3. Слънцето и музиката

[Ани]

3. СЛЪНЦЕТО И МУЗИКАТА

В ранните предпролетни дни по нашите места започват да се топят снеговете. Астрономическата дата не винаги се покрива с оня капризен понякога, календар на природата.Пролетта може да подрани, но може и да закъснее. В края на февруари или в първите дни на март под снежната покривка текат потоци, водите пеят и животът е вече започнал. Снеговете тогава незабелязано се снишават, земята мълчаливо ги поглъща; слънчевите лъчи вършат своята работа, дните са пораснали, слънчевият път се увеличава и снегът най-после решава да си тръгне.

Незабравими по хубост и свежест са тези ранни пролетни дни, когато цялата земя е потънала в нежно сияние, ручеите, които текат, пъпките на дърветата, които се пукат и стволите на върбите, които светят от ярките багри. Целият растителен и животински свят ожидат само слънцето. Човекът също не отсъствува от тоя изжаднял за слънцето народ. Устремът към слънцето е напълно оправдан. Всичко живо познава съживителната мощ, опитал е светлината и топлината на слънцето и нещо повече дори, неизвестно нам, което слънцето ни дава и без което животът не земята не би съществувал.

Идването на пролетта и всичко онова, което е свързано с нея, целият живот, който тече и се вълнува се обуславя само от връщането на слънцето към равноденствуващата точка и отпътуването му нататък, където неговата разходка по нашето небе се увеличава на часове. Напливът на енергия, който продължава до 22 юни, за да стигне с по-спокоен темп до 22 септември туря в ред целия ни живот, цялата икономика на всички живи същества на земята. Всичко се обновява, оживява, възраства под влиянието на слънчевата топлина и светлина. Слънчевата многообразна дейност цели само живота. Познати неща са те, дори и за малограмотните. Но ето, че ние не се спираме до тук, обръщаме друг лист от нашето всекидневие и искаме да видим има ли нещо друго, което да обновява нашия живот, което по същия начин да го възраства, като стопява твърдото, коравото също като слънцето? Идването на пролетта се ознаменува с едно чудно явление, което отрудените хора почти не забелязват, а други не се спират да го видят и чуят. Малцина го усещат осезателно. Пролетта винаги идва с музика. Пеят птичките, пеят потоците и реките, пеят ветровете, пеят цветята и насекомите - цяла симфония. Идването на една нова култура на земята, не е нищо друго а пролет, пролет, която се разцъфтява в човешката душа. Тази пролет също се осъществява чрез музика. Каквото е слънцето за цялата природа, това е и музиката за човешката душа, за човека изобщо. И докато слънцето има своите фази и пълнежи музиката е неделима част от живота на човека - вечно светящо слънце, което няма фази, няма определени пътища, няма промени. Музиката е придружавала човека от най-далечното минало, за да стигне до днешния момент, когато на музиката е отредено най-почтено място. Трудно може да се изрази силата и красотата на музиката с думи. Огромна е нейната роля в изграждането на културата на народите и при изграждането на човека.

Слънцето единствено ни отнася до ония дълбоки корени на живота, които се поят от слънчевата енергия, растат и цъфтят и дават плод изключително само за това, че слънцето изпраща топлина и светлина - същото, което прави и музиката. Тя е която изпраща светлина и топлина, които подхранват възвишените мисли и чувства, благородните желания и красивите постъпки. Човекът е само там, където са мислите, чувствата, желанията, постъпките. Те са цветя и плодове в един свят, където се сеят, растат, цъфтят и дават плод и всичко това под лъчите на музиката. Ще дойде ден, когато музиката ще се предава като азбуката на матерния език и като десетичната бройна система. И когато човек каже, че не може да пее или свири, защото нямал дарба, това ще бъде равносилно да се каже: аз не мога да изуча буквите, защото съм умствено закъсняло. За такива индивиди вероятно тогава ще има специални училища, чрез специални методи да учат музика - да пеят и да свирят.

Народната мъдрост е формулирала този велик закон с кратката мъдрост: “Който пее зло не мисли”. Културните хора преценили музиката, дали са се спрели на тази просто изказана идея за музиката, за да се стигне до нейното дълбоко съдържание. Музиката е свързана с мислите, чувствата, желанията и постъпките на човека. Цялата етика почива върху музиката. “Зло не мисли”, има нещо стимулиращо, нещо, което храни и пои, за да не мисли нищо лошо - защо, защото пее, защото разбира от музика. Би трябвало цялата възпитателна система де се насочи нататък, за да направи от музиката жива практика, за да разрешава чрез нея трудните задачи около възпитанието и превъзпитаването на човека. Музиката не е само извор на висша наслада. Тя има огромно практическо значение. Тя е ключ, който би разкрил духовните съкровища, които дремят в човека, тя би преобразила живота на човека и би го превърнала в симфония, казано на прост и разбран език, би направила това, което слънцето прави с цялата земя и с човека; би разтопила леда на човешкото сърце, би изсмукала най-страшната отрова от човешкия ум, които разяждат обществения и личния живот на човека.

Не звучат далечно и странно думите ни за музиката. Въпреки големите гении на музиката, тя още не е слязла до народа, не е станала всекидневна потребност. Някога музиката е била достояние само на висшите кръгове на привилегированата класа, която се забавлявала с музиката. Днес тя е слязла при народа и върши своята велика работа - човекът на днешното време е преценил не само красотата на музиката, не само насладата й, но и практическото значение. С музика човек се повдига, с музика човек може да си помогне в най-тежките моменти на живота си, с музика може да се лекува, да се хармонизира. Музиката е оръжие, метод, който по безболезнен начин трансформира състоянието на човека, примирява противоречията, разведрява хоризонтите, повдига душата, дава криле на духа, като му разкривя светли перспективи.

Като слънцето музиката обновява човека, стопява коравото в човека и дава условия да расте и се развива всичко възвишено и благородно. Музиката е непосредствен двигател, който движи човека към благородни дела, музиката е свят откъдето човек се връща оплоден от нови стремежи, планове и блянове. Цялата природа пее. Великите композитори са изтръгвали големите си произведения от красотата, която са почувствували, когато са слушали именно тази музика - величествени хорали, които се разнасят от освободените води, от шепота на лесовете, от птичата песен, от синевата на пролетните небеса, преливащ от чудни тонове, от дъждовните капки и от нежната песен на снежинката. Всичко цъфти и зрее само за това, защото цялата природа е напоена с музика. Музиката трябва да слезе до човека или човек трябва да стигне до нея, за да преживее радостта дори и там, където скръбта отсяда, за да намери надеждата в безнадеждието, вярата в безверието, любовта в безлюбието, за да намери себе си и разбере, колко по-леко се живее под благодатните лъчи на музиката.

Да пее и свири е най-естествената проява на живота. Тази проява е отразена в цялата природа.

Музиката е слънце под чийто благодатни лъчи зрее духовния облик на човека, човекът отвътре - истинския човек.