Jump to content

7.4. В този бурен кръстопът друго нямаш


Recommended Posts

7.4. НА ТОЗИ БУРЕН КРЪСТОПЪТ ДРУГО НЯМАШ...

Изпратил си човека в най-сериозното училище и в душата си му вложил идеалът към съвършенство. Поставил си го да живее и учи между несъвършени и накрая си повелил да Ти подражава.

Земята, тоя мъничък къс от цялата Вселена и праг на неизвестна галактична система - една мъничка светяща искра в чийто блясък сме потопени.

Веднъж ли е бил човекът в твоите скути Земя, и веднъж ли се е пробуждал от младенческия си сън, за да те оглежда, за де вдъхне твоя аромат, за да усеща удара на вихреното ти движение и да преживее в твоите предели тежкия си дял! В тебе, човекът позна голямата радост, ала твоят ред не го пощади да му поднесе и голямата скръб, застанала на неговия праг да каже неумолимо: Плати!

Човекът плаща до днес. Пламъците стигат до неговия дом, до сърцето и остри като кинжал наредбите на твоите човешки закони се забиват в живата му плът.

Ти приличаше на огромен кръстопът, където се срещаха пътищата от различни посоки и страни и по тях прииждаха твоите деца, които държаха в ръцете си различни знамена, говореха на различни езици и имаха различни обичаи.

Когато човекът огледа учебните зали и разчете учебната програма, той не се уплаши, крачка назад не направи и силите не премери. Раждаше се зората и две светящи очи го гледаха и две ръце се простираха и една уста го благославяше. Погледна зората, която се пукаше на изток, синевата на небето искреше от невидимо сияние, някъде горяха факли и пътят всред многото пътища лежеше чист и светъл. Красотата грабна сърцето на човека, сърце на ученика и отрудените му взори се потопиха в това море от светлини.

Земята покри със светящите мантии големите си бездни и големите пустини - шумът на водите стигна до човека като песен, а екота на гръмотевиците глъхнеше надалеч.

Ти Земя - училище имаше две лица; ти бе кръстопът и арена и в тебе две стихии се бореха и се състезаваха и оспорваха не друго, а душата на човека.

Когато преминаха първите светли утра, когато ръцете се калиха за решителна схватка, човекът разбра, че животът бе сериозна изпития. Тогава той видя, че ти, Земя, имаше две лица: с едното се усмихваш, с другото бе сурова, две ръце - с едната галиш, с другата удряш. Редом с твоята дневна светлина, редом с приказните ти съкровища, редом със звездния блясък с който небето те обсипваше, ти имаше нещо скрито в пазвите си, което дишаше смъртта.

Този ден и тази нощ...

Тихо бе навред и цялата природа стаено мълчеше, не шушнеха дори и трепетликите, небесата лежаха смълчани и наметнати с черни наметала, звездите големи и кротки сякаш питаха човека - защо е печален? Беше дошла мъката и какво можеше да се каже на кротките звезди? Човекът ги погледна и думите му се отрониха като шепот - Защо хората са толкова зли? При тая красота не може ли да се живее спокойно и безбурно, щастливо? В твоите предели Земя, където се срещаха пътищата одящи от много страни, на тоя огромен кръстопът не можеше ли да бъде тихо и лъчезарно?...

Отвърнал очи от всичката сияюща хубост, човекът се обърна тогава към звездите и сърдечно ги помоли да му бъдат дружина през голямата скръб. Безлюбието на света го гледаше от една страна, а от друга очите на голямата Любов нежно го гледаше и сърдечно му напомняше за един дар, връчен на тръгване в ръцете му, в сърцето му.

Благодари, че през усилните дни, всред грохота на разрушаващия се свят, всред големите изпити, всред бурите на твоето време, една Любов близо до тебе бдеше и едно име цъфтеше на твоите устни. Кажи го: Господи, Боже Мой!... И нека Твоя Дух разпери криле на смутеното ти сърце, и нека Неговата сила потече в твоите жили, и нека Твоята светлина погълне тъмата на помръкналите небеса! И нека утехата намери място в умореното ти сърце!

В големия кръстопът, където те изпратиха да учиш и да придобиеш съвършенство, запомни, че всред всичката горест и тъма, всред всичката скръб и печал нямаш нищо, нито оръжие, нито шпага, нито и мъжка сила дори. Можеше само да сричаш две имена: Господи, Боже Мой...!

На тоя бурен кръстопът ти друго нямаше.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...