Jump to content

5. Равносметката


Recommended Posts

5. РАВНОСМЕТКАТА

Равносметка ли е това, точна, неумолима и безпощадна, когато след двадесет години се спираме да огледаме не миналото, не и бъдещето, те не ни принадлежат, а настоящия момент, ден, година. Време, което задъхано е летяло пред нас, време, което с устрем сме следяли да не го пропуснем и похабим. Повече от две десетилетия... Не отбелязваме история или дневник. Дали ще успеем да теглим чертата и да съберем сборовете с абсолютна точност? Не знаем, ще кажем само, че сметката е налице; дали сме реализирали определения план, за да се поздравим?... Кой би могъл да стои днес с лупа върху себе си и да си каже успях или не успях, нещо не ми достигна, за да изпълня всичко, както съм го желал. Едва ли бихме търсили причини, за да се извиним, или смекчающи вината обстоятелства. Всичко ни се струва би било безпредметно. Само страхливците правят това, независимо на кое място са застанали. Не искаме да намаляваме или преувеличаваме възможностите и коравите условия, които слагаха своите чукове върху учениците, за да изковат нещо в пламтящата наковалня, обхващаща втората половина на нашия век. Ония, които бяха получили най-богат дел, трябваше сега да опитат остротата на една сурова зима, която сякаш нямаше край. Пролетта сякаш не се приближаваше, както сочеха нашите календари, а се отдалечаваше и нейният дъх тъкмо в тоя час не стигаше до нашата заледена и вкопчена от вихрушките земя. Зимата засягаше всички, ала предимно засягаше и нас в оная дълбока интимност, където ученик и Учител се срещаха, за да разменят поглед и дума и на този ден да си кажат нещо необикновено. Кой от двамата щеше да вземе пръв думата? И как щеше да започне този забележителен разговор в надвечерието на Новата година. За нас 27. XII. е незабравима дата, нека не кажа най-тъжната на нашето време за нас, учениците, които присъствуваха на този захождащ ден след богатата жътва. Скръбта на този ден щеше да остави нещо съкровено и непознато и мълчаливо щяхме да поведем разговор, за да кажем и ние нещо, казвали сме го и през всичките тези години, различно сме го изразявали, изразяваме го и сега, прелиствайки страниците на Словото -слагаме пръст на един пасаж и казваме: Ето това е, да, ето равносметката. Нека думите не звучат като извинение или оплакване. Искаме да бъдем строго реалистични, да виждаме ясно, без да преживеем онова разкъсващо чувство на уплаха и безнадеждие. Нощта стана премного гъста и студена - най-сгъстения час настъпи и вече не питаме, кога ще настъпи зора или кога ще пукне пролетта. Нещо грандиозно и безбрежно изниква пред нас и колко богати отвътре трябва да бъдем, за да можем спокойно да застанем с ненарушимо самообладание. Всичко стана твърде сериозно, за да можем да се вълнуваме от странични неща, или да се занимаваме с незначителните тонове, които помрачават нашия ден. Искаме да гледаме трезво и безстрашно. Защо? Ние не сме тръгнали на забавление, не сме се заели да ковем живот лек, приятен и удобен. Ние добре разбираме сериозността на положението, на времето, на епохата ни. Светът може да се забавлява и да си поставя такива задачи и това да го задоволява, ала за нас моментът е решающ. Ние знаем, че нещо се разрушава, грохота стига до нашия изострен слух, един ред и една култура отшумява. Общочовешки проблеми ли решаваме ние? Не, нека светът си ги решава, както намира за добре, ние сме ученици и не сме научени да живеем с илюзии, не си предписваме роли, които никой не ни е дал, ала и не желаем да построим живота си върху гнили основи. В падежния срок на изплащането плащат богатите, това не значи, че падежите няма да дойдат за всички, няма човек на земята да няма риза на гърба си и ако е нужно ще му се вземе и нея. Ние знаем закона и стоим невъзмутими и когато наближи последния месец от годината, ние отиваме на поклонение, оглеждаме нашите ниви и градини и казваме - направихме онова, което можахме - слънцето и дъжда да направят останалото. Тогава идва равносметката, идва отчитането, баланса. Бързо тогава започваш да прелистваш тетрадките, какво се искаше от нас, учениците на тази Велика школа на чиято катедра Учителят дръзна да каже: “Аз съм с вас, вървете напред, за да познаете реалността на живота, за да вкусите от сладкия плод на Любовта, да се радвате на голямата светлина, да реализирате мира и се докоснете до свещената дреха на Истината.

“Величието на момента щеше да ухае през целия ни живот, радостта щеше да си остане реалния свят, ала нищо, абсолютно нищо нямаше да освободи ученика от основните му задачи, които щяха да се задълбочат все повече и повече в зависимост от духовния му ръст. “

“Предстои ви да възкресите мъртви, да просветите невежите, да освободите робите.”

Нещо необхватно се разтила пред очите на ония, които нямаше да се спрат от нищо и основните проблеми щяха да си стоят неумолими като меч, за да не изчезне никога светлината от неговите хоризонти. Ученикът вече разбираше езика на символите и думите вече не звучаха иносказателно. Дали беше лесно да се възкресят мъртвите, или да се просвещават невежите, или да се освобождават робите през един век, когато светът беше пълен от тези три категории хора, които напираха към света на ученика, стесняваха го до минимум и влизаха дори и вътре в него. Слънцето грееше, ветровете вееха, реките течаха, дъждовете валяха и житото зрееше, ала арктическата зима бушуваше - светът на мъртвите, на робите и на невежите отразяваше и водата, и въздуха, и хляба, и светлината. Гъсти пари се вдигаха и не беше лесно да се живее в тази атмосфера между мъртви, между невежи, между роби, които спяха предвечния си сън, които не разбираха от човешката реч нито дума и които бяха оковани във вериги и не можеше да се разчита на тях. Мъртви, които чакаха възкресение, невежи, които чакаха да бъдат просветени и роби - да бъдат освободени.

Задачата, която Учителят даваше на учениците ставаше много сложна, комплицирана. Такъв изглеждаше светът днес, така го виждаме и ние днес, когато не искаме да питаме защо и кога? Ударът тогава бе силен и ехото ще продължава да се чува и ще се чува - нищо - казваме ние, изкуството да мълчим научихме, днес повече от всякога можем да отвърнем очи от целия тоя ред и порядък на света от това състояние на света, което спокойно може да се нарече кремъчно, толкова е твърд, за да обърнем очите си към себе си навътре и дълбоко, където всичко мигом се преобразява и бавно започваме да разчитаме останалата част на сказанието. Колко строго бе училището, което си избрахме и колко от дълбоко мъдростта извираше, за да стигне до нашите изжадняли устни. Нека светът тъне в мрака на смъртта, на невежеството и на робството, ала бедата не бе само там, тя бе и в самите нас, разликата бе само там, че ученикът, когато огледа разкритата панорама на света, извърна очи и към себе, извърна ги с тревога и с хиляди въпросителни, как, какво, трябва да се направи нещо, защото ето в едната си ръка държеше светилник, в другата шпага и ученикът можеше да се бори срещу всичко онова, което лежеше вътре в него мъртво, невежо, робско. Ето така подхождахме ние към задачите, защото и Той така подхождаше, оправете вашия свят най-напред помогнете на себе си, за да можете след това да помогнете и на другите. Вие първи се освободете от жилото на смъртта, от тъмата на невежеството и от веригите на робството. Школата сияеше всред мрака на двадесетия век и Великият Учител беше дошъл на Земята, за да подари снаряженията, които щяха да му бъдат необходими, когато трябваше да възкресява мъртвите, просвещава невежите и спасява робите. Нека го кажем и в един друг свят - сърцето трябваше да се възкреси, ума да се просвети и душата да се освободи. Трите напасти бяха вън от човека, но бяха и вътре в него. Трите категории хора чакаха освобождението си. “Направете това в себе си, за да можете да го направите после и отвън”. “За да станете служители на Господа, Който днес ви говори" Днес... Кога? - тогава ли когато ги каза Той, или сега? Всякога, всеки ден, докато процесът стане вътре в човека, за да не чувствува така остро и болезнено суровия и студен дъх на нашето време - студените ветрове, които ни шибат и безправието, което ни угнетява.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...