10. Дискусия

[Ани]

10. ДИСКУСИЯ

Правописът на един народ като сбор от синтактични правила не е случайно явление. Всяка буква и всеки знак има своето място в особеностите на езика. Да се отнеме една буква, или да се притури друга не е нещо обикновено откъснато от духовния облик на вътрешния, духовния живот на дадена нация. Прекрояването на правописните форми е процес, който остава дълбоки отпечатъци в съзнанието на народа. Езиковедците много трябва да мислят, когато въвеждат нови правила и форми. Нищо сякаш в духовния и културен живот на народите не е толкова важно, съдбоносно дори, както измененията, които се правят с езика, въвеждат се в официалната писмовна и говорима реч. Само хора с голяма вътрешна култура и с дълбоко езиково разбиране, познаващи добре духовната структура на своя народ, могат да си позволят известни реформи.

Ние нямаме намерение да се впуснем в дълъг езиков спор с езиковедците. И ако започваме със измененията, които се правят с езика, то е само за това, защото думата, която влиза в нашата тема в последната езикова форма е била безпощадно окастрена, снижена, развенчана. Всеки знае вътрешната и външната подбуда на парадната страна на въпроса. У нас се направиха редица реформи в правописа на езика, той бе безпощадно окастрен, изхвърлиха се букви като ненужни, които отежнявали езика, по-право правописа, по-точно казано опитаха се да отнемат възможността да се мисли, когато се пише и по такъв начин да помогнат на всички, които щяха да си служат с тая реч да не правят грешки. Целеше се да се опрости езика - изхвърлени бяха три букви. Смяташе се ограмотяването да стане по-леко и чистотата на правописа да бъде спасена. Това разбира се не се постигна и причини има, но и това в случая не засяга нашата тема. Ще кажем само, че при това безпощадно кастрене, пострада и думата Бог. Не е трудно да се разбере първопричината на тази “реформа”, какво се целеше с нея и главно, какво се подчертаваше. Направиха го и атеистичното схващане влезе в ролята си. Смятаха като се опрости думата, ще се изкорени и идеята. Нужно им беше да се подчертае материалистическото разбиране, което трябваше да бъде прието от всички и с идеята за Бога веднъж за винаги да бъде ликвидирано. Въвеждането на тази правописна новост не изненада никого, никой по нея не обели зъб, тя беше в тон с всичко онова, което носеше обикновеното име - насилие над човешката мисъл. По този въпрос изключени бяха всякакви дискусии и никой не си позволи да вземе думата, за да им каже, че би трябвало да се съобразят и с желанието, вкусовете, най-вече разбирането на една част на народа. Но тези неща сега нямаха никакво значение. Целите ни са познати, беше само интересно да се отчете резултата от тази нескончаема пропаганда, която носеше името атеизъм. Ония народи, които имат друг правопис и пишат всичките съществителни имена с главна буква, как ли щяха да изразят убеждението си по този въпрос? Всичко звучи някак си премного грубо, човек би могъл да помисли, че се връща назад във вековете, когато вярата на един народ се налагаше с юмрук. Двадесетият век като че ли се озадачаваше от похвата и начина по който се целеше да се изтръгне нещо от душата на човека. Изобщо за това никой не помисли, а думата уважение изобщо не съществуваше, думата търпимост беше зачеркната. Господарите винаги имат големи права и си позволяват всичко. Но нещата в света имат едно чудно свойство, че са конечни и хората премного подлежат на изменения. Менят се и разбирания и убеждения. Не помислиха, че някои могат да бъдат накърнени от този правопис. Това не беше интересно. Важното беше удара.

Днес у нас думата Бог се пише с малка начална буква.

Не е буквата малка или голяма, която може да даде израз по отношение на онова, което човек изпитва дълбоко в душата си, когато се касае за идеята за Бога. Външната езикова форма не съдържа съдържанието. Нека ония, които са въвели правилото да имат подчертано отношение с това. Безсмислено е да се дискутира по този въпрос. Никак не е важно за Бога с каква дума ще се пише името Му. Никак не е важно дори дали вярват или не в Него, дали Го приемат или Го отхвърлят. При това думата Бог на всички езици е неразбрана, едно отвлечено понятие. Какви ли не заблуждения съществуват. Хилядолетия преди нашия век, като се започне с първобитния човек, по-късно езичниците, а в най-новите времена модерния материализъм Бог е бил отричан, хулен, дискредитиран, развенчан, а в последните времена забранен. Какви ли не акции не са били предприети срещу Него. И като си помисли човек и се попита - срещу кого? Срещу една идея, срещу един нематериален, непознат и невидим Бог, Който от никого не е бил виден, познат, какъв е и с какви оръжия разполагал, изобщо една идея, една фикция би могло да се каже. Но ето, че тъкмо от този несъществуващ Бог хората, заинтересованите се плашат. Обявяват цяла война, харчат се милиони и водят безкрайни спорове. За несъществуващи неща обаче спорове не се водят. Никога и никъде в човешката история не е отбелязан случай, където да се водят словесни или всякакъв род борби за несъществуващи неща. Несъществуващите неща имат едно предимство, никой, абсолютно никой не знае нищо за тях, никога те не са видени. Навлизаме в света на реалната философия и логиката неумолимо ни гледа с блестящите си зеници. Нещо повече, спорът не е от вчера, води се до днешния момент, когато модерните езичници да уязвят съдържанието като поразят формата. Колко е важно това, колко е важна цялата тази безсмислена война, смешна и неуместна срещу нещо, което се смята несъществуващо, срещу сенки, срещу една илюзия, срещу една нереалност. Ако пък това същество съществува и притежава сили, тогава борбата пак е безсмислена. При единия и при другия случай човекът винаги ще изпада в смешно и неудобно положение и не само това, но ще опита доколко разбиранията по този въпрос са прави или не.

В света няма лъжлива или празна идея, която да не се е разпаднала. Най-големият срок за съществуванието й е определен, кога да е тя не може да просъществува векове, хилядолетия. Изключено е това. Дори се смята, _ че най-големият срок, който в природата се дава на една идея е един век. В продължение на това време хората се убеждават в жизнеспособността на идеята. Така се опитват човешките хрумвания, независимо какви и кои са носителите й. Светът е видял да се разпадат много учения, много теории, много религии, много научни открития. Времето накрая взима думата и се произнася за тях. И обратното е вярно, няма идея, която да има Божествен произход, да съдържа здрави, жизнеспособни семена да не просъществува хилядолетия. Много човешки учения са пропадали, много школи са загивали, много теории са забравени, ала принципите на Христа стоят непоклатими и нещо повече, колкото времето минава, толкова те се разрастват и стават по жизнеспособни. Човечеството живее с тях, опитва ги и се уверява в живота, който тече в тях. Христос днес има милиони последователи и учението му издържа всичките изпити и се оказа здраво положено на канара. Има ли смисъл да се бориш срещу една идея? Ако тя е празна, сама ще се унищожи, ще се разпадне, а ако в нея е отлято съдържанието на истината, на любовта, на светлината, на правдата, на доброто, няма сила на земята, която може да я разруши.

Христос не само говори за идеята за Бога, но той живя идеята и научи и другите да живеят. Той беше велик реалист и донесе учение с което човечеството да се научи да мисли, да чувствува и да живее по нов начин. Принципите бяха живи, светлината огромна и човечеството можеше да си помогне и излезе от тежкото положение в което се намираше по онова време. И опитът на Христа излезе сполучлив. Той изведе човечеството от оная атмосфера, където животът да бъде друг и човекът да не се страхува от Бога, а да живее с любовта към Бога. Той внесе новото в разбирането на Бога, на душата, на любовта, Той вля ново съдържание в науката за духовното.

Идеята за Бога не е разисквана от вчера, не е отричана от днес - не са били първи материалистите, които се обявяват срещу нея. Те са същите ония, които в миналото отявлено се борели срещу старите евреи, които се бяха осмелили през ония тъмни времена, да отрекат излетите от метал богове на езичниците. Не е било време езичниците да не са слагали прът на новото. Модерните езичници се борят за същото. Земята е населена с три милиарда живи същества. Всеки човек притежава ум, сърце и воля. Това не са мъртви роботи, които изпълняват чужда воля и разпореждания. Те не са лишени от собствена мисъл, те могат да сверяват нещата, могат да ги различават. Няма сила на земята, която може да лиши човека от способността да мисли и по този начин да опитва кое учение е право и кое не е. Затова и никой в края на краищата не може да превърне човешките маси на стада и да им наложи едно верую. Дори и със силата на оръжието, ако някога сатрапите са успявали в това, идвало е време, когато зората на освобождението да е изгрявала и за робите. Жизнеспособността на едно семе не стои в неговата форма, колкото и да го изучаваме не можем да се доберем до скритите качества, докато то не се посади. По същия начин яйцето може да се познава, кога е змийско или на невинно птиче едва, когато се излюпи. Опити продължават да се правят. Атеизмът е също един такъв опит. Този опит е започнал от втората половина на миналото столетие - материализмът като научно течение датира оттогава. Днес идеите на материализма се приемат широко. На тяхна страна стоят велики държави. Законът е на тяхна страна. Човек днес свободно може да ги приеме без да бъде подложен на мъчение, както е било преди. Тъкмо време те да бъдат приложени, опитани и увенчани с венеца на неувяхваща слава. Никой човек и народ, никое живо същество, родено на тази земя не бяга от хубавото, от прекрасното, от доброто, от истината. Няма такъв случай и такъв закон не съществува. Тези три милиарда същества мислят и не само тези от бялата раса. Мандатът е даден. Те имат всичкото съдействие на този свят, който отричат. Няма значение. Всеки се интересува от опита. Нека се приложат, нека се посади семето, не само да се говори, но сеитбата трябва да стане и жетвата да се дочака. Нека се видят резултатите. Народите са преуморени и всеки момент ще бъдат готови да приемат новото, ако то се окаже жизнеспособно. Писанието казва: “По плодовете ще ги познаете.” Друга мярка в света не съществува. Правилността на идеите се виждат, когато се приложат.

Дискусия ли е това? Не, нямахме намерение да дискутираме, но и нямаме желание да зачеркнем ни една дума, ако и да звучи така, и ще се доизкажем, за да уточним основното в този фрагмент. Идеята за Бога е опитана - Великата Реалност е опитана и нееднократно, тя се е опитвала в миналото, опитва се и сега и ще се опитва и в бъдеще. По механичен начин никога няма да се разбере и преживее. Изисква се обилна светлина и високо интелигентни същества. Дали човек я отрича или признава за Бога това не е важно. Но за човека това е много важно. Идва момент, когато животът ще му я поднесе или наложи. Идва един момент, когато човек ще се срещне с пустотата и ще потърси път и няма да го намери. В безизходицата на живота, човек ще стигне до Великото, до Безкрайното, до Реалното. Най-голямото нещастие на земята е човек да стигне до границите на пустотата, един тежък момент, който може да се превърне на светещ обрат и всред хаоса да съзре светлините, които блестят като малки спасителни искри.

Допирните точки лежат у всеки човек. Няма човек на земята, който в известни мигове на своя живот да не усеща прилива на живителните сили, които текат в него. Защото на земята, както и в цялата вселена няма по-реална сила, по-величествена истина, по-голяма любов, по-голяма светлина, които като велик синтез определят Великата Реалност - Бога. Безсмъртието получава своя универсален облик само чрез Бога - Неговата безгранична любов, която никога и при никои случаи не е престанала да се излива. “Бог е дълготърпелив" се казва в сказанието, чака всеки човек да се обърне към Него, за да изпълни душата му с плодовете на любовта, с плодовете на духа.

Учителят казва: “Човекът е изпратен на земята, за да се научи, как да познава Бога, как да Го обича и как да върши Неговата воля." Идеята за съвършенството само тогава получава своя смисъл и съдържание, само тогава човек бива озарен от лъчите на Великото слънце, само тогава той влиза в реалността на живота и не само усеща, но и разбира, че най-велико благо е живота, когато познаваш Бога като баща, който винаги е имал предвид благото ти. За да се разбере и преживее идеята за Бога се изисква светлина. Само тогава човек ще види обширния свят, който се разкрива пред него, а не света на формите, който не е нищо друго, а отражение, сянка на великото.

Дали думата Бог ще бъде написана с малка или голяма буква, дали идеята ще бъде отречена или приета, за Бога нямат значение, те засягат само човека, той е който се лишава от великите блага. В безкрайността нещата са постижими. Човекът има ум, сърце и воля. Ще има възможност, да мисли, да чувствува, да действува, да учи, да пада, да става, да опитва. Един ден ще стигне до дверите на истината и ще проверява. Великата реалност е океан, малките вълнения не се отразяват и не нарушават дълбокия покой; Великата реалност е небе безкрайно и недостижимо за човешките отрицания.

Светлината и топлината на слънцето докосват човека и го оживяват, слънцето е велик израз на Любовта на Бога, тя няма да спре дали това глупаво и своенравно същество Го приема или не, обича ли или не. Приемането засяга само него, то оживява или умъртвява само него. Идеята чака да бъде посята, за да се опитат скритите сили. Тогава човек ще види крие ли тя съкровища или не.

Кога да е човекът ще стигне до нея, защото тя му е нужна като въздуха, като водата, като слънцето, като хляба.