7. Аспекти

[Ани]

7. АСПЕКТИ

За един математик, който разбира вътрешното съдържание на числата, стройният ред на десетичната бройна система крие нещо величествено в своята простота. Обикновеният човек трудно разбира чувствата, които вълнуват учения мъж. Великите неща не могат да се разберат от обикновени хора, те не разбират дори и онзи порой от явления и събития с които е изпълнен всекидневния им живот. Много от тези неща остават неразбрани, неуяснени, лишени за тяхното виждане от вътрешна връзка.

Идеята за реалността на живота, идеята за Бога като реалност представлява една абстрактност, която, за да се обхване изисква се не само бистър ум, но и чисто сърце. Мисълта и чувството трябва да проникнат душата като светлина и топлина, за да се получи звучене като два тона, които образуват акорд. За да проникнеш в света на Неизмеримото се изисква и смелост и чистота, да се изкачиш на този шеметен връх, откъдето видимостта е най-голяма. За да познаеш физическия свят се изискват здрави сетивни органи, за да познаеш духовния също се изискват здрави духовни сетива. Нещата не могат да се приемат и да се разберат само на вяра, нужно е и преживяване и разбиране. Светът предстои да се разучава не само отвън, но и отвътре. Какво се крие зад формите на вид статичните форми, които изглеждат толкова различни, ако се погледнат от различните аспекти. Да вземем например неподвижната наглед скала. Човекът ритне един камък и казва: Това е камък, това е скала, твърда, корава, неподвижна и спада към мъртвата природа. Всъщност вярно ли е това? Мъртва природа не съществува изобщо. Нито камъкът е мъртъв, нито скалата, чиято неподвижност ни се натрапва. Но нека погледнем на нея с очите на времето - векове, хилядолетия, милиони години. Един ден скалата ще се превърне на почва и нейните сокове ще влязат в състава на храната, която подържа живота на човека. Камъкът има история. Той е твърд и бездушен, ала е по стар от пирамидите. Един ритъм стига до него и го движи. Как иначе от него би се получил чернозема. Странно звучат тия неща. А те са факти. Същото става и с водата и растенията, с животните, с човека, всичко, което влиза в състава на природата. Всичко е податливо, възприемчиво, отзивчиво за ония чудни гласове, които идат отдолу, отгоре, отляво, дясно, отвсякъде. Тогава виждаме, че един живот мощен и ритмичен дефилира непрестанно и прониква същността на всичко. Нищо не остава недокоснато, нераздвижено. Обикновеният човек, който тепърва се учи да мисли, не вижда този поход на живота, не чува тази победна песен, не усеща сякаш, че под кожата шуми кръвта, както и не подозира водите, които текат дълбоко в недрата на земята, сгорещени от нейния вътрешен огън. Призивът на този живот му е чужд и ако стигне до него, той остава глух.

Как ще разбере такъв човек идеята за Великото, което прониква всичко като го оживява и го кара да догони хода на еволюцията, когато обикновените, видимите неща дори не го поразяват със своята епическа простота зад която се крие нещо неподозиращо и необикновено? За такъв човек странно звучат думите: “Бог е на всякъде, Бог прониква всичко”. Цялата природа е израз на това проникване. Къде ще намерим Великото? В камъка, в дървото, в човека.” - казва Учителят.

Човекът трябва само да мисли, да чувствува и да гледа света и живота през очите на душата си, за да намери Великото в малкото, в незначителното, за да преживее малката радост, за да преживее и дълбокия мир, който светлината ще му подари.

Хармонията, която ни пленява и радва е израз на Великото, на Реалното - хаосът не може да роди хармония, нито омразата може да роди любовта. Тя не е зад пищните неща и думи, тя е скрита в простите неща, чийто поразителни аспекти могат да ти открият тайната за която си ожидал. Великото се крие зад малките величини и близо до тебе те ти говорят на разбран език.

Бог е навсякъде - Великата Реалност прониква всичко. Любовта като изразител на Тази Реалност ти поднася и капката вода, и струята въздух, и вкусния хляб, и узрелия плод и не само това - Тя единствено ти дава идея за прекрасното, благородното, възвишеното в света. Тя те придружава навсякъде, затова е казано от древността: Търси Великото, търси Реалното, за да намериш смисъла на живота.

* * *

Така е устроена Земята и да питаш защо, никой няма да ти отговори, ако се намери някой да ти каже, отговорът едва ли ще те задоволи.

Разровиш една малка дупчица на земята от няколко сантиметра и поставиш в нея някое сито и здраво семенце. Не се минава много време, животът започва да тече ритмично; никоя механическа сила не упражнява давление, нещо повече ако такава се намеси процеса ще бъде накърнен. Причини обаче има, те съществуват - влагата отдолу и топлината отгоре. Онова, което се случва прилича на поетическа приказка, песен, можеш да я слушаш, да я съзерцаваш като художествено произведение.

Къде лежи причината? Не е трудно да се отговори. В слънцето. Всичко е ясно и просто. Селякът го разбира и живее по-добре от учения. Ако го попиташ за подробности, селякът ще отговори: Семето има кълн, затова се случи това, което той пламенно желае. Никой не може да го отрече, науката отдавна е доказала, че всичко, което има кълн е живо и не само това, но и че то има нещо като вяра. Да, ни едно семенце не е останало излъгано в своята вяра и надежда. Защо? Нека повторим, защото има кълн, защото има влага, топлина, въздух, светлина, защото има слънце. Скептиците на нашия век ще кажат: А, ако няма? Възможно е днес да няма, но утре ще има. Те все намират, какво да кажат, когато не виждат добре, нямат пълно виждане, липсват им други очи. Животът опроверга всичките недомислия на хората, най-вече безверието на житните зрънца /звучи фантастично/ но досегна и вярата на човека. Има ли вяра или няма... Така е, може да имаш вяра, може и да нямаш. Но не са прави, когато изобщо я отричат. Тогава се случва нещо, което за жалост привлича погледите на уморените, на отегчените, а те не са малко и всички те възклицават в хор, нещо се случи и го кръщават дълбокомъдро с някое модерно име и току виж, че се ражда някакво учение. То се изучава, за него.се говори, тълкува се, пишат се томове, досущ като мода. Животът се усложнява, задълбочава, комплицира се. Хрумнало е на някого да отрича слънцето и той става оригинал. Жадните за новости го подемат и бедата е там, че започват да му подражават, не само в говоренето, но и в мисленето, а в последствие и в живота. И тогава започваш да се съмняваш, че в семето има кълн жив, сит и жизнеспособен, и че при наличието на влагата и топлината в него ще зазвучи нов живот. Съмняваш се, че има и слънце, което се притича на зова на земята. Съмняваш се накрая и в човека, обезверяваш се в него, отричаш му ума, сърцето, най-вече душата, после честта, благородния му произход и пр. Обливаш не само човека с пороя на отрицанието, но и целия век в който живееш като го развенчаваш безсмислено от всичко,, което е прекрасно, възвишено -от всичката влага и топлина. Такива философи положително страдат от някоя мъчнолечима болест. Те стават нервни, намусени, тровят своя живот и този на близките си. Причината лежи в непознаването и неразбирането на човека, няма представа за правилни отношения. Тежко заболяване, съвременно и чрез него дори някой може да се прослави. В изкуството се случват такива недомислия. Късно животът ги развенчава и ги хвърля в дълбоко забвение, след като отегчените и скучаещите хора го увенчаят с лаври. Предавали са цена на не ценни неща, самозаблуждавали са се. Това е болезнено състояние на века, на епохата, както и да го наричат, то няма нищо общо с живота, с човека и с естествените закони, които движат живота и света, освен като мимолетна промяна на времето, кратко метеорологическо явление. То е като болест. Временно състояние, което трябва да се лекува или да се премахне. Случват се тези неща. Най-често по време на войните или след тях.

Човек трябва да промени посоката на мисълта си. Мислил е по един начин, сега ще мислиш по друг. Не вярваш, че от семето ще излезе пълен житен клас. Не вярваш, че в света няма лоши хора, а има само гладни хора. Като нахраниш гладния, той става добър. Това е реалното, другото е вметнато. Злото е фаза, състояние, картина, която сега се рисува. Все нещо не достига, за да бъде съвършена и ни харесва. Няма човек, който да не мечтае за доброто, хубавото, разумното. Това са кратки слънчеви мигове, които прорязват небето и на най-обикновения човек. Всичко е до аспектите, аспектите на твоето виждане и на неговото светоусещане

Светът би изглеждал друг през погледа на човек, който може не само да си представи реалността, а да преживее нейната красота, широта, дори и топлота, тогава той би схванал живота като един хармоничен тон, който се откроява всред шума и хаоса на дадено време, като великолепна багра всред дисхармонията на цветовете и като лазурен блясък всред хаоса на бурното небе.

Мисленето, чувствуването, виждането и пречупването на светлината представляват странни и чудни аспекти, реални и чисти, чрез които единствено можем да доловим верните и точни линии на живота.