Jump to content

5. Първата заповед


Recommended Posts

5. ПЪРВАТА ЗАПОВЕД

Учителят стоеше тогава на скромната катедра и възторжената младост поглъщаше всяка дума и идея. Мигом всичко се превръщаше на хляб и вода, на въздух и на светлина. Родените в началото на века на двадесет години, летяха вече към едно познание, чийто хоризонти не подозираха. Вратите обаче към това познание бяха широко отворени. С какво богатство и с какви възможности се предвиждаше това поколение, за да има вид и съдържание на изжадняла за вода земя. През един тържествен ден - спокоен и слънчев, когато небето се очертаваше прозрачно и чисто като око на дете, потънало само в разкошна синева, Учител и ученици застанаха лице с лице и край тях всичката хубост, която земята можеше да подари някога на младостта. Душата слушаше ново, нечуто сказание, великите истини облечени в нови форми, нова музика отзвучала от неизмерими простори. Всичко беше блестящо ново, нечуто, невидяно и непреживяно. Наука ли бе то, или изкуство, или нещо друго, за което още нямаше понятие, което караше мисълта да се извисява до шеметна височина и да слиза след това в неизмерими глъбини. Всичко, което слушаше, те караше да мислиш, да откриваш, да твориш. Приличаше на огромно богатство, което някога нашите предци са получавали на малки незначителни хапки.

Завесите бяха вдигнати и пътищата освободени. Една наука, едно учение се разкриваше, летеше към човека като нова зора, като ден, като реки, които вечно ще текат, като извори, които никога нямаше да престанат да бликат. Всичко беше чисто и сито като пшеница, свежо като планинска вода. Реалността се разкриваше бавно, и тържествено, и един светилник светеше и огънят на огнището гореше и всичко там беше красиво и светло като в топъл и закътан дом, като роден край. Любовта насищаше атмосферата, хората бяха събрани в нейно име и затова от тези хора можеше да се образува семейство, братство най-прекрасната обществена единица. Езикът звучеше познат, мелодиите старинни и топли, а тайната съкровена и близка сияеше в чистота и красота.

Родените в началото на века бяха облъхнати от повеите на новата пролет, науката отстъпи и жадната младост се впусна с жар към нови и незнайни пътешествия, за да се върне един ден триумфираща от своите открития. Той показа път и подари новото, което искреше от светлина. Великото се раждаше в света и пътя беше проправен и чист. Познанието светеше и разкриваше богатствата скрити там от векове. Първата заповед този път не бе издялана от гранит, а от чист диамант и слънцето в хиляди багри разкриваше тайната на светлината и на топлината. Едната влезе в човешкото сърце и човекът знаеше защо трябва да обича, другата влезе в човешкия ум и човекът знаеше защо трябва да мисли. Много беше важно качеството на мислите и на чувствата. То беше цяла философия, която блестеше неотразимо. Думите звучаха кратки и мощни. Те отваряха много врати и прозорци, беше празничен час и триумф, да влизаш и да излизаш и да преживееш рядкото усещане, че се намираш пред истината. Тя беше дошла на гости, по отделно при всеки и подаряваше на всички онова за което те са бленували от векове. Да, така беше. Връзката бе направена от Него в името на любовта, връзки се правят само с нея; в ръката бяха нишките на миналото и бъдещето, за да се роди след това светлия миг на настоящето. Беше привилегия да бъдеш ученик, надвесен над уроците си да учиш най-великата наука, чийто път бе очертан преди две хиляди години, а получаваше своята пълна реализация през настоящия век, да, век на ученика. Принципите дойдоха, ученикът чу и видя всичко, което можеше да го обогати отвътре. Времето бе щедро, сезонът великолепен и никога земята не бе залята с толкова светлина, а близо до сърцето и до ума магията на Словото правеше чудеса. Просторите бяха освободени, хоризонтите лежаха спокойни, нека в света да беше бурно, човекът можеше свободно да лети, да учи, да люби.

Първата заповед получи ново съдържание и нов смисъл, защото тя светеше сега, задълбочена и обогатена по необикновен начин до младостта, която не само я разбираше, чуваше, но и я преживяваше. Новото, необикновеното проникваше идеите, които прииждаха като топли дъждове, които насищат земята рано напролет и събуждат моментално животът в сърцевината на семето.

Беше се случило нещо. Голямото познание за душата, за Бога, за реалното бавно се превръщаше на наука. Нищо не бе по-чудно и по-красиво от Неговия метод, който по някакъв магически начин претворяваше реалността, за да я направи естествена, величествено проста, за да я докара до разбирането й. Да, такова нещо се случи с тая “Първа заповед", която прозвучала от хилядолетията, преминала през историята на всички религии, застана пред младостта на двадесетия век изумително ясна, реална, топла, красива, ожидана. “Обичай Господа Бога Твоего.” Да любиш - първата заповед, звучеше нова, нека преди това хиляди пъти да е била казана, милиони пъти, по всичките краища на земята. Мъдреците на миналото упорито мълчаха и сякаш пестяха истината, светлината. Сега времената бяха се променили, водите шумни течеха, снеговете се топяха, ехото на разтопените ледове, които се пукаха огласяваше света, дъхаше на пролет и развейгорът вече летеше, пролетта се изравни с тая щастлива младост на двадесетия век, за да се заслуша сега вдъхновено във всичките призиви на пролетта, която пристъпваше прага на земята. И никой от младите, родените в началото на века не се питаха вече, защо трябва да любят, защото знаеха. Науката се раждаше нова и обновяваща, веригите се разкъсваха, миналото се разрушаваше. Беше се случило нещо велико и тайните на живота бяха оповестени на висок глас, на всички езици и на всички диалекти. Учениците нямаше вече да стоят пред праговете на източните школи и храмове да чакат вратите да се отворят и им поднесат трохичка. Сега всичко се даваше не без мярка, разливаше се богато, щедро по всичките посоки и човекът можеше да си вземе само толкова, колкото можеше да побере съсъдът. Такъв беше закона. От човека зависеше.

Двадесетият век, младостта го приветствуваше тържествено, защото нищо по-голямо, по-светло и по-ожидано не би могла да получи. От Неговата катедра звучеше истината и тези истина щеше да лети, да се разлива, да прониква, за да разкрива смисъла на нещата, тайната на живота - как да живееш, как да обичаш, как да станеш изразител на Първата заповед, която съдържаше всичко, начало и край на нещата. Заслушани в шепота на миналото, което никога няма да бъде минало. Първата заповед стига до човека ясна, позната, повела човека за ръка, за да му покаже двете измерения и намериш онова за което не е нужно да пропътуваш света, не е нужно да знаеш всичко, не е нужно да владееш всичките езици и всичката наука, за да научиш простото изкуство да плаваш.

Защо трябва да обичаш? Погледни и виж. Слушай, как тупти сърцето. Няма човек, който да не познава елементарната анатомия. Оттам и основните процеси, които стават вътре в нашето тяло. Алени и сини нишки кръстосват човешкото тяло, обвито като в мрежа стои то и колко важна е тази мрежа, по която тече ежесекундно кръвта - едната венозна, другата артериална, едната нечиста, другата чиста. Животът зависи само от онзи забележителен миг, когато венозната кръв стигне до алвеолите и прави интимна среща с кислорода. Всичко е толкова просто, толкова величествено просто, човек е загубил усета към тия велики неща. Ликуващата кръв тръгва пак на път за да храни цялото тяло, милиардите клетки, които по великия закон на единството работят обща заповед.

До обогатената и очарована младост и будната за новото чувствителност в пълнота стигна новия призив: Ще любиш, ще обичаш Великото - Реалното, Него, Нематериалния Бог, Непознатия, за който велики народи от древността са умирали щастливи! Не се умира, ако душата не е докосната от жезъла на безсмъртието. Ще любиш и ще обичаш, защото Непознатия Бог е сърце и дробове, които пречистват кръвта от която живее твоята душа, твоите мисли, твоите чувства. Тая кръв храни душата, духа, ума, сърцето. Тя не може да се озонира другаде и никъде. Само там, затова и задушаването не е нищо друго, а липса на чиста артериална кръв в духовното тяло на човека.

Как ще се избегне задушаването? С любов. Ще обичаш. Това е великото в света, това е живота, това е динамиката в духовното кръвообращение, което никога не трябва да се забравя. Една наука предстои да се учи, да се разбира, да се прилага, за да се разбере основния принцип на живота, за да се проумее великото значение на Първата заповед.

Както неотменен и важен е закона на обикновеното кръвообращение от което зависи живота на земята, така също строго определено и неизменно стои закона за нашето духовно кръвообращение Без Първата заповед няма правилно кръвообращение, няма чиста кръв, няма живот. Тялото не може да просъществува с венозна кръв, духовното тяло на човека не може да живее без артериална кръв. Законите са едни и същи, идеята е една и съща, различни са само гамите. Мислите, чувствата, живота се обновява само по един начин, когато имаме чиста кръв, когато любим - Великото Сърце на Всемира, където единствено се пречиства нашата кръв, която по същия начин обновява всичките клетки на духовното ни тяло.

Разбирането и прилагането на първата заповед крие в себе си условията за живот. Тази тайна е била известна на всички Учители и мъдреци, на всички адепти и светии от най-дълбока древност. Тази заповед те са взимали за база на своите учения и оказания.

Заповедта сега стоеше като магически ключ. Вън от нея, друг път нямаше. Тайната не беше вече тайна и идеалът не лежеше във вечността. Тя беше непосредствено и жизнено настояще, близо до нас, съвсем приближено по силата на простите анатомически особености на нашето тяло - натиснеш с палеца китката и слушаш как тупти равномерно пулса. Кръвта бързаше, летеше, пътешествуваше, за да се обнови от срещата със своя възлюбен.

Не се живее с венозна кръв.

Не се живее е омраза, с насилие, с лъжа, не се живее без правда, не се живее без добро. Всички те отравят нашия живот също, както венозната кръв отравя нашето тяло. Първата заповед идваше да спаси човека от това отравяне на душата.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...