Jump to content

6. Учителят и Живата природа


Recommended Posts

6. УЧИТЕЛЯТ И ЖИВАТА ПРИРОДА

Да дадем словесен израз на Неговия живот е сложна и трудна задача. Намираш се на кръстопът и не знаеш кой път да уловиш. И двата пътя, които се очертават пред тебе, ще те заведат на желаната цел; можеш да избереш пътя на опита - живия пример и чрез него да се добереш до същността, мисълта, теорията, образа, който изразява идеята. А можеш да тръгнеш от идеята, за да стигнеш до образа, до практиката. Всичко зависи от момента, който е изпълнен от вътрешната творческа динамичност, която ти подсказва кое да избереш. Когато се натъкнеш на отличителните белези на дадена идея и образа релефно е обрисуван с няколко тона, човек спира погледа си дълго на този образ, за да долови мисълта сгрята от топлото си чувство. Онова, което знаеш за Учител като образ и като идея привлича вниманието. В отношенията, които Той има към човека и към природата намираш богат материал, който ни учудва, привлича, възхищава. Тогава понятието Учител добива своята пълнота и дълбочина. Това велико съдържание в Него ни изпълва с неизпитано чувство на земята, събрало в себе си и радост, и мир, и сигурност и красота. Усещаш, че пътуваш не вече по неизвестните пътища на хаоса в една безредна земя, а се намираш в един модерно построен параход, чийто капитан е най-опитния, най-смелия, най-мъдрия човек, който притежава и знания и любов. Изпитваш чувство на пълно доверие, стъпил си на здрава канара и от нищо вече не се страхуваш. Най-големите бури и вихрушки не те плашат и няма сила, която може да наруши сигурността на този параход. Всичко у Него е неизмеримо, преливащо, съвършено; всичко това те приближава до един закотвен свят за който дълго време си копнял всред хаоса на една земя, чийто пустинен дъх ти действува убийствено. Дошъл е навреме и те води по пътища, които разкриват красотата на истината.

Неговите отношения спрямо хората са точно определени - любовни. Той обича човека, заради истината вложена в него. Той познава до дъно човека и знае, какво му трябва, знае кога и как да му го даде, как да го предпази от опасностите, как да му създаде най-благоприятни условия за растене. По същия начин Той изразява и отношенията си спрямо природата, която Той нарича с друго име - понятието Живата природа влиза в речника на учениците. Той признава само такава природа - живата. Той познава анатомията на човека, която се разкрива пред погледа като величествена сграда, частичка от Живата природа. Излиза именно от тази база, за да покаже на смаяния поглед безконечността на световете и скритите възможности в тая тленна и нетленна черупка. Природата представлява свят, където четливо са записани тайните на Битието, но към нея трябва да имаш ключ - отношение. Представите на обикновения човек не може да догони ония образи, които Той се опитва да показва на хората. Всяка страница на голямата книга - природата е написана четливо. Един лист, една тревичка, едно цвете, една буболечка, един камък поставен тук или там представляват живи писмена в които е скрита идея. Учените по тези неща разкриват геологическите епохи. Колко време поглъщат тия открития. Учителят обаче говори за друг път, път за който ние не можем да имаме представа. Пряко може да се стигне до целта. Нямаме право сякаш да говорим за неща, които представляват недостижими върхове. За Него Живата природа е познат свят, където всичко Му говори на разбран и познат език. За всичките форми и събития, за всичките периоди, за всичките епохи Той може да говори, както ние за съдържанието на прочетена книга. Всичко се разкрива пред Неговите очи, когато е нужно. Всеки момент Той може да сверява, да проверява, да изследва и да направи изводи от събитията, от промените, които стават. Не прави разлика между трите царства, еднакво ценни са всичките форми като величествена азбука, която Му разкрива тайните на Битието. За Него еднакво благороден жест е да дадеш път на човека и на мравката. Всичко е израз на Безконечността. Всичките тези изводи не са нови, не ги казваме ние. За вътрешното съдържание, за вътрешните възможности на Учител не за първи път е говорено, далеч не сме ние първи, нито последни, които ще се спрат на Тази необикновена личност. Той беше Мощен център, чиято привлекателна сила не един я е почувствувал.

Нашето желание е да прехвърлим мост и чрез непосредствения допир с живата практика да приближим образа до нас и разкрием в тази практика отлятата идея за отношенията към Живата природа. Идеята получава своята дълбока значимост, образът ни става близък с този образ ние живеем, чрез Него съзерцаваме Безкрайността, идваме в досег с великото и представите за скритите отношения се изясняват до максимум. Отношението, което Той имаше към природата за нас не беше чуждо и непознато. В многото лекции и беседи Той е разкривал законите, живи и неизменни с които трябва да се съобразяваме, когато пристъпваме в тоя свят.

Неговата отзивчивост и деликатност, всеки жест и проява не беше нищо друго, а израз на дълбоко внимание към “незначителното, обикновеното”, което ни обикаляше. Грижата за растенията, за животните, за човека бяха еднакви. Той каза: “Аз съм дълбок извор, от моята вода се ползуват растенията, животните и човека. Еднакво приемам и човека, еднакво приемам и влечугото и жабата”. Един от основните принципи на Учението беше безмесното хранене. Съществуванието на кланиците и на халите, тия най-страшни и най-позорни места, са доказателство за закъсняла цивилизация и остаряла и негодна култура. Решително Учителя ги беше отрекъл. “Един ден, казваше Той, ако ме повикат за свидетел на делото срещу човека от страна на животните, непременно ще взема страната на животните”. На друго място Той казва: “Докато тия ваши малки братя ги закачват на куки и ги продават, за каква култура може да става дума, за каква любов ще говорят?” Когато един стопанин усърдно храни кокошката или свинята и от време навреме ги помилва - неговата милувка е предателска, той опитва доколко кокошката е затлъстяла и готова за нож Крякането при убиването на кокошката и квиченето на свинята, мученето на кравата по време на онзи предсмъртен миг изпълнен с ужас, изобличава цялата човешка култура. Лицемерие е тя да има претенции за човечност. “Аз съм на страната на животните”. Фразата може да звучи обикновено и обикновените хора може да я чуят обикновено, ала ония, които имат представа за Учител, дошъл на земята да защити правото на най-малките и слабите същества, на най-онеправданите, знаят добре, че думите нямат два смисъла, че те веднъж казани съдържат в себе си истината. Нищо Той не каза току така, абсолютно не го интересува мнението на хората, нито техните криви и стари разбирания по редица въпроси, по редица навици, които развалят живота. Думите звучат като обвинителна реч, тя е защитена - за животните на земята, които не се раждат за да бъдат убивани. В Живата природа има кодекс, с който човекът трябва да се съобразява. Във всяка дума казана от Учителя по всичките въпроси е отлято съдържание. Думите са недвусмислени, имат едно съдържание, което на нас далеч не звучи обикновено както те звучат на ония, които безцеремонно вдигат нож срещу беззащитния живот. На земята няма престъпление, което да остава ненаказано. Живата природа следи осторожно, какво става с нейните деца - и тя не прави разлика между различните видове, и тя няма предпочитание спрямо човека, смешно е да живее човек с тази крива идея. Един е пулса, който движи сърцето на всички, независимо човек ли е или животно. Правосъдие има навсякъде. Такова има и вътре в човека. Там са и обвиняемия и обвинителят и прокурорът. Животните не са случайно създадени същества за удоволствието на човека. Никой не го е короновал за цар. Той си е прикачил тази титла. От тази самонадеяност човек ще трябва да се освободи, за да си смири гордостта и да коригира отношението си към животинския свят.

Няма провинено дело спрямо природата, което да не се наказва. Болестите не са нищо друго, а следствия от тези нарушения. Но: “Аз съм на страната на кокошката” - това какво значи?

Всеки обикновен човек знае процедурата на съдопроизводството. Добре е за човека в един съдебен процес да има добър и умен защитник, то е гаранция за спечелването на делото. Когато процеса се заведе срещу човека от страна на животните за безразборното убиване, обвиняемият ще бъде лишен от добър и умен защитник, защото Тоя защитник няма да бъде на страната на човека, а ще бъде на страната на животните. Както и да звучат тези думи, далеч не целят да заплашват човека, те не съдържат заплаха, а предупреждение. Човечеството достатъчно опитва последствията от неестественото хранене, от целия неестествен живот, който води. Само ще стигне до изводите. Тялото и стомаха ще му станат учители. Добре е да не стигне до там. Положението ще се задълбочи и усложни и иска или не иска ще стигне до дилемата за храненето. Изискани и разумни трябва да бъдат отношенията не само към животните, но и към цялата природа. Ние имахме случаи да наблюдаваме тези отношения. Една година на Изгрева пострада една ябълка и ония, които разбираха от овощарство, искаха да я отсекат. Била вече поразена, не раждала плодове, взимала само място. На нейно място ще посадим нова. Така казаха те. Нищо чудно и нередно нямаше в приетата практика при отглеждането на плодните дървета, те много не се церемонят. Но на Изгрева беше Учителя. Той нямаше претенции, че разбира от градинарство, ала не пропущаше ни един случай, когато се намесваха в работите на градината. Иначе разбираше Той тази наука и иначе постъпваше при тези случаи. Внимателно Той я огледа и накрая по Негова препоръка, градинарят реши да я остави още за една година.

Никой не я бутна. На другата година тя роди плод. До днес ябълката си стои на мястото. Самата красота е да я гледаш, на пролет, когато цъфти и на есен, когато е отрупана с плодове.

Върхът на едно борче пострада неизвестно как. А какво представлява бор без връх, самата смърт за бора. Искаха да го отсекат. Но Той не позволи. Дървото заякна, изви малко формата, пустна друго връхче, то заякна и малко деформиран борът се източи нагоре и е особено хубав, порастна на ширина, не се източи нагоре, но остана. През горещите дни приятно е да се седне под неговата широка сянка.

За всяко дърво можеше да се разкаже история, пострадали и излекувани в последствие. Плодовете на Изгрева не случайно бяха сладки и сочни. Градините имаха забележителна красота и процъфтяващ вид. Беше истински празник да се разхождаш по тях, когато на пролет цъфтяха, а на есен зрееха плодовете.

Нуждите на растенията, на животните и на човека Му бяха познати, близки. Той винаги отзвучаваше на тях, когато това трябваше.

В с. Мърчаево, където Той прекара известно време по време на войната имало някаква круша на която поради ерозия, корените бяха позасъхнали и бяха изкочили на повърхността. Години никой не обръщал внимание на този факт. Учителят се спира на нея, донася се голямо количество пръст, засипват корените, ограждат ги и крушата се спасява. Хората са лишени от този слух и усет за нуждите на растенията, тия живи твари, които по същия начин жадуват за вниманието и грижата на човека. Моментът не мина незабелязано и вниманието бе насочено към този дънер, насипан с голям слой доброкачествена пръст; човек може да преживее случилото се в сърцевината на това дърво. Безсловесното същество непременно е изпитало чувство на благодарност. Вълнението, което може да обземе човека идваше по две линии от това, което Учителят направи и от онова, което се случи със самата круша. То бе израз на дълбоко и определено отношение спрямо Живата природа. Всичко за този, който разбира е звучащо, говорящо на познат език. Една песен, която стига до човека и го прави неделима частичка от общото. Ние нямаме желание да подчертаем Неговата сила и Неговите разбирания по тези въпроси; нито Той, нито ние, нито някой друг има нужда от това . Фактите бяха премного живи, за да се кажат на висок глас - Неговото дело е завършено и то ще говори най-добре за Него. Но ето, че през един век на технически възможности, ние нямаме желанието, нито силата да мълчим, усещаме, че наш пряк дълг е докато преживяванията се пресни, докато сме живи още на тази земя да кажем всичко, за да не се явят един ден фалшификатори съзнателни и несъзнателни. Нека бъдем с отговорите за ония, които един ден ще ни питат.

Една година на Изгрева през един горещ летен ден - края на лятото, когато плодните дървета бяха отрупани с плодове, когато гроздето едро и сочно зрееше, небето изведнаж потъмня. Изви се буря и градоносен облак надвисна над Изгрева. Учителят тоз час излезе на поляната. Градушката идваше. Ала градушката не дойде и цялата реколта на Изгрева беше спасена. Ще питат някои, какво се случи? Какво направи Той? Ние не питаме за подробности. Ние няма да се докоснем до думата доказателства, които Той безцеремонно нарече: “Черупките на истината. Не се занимавайте с тях.” Всичко е толкова живо, всичко бе толкова естествено и живо край Него!... Добихме навика да вкусим от сладката черупка да се радваме на нещата, които ставаха по този, а не по онзи начин. Знаем Само, че през всичкото време Той стоя на поляната и гледа небето. Всеки наистина може да гледа небето, но малцина са ония, които могат да влезат във връзка със силите, които витаят по това небе и регулират посоката и движението на облаците. Малцина са ония, които могат да влязат във връзка със природните стихии. Те разбират езика и знаят какво да правят и кажат. Разбират законите и могат да отменят или отложат известни събития, граничещи с големи нещастия. Да влияеш на времето, да променяш хода на едно метеорологическо явление, да спреш или отложиш една природна депресия е изкуство, което може да се овладее. Но се изисква нещо, една магия и една възможност която човек не придобива по механичен начин. Човек не познава силите, които лежат в него, сили с които той може да влезе в контакт и да си служи, когато пожелае. Но какво се изисква от човека? - Това са магически ключове, които в ръцете на глупавия, в ръцете на човек лишен от морал могат да направят хиляди глупости и да причинят големи нещастия. Все едно да въоръжиш някое диво племе с огнестрелно оръжие. Непременно един ден, то ще обърне оръжието срещу тебе. Човек трябва да изработи себе си, за да се домогне до скритите съкровища, който го чакат. Ако човек не може да заповядва на себе си, как ще може да заповядва на стихиите вън от него? Нека не си правят илюзии, че силата на мислите могат да се владеят от хора, които нямат разбирането на адепта, на светията, на ученика и техния висок морал. Далеч е човека от ключовете на Живата природа, която един ден би разтворила портите, за да покаже на човека какво е скрито в нея. Този ключ носи едно име - Любов. Какво крие тя, нека човекът си даде труд да го разбере.

В Търново на един събор, трябвало да се направи пристройка към склада за хранителните продукти. Постройката била готова, оставало само покрива, покриване с керемидите, което щяло да отнеме най-малко един час. Групата работници не бе малка и бързо щяло да стане. Но изведнъж небето се покрива с тъмни облаци и започва да трещи и засвятка. Очакваше се дъжд, който можеше да се излее като ведро. В този важен момент, братята бързат тревожно. Складът трябва да се запази сух. Учителят бил там, следял работата и попитал колко време им било нужно. “Един час". Учителят си отишъл. След малко времето се успокоило, небето се разведрило и братята побързали да свършат работата. Когато покривът бил покрит, това траяло един час, дъждът завалява точно както мислели - из ведро.

Изпитваме и вълнение и почуда. Колко точно може да проработи закона. Колко ключовете лежат в ръцете на силните и колко леко могат да манипулират те, когато целите са чисти, безкористни. Човекът може да направи неща, които може да звучат фантастично. “И по-големи от тези дела можете да направите" - каза Христос на учениците си. Може да звучат нереално, а са реални, действителни, точни. Ще се замислят не само обикновените хора, но и учените, когато проблема за промените на топографията стане необходимост и нужда. Човекът може да съдействува дадена неплодородна почва да се превърне на плодородна. Човекът може да промени профила на дадена местност. Това ще бъдат проблеми на бъдещата наука. Една житно зърно, което е малко, може да стигне големината поне на дренката, ябълките могат да станат такива, каквито човек желае. Това са възможности, които за сега са скрити от погледа на обикновения човек. Сортовете могат да се променят, реколтите могат да се увеличат не само с всичките средства на агротехниката, но и с усилията на човешкия дух. Опити в тази насока ще бъдат направени и човекът ще се увери, колко от значение са неговите мисли, чувства, идеи за състоянието на земеделските култури. Ще се стигне до най-същественото в случая - отношението и връзката с Живата природа, като един разумен и строго организиран свят, чийто сили и възможности могат и не могат да се използуват рационално. Един престъпен тип никога не може да се добере до познаването и използуването на природните сили за своите лични цели. Изключено е това. Само човекът на правата мисъл, на правите чувства, на високия морал може да се добере до познанието за Живата природа. “Живата природа обича ония, които имат високи идеали. Живата природа се интересува от умните, трудолюбивите, добрите хора и на тях тя съдействува, другите тя ги остава в избите си до второ разпореждане”.

Природата за Учителя беше жива, разумна, богата. Той винаги беше против изсичането на горите. Голяма част от нервните заболявания, казваше Той, се дължат на изсичането на горите. За Него връзката между горите и нервите на хората бяха нещо неразривно. Изворите, езерата, реките на една страна също трябва да се пазят, да се охраняват, да се чистят. Цялата природа е изпълнена със силови центрове, които са в непреривна връзка с живота на човека. Всяко нарушение в природата, се отразява на човешкия живот, на дадено общество, народ. Понякога - казва Той - едно тежко престъпление, може да причини изригването на един вулкан дори. Репресиите и гонението на някой реформатор, дошъл в името на една велика идея за благото на човека, може да бъде фатално за този народ. Природните бедствия, ужасните депресии, които отвличат хиляди хора и причиняват много щети, не са нищо друго, а израз на известни дълбоки нарушения в живота на един народ, общество, или цялото човечество. Държава, която гони своите добри и доблестни синове, се превръща в пустиня. Култура, която загива не е нищо друго, а израз на дълбоки нарушения и престъпления. Така загиват империи, така изчезват народи от земята. Лошото отношение към един гений, светия или Учител е пагубно за този народ.

Отношението на човека, на народите, на човечеството към великите принципи на живота, определят и отношението на Живата природа към тях. Дали човек разбира и прилага тези принципи е друг въпрос - законът е справедлив и неумолим - “Каквото посееш, такова ще пожънеш" - казва нашият народ. По време на един обед на Изгрева една пчела упорито се въртяла около Учителя. Той я забелязва и моментално остава прибора и тръгва към пчелите. Заварва следното положение - всичките панички за вода били сухи. Няколко пчели лежали мъртви. Напълват веднага паничките и пчелите се съживяват и успокояват.

Нека се върнем на нашето ежедневие, понесли образа на необикновеното в нашите души, да погледнем себе си с очите на обикновеното. Възможностите за които стана дума тук, са далечни перспективи за нас, но ето, че хоризонта и над нас се откроява чист и светъл - човек може да си изработи отношение и с помощта на сетивата си, да погледне на всичко, което става с други очи и отзвучи с друга чувствителност. Ако успеем да направим това, ние ще можем да си изработим правилно отношение към природните сили, които винаги са готови да ни се притекат на помощ. Ще научим изкуството не само внимателно да наблюдаваме, но и да отзвучаваме, там, където са нужни разумността, любовта и доброто желание на човека. Да спасиш едно дърво, да помогнеш на едно водно конче, да пренесеш една жаба, да напоиш един жаден кон, да сториш път на една мравка са неща, които всеки може да направи, стига само да живее с идеята за вътрешния ред и стил на този свят и стига да има доброто желание да живее по нов начин. Красотата се разкрива пред нас, природата непрестанно ни подарява все по-живи и по-живи табла, да умеем да гледаме на целия живот с очите на мъдреца и да преживеем голямата мъдрост: "Всичко, каквото става е за добро” - е указание за нас, че сме успели да вникнем поне отчасти в живота на Учителя и от Неговото светло и богато ежедневие сме успели да си изработим трайни принципи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...