17. Тресчицата

[Ани]

17. ТРЕСЧИЦАТА

Една от важните и трудни задачи на човека представляват отношенията, които трябва да има към заобикалящата го среда. Въпросът за обходата е един от всекидневните. Човек не живее на земята отделно, сам за себе си, изолиран. Той е свързан с хиляди видими и невидими връзки със себеподобните си. Той влиза в постоянен контакт с тях, обхожда се, живее в непосредствена близост. От всичко, което представлява характера на човека, зависи и неговата обхода. Нито една среща в нашия живот не е случайна. Трайните отношения не се създават за часове. Науката за взаимните отношения е много сложна. Разбирателството между хората зависи от много причини от които една от важните е разумността и доброто желание да живее човек в хармония с другите. Всеки срещнат човек по нашия път представлява една обособена индивидуалност, малка вселена. Тя е на пътя ни, нито можеш да я заобиколиш равнодушно, нито да я пренебрегнеш, нито да я прескочиш. Необходимо е да се спазят установените от природата отношения. Всичките конфликти се дължат на неправилното отношение, което трябва да спазваме. Този момент е набелязан, винаги трябва да имаме предвид, че сме изправени пред човек, един сложен свят с много зали, които трябва да умеем да отключваме; той е като фин апарат, който, за да го приведеш в движение, трябва да знаеш точно коя пружина да докоснеш. Човекът е инструмент, направен по всичките правила на най-висшата техника; устроен е така, че да живее в пълна хармония със себеподобните си, да разбира какво му се говори, да отзвучава и да се радва, че на тоя свят не е сам и забравен. Велика е науката за обходата. Като опитния часовникар човекът трябва да владее изкуството, не само да раздвижва човешкото, благородното, но и как сам да го проявява.

За правилна обхода Учителят ни е дал много правила и методи: “Направете най-малкото добро, погледнете човека с най-мекия поглед, кажете на човека най-сладката дума.” - представляват първите азбучни знаци в тази наука, която за основа има любовта, разумността, доброто. Когато през едно лято, много преди да започнем организираното летуване на Рила, Учителят с група приятели братя и сестри прекарват лятото в Родопите. В едно родопско селище навътре в планината те ангажират една стая в една бичкийница и решават да прекарат там част от лятото.

Учителят предава случая в една беседа и разказва следното: “Синът беше разположен към нас, докато бащата, стар българин, чорбаджия гледаше на нас извисоко, счита ни за селяни. Задачата на братята беше трудна. Как да се справят със сприхавостта му и с нежеланието за най-малката услуга. Но се случи нещастие. В окото на стария влязла тресчица. Окото се инфектира, подува се и синът се чудеше, какво да го прави. Казах му да го изпрати при мене. Бащата този път пристъпва притихнал и смирен. Тресчицата извадихме и окото намазахме със зехтин. Превързахме го и след няколко дни окото на стария оздравява. Старият оцени услугата и веднага променя отношенията си. Благодарността му не се изразява само в думи, но и в дела.” Цялата група вече не е извеяна, затова, че рано сутрин излизат да посрещат слънцето, правят гимнастики и, че са дошли на планината да си харчат парите. Малкият инцидент, който би могъл да свърши фатално, намества нещо у него, променя неговото виждане, а оттам и неговото отношение.

Всъщност нито Учителя, нито братята са се променили. Животът на групата си тече и сега, както и преди. Но едно произшествие променя обстановката, която вън от опасността за окото е абсолютно незначителна; тя става фактор, защото, какво не се случва - деликатно нещо е окото, може да пострада. Човекът владее изкуството да мисли - той разбира, че тъкмо тези хора, които той нарича с какво ли не име, тези хора на които той не желае да направи най-малката услуга, тъкмо те му се притичват на помощ и го избавят от едно нещастие. Той разбира, че Учителят го приема като приятел, доброжелател и накрая строго му казва: “Ще ме слушаш, иначе, окото ти може да отиде, тогава целия свят ще ти бъде крив." Сериозността на положението е добре схваната от упорития българин и мигом той става кротък като агне, отваря и затваря окото, стои чинно, докато малката тресчица бива изхвърлена навън. Незначителна тресчица, която в един свят му е пречела да види пред Кого се намира. Всичко стана просто, естествено, както не веднъж се случва в живота. Човекът се променя, става почти неузнаваем, не само защото му бе оказана услуга, а защото светът пред него получи своя реален облик, той вижда не външната форма на нещата, а вътрешното съдържание. "Завеяните” хора имат нещо хубаво и рядко се срещат такива, струва човек да ги погледне с други очи, да се поучи от тях, и непременно да се сприятели с тях. От този ден той е на тяхно разположение.

Учителят обръща вниманието на учениците. Урокът не е само валиден за упорития българин, а и за учениците. Произшествието получава своята цена - образът е жив има какво да учи не само стария, но и младите, които сега пристъпват към живота. Едните и другите трябва да се научат на правил на обхода. Човек трябва да има усет и тънък слух, за да долови трептенията на една музика, която трябва да влезе във всекидневието на всеки човек. Учениците трябва да бъдат осторожни, да не подминават никого, да огледат човека не в обикновената външна проява и в неговата несъизмеримост, да вникнат във вътрешния мир и намерят вътрешните връзки, за да се изработят правилни отношения. Можеш да се спреш на човека, но можеш и да го подминеш, нищо не те задължава. Колко пътници са минали покрай ранения човек от притчата за “Добрият самарянин”, ала само един се е спрял при него, само един отзвуча на неговото страдание. Задълженията на човека не се основават в това “не съм му длъжен или какво ми е направил той”. Пострадалият от тресчицата идва при Учителя и търси помощ. Никой не си спомня в момента, какво е правил и какво не е правил този човек. Срещите не са случайни. Всеки човек сам по себе си е ценен. Изкуството е да се даде на всеки човек оная цена, която Бог е дал. Тогава и той ще види ценното у другия и ще му даде заслуженото. Добрите отношения на хората почиват именно на тази основа. Упоритият българин беше поставен като препятствие в пътя, а задачата на другите беше, как да се справят с него. Учителят нагледно даде примера и чистия образ се очерта релефно, за да ни даде идеята - обходата определя и културата на човека и разумността му, и добротата му и ценза му като ученик.

Животът на всички хора е изпълнен с такива случаи, с такива произшествия, с такива срещи. От човека се иска будност да долови момента и мигом да знае, как да отзвучи, какво да прави - ще каже ли “добрата дума”, ще погледне ли “мило” човека, ще направи ли най-малката “услуга". Малки неща са те, казва Учителят, ала те имат голям ефект. Само по този начин препятствията се стопяват и пътят се освобождава. “Големият успех, зависи от малките неща”. Човекът е свободен да прави или не тези малки услуги, независимо дали човека на когото ще бъдат направени е приятел или враг - от това, обаче, зависи идването в контакт с мистичната страна на живота и спазването на великия закон на любовта. Тук е дълбоката страна на отношението към разумността, която ни повелява да подадем ръка и да обезоръжим врага, за да го спечелим на наша страна. Пътят на едните се освобождава, виждането на ония, които сериозно са застрашени се променя.

Истинско изкуство е да умееш да извадиш не само тресчицата от окото на ближния, но и тресчицата от собственото си око. За ученика еднакво важни и значими са и двата момента.