Jump to content

4. “Къде живееш?"


Recommended Posts

4. “КЪДЕ ЖИВЕЕШ?...”

Това, което се разкрива пред нас прилича на рядък плод, на прекрасно цвете, на пейзаж, който очертава красотата на познанието и дълбоки тайни, които сега лежат близки и достъпни, величествено прости. Искаме не само да се възхитим от момента на съзерцанието, но и да опитаме плода, да усетим аромата на рядкото цвете и на края да преживеем красотата на пейзажа.

Свещеното Писание представлява жива и неувяхваща книга на която често Учителя се спира. Неделните беседи изключително почиват върху стих от Евангелието. Онова, което спира нашето внимание в случая са Неговите Тълкувания върху отделни пасажи и събития от Евангелието и от Библията. Тези тълкувания представляват бисери на познанието и истината, те откриват пътища по които свободно може да се тръгне, за да се стигне до сърцевината на събитията и до ония идеи, които щяха да влязат в живота, за да го осмислят и задълбочат. Светлината, която Учителят дава по известни въпроси е обилна и всичко казано в тези страници получава първоначалния си блясък, времето се скъсява и аромата на епохата стига до нас чист и свеж. Пред нас се разкрива не само смисъла на казаното преди хиляди години, но става ясна и близка обстановката, разкъсват се всичките завеси на миналото и Словото се изявява във всичката си дълбочина и светлина. Цели пасажи неуловими и неразбрани звучат ясно и убедително и казаното добива своята топла емоционалност. Ние заставаме там и преживяваме събитията не както са описани, а както са станали. Връзката между тези събития е възстановена и отношенията между героите оживява, логическите обяснения се редуват точни и неизменни като ударите на часовник.

Върху тълкуванията на Учителя не една тема щеше да се построи, защото всичко, което казва Той е премного живо, свежо, разкриващо нещата,както са станали, приближени до нашето виждане и разбиране.

Една от знаменателните глави на Евангелието е Първата глава от Евангелието на Йоана. Тази глава винаги е привличала погледите на всички тълкуватели на Словото и на всички поети, които зад определен ритъм и зад патоса на тази глава са виждали необозримото и дълбокото, което извира от всеки стих на тази глава. Тя представлява едновременно и синтез и апотеоз на нещо съвършено и прекрасно, което се беше случило и имаше да се случи. От всеки стих искри една идея, която мигновено се превръща на пламък, за да увлече след себе си, не само творческото въображение на музиканта, но и дълбоката мисъл на мистика, за да стигне до оная богата реализация, когато Учителят ни поднася съзвучието и дълбокия смисъл на тази глава; тия 51 стихове в които е казано всичко, което до наши дни и до вековете щеше да си остане вечно и неувяхващо, ценно и дълбоко с ключово значение за откриването на скритото значение - според Учителя. Ние няма какво да прибавим към казаното и нямаме за цел да коментираме казаното - ние приличаме в случая на зрители и на слушатели, които след като са присъствували на една великолепна изложба или на концерт от знаменит музикант имаме скромното желание да споделим радостта и възторга от видяното и чутото, за да преживеем многократно този Празник.

Върху първите тринадесет стиха Учителят ни е дал музика. Когато се спираме на тази глава и стих по стих се опитваме да я разчитаме, за да уловим същественото, лично на нас те ни звучат като тържествена оратория. Двете части на тази музикална творба, каквато представлява “В начало бе Словото" и “Имаше человек изпратен от Бога" представляват скъпоценен камък в съкровищницата на българското музикално творчество. Дълбочините и височините сякаш се сливат в едно цяло, за да отведат душата на човека до мистичните глъбини на познанието за светлината и след това да му разкрият всичката широта на една красота за която човешката душа вечно ще копнее. Ние не сме музикални критици и нямаме намерение да правим разбор върху тази музика. Още навремето, когато двете песни бяха дадени, много пъти ние щяхме да се върнем на тях, преживяването, което те ни оставиха проникна дълбоко в живота ни - мигове, които никога не могат да се забравят. И двете части - първата и втората песен звучат мощно, окрилящо, проникнати от дълбока мистичност, същевременно и от звучащ живот. Един ден музикалната тема щеше да бъде открита и богатството скрито в тия две песни изявено.

Не по-малко значим беше текста, върху който Учителят се спира, за да ни поднесе вътрешния смисъл на тази глава. Стих по стих щяха да бъдат разкривани и принципите изцедени, като живителен сок истината щеше да се разлее. Постановката е приближена до нашето виждане - разяснена и оживена - времето и пространството щяха да загубят своята власт и до нашия слух чисти и неподправени щяха да стигнат този път не само тоновете на мелодията, а истината, светлината; отключеното богатство щеше да блести близо до нашата сетивност. На катедрата щеше да стои Той и с очи към разтворената книга, този път щеше да ни разкрие ядката на тази глава, за да задоволи не само нашата жажда и глад, но за да ни запознае нагледно с великия принцип - Истината, Истината, за която големите окултисти са обикаляли изтока и запада и са изразходвали големи усилия и са жертвували много време.

Беше се случило нещо изключително - унищожени бяха ритуалите, формите, вдигнати бяха всички бариери и на копнеещите от векове души, Той им казваше сърдечно и просто: “Елате и вижте, слушайте и опитвайте, проверете и се ползувайте от бисерите.” Всичко беше опростено, съкратено и достъпно за чистите по сърце. Не лишено от сила и от власт, ония, които жадуваха разбираха цената на всичко и преценяваха добре не само събитието, но и голямата любов, която се спираше пред техния праг. Трапезата беше сложена и поканата разпратена, не оставаше нищо друго, а да седне човек и да задоволи жаждата и глада си.

Учителят чете - пита и отговоря: “Що е слово? - Разумността. В начало бе Словото, в начало бе Разумността. Тъмнината никога нямаше да я обхване, защото Разумността бе там.” Като велик принцип - канара на която се изграждаше духовния живот. “И Словото стана плът и всели се между нас и видяхме славата Негова - Пълен с благодат и истина” - 14 стих. Учителят добавя: “Където има благодат, където има истина, там няма никаква лъжа." Словото е синоним на Разумността и на Истината. В света съществуваше една ценност, която щеше да си остане чиста и недокосната през вечността. На земята трябваше достояние - едно съкровище, което осмисляше живота, предаваше му дълбочина и широчина, като го спасяваше от пустотата. След което човекът можеше да бъде удостоен с най-великото - среща с Реалността, среща с Бога.

“Всеки, който лъже не може да види Бога” - Учителят.

“Никой никога не е видял Бога, Единородният Син, Който е в пазухата на Отца, Той го изяви.” 18 ст. “Що е пазухата? - света на Истината." Един миг от вечността получава своя образ и блясък, светлината го насища и Учителят сазва почти категорично: “Без никаква лъжа.”

Голямото познание на великата наука получава своята кристали а чистота. Освободени от лъжата хората щяха да се домогнат до Великата Реалност - пътят беше очертан и отбелязаните следи ярко светеха. Без истината човек никога не можеше да бъде осенен от онова, което в Писанието се казва: “Дух”. Никога в човека нямаше да потекат живителните струи на благодатта, на светлината; нямаше откъде да потече тя, мирът не можеше да внесе покоя в сърцето и радостта нямаше условия, за да цъфне, докато лъжата безчинствуваше в светите места. Истината беше врата и път по които благодатта идваше. “ И като се обърна Исус и ги видя, че идват, каза им: Що отърсите?”, а те: “Къде живееш? Рави?” -18 ст.

“Христос живееше там, дето нямаше лъжа” - “Намерихме Месия” “Намериха онзи, Който не лъже.” “Истина, истина ви говоря, от нине ще видите небето отворено, и ангелите Божии да възлезват и слезват над Сина Человеческаго.” — 51 ст. “Синът дойде, когато лъжата трябваше да се изхвърли навън.”

Последният заключителен стих. Много пъти този стих щеше да бъде повтарян и тълкуван. Необикновеното явление “възлизане” и “слизане” щеше да буди най-разнообразни представи и емоции. “Ще видите от нине небето отворено.” Пътят бе отворен и “Синът дойде”. Кога? Учителят казва: “Когато лъжата трябваше да се изхвърли навън.” Забележителен момент от историята на човечеството - две хиляди години оттогава Евангелието се проповядва по целия свят, първата глава на Йоана е една забележителна глава, ала лъжата не освободи човечеството, за нея се говори и днес, коментира се и с нея си служат като разменна монета в християнският свят. Учителят казва: “Трябваше да се изхвърли" и добавя: “Никаква лъжа, ако искате да живеете - абсолютно никаква лъжа.” Задачата стоеше неразрешена в огромен общочовешки мащаб г и малка в личен на отделния човек. Христос се ражда в момента, когато нейното място се определя - “вън от земята". Присъдата над лъжата следователно е вече прочетена; остава тя да се изпълни. Странни и неразбрани са мерките на Битието и на Живата природа - имаме чувство, че се намираме пред Необятността - времето и пространството лежат неуловими, ала дълбоко в човека ясни и определени мерките лежат и двете хиляди години загубват своята съизмеримост - Христос с идеята за истината и Учителят с проникновеното тълкувание на първата глава досегна Истината. Словото и Разумността стоят близко и в светещия миг на нашето време, което става вече епоха, не само слушаш този дълбок музикален шедьовър - “В начало бе Словото” и “Имаше человек изпратен от Бога", а слушаш живия текст на най-прекрасното и на най-мъчнодостъпното на физическия свят - Истината. И човек си казва, без да си спомня за “критиците и за умниците”, всичко казано от тях звучи празно и далечно. И двамата имат право. Христос, Който казва: ”Аз съм пътят, Истината и животът” и Учителят, Който казва: “Ще видите Бога, когато се освободите от лъжата”. И на въпроса: Къде живееш? Той щеше да отговори: “Христос живее там, където няма лъжа.” Не четем само първата глава от Евангелието на Йоана, а четем най-дълбокото Слово за Истината - великата повеля на нашето време. Учителят казва: “Лъжата е път към смъртта.”

Като ученици на Христа преди 2000 години и като ученици на Учителя днес, внимателни и съсредоточени, съзнаващи сериозността на ликвидационния момент и всичката отговорност като ученици, ние повтаряме неговите думи: “Без никаква лъжа.”

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...