Jump to content

5. Виделината


Recommended Posts

5. ВИДЕЛИНАТА

Думата я няма, няма я никъде, нито в етимологическия речник, нито в синонимния. Би трябвало поне там да съществува. Един от авторите е проявил малка грижа за нея, не я е захвърлил в стъгдата, както другите, например тези от БАН. Спряхме се на думата, защото нейното детрониране има далечна история. Когато попаднахме на евангелския текст, където думата би трябвало да блести, видяхме, че тя от новите преводачи просто бе изхвърлена – нямаше я никъде. Вероятно тя е била сметната като ненужен дубликат и след като имаш друг по угледен израз, от нея нямаше нужда. Не правим сравнения на текстовете и новата стилизация на Евангелието не ни е тема сега. Уверени сме, че много пасажи са добили “приличен вид” за сметка на съдържанието и аромата на евангелската мисъл. Но издателите са свободни, а изданията няма да спрат до едното.

Въпросът с думата виделина стои другояче. Тук вече не става дума за промени и за стилизация, за да се получи модернизиран превод на български литературен език. Работата е по-дребна, просто една дума е изпусната, като нещо ненужно, което няма никакво съдържание. В първата глава от евангелието на Йоана думата виделина я няма. Тя е заменена със светлина. Съставителите могат да се усмихнат снизходително, речниковите автори да махнат с ръка и да кажат: Не е беда. Всички изобщо ще погледнат на въпроса от високо и няма да се замислят дори, нито да се посвенят да кажат: Очистихме езика от една излишна дума, която има по звучна сестра. Защо да не заменим виделина със светлина. Не им идва на ум дори, че тези две думи далеч не са синоними. Те може да имат нещо общо, но това не значи, че тяхното вътрешно етимологическо и духовно съдържание се покрива. Любен Ненов прави стъпка към това съдържание, като слага преносния смисъл след думата, наричайки я просвета, просветление, култура, когато новият превод на Библията с един замах я изхвърля, за да унищожат онзи евангелски дъх, който владее в страниците на писанието, дъх, който идва отдалеч и ни разкрива нещо, което е премного красиво и живо. Да намалят красотата на този стил и патос, който първите преводачи усърдно са гледали да запазят, е било цел на съставителите. Много неща от подобен род могат да се направят от езика на един народ, но какво ще стане с фонетиката на този език, с мекотата и звучността, нюансите, това са проблеми, които не всеки може да разреши. Усетът към звучността на един език е дарование, което трябва да притежават всички, които имат работа с литература.

Думата виделина има свое специфично съдържание, изразителност, своя лична индивидуална физиономия. Лесно е било на всички да я ликвидират. Защо да не бъде заменена тя с разбраната и познатата - светлина? Да владееш в пълнота един език е истинско изкуство. Ние нямаме претенции, че го владеем перфектно; в писанията си като творец можем и не можем да си послужим с някоя дума, но когато под ръка са речниците, никой няма право да кастри езика, още повече, когато се касае до такава книга като Библията и още повече, когато се касае до думата виделина. За липсата на тази дума би трябвало първи да дигнат глас ония, под чиято благословия излезе книгата. Четирма църковни отци с висши санове, които се занимават само със Свещеното Писание са показали пълно неразбиране и неосведоменост по съдържанието на тази дума, която трябваше да си стои на мястото си. За тях може би времето е погълнало блясъка на това съдържание. Но думите лесно не губят съдържанието си. Думата и днес стои цялостна и жива. Тя не може нито да бъде изхвърлена, нито заменена, тя има нещо, което не се покрива с думата светлина. Светлина е едно нещо, а виделина съвсем друго. Когато си позволяват уеднаквяването, показват своята неосведоменост и най-вече своята духовна празнота. Те не разбират съдържанието на тази дума, която намират, че по нищо не се различава от своята посестрима. Границата и разликата е едва уловима, защото там, където светлината спира своя ефект, започва виделината.

В първата глава на Евангелието от Йоана, думата изобилствува -стария превод, в новия тя е заличена като с гъба. Ще цитираме само 4 и 5 стих: “В него бе живота и животът бе виделина на человеците и светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе.” В.новия превод думата е заменена

със светлина. Каква светлина, коя светлина? Светлината на физическия свят? Животът на Непроявения Бог изявява тази светлина - живот. И тъкмо този живот е виделина. Виделината е която свети в тъмнината. Коя тъмнина? Която ни пречи да намираме живота, да намираме Бога. Виделината е нещо живо, непреривно, нескончаем процес на просветление дълбоко някъде в душата на човека, в сърцето, в ума. Виделината е като величествен лъч, запалка, която ни помага да доловим скритото, великото в казаното, в живота, в целия материален и душевен мир. Тоновете на виделината са меки, топли, светли, никога не можем да ги забравим, те ни помагат да вникнем в нашата интимност и да прозрем връзката с Великия живот, тя ни помага да влезем в контакт с великата Реалност, тя ни помага да се задълбочат нашите представи за духовното. Виделина е онова, което наричаме проблясък, мигновение, светкавица, благодарение на което гения долавя великите идеи и тайни, композитора - мелодиите, поетите - магията на поезията, учените тайните, а жадуващия за истината - Безбрежността. Светлината е един вид физическото тяло на виделината. Тя е по-богата, по-мощна с по-висши вибрации, които отвеждат човека до изворите на духовния живот и до вътрешната красота на идеите; тя му показва върховете на любовта, на мъдростта, на истината. Чрез виделината ние идваме в контакт с великото, идейното в света, което говори на ума, на сърцето, на душата. Думата виделина е по-силна от думата светлина. Произходът на тази дума не е физически, съдържанието й не е от земен произход. Двете думи не се покриват. Човек, който направи това, показва, че не разбира вътрешния смисъл на онова, което наричаме духовен живот. Човек трябва да разбере по вътрешен път, за да вникне в съдържанието й. За да се разбере и преживее тази дума нужно е духовно зрение.

Много е богата тази дума, богата и жива, за да може с един замах да се изхвърли на езиковото бунище. Да се направи това, значи да се нанесе сериозен удар върху езиковото съкровище, което непрестанно трябва да се обогатява, а не да се ограбва и унищожава.

Думата е свързана пряко с мъдростта, като най-висок връх до който човешката мисъл може да се възмогне. Без виделина мъдростта е недостъпна за човека.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...