Jump to content

9. Добрият пастир


Recommended Posts

9. ДОБРИЯТ ПАСТИР

Добрият пастир душата си полага за овците;

Аз познавам и моите ме познават.”

Йоан -10:11, 14

А идеята за “Добрият пастир” като проблем лежи още в дълбока древност. По този повод би могло да се напише цяло съчинение. И понеже същността на въпроса е една и съща, ще се опитаме да дадем строго принципната страна само. Примерите при нашата действителност около Учителя не са малко и може би никога през историята на окултните движения не са били толкова ярко подчертани. Тук те изобилствуват, времето е необикновено и движението около Него динамично. В основата тези домогвания имат нещо общо, приличат си по вътрешния замисъл, ние ще се спрем на някои от характерните. Темата е сложна и комплицирана. Естеството представлява един от големите дисонанси, които винаги по неизвестни пътища са се вмъквали като крадец, съзнателно и несъзнателно с точно определена цел - присвояването на чужди богатства, търсене на лесни пътища с присъщите навици и етични норми на крадеца, разбойника, убиеца.

Аз имах една добра хазяйка, която тъкмо, когато дойдох да живея в нейната къща, тя намерила “пътя си”, станала активен член на едно религиозно общество, отказала се от светския си живот и се чувствувала много щастлива. Радвах се на нейното обръщане към Бога и ми беше приятно да живея в такава къща. На мене тя гледаше като заблудена овца. Никой по това време нямаше право да мисли, че аз имах нужда от “спасение", казано на неин език. Но тя виждаше другояче, разбираше нещата както лежаха в новата й вяра и намираше, че всички ония, които не вървяха по нейния път са загубени. Една вечна история, проточила се от неизвестен час - не се виждаше нито началото, нито края и решително продължаваше да завербува кадри на фанатизма Тъкмо тази жена запалена от новата вяра за нея си беше наумила да ме привлече, да ми проповядва и да ме избави от заблудата ми, кое собствено наричаше заблуда не разбрах. Определяше ми час и идваше с Библията при мене да ми доказва, да ми посочва стихове, че е крайно време да приема идеята за съботния ден. Слушах я внимателно, проявявах търпение и я изпращах учтиво. Не я поканих да дойде втори път и какво влагах в моето външно държание и отношение към нейната мисия не се спирах да разбера, ала тя не повтори опита си. Трябва да съм й казала нещо твърдо. Какво съдържаше този случай, какво се целеше с него, на какво приличаше това? То е същото, което лежи в основата на всички явления, близки и далечни, които имат една и съща цел - казано на евангелски език “печелене на души”. Защо тъкмо аз бях набелязаната. Светът си мислех, беше пълен с такива, които нямаха път, нямаха вяра в Бога, естествено беше тази добра нова проповедница да слезе в големия град и да търси “заблудени овци”, именно в този свят би трябвало да слезе тя, един свят, който едва ли не се отъждествяваше като ад. Аз бях от “спасените” казано пак на евангелски език и нямаше защо да ме изтръгва от една място и да ме отнесе на друго, след като аз не се оплаквах от първото, и където може да се каже аз се чувствувах най-добре. Но историята е една и съща и нали в основата на всичко това, лежи зърното на разединението, зад което стоеше дъхът на отрицанието - вечно един и същ - крадецът, който Христос добре бе очертал с няколко стиха.

Нека се върнем на нашата тема. Крадецът никога не напада на случайна плячка. Крадецът напада на добрите овци на добрия пастир, напада стадо, което не е лишено от грижи, където всяка овца е добре гледана, хранена, свидна на пастира. Пастирът не спи, готов е да положи живота си за овците си. Наивниците до ден днешен могат да задават смешния въпрос: Какво иска този разбойник и защо напада? Отговорът е недвусмислен и точен, защото крадецът не е нищо друго, а вълк в сърцето си. Всичко става ясно, като имаме предвид характерните черти на вълка. Първото нещо, което вълкът обича е овцата да бъде охранена, угоена, здрава. А такива той много добре знае, че може да намери само при добрия пастир. Аналогията и езика на притчата тук е вече много ясен, образът, който Христос остави е класически, не е загубил от реалната си стойност до наши дни. Идеята е една и съща. Събитието щеше да се повтори безброй пъти. От тази напаст нямаше да бъдат спасени нито един от ония, които бяха “добри пастири”. Погледите на хищника никога нямаше да се откажат да търсят, да дебнат и да си облизват устните.

Зад образа на вълка ясно изпъква образа на човек със същите интереси, със същите навици, със същите методи на действие. Глупостта, егоизма и гордостта са си дали среща в този човек, плюс заплашителната сила, с която тъмнината го въоръжава. Той всичко върши на тъмно и мъгливо време. Всичките образи от най-далечното минало до ден днешен са едни и същи. Изкушенията на Христа през които мина победоносно, носят същия характер. Знаците и сигнали, които Христос остави с този въпрос са забележително ярки. Те щяха да бъдат фарове по пътя на човека, който по същия начин нямаше да бъде пощаден от изпитанието. “Не само с хляб се живее, да не изкусиш Бога Твоего, и само Нему да се поклониш”. Това беше достатъчно, за да може всеки човек тръгнал в този път да се ориентира и да познае своите “доброжелатели", които са винаги щедри на обещания.

Учителят представляваше неизмерим по Своята светлина и сила център. Той привличаше всички ония, които копнееха за нов живот, чийто умове жадуваха светлината и чийто сърца търсеха любовта. Но между тези имаше и други, които привлечени от голямата светлина, идваха с тъмни и неопределени цели. Учителят никого не връщаше, никого не пъдеше, ала знаеше да постави всекиго на мястото му. Осторожно Той пазеше своите от тези други, защото знаеше, че вечната история нямаше да бъде избегната и тука. Стадото щеше да стане прицел на алчните домогвания на самозванци.

Какво не правеше човек в обикновения живот, за да се домогне до някаква материална ценност, една скъпа вещ. На земята нямаше по-голяма скъпоценност за любителите от този род, от човешката душа. Старите познавачи на духовните ценности с вълчи сърца, отдавна са знаели какви залежи, какви богатства се крият в човешката душа, както е знаел това и техния прародител, който навремето се опита да обсеби и подчини душата на Христа. Многократно този опит щеше да бъде направен с простени и непростени средства, водими винаги от едни и същи вълчи интереси - да изтръгнат душите от ръцете на “добрия пастир". Беше въпрос не само на съзнание, но и на морал. А какъв морал можеше да се търси в един вълк? Борбата щеше да се наложи и ония, които имаха претенции, щяха да се изправят не пред друг, а пред Учителя.

Желанието да застанат на Негово място ида станат духовни ръководители и наставници, обземаше дори и някои, които смирено като прилежни ученици заставаха пред Него, а дълбоко в себе си криеха само честолюбиви намерения и жажда за власт. Но добрият пастир бдеше. Учителят ги познаваше и четеше в техните сърца, като в отворена книга. Нищо не можеше да се скрие от Неговите очи. Известен му беше техния начин на действуване, техния метод и техните интереси. Улучваше точното им разписание и разбъркваше плановете им преди да се усетят. През всичките времена те бяха едни и същи, не напредваха, трудно се променяха, а силите на светлината и на доброто се увеличаваха.

През 1927 година Учителят даде беседите “Пътят на ученика”. “Пътят на ученика” беше триумф на окултната литература по този въпрос. Не само бе очертан пътя, изграден здраво, а здраво беше въоръжен и ученикът. Образът на модерния изкусител бе даден ярък, релефно очертан и никой вече нямаше да сбърка или да направи погрешна стъпка, ако в сърцето си таеше любов към Учителя си. По този въпрос ние спряхме вниманието си и на друго място. Две хиляди години след Христа врагът си оставаше един и същ, със същия морал и със същите себични интереси, с тази разлика само, че беше уморен и имаше вид на вълк с извадени нокти и зъби. Темата се налагаше и учениците нямаше да я прескачат. Опитите за кражба и борбата срещу тях се водеше на открито и всичко казано и направено от Него искреше от живот и сила.

И ако се спряхме на цялата тази панорама, то е защото между всичката тъма, които внасяха тези вражески сили образът на Учителя грееше като слънце, а Неговото отношение към “своите" беше само любов, любов към всички ония, които “Бог ми даде в ръцете”, любов към ония, които “Той призова”, към всички ония, които “познавам и ме познават”. Учителят бдеше и съхраняваше най-много от всичко света на мисълта и на чувствата. Умът и сърцето на ученика трябваше да бъдат чисти, неопетнени, светящи, за да не се наруши правилното виждане и в последствие правилното мислене и чувствуване, неща, които неизбежно водеха след себе си и волевите действия - живота. Пра вата насока на всяка цена трябваше да бъде спазена. На земята престъпление беше да завладяваш тялото на човека, а непростим грях е да отбиеш една душа от правия път, да я смутиш, да я поробиш. Всичко това може да се случи много лесно, когато се промени мисленето на един човек, морала на един човек - всичкото друго е вече последствие на тези два основни звена в психиката на човека. То е все едно, когато човек борави с една машина от която липсва основния болт - целият механизъм тутакси се нарушава. Промяната на физическия свят идва неминуемо. Затова самозваните гледат да поразят най-напред идеите, мислите, морала. Такъв човек се превръща на играчка в ръцете на такива учители, негоден е, осъден е и в последствие той бива захвърлен, защото ценното, прекрасното е вече излято, изсмукано, сърцевината на плода изяден, черупките се изхвърлят.

Христос се бореше с такива самозванци, борбата я продължиха апостолите; на много места в Деянията се говори за нея, на места тя се изостря и добива социален характер. “Не се приближавайте при тях, не ги приемайте в домовете си, не ги поздрзвявайте” се казва в посланията. Времето край Учителя е хроникирало много случаи. Те съставляват част от историята на Неговото дело. Те са епизоди с една и съща фабула и с един и същи герой. Главният е вечния, от край време познат, открай вековете “человекоубийца”, макар, че образите се променяха, крайната им цел опираше винаги до стадото, присвояването на службата, на титлата, на мястото, ръководното, централното. Да бъдат авторитети, да бъдат център, да бъдат водители, ако не на цяла маса, на по-малко, на 20, 30, 10 души, или на двама, трима, или в краен случай на един. Просто заплашително. Човек има чувство, че се надвесва над бездна и при най-малкото нарушение може да се намери долу. Опасността не е само за един, а за мнозина. Ние бяхме свидетели на такива домогвания. Те се засилиха, те се умножиха, те се развихриха, когато Учителят вече не беше на земята. Жертвите нямаше да бъдат малки и данта платена на вечния крадец, побойник и клеветник, щеше да бъде скъпа. Равносметката се налагаше и всички щяха Да видят на кое място бяха застанали и към чие стадо се числяха и какъв ранг имаха, такъв на ученик или на учител самозванец.

Нека докоснем един от тези живи примери, който бе поразителен с обилието на светлина и топлина, които Той бе насочил при елиминирането на силите, които действували против Него. Колко бедни бяха тези жалки честолюбци и дребнави личности, които се стремяха към авторитетност, към власт, които никой не беше им я дал. Учителят ги наричаше просяци, които прикривайки своята вътрешна беднота, бяха богати на приказки, на лъжи и на обещания. Те бяха за съжаление през едно златно и сияйно време, когато пътищата бяха освободени, светлината обилна, а Словото щедро. И всред всичкия този блясък, всред тази голяма светлина, всред това обилие на благодат в които Той е потопил света, дребни и тъмни съзнания мечтаеха и се бореха за централни роли, за фактори, за кръгове, ако ще и по - малки от Неговия, макар и схлупена малка колибка, където да учат някои, да ги ръководят, да ги възпитават, да ги наричат свои и да разполагат с техните ресурси разбира се. Жадуват да бъдат наречени ръководители, наставници, ако щете и учители. Несъвместимо. Необяснимо. Овладени от далечен атавизъм и от тъмни желания по времето на Учителя те изглеждаха невзрачни, а днес жалки.

Този път лицето, което се беше нагърбило с тази злополучна роля не беше мъж, а жена. Обикновена личност, сестра на една наша сестра. По натура била медиум; тръгнала веднъж по този път, тя стига до там, че е предназначена личност, важен център, който безсъмнено ще играе важна роля. Тя трябва да учи, да има група, да има хора край себе си, да я гледат, да я слушат, да я кредитират. Всичко, което научихме по този повод е научено от сестра Мария Милева, която за съжаление попада в нейната власт. Тя беше сериозен и добър ученик и когато времето беше отшумяло и спомена бледнееше, тя с чувство на отговорност ни го предаде. Освен нея в тази група била и сестра Маркова и брат Ради. Спираме се само на тримата. Привлечени от обещание за бързо духовно развитие, те са редовни на нейните събрания, слушат я внимателно и някак си им харесало да бъдат ученици и в друга школа. Обаче, като всички от нейния род, те винаги пропущат нещо и сами се дискредитират Тя им внушава, че нямало смисъл да посещават школата на Учителя. “И ние престанахме да ходим на школа. Часовете за клас си оставахме в къщи. Но редовни бяхме за нейните часове... Каза ни още, че не е нужно да се вестяваме пред Учителя, нито да го поздравяваме, нито да Му целуваме ръка, както беше прието. И ние се лишихме принудително от една наша реалност и право. Тя ни събираше в града.”

Въпросът става сериозен, заплашителен. Това прилича на конспирация. Обособява се една школа, която не признава другата, прилича на онова, което целеше моята хазайка, но тук е увеличено стопроцентово, излизаш вече на двубой и оспорваш дори и почестите. Обещанията са големи, ние сме били избрани чада, ние сме нещо изключително и пр. и пр. и ние се чувствуваме като риба във водата, ще ни се открият големи тайни, ще ни се дадат големи сили, ще напреднем по-бързо, защото сме избрани. Всичко тук звучни по-интересно, по-приятно ще кажем ние - те умеят да гъделичкат и да събуждат елементарните чувства у човека.

И тези чисти по сърце хора на Учителя, тези добре гледани и хранени, и пазени до тогава овци от Неговото стадо, намират, че тук им се дава нещо повече отколкото там - в школата на Учителя. При това тя им казвала, че работела под ръководството на Учителя, че Той я направлява, Той й подсказвал, какво да им говори и какво да им открива. Тя винаги говореше от името на Учителя. Да, те винаги говорят от името на Учителя, макар, че винаги поставят Учителя зад себе си.

Действието се задълбочава, моментът става наистина драматичен, последствията лежаха още неизвестни, когато се разбра, че те редовно не посещават школата, не случайно, а съвсем умишлено; не се явяват пред Учителя, нещо повече, избягват Го, не проверяват истината, не Го поздравяват, и най-важното не се опитват да сверят доколко намеренията на този прословут учител са чисти. Толкова години след случая ние се питаме, къде лежи точно злото, искаме да се докоснем до раната и да си отговорим къде лежи заблудата, къде е вредата, къде е нещастието на подобни “групи”, тия придатъци, тия обособени клетки в своя мъничък свят, да живеят отделно от общото с всичките последствия на това ужасно заболяване, обхванало днес света от четирите краища. Тия хора, които биват привлечени са живи клетки от общото тяло, тия овци са от Неговото стадо. Нарушението е там, нека е малко, нека не се забелязва, то не се преценява правилно от умната Милева, от интелигентната Маркова и от чистия по сърце и здрава логика брат Ради. Те всичките просто са заслепени от знанията на тази жена, която изпадайки в транс като плоча повтаря дословно мисли от Учителя, които Той ги казва на следущия ден на клас. Просто поразяващо. И те си казват с право, защо търсим доказателства, ето говори като Него. И си стоят там със спокойна и невъзмутима съвест, продължават да стоят в лапите на този ръководител, учител, настойник, който ратува за тяхното “спасение". Не подозират, че зад всичко това, има едно голямо нарушение. Неусетно в тях се извършва процеса - променя се мисленето, променя се отношението, променя се морала. И след това променя се и тяхното движение, пътя на ученика. Загубва се посоката към първия извор, кристалния, бистрия, със сладка и свежа вода и те кръжат около някаква неизвестна локва, която от време навреме се пълни от дъжда или нещо по-лошо, което Той щеше да им го каже по-късно. Нареждат се наред и чакат да им дадат чашка или глътка от тази вода. И понеже са ученици, които трябва да учат търпение, самообладание, вяра, те стоят чинно и търпят качеството и недоимъка на водата, стоят в тая блатна обстановка и намират, че така е наредено. Качеството на една храна рядко се преценява в момента, когато човек я дъвче, стомахът е главният фактор, който има последната дума. Сестра Милева не е човек да се храни със сурогати. Второ методът е стар и пагубен. Трето тези хора имаха определено място в живото тяло на братството, на стадото, на Неговото тяло. Някой самозванец беше успял да ги уверява, че мястото им е именно при него, а не другаде, при вадата, а не при извора, при лъжливия учител, а не при истинския. И те биват откъснати и се преместват там. Но законът действува съкрушително бързо, пресечен е пътя на кръвта, клетката се лишава от живителния сок на цялото, те са вече обособени като отделно тяло. Самозванецът иска да има братство в братството, школа в школата, група лична, своя на която да може да командува досущ като генерал. Така е по-лесно за него, по-изгодно. Самозваният учител е ленив - всички от неговия род образуват семейство на великите мързеливци; те вечно живеят от просия и от грабеж. Обособеното тяло се натъква на две опасности. Унищожава себе си, а заедно с това нанася вреда и на другите. Вътрешната окултната страна на въпроса става безпредметна, когато се явява Той и взима инициативата в ръцете си. Преживяният случай блести като кристал.

Учителят вижда отсъствието на тези ученици. Вече е известно, че те са в група. И не друг, а сам се заема да разтури тази група. Не е за първи път, и няма да бъде за последен. Дълго щеше да срива старото и негодното, за Да изведе на светло учениците. За Него това не е трудно. Тръгва направо по обикновения път, действува бързо и точно, като хирург. Вика ги по отделно и направо, както се говори на обикновени хора с обикновения човешки език им казва: “Ще напуснете тази група. Тука са пет, такива като нея, аз ги познавам. Те са тези и тези... крадат Словото, крадат и учениците ми. Но няма да им се позволи.” Всичко е казано ясно, отривисто, недвусмислено. Няма иносказателен език, няма символи. Направо.

Самозванецът не се смущава много, при това тя знае Кой стои насреща и не се страхува. Предварително им казва: “Той ще ви изпитва, вие бъдете готови за това.” Умната Милева казва това на Учителя - вие ни изпитвате. Думите са предадени дословно.

Тогава се случва необикновеното, прекрасното, което никога ученикът не трябва да забравя - Учителят гледа сестра Милева, ние можем да си представим този поглед на Учителя, нека не сме присъствували на тази сцена. Изпитваме необяснимо вълнение от простотата и чистотата на контра удара - възражението на Учителя, което е толкова меко, колкото и съкрушително -струва да се запише със златни писмена за вечни времена, класически израз на отношението на Учител към ученик - любовно отношение. Пред Него стои Милева, чийто живот беше низ от страдания и изпитания; пред Него е този войник в полето на бранта, този верен ученик. Учителя й казва:

- “Сестра, малко ли изпитания ти причини живота, та трябва и аз отгоре да притуря още и аз да те изпитвам...”

Нищо друго. Това беше последната капка, която преля. Мигом вкусът от тази храна се вгорчи. Тя бе долнокачествена. Крадецът беше разобличен. Групата се разтури и въпросният инициатор изчезна от хоризонтите на братския живот, опита, какво значи да си избираш жертвите от стадото на “Добрият пастир".

Опасността от тези опити е много по-голяма, отколкото ние можем да си представим. То е грубото нарушение на любовното отношение между две души, които векове са се привличали - Учителя и ученика. То е нарушаване отношението между отделния човек и Бога... Има нещо силно и здраво, което ученикът трябва осторожно да пази - никога да не допуща трети човек между себе си и Бога, между себе си и Учителя. Домогванията към тази връзка имат далечно минало. Този способ е най-лесен да владееш над душите и над телата на хората. Робите се владеят най-лесно. А да властвуваш, това е лозунга на тъмнината. Затова Учителят казва:

"Не целувайте дявола. Той ще ви отдалечи от Бога. Ще изгубите всичко ценно, което сте придобили с упорит труд. Пазете се от лъжливите учения и учители, които много обещават, а нищо не дават. Мислете право и подлагайте всичко на критика и проверка. Опитвайте всичко. По делата ще ги познаете.” “Добрият пастир душата си полага за овците”

"Няма по-деликатна и по-отговорна работа да бъдеш Учител. Ако някой си позволи самоволно и осакати някои души, ще отговаря пред великия закон. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор. Хиляди години са потребни, докато излежат наказанието си”.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...