2. Ако има човек в България

[Ани]

2. АКО ИМА ЧОВЕК В БЪЛГАРИЯ...

Цената на едно жилище, на една кола, на един мост, параход, самолет, не е във външния вид, в красотата, блясъка, не, а само в тяхната солидност. Важно е не до колко са красиви, а до колко са здрави, доколко те са построени по всичките правила на техниката, до колко те ще могат да издържат на тежестта и напрежението. Най-малката грешка, несъобразителност и невнимание може да струва живота и безопасността на много хора. До приемането им в експлоатация, те преминават през сериозна изпитна комисия. Играта с човешкия живот може да се окаже най-опасна. Ние трябва да благодарим, че чувството за отговорност при тия случаи, днес стои на голяма висота. Човечеството е стигнало до идеята за охраняването на тази скъпоценност, каквато представлява човешкия живот. Но нека добавим, че има още много, твърде много да се желае. Защото не са само превозните средства, които поставят живота в рисковано положение. Хиляди още неща стоят скрити и недокоснати от здрава оценка и подмолно разхищават здравето и живота на човека.

Онова, което искаме да изясним с тези примери е идеята за истината. Човек изпитва особено чувство на задоволство и приятност, когато вижда солидността на една кола, мост, параход. Стъпваме сигурно и сме горди от човешките постижения, изпитваме благодарност и радост и сме премного задължени към ония, които са взели участие при построяването им. Забележителен момент, когато грижата за човека на физическия свят е строго подчертана.

Отиваме по-далеч. Навлизаме в света на идеите, в сферата, където се раждат мислите, убежденията, системите, нравствените норми, философията, изкуствата. Човекът не е само тяло. В опасност следователно не може да бъде само то. Опасностите не са само до физическия свят. Те засягат и най-съществената страна на човешкия живот - неговия ум, неговото сърце и душа. Има ли опасност за тях? Безсъмнено и нещо повече, те са по-големи и последствията по-съкрушителни. Една крива мисъл или идея може да запали света, пусната в обръщение тя може да предизвика такъв пожар, който е хиляди пъти по-страшен от обикновения. В света още няма съд за такива престъпления, нещо повече в света няма приемна комисия, която след като прави своите опити, ; проверки, сондажи и резултати да пусне идеята дадена идея, идеологическа система, философия. Глупците се учат от опитите, мъдрецът използува опита на другите и вижда последствията в перспектива. Тази роля обикновено се изплъзва от съзнанието на хората. Рядко човек пристъпва към дадена идея със стопроцентова сигурност, че тя крие положителни резултати. В многото случаи ние сме в положението на съгледвачи, измервани и едва, когато ние опитваме нещата, съдим за тях. До тогава, обаче, много може да станат жертва, нещо което при обикновените строежи се гледа да се избягва.

Ние нямаме за цел да убеждаваме света, че на Земята през двадесетия век живя и работи Учителя. Бъдещето ще има да говори за Него. Не се пали свещ, за да се тури под шиник. Той ще бъде открит и богатството, което донесе ще бъде поставено безсъмнено в съкровищницата на българския гений, за да стане достояние на цялото човечество, за да се стигне до равносметката и заключението - до истината, която е и предмет на нашата тема. Това, което искаме да кажем е за всички, които като нас са нетърпеливи, както ние някога. Ние минахме по един път и стигнахме до Него. Дружини по пътя имаше и пред нас и след нас, странични сигнали не липсваха и натрупан опит имаше, но едва, когато на бял свят излезе списанието “Житно зърно” мислите се срещнаха и общуването започна. Днес, когато нашия живот се задълбочи и потоците бликат отвътре, за да огласяват нашия “интимния” свят, ние се опитваме да оставим следи от този дълбок вътрешен кипеж, чийто простор е стеснен до минимум, забранен. Ние можем само да мислим, не можем да говорим на глас, нямаме право да общуваме свободно с мислите си чрез печатното Слово. Хиляди са, които уверени сме като нас някога търсят здрави мостове, здрави коли, здраво място на тази люшкаща се земя, където животът да е стопроцентово съхранен и където е не само безопасно да се живее, а окрилящо, красиво, топлосърдечно, свободно. На нас не ни пречи да сме на това място, защото Го видяхме и защото знаем, че всичко, което се говори в хилядите страници е вярно, точно и от всеки ред на Неговите стотици томове ни гледа истината. В тези страници се говори за живота, за природата, за великите принципи на живота, за наука, за религия, за изкуство, за музика, за възпитание, за хореография, за дишането, за храненето и за всичките видове проблеми и противоречия, които съществуваха в живота и които щяха да получат своя болезнено остър вид.

Една необхватна панорама се открива и вълнението на едно море стига до нас - невъзможно е да се обхване онова, което е дадено - обилно бликащо, свежо, чисто като водите на кристален извор. Къде лежи цената на всичко това, живителния пулс, който ни кара да вземем перо и с несръчни пръсти да тръгнем кротко след онзи вихър, който наричаме вдъхновение. Всички могат да мълчат и в глъбините на душата да чувствуват трепетите на един богат вътрешен живот, ала писателите, поетите, музикантите, трубадурите не могат да мълчат - не могат. Невъзможно е да не се отрази стихийното течение, невъзможно е да се остави епохалния миг да отшуми незабелязано. След преживяното идва отдиха и творческия дъх, който те кара да кажеш нещо, да се разтовариш като пчела поднесла сока и прашеца. Къде лежеше основното на всичко това, кой беше този ритмичен удар, който еднакво докосна всички, за да му предаде и живота, и радостта и красотата и силата и ентусиазма? Истината. Всичко е проникнато от нея. Всичко казано за човека, за живота, за природата е вярно. Лъчите на истината го осветляват, лъчите на истината го поят и възрастват. Знаеш това, защото нееднократно си го опитал подарил ти накрая нещо за което човек непрестанно копнее. Следващия момент е забележителен, ражда се вярата - тя е като резултат.

Истината, която е дошла и вярата която се ражда дават епохалния необикновения миг, който щеше да позлати отвътре нашия век. Никога човечеството не е било толкова облагодетелствувано и никога условията за духовен живот не са били толкова благоприятни, както сега. За това време не едно сърце е въздишало и не един ум е копнял.

Истината не беше вече само дума, а магически ключ, който разкриваше светли перспективи на възход и прогрес - духовно възеймане, което започваше отвътре навън, като всичките творчески процеси в природата. Светът се променяше на часове, подхвърлен на хиляди промени и противоречия, на хиляди борби и търсения, които в края на краищата щяха да родят нещо забележително. Истината беше дала направление и тласъкът беше неудържим. Под нейния напор всичко, каквото беше старо, гнило, негодно, като нечиста пяна щеше да изплава на повърхността - за това и светът ни се виждаше измърсен, помрачен и похулен. Целеше се да се отвори път на прииждащото - чисто, свежо, обновително с дъх на истината. Имаме чувството, че присъствуваме на последното сражение, когато на земята вече лъжата не може да се изтърпи, не може да влезе вече в обръщение. “Лъжата нямаше вече да може да се лансира за истина, ще се опита, но няма да може” беше казал Учителят. В света беше - станало премного светло. И Той го каза:

“Ако има човек в България, Който изнася нещата, както са в целокупния живот и в разумната природа, това съм аз.”

“Как ще постъпят българите с мене, какво отношение ще вземат към идеите, които проповядвам, за мене е безразлично... Не искам да ви накарам да вярвате на сила. Ако искате да живеете в съгласие с великия живот, трябва да имате вяра.”

Всеки знае, какво значи да стъпиш на здрав мост, параход, самолет, жилище. Имаш чувство на сигурност, на доверие, на вяра - красиви неща са те и човек може да има реална представа за тях. Ала колко повече са те, когато човек при всичките условия в тази бурна и на вид неуредена земя при безперспективността на днешното време, по време на толкова вътрешни и външни депресии, при толкова хладни и горещи войни, да имаш дълбокото усещане, че си стъпил на здраво и закотвено място, да знаеш, че зад тебе има тил, че пред тебе всичко е чисто, ясно, разбрано. Срещата с истината, срещата с Него направи всичко това. Защо? Как е станало? Ще имаме възможност с каквито средства и сили разполагаме в поредицата фрагменти да отговорим. Едно беше вярно за нас и за всички, които щяха да дойдат след нас - идеите лежаха като избрани семена-сити и здрави. Ние познаваме нашите хлебородни ниви и нашия чернозем, наричаме я добрата земя. При наличието на добри семена и добра земя плодородието е налице. Онова, което Той донесе беше като чисти, здрави и сити семена, бяхме ли ние добрата земя, щеше да се види.

Българинът ще има време и възможност да си каже думата и неговата дума ще бъде вярна и точна, той никога не се лъже по отношение на духовните съкровища, които му се поднасят. Нашето преживяване относно качеството на Неговите идеи е многократно. Никоя музика на света била тя най-мелодичната, не може да се сравни с мелодията на истината. Рядко и забележително явление, да чувствуваш и да знаеш, че всичко, което движи ума, пълни сърцето, вдъхновява за велики дела душата е проникнато от истината. Трудно би могло да се изрази това с думи. През днешното време то може да се отнесе до света на чудесата и дълбоките преживявания на човешкия дух.

И нека кажем - да живееш с идеята, че си намерил най-здравия параход с който ти предстои далечно и опасно пътешествие по развълнувания океан и спокойно да си поверил съдбата в ръцете на опитен капитан е величествен миг Заситен със светлина, мир и радост.

Не е случайна приказката Му: “Ако има човек в България, Който говори истината…“