1. Животът на проявения Бог.

[Ани]

1. ЖИВОТЪТ НА ПРОЯВЕНИЯ БОГ

“Централното лице в Библията е Христос - животът на проявения Бог”

Учителя

Голямата книга не веднъж ще разтваря и затваря страниците пред очите на ония, които винаги ще намират в нея онова, което търсят, за да откриват нови неподозиращи ценности. Голямата книга - Библията нямаше да престане да говори на хората различно, ала винаги с преобладаващия език на истината. За да се разбира Словото се изисква забележителен ум. Погледнато отвън какво представлява Библията? - Сбор от станали събития, богат епичен материал събран, подреден от умелата ръка на опитен разказвач, историк, писател. Наистина епизодите следват един след друг, живи, сочни и сгрети от топлия дъх на неувяхваща слава. Те могат да увличат читателя, да го трогнат, да го вдъхновяват и повдигат. Всичко зависи от степента на духовната чувствителност и от възможността да приеме повече или по-малко количества светлина и топлина.

Къде се крие онова, което й предава сила, къде лежи нейната цена, която я прави вечна и бликаща, единствена по рода книга - хиляди години да стои вечна и нова, да разлива едно сияние, което никога нямаше да бъде помрачено.

Всяка отделна книга има обект, тематика, както се казва в литературата. Зад тематиката стоят идеите, обединени от една централна идея. Героите са само изразители на идеите, екран и среда, където се проявява Великото, което в края на краищата намира Своята пълна концентрация и Своето пълно проявление в една личност, един герой, едно лице. Централната фигура обединява всички останали, които играят ролята на път, на второстепенни лица в голямата драма, за да дадат яснота и динамичност на централната личност, на главния герой.

В изкуството постановката е позната, тя крие законите по които творчески се пресъздават героите и образите, респективно образа, който ще изрази централното, същественото, главното.

От първата страница до последната, и от първата дума на книгата Битие до последната дума на книгата Откровението са подчинени на един закон, на една идея. Всичко е обмислено. Взети са предвид и най-малките подробности - всеки стълб и болт в това монументално произведение е поставено на своето място, за да може то да изиграе огромната роля по пътя на духовното развитие на човека. Образите са свежи и прахът на забвението никога нямаше да заличи смисъла скрит в тях, подчинени на една идея, която никога нямаше да умре. Целеше се с нея да се изрази Великото в света - животът на Проявения Бог. От неизмеримите глъбини на Битието трябваше да се изтръгне искрата, която един ден щеше да запали човека. От незнайни светове трябваше да се вземе късче квас, за да се подкваси човечеството и накрая да се поднесе на същото идеята за Единния Бог - Невидимия, Нематериалния, Който проникваше всичко сътворено не само на земята но и в цялата Вселена, изпълнена с безброй галактики. Живите идеи не се изразяват чрез статични форми, или само чрез

думи. Само животът имаше това изумително свойство да оживява идеите, за да станат те плът и кръв и влязат в състава на духовното тяло и духовния живот на човека, комуто предстоеше да познае Своя Бог и опита силата на Неговата любов. Бог е любов, нееднократно щеше да се повтаря тази магическа формула и човекът щеше да опита силата й в дни на сетование, скръб и беда. Този Бог на любовта благоволи да направи в човека храм и съгради там жив олтар, за да приближи човека до себе си и го направи Свой син и наследник - достоен за името, което носеше.

Бог слиза на земята.

Бог се разхожда между хората.

Бог обядва с хората.

Фантастична мечта на простия и чистосърдечен човек, който вярва, че някога и някъде ще се срещне лице с лице със Своя Бог, за да се зарадва сърцето му, за да се насищат очите му и за да преживее неповторимата радост, че е седнал на една трапеза с Него. Величествен момент, в хиляди варианти, за който човек нямаше да престане да мечтае и да бленува и ожида. Защото, какво е Бог, за да бъде толкова далечно и недостижимо Същество, до Което човек не може да се приближи, за да преживее универсалната радост на земята - среща с Любовта. “Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога и няма нищо на света, зад което да не е Бог” - казва Учителят. Реалността получаваше своя съвършен облик. Човек копнее и жадува за един Бог, Който да стои близо до него, изливащ непрекъснато към него светлина и топлина, един Бог реален и достъпен през всичките дни и нощи, един Бог реален и осезаем да простреш ръката си и да я усетиш, че тя почива вече в силната длан на Великия. Копнежите се реализират и жаждата бива уталожена. Не напразно е било всичко. Истината наднича през хилядолетията и на човека се прави велик дар. Като многолистна палма една Голяма книга щеше да разлиства своите страници и щеше да води за ръка човека из неръкотворните храмове на живота и света, за да му покаже не познатото, обикновеното в живота, а за да му покаже непознатия, необикновения живот за който той си позволява да мечтае в редките моменти на духовно прозрение.

Нека се върнем към Библейското сказание. Какво представлява живота на Авраам например? Този праотец на Израил, този чист и кристален образ, който стига до най-високата точка на своето дълбоко вътрешно богатство, когато показва скъпоценното си огърлие на вярата. Обикновен човек дали би могъл да стигне до този шеметен връх, за да подари на света непомрачения образ на вярата за която щеше да се говори непрестанно в книгата, като се започне с Данаила и трите момци, хвърлени в огнената пещ и се свърши с Илия, пророците, за да се стигне до апостолите.

Формите са различни, героите се редуват един след друг като в една фантастична галерия и всички до един ни показват разновидните багри от добродетелите, които не само щяха да пленят човека, но и щяха да му покажат тяхната скрита мощ и пътищата по които се стига до тях. Зад всеки подвиг и саможертва, които ни трогват и раздвижват, ние щяхме да видим образа на Великото и по трепета на сърцето и по вълнението, щяхме да разберем, че сме изправени пред Величествеността - Животът на Проявения Бог.

Героите, които щяха да стават главни действуващи лица се избират грижливо, изработват се, организират се в началото от силната ръка на Мойсея, до тази на Давид, от ръцете на пророците и апостолите до ония безименни герои, които щяха да участвуват във великата драма. От историята на тоя нестихващ кортеж от хора щеше да блика несломима сила, твърдост и воля за живот и подвиг и едно изумително постоянство в изграждането на онова, което ония, които щяха да дойдат наричаха го убеждение, вяра, мироглед. Всичко разказано не бе нищо друго, а низ от събития, наситени с един основен елемент, една идея - Познаването на Единния Бог, което щеше да бъде като награда и резултат, благодарение на което човекът щеше да мине през дверите на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на доброто, да си съгради дом - храм и се срещне със Своя Бог. Тази е била интимната идея и тя щеше да си остане през вечността, защото и тя беше вечна и несъкрушима - основания и стълб на всички ония, които щяха да четат Библията не буквално, щяха да се домогнат до този шеметен връх. По-голям дар на човека не би могло да му се даде. Простият човек чист по сърце и душа можеше да се надява, да вярва, че Господ ще слезе на земята и щеше да вечеря с него. “Великото е достъпно - навсякъде е То.” “Бог прониква всичко.”

Като истински служители с всичките подобающи качества, героите от Библията подготвят пътя, строят го камък по камък, за да се стигне до онзи величествен момент, когато на земята щеше да се случи най-великото събитие до двадесетия век. Стъпка по стъпка, камък по камък тази огромна армия от служители с общ колективен дух щяха да подготвят идването на Христа - най-забележителната фигура, централното лице и главния герой в една история епопея, която искреше от живот, героизъм и подвиг. Участниците в строен ред изпълниха възложените си партитури и благополучно стигнаха до последното действие - един необозрим миг, едно съдбоносно събитие светещо като огромно слънце от чийто лъчи щеше да бъде запален света.

Идването на Христа беше епохален момент - животът на проявения Бог бе даден в пълнота. Всичко нататък след тази пределна линия на която стоеше Йоан Предтеча, като символ на мълния, която разсича небосклона, за да бележи Великото, което идваше, на което “той не е достоен да развърже ремъка на обувката" е вече премного сгъстено и бурно. Времето, хората, човекът със своя съсъд определен и измерен точно се оказаха недостатъчно широки, дълбоки, за да се излее новото. Нямаше къде да се излее, човешкото сърце не можеше да издържи на напора, на обилието, на щедростта. А бяха броени на пръсти години, броени и то на едната ръка само - три години. Каква скържавост прояви времето, което беше най-голямата по количество величина. Само три години по стъгдите на Юдея, по бреговете на езерата, по прашните улици на малките градчета, в храмовете и по къщите на чистите по сърце. Трябваше да подари на човека в най-сгъстен вид Словото - Неговата плът и кръв - живота на Проявения Бог. Нещо повече, нещо голямо, неизмеримо, което щеше да промени лика на света, щеше да раздвижи заспалите пластове на живота, за да превърти цялото движение. Принципите сияеха. Всичко получаваше нов смисъл и дълбокия процес се изявяваше като мълчалива и мирна революция, която щеше да преобрази човека и живота. Човешката душа преживяваше велик момент - понятията - “жива вода и жив хляб, думи на живот вечен, Царството Божие, аз съм истината и живота, ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми няма да имате живот вечен” - получиха ново съдържание, нова сила. Радостта от пробуждането и познанието нямаше да стихне! Епохата се очертаваше величествена и неповторима - като ранна пролет, ожидана от векове след дълга зима, която щеше да трае до момента, когато казаното не се сбъдне: “Ще ви изпратя друг утешител, който ще ви настави на всичко."

Финалът, който не беше финал, кулминационна, която не беше кулминационна отбеляза пътя на звездата, която изгря над младенеца от яслите през оная нощ на Рождество. На Земята най-после се беше родил очаквания, ожидания, наречен Месия от народите на Израил.

Родил се беше Главния герой на Голямата книга - Централното лице и идеята получи своя богат израз. Неговият път и Неговата обстановка беше подготвена от всички люде, които носеха в душите си идеята за Единния Бог, от пророците, които живяха, бориха се и умряха за тази идея, от всички апостоли които тръгнаха по света да разнесат учението му и от всички забележителни мъже и жени, които дадоха в себе си път и прием на Проявения Бог, на Проявената Божия Любов на земята.

Задачата на Библията бе именно тази и тя бе изпълнена до край и в пълнота.