6. Новата мисъл

[Ани]

6. НОВАТА МИСЪЛ

Велик момент от живота на човека се смята, когато той е бил осеян с първата мисъл. Откриването ума и мисълта бележи епоха, когато той вижда обективния свят не само с помощта на сетивата си. Той долавя скрития живот и смисъл на всички явления и процеси, като достижими неща за неговото вътрешно виждане. По такъв начин той се домогва до възможности, които по • един чуден начин щеше да му разкрие реалността. Бавно, естествено и строго методично той се домогва до блестящите съкровища, които наричаме познание. Скритата причина стига до неговото съзнание, явленията получават своя строен ред и хармония и той разбира, че чудесата не са били чудеса, стихиите не са толкова страшни, защото той - човекът може да намери средства не да се пребори с тях, но да се предпази от тях и да използува скритата им мощ. Над всичко имаше нещо, което беше по-силно, едно оръжие с което природата го беше въоръжила и с любов му го беше връчила, за да победи всичките си злополучия и беди за да излезе на двубой дори и със стихиите, оръжие и ключ с който можеше в последна сметка да открие всичките тайни в които беше потопен. И този магически ключ не беше в някоя далечна и недостижима страна, не беше заключен в някакъв чертог на магесник, не беше и шеметен върх, а стоеше изумително близко до човека, здраво закотвен и заключен, защитен по всичките правила на изкуството в една здрава коруба, каквато представляваше черепа, а вътре в него нещо страшно устойчиво наречено мозък. Човекът притежаваше ум. Откриването и манипулирането с ума е величествен поврат във еволюцията на човека. Магическият ключ почиваше в ръцете на човека. Човекът трябваше да научи изкуството да си служи с него. Изкуство беше да се мисли. Нямаше нищо по-забележително от това. Цялата по-нататъшна възпитателна и образователна система щеше да почива върху тази цел и насока -да доведе човешкия ум до най-висшата степен на развитие. Благодарение на човешката мисъл природата е откривала наред със страшния си лик и своите съкровени тайни. Природата обича трудолюбивите, умните, способните, търпеливите. Съкровищата й пред тях само се разкриваха. Човекът можеше да се ползува неограничено от нейните богатства. Така са били открити законите на физиката, силата на водната стихия, чудото на електричеството, тайната на атома в последно време. Развитието на мисълта извежда човека от тъмата на небитието, за да го направи господар в един свят на мисъл и на творчество, където той можеше да постигне въжделенията на душата и сърцето.

Човекът се домогна не само до чудесата на техниката, не само до високите върхове на много научни дисциплини, не само до всичко онова което той можеше да обхване с помощта на сетивата и на уредите, а и онези тайни, които лежаха вътре в него, за да дойде в жив контакт с психичното, света на духовното, което идеалистите наричат по реален от видимия, реалния, светът на Платон и Христа, които бяха приели древната формула - “Както е горе на небето, така е и долу на земята.” За тях първообразите бяха нещо реално, по-реално дори от тези, които се виждаха с просто око. И ето, че както модерната наука се домогва до принципи и закони, засягащи физическия свят, така също една неофициална и непризната наука днес, открива тайните на човека, този човек неизвестния, непознатия, вътрешния съхранил богати залежи в ума, в сърцето и волята на човека - истински рудници, които предстоят да бъдат открити. Премного е бил зает човекът с рационалния си ум и премного очарован от тайните на природата, за да има време да обърне погледа си и навътре, където се изискваше нови методи и нов стил на работа. Двата свята външния и вътрешния представляват едно цяло, нужно беше само те да бъдат разграничени, по отделно проучени и в последствие синтезирани. Защото, какво е тялото без дух, както и дух без тяло? И както не можем да отречем живота на тялото, така също не можем да отречем и живота на духа. Проникнала веднъж човешката мисъл в тайните на природата, нямаше да се задоволи, докато не се домогне и до тайните на живота - сложния живот на душата, на сърцето, на духа, където нещата лежаха реални както и на физическия свят. Тогава идва акордирането, настройването на най-финия инструмент човешкия ум, според законите на висшата хармония.

Нова мисъл прониква в ума на човека, нова светлина го облива, хоризонтите се разширяват, променя се неговото мислене, оттам и неговото виждане. Тогава човек се домогва до правата мисъл, чрез която вижда нещата в техния чист първообраз. И както тогава, когато човешкият ум открива обективната истина в материалния свят бележи епохален миг, така също епохален е и когато се докосва до духовния свят, за да прави своите открития, момент, когато тайната на живота стои ярка и недвусмислена пред вътрешния поглед на човека. Въпрос не става вече дали съществува или не Велика Разумност, която направлява с еднаква любов и сила и физическия и духовния живот на човека. Изживеният процес прилича на новораждане. Трудно може да се изрази с обикновената човешка реч великото, което се случва с човека, затова и Христос навремето казва на Никодим: “Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните.” “Може ли стар човек да влезе наново в утробата на майка си и да се роди втори път?” Христос има предвид новото раждане, новото виждане, новата мисъл, която като фар ще освети глъбините на скрития живот, живот на душата. Този процес прилича на възкресение.

Новата светлина не е нищо друго, а елемент на новото, което идва в света, новото в развитието на човека, който минава в нова фаза, нов етап по време, когато материалистичната мисъл се сили да задуши зародиша на духовното, грижливо посято в човека, вътре в неговите съкровени глъбини, познато и наглеждано и съхранявано от древността от великите Учители и приятели на човечеството. Решителен е поврата, който настъпва с идването на Учителя, Който се обръща с лице към важните проблеми свързани с дълбоката, вътрешната същност на човека, където един живот като цвете, като житен клас никне, зрее, благоухае. Никой друг преди Учителя не е говорил толкова много за ума и за сърцето на човека, за мислите и чувствата, строго поставени във видове и категории, разграничени и определящи единствено те, пътя на човека, живота му, еволюцията му. Цялото учение на Учителя е насочено нататък към великия процес на новораждане. Зад този процес стоят мислите, чувствата, желанията, постъпките на човека. Следователно, всичко това трябва да бъде облято със светлина - нова, обилна, която да въоръжи човека със знания, за да бъдат прерязани пътищата на невежеството, трябва да бъде въоръжен с методи как да облагороди сърцето, за да бъдат прерязани пътищата на жестокостта и безлюбието, трябва да научи изкуството да живее по нов начин.

Новите методи, съобразени с живите закони на природата, приложени в живота, дават не само новата светлина, а дават основата на новата мисъл - важен момент от духовното развитие на човека. От човека и от ученика се иска само работа, учение, приложение, за да гради и изпълни междините на мисълта, за да изпълни със съдържание паузите и в резултат се получи стройната система на новата мисъл. В нея ще функционират лъчите на новата светлина. “Мислете, работете - казва Учителя - онова, което ви давам ще ви послужи като скеля на новата мисъл.” Колко е възможен и лек, процесът на строителството, когато план и материали чака човека. Методът на Учителят е бил винаги творчески - не готови знания, а откривани, придобити, изработени с усилие, с работа и труд. “Размишлявай - казва Той - и всеки ден овладявай по един слог от великата наука, всеки ден притуряй по един малък плюс.”

Само тогава човек се издига над обикновения живот, изкачва се нависоко и стъпва там, откъдето се открива хоризонта в пълна видимост. Човек вижда, че Земята е светеща, светлина прониква и в него, за да направи от човека не само господар на природните стихии, но и на тия, които лежат вътре в него, неовладяни и неорганизирани. Новата мисъл подразбира нова сила, нови ключове с които човек ще се спусне не само на опасно презокеанско пътешествие, не и в стремителен поход към шеметните планински върхове, а ще се спусне в глъбините на собствените си глъбини и височини, да овладее и познае един свят, където хората ще се движат не чрез пипане, а чрез виждане. Това означава идването на новата светлина, за която Учителят говори.