Jump to content

10. От прозореца на търновската колиба


Recommended Posts

10. ОТ ПРОЗОРЕЦА НА ТЪРНОВСКАТА КОЛИБА

Това е един от многото малки случаи, обикновени, ежедневни, които минават пред очите на Учителя, звучат иносказателни, когато ги слушаме от Него, скритата идея блести и ние решаваме към общата тема да прибавим още едно светящо късче, малко обработено, малко шлифовано с дъха на нашето преживяване и обвеяно с топлото чувство на благодарност. В тях има скрито нещо ценно - образ идея - истината блести и нашата практика се обогатява. Пак е нарисуван образа на лъжеучителя, на наставника, на господаря. Всичко казано за тия самозванци, никога нямаше да бъде много, защото те никога нямаше да липсват на Земята, разкъсани от личните си чувства, въвлечени от манията за големство и водачество да съпътствуват идването на един Учител на земята. Не веднаж Учителят се спира на тях и с най-различни цветове рисува тяхния външен и вътрешен облик. Те са най-опасните хора, които винаги се бъркат във великия план на Битието и в своята осъзната и неосъзната дейност се стремят да слагат пръст на светлината. Христос ги наричаше направо вълци, които прескачат през прозореца на кошарата... Образът е даден в съвършена яснота и простота и нямаше да има човек на земята, възлюбил истината, да не го познае и да не се опази от него. Хирстос беше дал класическото правило: “Ще ги познаете по плодовете”. Да се предпази душата на учениците е съкровена Негова цел. Лъжеучителите се стремят именно към тази скъпоценност-душата, за да направят от човека роб и да използуват материалните и духовните ресурси. На такива отявлени, властни и амбициозни самозванци Учителят се спира при всеки възможен случай, когато всекидневието Му ги поднася, за да разобличи техните егоистични домогвания и цели. По Негово време не един си присвояваше тази служба.

Те се опитват да правят от себе си кумири, въоръжават се със знания и си служат с позволени и непозволени средства, за да учат, привличат, очароват и накрая да заробят. С такт, търпение и деликатност Учителят е следял тяхната игра, поставя ги на такова разстояние, където те ще бъдат най-безопасни. Те имат една единствена цел, да уязвят Него, да прескачат в Неговата кошара и да грабнат Негова овца. Ние не пишем история и личности не ни интересуват. За нас важни са принципите. Целим тях да предадем на ония, които ще дойдат след нас и които ще търсят чистите пътища по които и ние бяхме изведени от Него.

Това е ценното, което сега ни връща назад, за да разгънем страниците на Неговия живот и се приближим до ония идеи и образи, които са обвеяни от живия пламък на преживяното. Самозваните учители винаги са били тежък баласт за Един Велик Учител. Към тях Той е едновременно и внимателен и безпощаден. Обикновено нито един от тях не оцелява, не оцеляват и неговите ученици - природата има специални заведения за тях. Грешка при избора могат да правят само ония, които не познават Учителя си и не са опитали свежестта и чистотата на водата и хляба, които Той носи.

По това време ние не знаем, какво се е случило в Търново по време на един от съборите. Какво знаем, сме го открили в една от съборните беседи от 1935 година, където Учителят привежда един пример станал някога в Търново. Не знаем дали случаят не се съвпада с някаква реална постановка по време на този събор. Не искаме наслуки да коментираме, но нека ни бъде позволено да допуснем, че по това време край Учителя се е подвизал някой, а може би и повече, такъв един самозван учител. Примерът е бил уловен, поставен в клише и ние, които прелистваме страниците на миналото, оглеждаме внимателно това минало, оглеждаме и детайлите на един отшумял живот, където делото свети и се спираме на описания от Учителя пример, за да преживеем ония дни, ония вътрешни дълбоки драми, които са се разигравали зад романтичната обстановка на съборите. От друга страна не искаме да забравим тази серия от факти, които премного говорят за силата и значимостта на скритите в тях идеи.

Имаме чувството, че миналото не е минало и Учителят, както тогава преди 40 години, така и сега стои през един от тия блестящи съборни дни с лазурно чисто небе отгоре, на прозореца на колибата и гледа птички наредени на плета. Първият момент Учителят има впечатление, че тази птички са мъртви. Така ни разказва случая Той. Стоят като отляти от ръката на скулптор, неподвижно и бездиханно, притиснати една до друга, крилце до крилце, сгушени и мълчаливи с извърнат поглед нагоре към една и съща посока, поглед сякаш по заповед впит в една и съща точка. В този поглед се чете смъртна уплаха. В този непобедим ужас се чете една невероятно жестока дисциплина.

“Птичките стояха неподвижно и гледаха нагоре. Стояха талкова тихо, никакъв шум не се чува, абсолютно неподвижни. Потърсих причината и погледнах нагоре в посоката, която гледаха и те. Горе се виеше един голям сокол. С явяването си соколът беше внесъл такъв ужас между птичките. Той просто ги беше смразил. Вкаменени те стояха там, сгушени, мълчаливи, уплашени смъртно."

Картината е ясна. Примерът е даден. Но Учителят не спира до тук. Този път не оставя връзката да бъде направена от нас. Направи я Той: “Соколът като гледаше към тях, приличаше на строг учител, който се готви да изпита учениците си. Предварително той ги наблюдаваше и като видя, че те не са готови, хвръкна в друго направление и си каза: Невежи са тези ученици, не са готови за изпит. Щом учителят си отиде учениците се отпуснаха, започнаха да шумят, да се разговарят помежду си. Свободни сме вече. Който не разбира смисъла на нещата ще каже: птички са това. Птички са наистина, но са вкаменени от страх, от погледа на своя учител. Той стои над тях със своите мисли и търси начин, как да задигне една от тях, да я заведе на гости, да й предаде един добър урок. Който се осмели веднаж да влезе в стаята на такъв учител, вече не излиза оттам. Тази стая представлява за него изправителен дом в който се изучават уроците на живота.” Всичко е изградено идеално като скулптурна цялост. Зад това табло блести живота. Този живот е шумял тревожно и опасния дъх е стигал до Него. Нищо не е казано случайно, и птичките случайно не са преживяли на оградата този ужас. Но нека не търсим скритото в историята на всичко, което е ставало покрай Него. Нека си позволим само това да огледаме случая и разнищим онова, което е казано за нас.

Учителят кръщава сокола, нарича го учител. Ние ще си послужим с Неговите връзки и към Неговия класически коментар, ще прибавим нещо и от нашето чувство и от горящия дъх на преживяното преди малко. Не желаем да скрием нашите мисли и да не направим връзка, близо тридесет години по-късно от казаното.

Учители соколи има и в училищата. Те обикновено са първенци по дисциплината. Децата пред тях стоят неподвижно, чинно с ръчички отзад. Приличат на тези птички от плата. Те гледат само своя учител - сокол, който високо над тях развява камшика. Въздействието на такива учители - соколи ни е известно. Нямаме желание да критикуваме училищната система, тя отдавна е под всяка критика. Соколи могат да бъдат и родители. Деца на такива родители треперят пред тях, ако те ги накажат стоят неподвижно на колене с часове, или изправени на стената до премаляване. Такива родители умеят да направят от децата безгласни зверчета и ги поразяват още от люлката, имат и глас и очи като на хищници. Но това е друга тема. Учителите самозванци приличат на тях. Соколът може да се смята като един такъв учител, на неговата дисциплина могат да завидят и най-големите пълководци. Всичките насилници и сатрапи могат да се поучат от сокола. Примерът е на разположение на всички отявлени насилници.

Дисциплината на сокола е модерно средство, метод, система, която носи определено име - насилие. Много неща могат да се постигнат с него. Соколът следователно намираме зад всичко, което кара хората да се страхуват, когато мислят, говорят или действуват по този или онзи начин - така, както искат самозваните учители.

Приведеният пример е много свеж и много дълбок. Валиден е за всичките времена. В него е даден образа на ония учители, които смразяват кръвта на своите ученици и ги карат да вършат тяхната воля. Примерът никога няма да престане да говори, защото до ден днешен земята не е разтоварена от тази фатална и тъмна личност, от тези амбициозни, честолюбиви и егоистични самозванци, жадни за власт, за внимание, за почит, за любов ако щете. Те проповядват - как да живеят другите, какво да правят другите, а изключват себе си от общото. Някои от тях са по-жестоки и от сокола дори.

Соколи е имало в миналото има ги и днес. Както тогава така и днес те се насочват към птичките от плета и към кошарата на добрия пастир. Едно нещо винаги не им достига - не са достатъчно разумни, липсва им светлина, за да могат да видят, че на прозореца стои Той и наблюдава всичките ходове и в последния момент разбърква разписанието на неговото време и подменя посоката на неговия път - не може да грабне ни една птичка от плета, ни една овца от ръката Му.

В света не липсват “соколи” нека повторим това. Те се вият по чистото лазурно небе, дори и през тия светли, святи, съборни дни и целят само едно - смъртта на невинните “птички”. Ала Той стои и гледа от прозореца на колибата и дава забележителен урок на тая разбойническа порода от лъжци, насилници, клеветници, които лицемерно са надянали маската на учители и доброжелатели.

Пред очите на Учителя насилието на самозваните учители се стапя, както се топи леда от слънчевите лъчи, когато пролетта настъпва, както се стопява стоманата под пламтящото огнище на Опитния Майстор.

“Добрият пастир душата си полага за овците”.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...