво да искат. Късно разбира човек, че нещата са станали не както съдбата е искала, а както човекът е пожелал. Съдбата само дава своето съгласие и санкционира желанията и стремежите на хората, като ги оставя да опитат плодовете им. Сложен е този свят и човекът не е свикнал да се спира на детайлите, а те са всичко, последните малки болтове, които имат решающо значение при сглобяването на механизъма. Към всичко, което засяга душевния мир на човека, той се отнася някак си на едро, грубо материалистично, прилагайки изтърканата формула за реалността, разбрана, видяна и уточнена само с помощта на нашата сетивност.

Да знаеш, какво да искаш е признак на интелигентност, на знание, на мъдрост. Само разумните, мъдрите знаят всеки момент от какво се нуждаят и насочват мислите, чувствата и желанията точно там, откъдето те са уверени, че ще получат жадуваното. Дръпнете се, казват те - не ни отнемайте светлината на слънцето, която не можете да ни дадете. Разбираш, че да знаеш, какво да искаш, значи да знаеш, как да живееш. Оглеждаш живота на околните, оглеждаш и своя и разбираш, колко много той е усложнен, комплициран само поради това, че не си знаел, какво да искаш и си пропилял не само ценно време, прахосал си много сили и си пропуснал много възможности за хубав, естествен, спокоен и богат отвътре живот. Желанията, мислите и чувствата, които претоварват живота и го обезсмислят, не са били на място, не са били качествени, не са били най-вече естествени.

На изток идеята за желанията е схваната негативно. Там се проповядва прословутото правило “убий всяко желание”. Този метод е опитан и резултатите са обратни, той е в разрез с природата. Защо трябва да се убиват желанията? Желанията могат да се превърнат. Мъдростта, разумността са методи, които могат да трансформират всичко, което тече у човека като елементи на духовния живот. Земята владее това изкуство до съвършенство - човекът не е по-малко силен от земята. Човекът ще приложи изкуството и ще подбере ония мисли -живи семена, които като се посадят дават плод. Мислите, чувствата и желанията са заредени с много сила, която може да се пласира, да се използува, един материал, който трябва да влезе в обсега на изследванията над личността. Това са елементи, които изграждат духовния свят, който нека не отрича е реалната постановка на живота. Човекът не може да обърне гърба си нито на този свят, нито на изграждащите го материали. Как си го представляват хората? Дали е нещо статично или механично с определени граници и паралели? Смешно е да се мисли, че той е изграден от нищо, плод на някаква фантастика. И дали ония, които си служат с понятието “духовен живот” са успели да влеят някакво конкретно съдържание? Дали вярват в него и дали изобщо това понятие крие за тях някаква реалност? По е за вярване, че понятието”духовен живот” за материалистите е фигура на речта, лишена от известно съдържание и смисъл. За тях изобщо духовен свят, духовен живот не съществува. Но ето, че поетите, мечтателите, фантазьорите и идеалистите не са съгласни с тях. За тях този свят е реален, независимо от това, дали до него може да се стигне по рационален път или не, дали може или не може да се обхване с петте сетива.

Окултната наука твърди, че духовния свят е реален, и че той се изгражда от нестихващия поток на мисли, на чувства, на желания, на постъпки. Те са, които образуват градивния материал, който го изгражда, като дава облика на човека, културата, епохата. Трябва да се роди велик сърцеведец, който да покаже и докаже съществуванието на този свят в който душата на човека е потопена, както тялото е потопено във физическия. Не правим опит да доказваме, не е наша задача и доказателствата няма да направят материята по разбрана и по приемлива. Ние само заставаме близко до един проблем на съвременността и казваме, че животът обедня отвътре, животът се снижи до големи низини и стана неузнаваем. Остана само външния, парадния блясък и многото думи зад които личат духовната нищета и духовното безсилие на ония, които се смятат за родоначалници на културата и изкуството. Пищната украса и гръмките фрази подчертават още повече вътрешната пустота на нашето време, на живота и на изкуството, което само се сили да открие оригиналното, новото, прекрасното. Липсва усета за онова благоухание и за ония изящни линии до които задълбочената и чистата мисъл може да се извиси, за да поднесе на жадните и на копнеещите истината по много въпроси и издигне човека от обикновената стъгда, където се сливат обърканите лозунги на поевтинялата култура. Липсва мярка за истинските ценности. Не липсва само жаждата, търсенето и устрема да се намери, да се стигне до нещо разведряващо, ново, свежо, истинско. Как и с какво ще се отговори на порасналите духовни нужди и тежнения на времето, как ще се задоволи жаждата и глада на порасналата съвременност в търсенията и отговори на безброй парливи въпроси? Не правим опит да отговорим. Времето ще покаже.

Много празни желания какво струват пред едно истинско, красиво? Какво струват многото мисли и чувства, ако те в общ синтез не идват да задоволят духовната потребност на човека, за да го отнесат след това в един свят кристално чист, светъл и красив? Много неща се изискват от човека, за да може да украси не само къщата и тялото си, а да украси градината на своя ум и сърце, на своите желания и копнежи, за да натрупа необходимия материал, с който да изгради духовното си тяло - условие да се потопи в сферата на духовния свят и преживее дълбоко в душата реалността му, света на ирационалното, света на безбройните измерения, които лежат пред човека и науката като върхове, които предстоят да се овладеят. Само светлината и топлината на мъдростта ще му помогнат да намери смисъла на живота, даден на човека, за да си изработи елементите на духовния живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...