Jump to content

18. Белият плик


Recommended Posts

18. БЕЛИЯТ ПЛИК

Има случаи из Неговия живот, които човек не знае как да разкаже, как да ги предаде без да отнеме нищо от аромата и красотата на оная неповторимост, пристъпила прага на нашата Земя. Всичко е живо, богато, осезаемо; образите са реални, стъпили на земята, която може да се вземе като чудесна рампа на рядката картина. Едно нежно лилаво небе блести през тези първи дни на октомври, когато слънцето е още разточително и младите хора, както и децата бързат към училищните сгради. Да всичко е премного тихо, красиво, спокойно. На Изгрева тази хубост и тишина се чувствува като богато разляла се слънчева река - животът е хубав и си тананика своята песничка, птиците отлитат на юг, градините претоварени от плод чакат да бъдат обрани. В тая пред есенна нежност Изгревът е чист и спокоен и премного светъл. Атмосферата е рядка и радостта - тиха и беззвучна. И ето, всред всичката тази красота и великолепие студентът по музика Наско се чувствува нещастен. Той не вижда нищо от заобикалящата го хубост, защото е потънал в една дълбока тревога. Зает е с личната си неудача. Последният ден, когато трябва да внесе таксата и братът, който го подържа, тръгнал на път по работата си се забавя и той няма откъде да вземе пари. Професорът напира и му дава последен срок. Днес... Опитва се да заложи нещо, не върви, опитва се да иска от приятели пари не успява. Тръгва при близки на брата си хора и те му отказват. И те нямали. Не си спомня, дори на ум не му идва да се отзове при Учителя. За него тази възможност съвсем е изключена. Ала през тази необикновена за него есен се случва нещо - обикновено и необикновено. То прорязва като светкавица неговия помръкнал хоризонт. Последният ден прави сетни усилия да намери пари и последният при когото решава да отиде го изруга, каза му марш по войнишки. Задачата се залости и решава да слезе долу в града, да потърси от някои другари, или да помоли професора да почака, докато братът му си дойде.

До тук всичко е познато; кога студентите имат пари, обикновено явление, което се случва с много младежи. Никой за никого не иска да знае, мисли си огорченият студент - такива са хората, никой не влиза в положението на другите, няма взаимопомощ, нямат сърца сякаш, иди и се надявай на хората... Мисли си той и крачи нагоре към центъра на Изгрева. Минава покрай двора пред салона и поема пътя към трапезарията. Чува, че някой го вика: Атанесе! Обръща се и вижда Учителят на балкона. Обикновено явление - често той Го е виждал там. Защо ли тъкмо в тоя час го вика? Към Учителя той няма такова отношение, както да речем брат му или майка му. Не помни кога е пристъпил прага и е разговарял с Него. Никой с нищо не го задължаваше, ала сега нещо ще се случи. Той се връща и бързо тръгва към стълбището. Изкачва се горе на площадката и Учителят вече го чака на вратата. Подава му един бял плик. “Вземи Атанасе, когато можеш, ще ги върнеш." И повече нищо. Срещата е приключена. Не успява да благодари, времето светкавично лети. Какво значи този плик. Не проумява. Нищо не е искал от Него, нищо не е чакал. И преди да се съвземе, той не успява да приеме поздрава, вратата вече се затваря и той се намира пак на познатите стълби и слиза надолу този път с лека походка. Да, нещо се е случило. Изненадан е и гори от нетърпение. Само да кривне зад трапезарията, не иска пред други хора да отвори плика. Крачките му стават двойно по-големи. И някъде към завоя той отваря плика. Банкноти. Толкова са те, колкото му са нужни, таксата, само таксата. Надолу по шосето той не върви, а лети. Всичко, което се случи за него - младежа и за неговата млада душа е необикновено. То го трогва и покъртва до дън душа. Но сега, сега да бърза, после, после той ще мисли за станалото, да непременно ще мисли. Колко се мъчи да търси тези пари. И накрая трябваше Той да му ги поднесе, без да се бе отнесъл до Него. Колко интересно бе всичко това - есента му се виждаше сега прекрасна, а Изгрева най-хубавото място. Няма време сега да се пита, как се бе случило всичко. Късно случаят стига до нас. Не бихме се питали тогава, не се питаме и днес. Всичко прекрасно, което се бе случило тогава не само с Наско, а с хиляди хора, които са идвали в контакт с Него е лежала съхранено и опаковано добре. Никой не чувствуваше нужда тогава да разказва, да споделя, да се учудва и възхищава - Той беше тук и поглъщаше всичкото внимание и всичкия възторг.

Приятелят на всички можеше да разбира нуждите на всички, да се отзове мигом там, където всичко биваше опитано, да отвори вратата, когато всичките врати бяха затворени, да помогне последен и да се яви винаги на уречения, съдбоносен момент, когато няма откъде да дойде помощта. За Него еднакво бяха важни нуждите и на малката буболечка, както и на човека.

Този случай излят в тази форма не беше пръв и нямаше да бъде последен. Нямаше човек приближил се до Него да не е получавал такъв бял плик в час на безнадеждно очакване, в час на безизходно положение. Когато никой не можеше да ти помогне, Той идваше, за да ти връчи безшумно един бял плик.

Случаят с Атанас беше един от многото варианти с които Неговото ежедневие беше богато.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...