Jump to content

3. Той живя Учението


Recommended Posts

3. ТОЙ ЖИВЯ УЧЕНИЕТО

“Вярваш ли в това, което проповядваш? Ходил ли си на оня свят като говориш за него? При Бога ходил ли си?" Въпроси, които при днешното време звучат крайно обикновено. Но ето, че обикновените въпроси не са отправени към някой обикновен човек - проповедник, оратор, окултист, философ. Въпросите са отправени към Учителя. Ние ги цитираме дословно - взели сме ги от беседа. Как би отговорил обикновения човек, ние като че ли знаем, как бихме отговорили и ние и това ни е известно, но как би отговорил Учителя, това не знаем. Бихме помислили дори, че Той няма да се спре да отговори. Учителят, обаче, този път решил да не мълчи, напротив отговаря на въпросите ясно, точно, да не кажем изчерпателно. Той не обичаше всичко да изчерпи, оставаше хората да мислят, много важно беше това.

Ония, които не вярват, или по-точно казано, ония, които не знаят няма да обърнат внимание на Неговите отговори, ще махнат с ръка и ще кажат: Оставете, не заслужава да се говори днес по тези въпроси. За сега само науката е меродавна, само на нея вярваме. Обикновените хора, които вярват, без много да мислят ще кажат: Той е прав, може да е така, но ние нямаме опит; няма да отрекат, но няма да бъдат дълбоко раздвижени от казаното.

Оставаме ние - какво ще кажем ние и как ще реагираме на Неговите отговори. Онова, което те съдържат, като че ли засяга само нас. Тези, които умеят да се вслушват в думите Му, разчитат ги внимателно и се мъчат да вникнат в съдържанието. Освен това те откриват в тях нещо необикновено, което смеят да нарекат - хармония или необикновена музика, такава например, каквато се чува от скритите под морените реки. Човек трябва да има ухо за тая музика. Вероятно затова и ние се спряхме на целия печатен текст. Пасажът привлече не само очите, сърцето, не раздвижи само и ума, но и нашето въображение докосна. Разбрахме, че имаме какво да кажем. Всеки би се попитал: Какво има да се добави към казаното? Наистина след казаното от Него можеше да се мълчи само. Но отговорите лично за нас звучат необикновено. Те будят не само рояк мисли, но и много впечатления, много картини - серия от преживяни дни, живот, който дойде близко до нас, за да ни говори с топъл и задушевен глас. Присъствувал си на едно рядко хубава изложба и не само хубава, а отразяваща онова, което наричаме душата на изкуството - Истината. Не искаш вече да мълчиш, когато те питат: “Вярно ли е било това? Вярваш ли в това, което говориш?” Не искаме да изпаднем в ролята на свидетели, нито бихме желали Той да заеме ролята на подсъдим, нито в положението делото Му да бъде поставено на обсъждане, а най-малко имаме желание ние да свидетелствуваме. Нека звучи за хората далечно, чуждо, неразбрано, това не ни засяга. Но ние нямаме желание да мълчим, нито да потискаме бликналите чувства, нито ще оставим инструмента недокоснат от пръстите и устата. Ние бяхме там, живяхме край Него, за нас дори не е необходимо да чуем отговорите, за да знаем, че онова, което Той говореше, беше Самия Той - думите и делата имаха пълно покритие, Неговият живот изразяваше учението, което проповядваше. Кои са били тези, които Му поставиха тези въпроси? Ние не ги упрекваме, човечеството е толкова много лъгано, толкова много се е злоупотребявало с неговото доверие - покриваха ли се думите и делата на ония, които имаха претенция, че се бореха и живееха за благото на народа? Важно беше това, много важно дори, защото от всичко най-много жадуваше за Истината, жадуваше за думи, зад които се криеха дела, зад които светеше Истината, жадуваха за златни монети, а не за позлатени. Човечеството жадуваше за учение, което почиваше на здрави основи - чийто крайъгълен камък да бъде Истината.

Пътешествието не е трудно. Човек може да започне със себе си. Нека проследи живота си от първия ден, когато има среща с Него, до последния ден, когато реши да огледа изминатия път. Човек нека се попита: Какво спечелих, какво придобих, какво направи Той за мене? Не могат да се забравят важните и съдбоносни моменти на живота, когато най-малката невнимателна стъпка може да има фатален край. Ако би могло да се напишат историите на всички, които в своя живот се срещнаха с Него, дали би се намерил един единствен случай да не е получил нищо от него, дали би се случил един човек на който Той да не е направил поне една услуга? Едва ли би се намерил такъв човек. Случаите са неизброими и не бихме имали физическа възможност да ги описваме всички. Чудни и странни случаи, лишени от външен блясък, а озарени всички с вътрешен, богати и топли, чисти и безкористни. Той не работеше, не учеше и не лекуваше срещу пари. Животът му беше израз на служба която не чакаше да му ce плати. Няма да се намери човек от тези, които са застанали на неговия праг, да не може да ви разкаже малка и трогателна история. Животът Му бе израз на всичко, което Той говореше. Учението се живееше. Учението се прилагаше. Той беше жив пример и модел на онова, което вещаеше. Принципите бяха живи, пълноценни и те влизаха в тъканта на Неговото богато ежедневие. До тук беше отговор на първия въпрос. Той вярваше в това, което говореше.

Минаваме към втория въпрос - “Ходил ли си на оня свят, че говориш за него?” Следва отговор: “В оня свят не съм ходил, но живея в него.” Казаното е ясно, точно, разбрано. В отговора няма никаква двусмисленост. “Оня свят?”... Светът на невидимото, нематериалното, свят, който не може да се обхване с петте сетива, свят на безкрайните измерения.

Не става и въпрос от Негова страна и затова Той казва: ”Не съм ходил, но живея в него.” Какво значи това? Категоричният отговор звучи като нещо невероятно. Един ден, когато съществуванието на този свят, няма да подлежи на никакво съмнение, човечеството няма да забрави, че много преди това истината по него е била превъзмогната. Невидимият свят, света на Платона, светът на Христа съществува. За Учителя по този въпрос няма две мнения. Няма време за доказване и не е нужно. Ония, които не вярват и не разбират, доказателствата няма да им помогнат да доловят идейната, дълбоката страна на въпроса. Затова всички Учители на древността, всички пророци на човечеството са избирали прекия път безопасния и правия път - вярата, опитът и доказателствата ще дойдат по късно за дебелите глави. “В този свят живея.” Наново предприемаме дълго пътешествие, не далеч, не до оня свят, а тук на земята и оглеждаме пак Неговия живот. Любителите и смелите търсачи са събрали много материал, твърде много, абсолютно нищо няма да може да се фалшифицира или изкриви, или превърне при най-добрия случай на мит. Ученикът ще следва строго линията на Своя Учител, Който на тоя свят презираше едно нещо за което казваше, че не прощават ни на земята, ни на небето - лъжата. Материалите са налице - живия поток от примери събрани и картотекирани, свидетелите приживе са сложили своя подпис - върху всичките лежи палеца на един човек. “Каквото е горе, това е и долу.” Защо ще ходи на оня свят, когато всеки момент може да бъде там и да знае с най-голямата точност, какво става на хиляди километри, да знае още какви мисли, чувства, желания и постъпки вълнуват човека; как е живял даден човек в миналото, как живее сега и как ще живее в бъдеще. Той оперира със средства, сили и възможности, които ежеминутно му разкриват света на безкрайните измерения, Той може да бъде за няколко секунди, където поиска, ония светове, които стоят като проблем пред съвременната физика за Него са открити, ясни, точни, разбрани. Време и пространство като дадени величини за Него не съществуват. Той живее в един свят, където времето не влияе, пространство не съществува. Той виждаше по особен начин. А беше облечен във физическо тяло, приспособен за земен живот, а владееше изкуството да живее и вън от земята, владееше сили, да трансформира материята, а изкуството да чете в сърцата, в умовете на хората го владееше до съвършенство. Неизброими са опитите, примерите и случаите, които доказват това, което бегло нахвърляме тук. Всичко може да се потвърди от живите примери на хора, които нямат абсолютно никакъв интерес да представят нещата, както не са, нито пък ние, които никога не бихме си позволили да кажем неща в които не сме дълбоко убедени, че са истини. Не се опитваме да правим голямо съчинение от окултните сили с които разполагаше, защото това няма да увеличи, или намали великото, което Той искаше да подари на човечеството. За човека беше по-важно как ще използува богатството, което получаваше, как щеше да си помогне през време на страдания и изпитания. Затова и ние не се опитваме да измерваме или сравняваме от това гледище, какво беше Той. Не би се намерила рубрика за Него и не бихме могли да окачествим онова, което Той старателно криеше. Някога може да се класифицира като феноменално явление Неговото виждане. За нас в случая е важно, че на земята бе реализирано подобно виждане,то съществуваше.

“В оня свят не съм ходил, но живея в него.”

Идеята бе снета на земята, нямаше вече да има сила на земята, която да я отрече или стъпче, основанията й нямаше вече да могат да бъдат разклатени. Той постави здрава основа, която ще влезе в градежа на новата окултна наука за душата, като й предаде нов и чист блясък, приближи я до човека и я направи актюелна - практически приложима. Много излишен баласт натрупан от вековете щеше да падне и в този вид който Той я поднасяше никой нямаше да може да я омаловажи или отрече. Светът щеше да я приеме, след като я опита и щеше да я преживее защото беше пълноценна и жизнеспособна; щеше да вярва в нея, преди науката да я е доказала. “Оня свят беше реалност, по-голяма дори от физическия свят, в този свят живея.”

Третият въпрос: ”Като говориш за Бога, ходил ли си при Него?”

Как да пристъпим ние към този въпрос?... Как да докоснеш интимната страна на човешката душа? Една свещена област, в която човек не смее да стъпи с обути крака. И на този въпрос, както и на предидущия не се отговаря направо с да или не. Учителят казва: ’’Кощунство е да питаш има ли Бог? Ангелите не смеят да си зададат този въпрос. В който момент го зададат те се саморазрушават.” И затова Учителят отговаря кратко и отривисто: “Аз живея в Него."

Казано е всичко - даден е класически по своята простота отговор. Една цяла концепция блести,и сияе - светът на неизмеримото, нематериалното, невидимото представлява за Него Велика Реалност. “В тази Реалност аз живея.” Този свят не е далеч, не е откъснат от Него. Не защото Той е Учител и разполага с огромни сили да бъде навсякъде, а защото и Той е човек - част от Цялото. Следователно, къде другаде ще живее и защо ще пита: "Къде живея?” “Ходил ли си при Бога?” Триумфално една истина дефилира пред Него и Той продължава: "Бог е навсякъде. Изучавам Го във всичките светове в които съм потопен. Виждам Го еднакво и в камъка, и в буболечката и в човека. Веселя се, когато слушам тихия Му глас. А, ако очаквате да Го видите след смъртта си, пак няма да Го видите. Това е механическо разбиране."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...