Jump to content

4. В света на измеренията


Recommended Posts

4. В СВЕТА НА ИЗМЕРЕНИЯТА

Колко хората са различни! Животът прилича на кръстопът, където се пресичат безброй пътища. За всеки човек един път, една философия, един светоглед според който мисли, чувствува, действува. Хората са толкова различни, не само поради това, че са родени в различен час, не поради строежа и реда на клетките от които е образувано тялото, не и поради съчетанието на звездите, които определят съдбата на човека, а и поради усилията, които човек прави, за да промени или смекчи тази съдба. Усилията при отделните хора са различни. У някои те са големи, при други по-малки, някъде нищожни, а понякога те не съществуват. Всичко е до степента на съзнанието, казват ония, които се занимават с наука за душата. Тогава идва математиката, идва геометрията и неусетно многомилионните видове хора се нареждат в стройна редица, поредица от геометрически елементи и класификацията им слага етикет. Науката за измеренията, която държи в напрежение учения свят, става близка и някак си разбираема дори и за обикновения човек.

Никога проблемите от висшата математика и физика не са заставали толкова на преден план и не са вълнували умовете на хората, както през двадесетия век, който погълна спокойствието и сънната дрямка за благополучие и семейно щастие на миналия век, когато дворовете се пълнеха с деца, когато жената сновеше непрекъснато от кухнята до люлката - безвъзвратно изминато време, когато до късна нощ майката преплиташе петите на чорапите, както днешната жена сега до късна нощ разучава тезисите за измеренията или нещо друго от света на техниката.

Да, хората бяха различни и се движеха с различен темп. Ритъмът определяше всичко, най-вече мисленето, а след това и живота. Всеки си беше избрал един геометрически елемент и като на стан тъчеше съдбата си. Не беше важно кой беше този елемент, важното беше движението, вихъра, който изразено с езика на математиката определяше измеренията. На физическия свят те бяха познати, уточнени и сведени до разбирането на средно образования човек. От пръчката, с която момчето играеше на конче, до правоъгълника, начертан с тебешир върху каменните плочи на които момичето играеше дама, до различните чаши с които децата пиеха мляко, измеренията до които човек беше стигнал с помощта на сетивата стояха ясни, познати, конкретни. Това познание, обаче, не пречеше на хората да се различават. Трите, познатите измерения не лежаха само отвън, като понятия, те бяха средство само чрез което се измерваха дължините, широчините и дълбочините на видимите предмети. Измеренията бяха живи и те циркулираха не само на физическия свят, до тях не се стигаше само по пътя на нашето зрение, те проникваха невидимо и незнайно света на мисълта, на идеите, на философията. Хората построяваха живота и живееха върху тях. От измеренията зависеше всичко. Мислещото същество сякаш беше откъснато от земята и от цялата й предметност; геометрическият елемент изграждаха мислите, чувствата, мирогледа, живота, които се различаваха по простата причина, че измеренията бяха различни. Тогава изникваше главния въпрос - жизнения проблем за всеки отделен човек. Къде стоеше той, от какво се възпламеняваше мисълта, между кои точки и елементи според геометрията живееше той, с всичко това, което притежаваше стигаше ли до върховете на мъдростта? Измеренията се натрапваха с всичката неумолимост и точност - те определяха човека, те определяха мисленето, стремежите, идеалите и живота в последна сметка.

Някои живееха с идеалите на първото измерение - правата линия, други с тия на второто измерение - плоскостта, трети с третото измерение -куба. Нека спрем до третото измерение, което познаваме, за да продължим нататък.

Величествена е картината на живота не само със своите форми, линии и багри, а със своето безкрайно разнообразие. Трите измерения на физическия свят, богато изложение. Те определят красотата и преливащата хармония, идейното съдържание, те определят и човека в идейния свят. Мисълта тече различно, чувствата, постъпките, желанията също. Те определят човека. Тогава ние тръгваме към него и вече не го питаме къде е той, какъв е той, какво духовно богатство притежава. Както познаваме, че правата линия има едно измерение, квадратът има две, а куба - три, така също познаваме и човека, който може да живее в света на едното измерение, в това на второто и третото, четвъртото и следващите за които вече само можем да предполагаме по аналогия, че съществуват.

Ние не сме математици, но знаем онова, което науката за устройството на Вселената предполага, а може би и скоро ще докаже - тя е построена върху числа, математически формули, точни, определени, хармонични. В бъдеще всеки човек трябва да бъде математик, не за да реди с точност бюджета си, или да изчисли урожая си, но за да преживее величието на един свят, който не се ражда от хаоса и от неумолимата необходимост, а е израз на велика разумност, на велика мъдрост, на велика хармония, където всичко от най-голямото до най-малкото е предвидено, като в един идеално устроен механизъм.

Измеренията определят човека. Те са, които дават тон на живота. Дали човекът, който се грижи само за материалното си благополучие - до къщата, до дрехите, до хляба не е построил живота си върху първото измерение - правата линия. Този човек живее в едното измерение. Всичко у него е елементарно, строго материалистично, обикновено. Мислите, чувствата, желанията, делата се движат в един крайно стеснен периметър - като правата линия. Казано на философски език, той мисли само за себе си. Всички егоисти живеят в едното измерение. Те гледат само в една посока. За тях понятието широчина не съществува. Те са още и крайно посредствени до фанатизъм. Тесногръдието и фанатизмът са рожба на едното измерение.

Човекът не се ражда, за да живее с разбирането и целите на първото измерение. В това измерение живеят и животните.

Домогването на човека до второто измерение, подразбира велик момент от развитието, когато понятието широчина влиза в неговото съзнание като идея и той обхваща вече пространството, което лежи отдясно и от ляво и по такъв начин си изработва отношения с другите хора. Това е първия пробив в човека с едното измерение - раждането на моралните чувства и разширяването на мисълта и сърцето. Представата за пространство е представа за духовното преддверие зад което се крие третото измерение, където мислите и чувствата получават и второто си отличително качество височина и дълбочина. Раждането на науката, на философията, на религията, на изкуството се дължи на третото измерение. Вдълбочаването, размишлението, мисленето е резултат от навлизане в третото измерение, когато човекът е успял да овладее скритото в глъбините на небесния мир, в дълбочините на морето - най-високата и най-ниската точка на нашата Земя, за да се извиси след това до сферите на ума и слезе в дълбочините на сърцето. Велик поврат в процеса на мисленето и чувствуването, поврат и в човешкото съзнание. Третото измерение в човека ражда идеята за духовен живот. Нуждата от този живот става жизнена необходимост, за човека вече не е важно какво ще яде. Формулата: “Само с хляб не се живее” сега става близка, съкровено топла, опитва я ежеминутно, защото е преживял красотата на един живот за който е бленувал - свеж, красив, чист, вечно млад като планински поток, който е повел човека от тъмната сфера на едното измерение към светлите върхове на второто, на третото за да го разведе в нови и чудни светове, където ума не се насища на светлина, на мъдрост, сърцето на топлина на любов, душата на хармония и красота. Несравним е живота на третото измерение. Геометрическите понятия оживяват, за да покажат на човека идейния свят, който е проникнат от нови мисли, чувства, стремежи, идеали. Новият човек се ражда за ново разбиране на светлината, топлината, свободата. Степените на съзнанието ясно очертават и класическата лествица блести.

Колко различни са хората и колко животът не е еднакъв. Измеренията стоят като стрелки и сигнали и определят до къде е стигнал човекът, какво е реализирал. Математиката е положителна наука. Най-новото в нея е откриването на IV-то измерение, което отбеляза революция във физиката. Каква непреривност съществува между науката и човека. Откриването на IV-то измерение докосна и него с пламтящата си главна и откри пред погледа му нови перспективи, нови шеметни върхове по които жадните за нова светлина и мъдрост ще тръгнат смело.

Не сме учени, не сме хора на науката, в душата си човекът е поет а поетите често стигат до интересни хрумвания и си позволяват да правят понякога своите необикновени изводи. Четвъртото измерение като велико откритие блести ослепително; в науката се очакват чудеса, много чудеса. Чудеса се очакват и в човека, в неговия ум, сърце, в неговото съзнание. Чуден е света на идеите, където се надига не бунт, не революция, а една невиждана пролет, която ще открие нова страница в развитието на човешкото съзнание.

И както първото измерение очерта границите на самосъзнанието, второто - границите на съзнанието, третото - границите на подсъзнанието, така и четвъртото измерение ще очертае границите на свръх съзнанието -великото, което чака човека, великото в чиято глъбина и дълбочина ще се потопи човекът; рядко цвете, чийто аромат ухае в пределите на нашата земя и очертава новото, което лети към човека - разцъфтяване на човешката душа. Не би се родил Айнщайн и на човечеството не би се направило такъв дар, ако в един свят човекът не бе узрял да се извиси до тая висота, където светлината беше разлята без мярка и където човек щеше да преживее дълбоката радост, че върховете лежаха победени; свърхсъзнанието като степен предполагаше именно тези върхове.

Законите лежаха точни и величествени. Нека не отидем по-далеч, нека спрем до IV-то измерение, до този свят на обилна светлина, където човешката мисъл получава своето удивително качество да бъде права като перпендикуляра, чийто край опира до най-високите глъбини, за да добие представа за мъдростта и където човешкото сърце получава кристалната чистота на дълбокия планински извор - море и океан, където ще има място за любовта.

В един такъв свят животът би изглеждал чудесен, примирил всичките противоречия и подарил на човека въжделените неща, идеал на нашето време, постижения за които нямаме представа. Може да се каже, че всичко това звучи като приказка. Ала математиката не е приказка, а положителна наука. Айнщайн не е мит и IV-то измерение не е мъртво и сухо понятие.

В центъра стои човекът. Животът е неделима част от науката. Истината го докосва с магическия жезъл и поетите могат да му кажат с римувана или с немерена реч, вече не е важно. Един живот велик и светъл те чака, живот, който не подозираш, както през миналото столетие никой не подозира IV измерение и чудесата на атома.

Думите на апостол Павел, големия мистик и певец на любовта, преди две хиляди години каза знаменателните думи: “Око не е видяло и ухо не е чуло, онова, което Бог е приготвил за човека.” Къде и кога?... Когато стигне до света на свърхсъзнанието, когато IV - то измерение стане основа на новия живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...