11. Ако можеш да докажеш

[Ани]

11. АКО МОЖЕШ ДА ДОКАЖЕШ...

Великите идеи имат велико предназначение. Те не се раждат случайно, не идват случайно на земята. В един материален свят, какъвто представлява нашата земя, идеите представляват необикновено явление, равносилно на това, което наричаме чудеса. Идеите са всичко. Да си представи човек този величествен поход на идеите е смел и решителен полет в света на мислите, чувствата, стремежите не само на отделния човек, но и на цялото човечество. Нищо друго на земята не се движи с такава скорост, както новите идеи. Скоростта е която се разпространява модата, бледнее пред силата с която се движат идеите, за да обхванат умовете на хората.

Новите идеи представляват онова, което е озона за въздуха, червените кръвни телца за кръвта. Кръговратът на водата и тоя на кръвта в човешкото тяло ни дава идея за необходимостта от нови идеи, които обновяват духовното кръвообращение на цялото човечество.

Идването на светиите, на гениите, на великите учители на земята представлява периоди, когато нуждата от пресни сили е била необходима, въпиюща. Както в затворена стая човек може да се задуши от застоялия въздух, по същия начин в продължение на няколко века, ако нищо ново не се прибави, човечеството може да се задуши, осакати, поквари.

Процесът при отделния човек стои по-близо до нас и ние можем да го наблюдаваме. Не е завидно положението на човек херметически затворен, като застояла вода без никакви притоци. Тежко е положението на човек, който живее с онаследените идеи, разбирания, убеждения от миналото. Всичко у него е закостеняло и отличителната черта фанатизма го прави чужд - сляп и глух за новото. Затова, когато на земята идват ония вихрушки в света на мислите и идеите, първи те стават жертва поради своята твърдост и закостенялост. Те са най-уязвими, защото отдавна те са загубили пластичността на мислите си и техните съдове при първото напрежение се спукват. Няма по трошливи съдове, отколкото тия хора, които вървят по отъпканите пътища на своите прадеди и здраво държат за старото.

Добре, че в света има други, които стоят на противоположния край по мисъл, по чувство и по стремежи. Те очакват новото, ожидат го, приемат го и го живеят. Такъв е великия закон на развитието, очертал светъл и чист път по който тръгват всички Ония, които приемат новото, без да питат - Ти кой си, откъде идваш, какъв си? По времето на Христа, както и по всяко време, когато на Земята идва пратеник с велика мисия, пред тях се изпречват такива, които задават смешни и неуместни въпроси през време на съдбоносни мигове. Те могат да се причислят към категория на улегналите, затвърдените, книжници и фарисеи, които мереха нещата със свои мерки стари и негодни за новото време, което се превръща на епоха. Срещу новото, жизнеспособното, здравото те противопоставят старото, познатото, утвърденото. Те казват: “Така е казал Мойсей.” Обичайна тяхна фраза, която не спира до тук. “От него ние знаем, че който наруши съботата не е от Бога. От него ние знаем, че който се хване в прелюбодеяние с камъни да се убие, ти какво ще кажеш?” И още нещо: “ Невъзможно е в три дни да се разруши и изгради един храм.” От старите архиви на ритуалите, преданията и сказанията тия от категорията измъкват старите разбирания за да ги противопоставят срещу новото. Те целят само едно -да запазят старото, за да вървят мързеливите и твърдоглавите по познати и отъпкани пътища. Ала циклите на човешкия прогрес са определени. Векове и хилядолетия се подготвят великите събития, обстановката и пратеникът, който идва, да завърти колелото напред, за да промени старата инсталация, за да даде път на любовта и светлината. Огромен капитал се влага в изпълнението на този велик план и няма сила в света, която може да спре реализирането му. Както не е възможно да се спре течението на пълноводните реки, както не може да се спрат водите на огромните водопади, така също и делото на един Учител не може с нищо да се спре. На земята великите събития, никога не се приемат тихо, спокойно, мирно без съпротива. На новото винаги ще се намерят хора да слагат прът. Категорията никога не е липсвала от земята. Те са цяло семейство с еднакво наследственост, привички, морал и чувство на отговорност. Те имат една цел и един манталитет. Те винаги мислят “иначе". Те имат винаги цял арсенал от доводи, теории и факти, с които се силят да оборят новото. Някога те противопоставяха Мойсей, в по-новите времена - науката, затвърдена и фанатична признаваща само везните, метъра и микроскопа. Борбите и споровете са стари като света, но законите и принципите в природата лежат неизбеляеми, точни и вечни. Нищо не е в състояние да спре изгрева и залеза на слънцето, нищо не е в състояние да промени кръговрата на водата и на годишните сезони, никой не може да удължи или намали времетраенето на узряването на плода на дървото, под земята и в утробата на майката. Никой от ония, които принадлежат към категорията не могат да се противопоставят на тия закони, нещо повече те трябва да се приобщят към тях, ако не искат да бъдат пометени от нея. Те казват: “Ние си имаме наше учение, морал, философия, нямаме нужда от нова. Вървете си оттам откъдето сте дошли, вземете си вашите съкровища, не ни са нужни. Ние ще уредим живота си и земята. Ще минем и без вас.” Ще минат без тях, ала не става така. Краят непременно ще дойде и непременно той ще бъде катастрофален. Въздухът се насища с отровни газове и става смъртоносен, човекът ще се задуши; приливът непременно ще настъпи на уречения час и своенравните ще пострадат. Пролетта идва, снеговете се топят, неудържимо е, когато слънцето пътува на север. Човек трябва да се приготви за тия събития, които далеч няма да се съобразят с вкусовете, привичките, прищевките на утвърдените, фанатиците, старите, познати от памтивека реакционери. Новото идва със силата на морските вълни и няма да се спре от нищо, да залее света от всичките страни, или да го запали от всичките краища. Топлината и искрата на новото ще опре до всички, как ще се спасят от него?... Онова, което новото носи за човека му е необходимо, нужно като въздуха, като светлината, като водата и хляба, то съдържа реалното, великото за което човек винаги е копнял. Няма време за отлагане, дори човечеството е закъсняло.

Великите учители раждат епохите. Те са, които дават тон и направление на науката, на изкуствата, те раждат културата. Нека историците се ровят в паметниците и търсят причините и последствията - зад всичко, което сме свикнали да зовем развитие и прогрес духовен и материален стоят великите личности, пламтящите факли от чиято светлина се палят огньовете през всичките времена - забележителните личности стоят там и чертаят пътищата на човечеството. Те носят скромното име - Учители.

Влиянието, което упражняват новите идеи засягат живота на цялото човечество, те оплодяват човешките умове, те вдъхновяват учени и поети, те стоят зад голямата музика, зад науката и философията. Те раждат импулса, те обогатяват човечеството с духовни ценности, те облагородяват видовете, като намаляват силата на змийската отрова или притъпяват жестокостта на свирепите животни, те са, които подобряват растителните видове и предават лечебност на билките, те дават тласък към развитието и усъвършенствуването на нови сръчности и изкуства, те променят климатичните зони, като увеличават топлите зони и гонят студа на север. И след всичко това, ще дойдат тия от “категорията" и ще питат: ‘Ти кой си, как се казваш, откъде идваш, истина ли говориш?" Те казват още: “Ако можеш да ни докажеш, ще те приемем." Тогава великият човек - Учителят ще отговори: “И да ви кажа и да ви задоволя във вашите искания, пак няма да ми повярвате.” Ще ги погледне и ще продължи да разкрива реалността на тези, които чакат, ожидат, разбират и непрестанно казват: Говори, ние слушаме!

Винаги е било така, доказателствата не помагат при такива случаи, упорито питаха по време на Христа: “Ти кой си и ако си син Божи, кажи ни?” Упорито питат и днес, те са същите с незрящи очи, дебели глави и сърца. “Ако ни кажеш кой си, ще ти повярваме." Вечната трагедия, до която стигат всички, които търсят доказателства - изпущат сладката ядка, а ядат черупките. А те не ползуват човека. Законите са неизменни. Великото, Реалното няма да се промени заради техните прищевки, там няма обратни движения. Целта е строго определена и тя трябва да се постигне. Готовите ще приемат новото, ще го опитат и като сити семена ще го пръснат по цялата земя - Такава е повелята. Духовните богатства ще се разтоварят на определеното време и на определеното място. Дали ще бъдат приети, оползотворени и съхранени от хората? Божественото никога не се губи. Кои ще приемат новото? Учените или простите, званите или незваните, богатите или бедните и това не е важно. То засяга само хората. Важното е, че новото ще остане в пределите на Земята като съкровище, като сол и квас - човечеството нямаше да се освободи от тези елементи. Те ще се излеят в сърцата, в умовете, в душите на незваните, простите, бедните, които носят устрема към Великата реалност и всеки миг са готови да отзвучат на нея...

Тези хора се различават много от ония от категорията - те не блестят отвън, но отвътре, те не са богати отвън, но са богати по сърце, по ум, по стремежи; те никога не питат: “Ти кой си?, Какъв си и откъде идваш?" Полицейското досие не ги интересува. Те усещат, че те носят новото и имат думи на живот. Те опитват хляба и водата и намират, че и те крият живот. Друго те не искат. За тях бляновете се превръщат на непосредствена реалност.

В деня, когато Христос влиза в Ерусалим и там го посрещат с викове: Осанна, Който иде в Името на Бога! Той каза: ” Ако те не викат, то камъните ще викат.”

Учителят казва: “Ако вие се откажете от новото, воловете и биволите ще създадат новата култура.” “Божественото няма да се изгуби.”

Затова, каквито и опити да се правят да се спре новото, каквито и бентове да се турят, новото ще пробие път и ще наводни света, за да стигне там, дето е нужно и да изпълни великото си предназначение.

Реалното ще се наложи и без доказателства!