Jump to content

25. Да знаеш и да можеш


Recommended Posts

25. ДА ЗНАЕШ И ДА МОЖЕШ

Отличителният белег на нашето време е динамиката, бързането. Хората за всичко бързат. Съкращаването на времето върви успоредно със съкращаването и на пространството. Човекът, който се е погрижил да разреши тази задача, намира, че е подарил голямо благо на човечеството. Успехите в техниката, увеличаването на удобствата, които новите изобретения прогресивно увеличават, не могат да не радват човека. До колко всичко това допринася за духовното и нравственото развитие на човека, то е друг въпрос. Равносметката ще бъде направена един ден, бавно се трупат резултатите и един ден човек ще разбере, какво е спечелил и какво е загубил. Човек още не си дава сметка дали в съкращаването на времето не изразходва повече енергия, която в природата има по-голяма цена, много по-голяма от тази на времето. Ние не сме си поставили за решение този въпрос, нашето желание е само да съпоставим идеята за времето с устрема на човека да открие тайните на Вселената, на космическото пространство. Искаме да пристъпим към въпроса спокойно и обективно.

Жаждата на човека да открие тайните е отдавна известна и понятна. Смисълът на живота се крие в нестихващия устрем да бъдат открити тайните, в които живота и света са обвити. Благодарение на тези открития животът на човека се променя не само отвън, но и отвътре. Промените стават в неговото съзнание и мислене. Отношението е неразривно и в центъра винаги ще бъде човекът и неговия величествен поход към откриването на тези тайни. Но ето, че времето, времето като изпитан и стар войн стои пред вратата на Вселената и казва: Не бързайте. Тайните не са така лесно достъпни както мислите вие. Пътят към тях не е толкова лек, колкото го мислите. Грижливо вратата се затваря и учениците са принудени да чакат векове, хилядолетия, докато се домогнат до един закон, до една звезда, до една тайна.

При Учителя идват хора от типа на тези учени, които притежават висок ценз, намират, че те всичко трябва да знаят, че всичко могат, намират, че коренно се различават от обикновените хора, нищо на тях не може да им се опре и чувствувайки, че имат известни привилегии и поставят въпроса по следния начин: Моля, кажете ни в какво се състои Вашето учение? С няколко думи бихте ли ни обяснили същността на Вашата философия? И продължава този учен мъж да мисли в себе си, че се различава от другите, че към него трябва да има специално отношение, няма защо да му се говори с обикновения език с който се говори на другите - той има разбирание, ерудиция, опит и пр., струва на него да се говори по друг начин. На мене нещата трябва да се обясняват бързо, кратко, аз съм син на моето динамично време.

И между всичките тези учени мъже, които напират към тайните и към бързото усвояване на една философия от рода на тази на Учителя не се намери един да уточни приблизително поне колко време, векове, хилядолетия, милиони, милиарди години са били нужни, за да се направи един свят като нашата земя например, за която се казва, че е била направена за шест дни; за колко време е било направено да речем едно човешко око, ухо, нос, вежда, клепач и пр. Учените, които се ровят навсякъде и имат претенции всичко да научат бързо, защо не са се погрижили да открият поне тази тайна, защото и ние не сме съгласни, че земята е била сътворена за шест дни, а сложния механизъм на човешкото тяло за един миг.

Казват на Учителя: Накратко с няколко изречения кажете ни, в какво собствено се състои Вашето учение? Това прилича досущ на желанието на учените лесно и бързо да открият тайните на Вселената, на битието и на още много други неща, които лежат в природата. В това отношение материалистите са най-припрените, те за един живот искат всичко да научат, да открият, да опитат. Те от всички най-много бързат. И за това си има разбира се причина. Една категория учени са по-умерени, по-скромни и вероятно по-умни и по-трудолюбиви, защото те не се скъпят да посветят целия си живот за изучаването и изследването на една микроба например, или крилете на някой вид пеперуди, или нервните влакна на мозъка. Ние нямаме желание да даваме съвети на едните и на другите, нито да показваме пътища - учените за това са учени сами да си ги намират, но нямаме желание нищо да не казваме на тези, които се изправят пред Учителя и чакат да им се обясни учението с две думи. На такива Учителят отговаря и отговорът е толкова ясен и прост, колкото лаконичен и правдив. Ние, които сме любители на острата и правдива мисъл, не можем да не се вслушаме с вълнение в разговора на учения мъж и Учителя. Речта на Учителя е била винаги ясна и определена с тенденция да направи истината достъпна не само за учения мъж, но и за простия човек от равнината, който сутрин подкарва ралото и вечер се връща уморен от дългия работен ден. Да, истината трябва да докосне всички. Големите учени, които “всичко” знаят и всичко искат да научат от “две думи” Учителят наричаше големи сомове и много нехаеше за тях. По-близко до Него стояха обикновените хора, с чисти сърца и с жадни умове, които търсеха искрено истината. Ето отговора на Учителя, когато Го питат, "Не може ли с две думи да ни обясните Вашата философия?” - “Ако можете да съберете всичката вода на земята в една чаша. Познанията на най-големия учен няма да помогне да се налее тази вода в една чаша. Невъзможно е. Съдържанието на моето учение не може да се каже с две думи”. И не е нужно, казваме ние, защото невъзможно е и да се консумира това голямо количество вода. За човека е важно, капка по капка да приема тази вода и да уталожва жаждата си. Само тогава той може да се обновява, да живее, да се развива, да се усъвършенствува. Как може да се задоволи екстреното желание на учения мъж - да му се поднесе учението в няколко думи, т.е. да се излее всичката вода в една чаша и да се каже на философа, на учения: Заповядай, времето е динамично, нямаме време сега да ти говорим на дълго, сроковете са къси, ето ти краткото резюме на едно учение, чийто върхове и глъбини стоят неовладяни за такива учени, които не са си дали труд да проучат и които нямат дори и търпението на ония специалисти, които цял живот жертвуват при изучаването на някой животински вид. А тук е нещо много повече от крилото на една пеперуда, от откриването на една нова звезда или от изнамирането серум срещу някоя микроба. Тук е събрана мъдростта на вековете, тук блести истината, тук сияе проявената любов, тука най-после е дадена в най-достъпен вид науката да знаеш как да живееш, дали е възможно да се предаде учението в “две думи”, нещо, което едва ли би ползувало “големия сом”, а ще ощети Учителя, като му се грабне част от Неговото време, което и за Него е еднакво ценно.

Той не обичаше “големите сомове” - тачеше учените мъже и тяхното трудолюбие, помагаше на всички, които искрено жадуваха да открият някоя полезна и навременна тайна, ала към тия, които бързо искаха да научат всичко или да напредват бързо, Той имаше определено отношение и ги наричаше с определено име.

Каква величествена картина представлява небесното пространство с милиардите светове и системи, които удивляват човешкия мозък и го кара да тръпне пред величието на безкрайността, която лежи неуловима, без начало и без край. Каква верига от време, неизброими епохи, докато се изгради един от тези светове, една Слънчева система, една обикновена планета като нашата: докато се изгради един човек, едно око, едно ухо, нос, вежда, ръка, крак?... Каква колосална работа, какъв огромен труд на милиони работници, които са участвували в тая епопея... Или и учените вярват в чудеса и в мигновения? Всичко диша живот, жива техника, живи закони и безспорно далечна и дълга история, реална и необхватна постановка, докато се изработи крилото на една пеперуда или носа на слона.

И ето, че през най-динамичния век, науката намира, че се е добрала до “великата" тайна на космоса, че скоро всичко ще бъде овладяно, доказано дори, че всичко опира до нищото, че всичко е материя, че друг свят не съществува, че умрелите никъде не отиват а на земята и там червеи ги ядат, че човек не притежава душа, която е осенена от дъха на безсмъртието, че Бог не съществува и че всичко на тази тема е чиста измислица и заблуждение. Въпреки всичко, днес, да, тъкмо днес това звучи празно, кухо и някак си далечно. Някога, макар, че едно време хората вярваха повече, някак си тия полемики бяха и модерни и състоятелни, днес те са почти безпредметни, необяснимо те са вече минало, усещаш че всичко това са страници от дневниците на високомерните, гордите, непросветените, които са забравили скромността, трудолюбието и толерантността на истинските учени, които продължават да се удивляват от разума, от строгата закономерност, от установената логика на процесите, зад които не са съгласни да търсят нищото, празното; не се перчат, че са овладели тайните на Космоса, нито се хвалят, че някога то ще стане губерния на нашата обедняла земя. Тези учени, които все пак живеят и работят в нашата земя никога не смятат да вместят всичката вода на земята в една чаша.

Учителят се спира и казва на тях: “Не бързайте да откривате кой е създал света и как е бил създаден, не искайте да откривате всичките тайни наведнъж, невъзможно е това. Природата е употребила милиарди години, за да създаде една форма, немислимо е да се откриват тия тайни за кратки срокове. Милиарди години са изразходвани за създаването на Вселената и милиарди години са нужни за да се разбере, как и кога е създадена Вселената.” Милиарди години са нужни, за да си отговори човек на този въпрос... През това време човекът ще учи, ще работи, ще изследва, ще се домогне до великата наука, как да живее правилно, за да се приготви за голямото познание. А да се обясни едно учение с две думи, това само обикновения учен може да изисква и очаква. Такъв човек - учен няма поглед за реалността, не познава законите на живота и не подозира величието на плана, който определя развитието на човешката мисъл.

Учението на Учителя е храна - въздух, светлина, вода и хляб. То може да се разбере, само, когато се опитва и се живее. То се открива подобно на изгряващо слънце, което най-напред осветлява най-високите точки. Колкото повече расте човек в този път, толкова, то ще му разкрива все по-широки и по-широки хоризонти, ще го обогатява с все по-нови и по-нови познания. Как може такова учение да се изчерпи с две думи?

Случаят ни напомня един анекдот. Разликата е тази, че анекдотът представлява първата част на идейното съдържание, а случаят с Учителя -цялата. Картината е пълна, завършена, като ония творения, които са съвършени по форма, по съдържание и по смисъл. Ще разкажем и случая и анекдота, за да извлечем една съдържателна и богата формула, един лъч, който ни отвежда до образа на Учителя и реалните величини с които Той оперираше на земята. Събрани на гости в къщата на един наш брат, след хубавата вечеря, както се случва винаги край Него, започват интересните разговори. Хората тогава са разположени за приказки и измежду тях думата взима един осведомен в окултната наука приятел и започва да развива в увлекателна форма своите познания по окултните въпроси. Говори за философията на запада и на изтока, запознат е обстойно със закона за кармата, за силата на мисълта, за чудните явления от психичен произход, запознат е с творчеството на Ани Безант, Блаватска, Лидбитер, философията на йогите също му е позната. Проличава широката осведоменост и голямото познание на окултизма Всички слушат с голям интерес, учудени и вероятно възхитени от голямото познание, прави впечатление на много просветен човек, само липсва да покаже писмената си грамота за това обширно познание, учителят също внимателно и търпеливо слуша. Учителят, който владее еднакво изкуството да говори и да мълчи, не го прекъсва с някакъв въпрос, останалите също са поразени удивени от този арсенал на познание и този учен мъж, като ни е познато човешкото щестлавие вероятно като свършил да говори, ще е чакал какво ще каже Учителя, нещо, което да прозвучи, някак си като ръкопляскане И наистина, става точно това, което гостът е очаквал. Но Учителят нали действува като Учител, своеобразно, оригинално, тъй както никой от присъствуващите не може да си помисли дори. Всяка дума и всеки жест са на място - Той взима от кошницата с плодове две дюли, които добрият домакин е сложил почти на показ, за да се види щедростта на природата през тази година, целял е може и да покаже своето изкуство, това вече не е важно. Учителят слага на масата двете дюли и казва на госта, вероятно леко усмихнат, -за да смекчи неочакваността на следващите думи: “Определете колко тежат тези дюли!” Само това, нищо повече и чака. Казаното звучи просто, обикновено, сякаш без никаква връзка с всичко онова, което се каза преди това.

Гостът е изненадан и малко смутен. Казаното звучи като шега, ала разбира, че не е шега. Всички познават Учителя и странният начин, обикновен и прост, непременно крие нещо дълбоко. Всички са заинтересовани. Никой от присъствуващите няма смелостта и увереността да каже колко тежат дюлите. Всички мълчат. За догадки и предположения пред лицето на Учителя няма място. Тогава Учителят посочва едната по-голямата и казва: "Тази тежи 960 грама, а тази по - малката 670 грама.” Кратка пауза. Домакинът става и след малко се връща с везни. Дюлите внимателно биват претеглени. Цифрите стоят ясни пред очите на всички. Повече няма какво да се говори.

Може да се каже, че всичко около случая е казано. Като узрял плод примерът пада в нашите ръце. Ние продължаваме да гледаме и да мислим. Но нямаме желание да прелистим страниците и да приключим с него. Стоим и продължаваме да коментираме. Някои, които ще го четат могат да се усмихнат и да кажат нещо, какво ли не може да каже човек, когато искат да уязвят някого. Би се случило най-лошото да помислят, че предварително домакинът е казал нещо по този повод. Бързаме да добавим и сме уверени в това, Учителят далеч нямал намерение да покаже какво знае и какво може, не е целял това и ние сме уверени в това. Ние сме ученици и към въпроса пристъпваме като ученици, затова оставаме настрана целия арсенал от съмнения, голяма част от хората днес не могат да си представят истината, толкова това чувство е похабено, ала ние знаем и сме убедени в това нито един случай от Неговия живот не е бил лишен от пряко свидетелство, от достоверност, следователно и от истината. Когато един ден се докажат някои неща научно, ще се разбере и види възможността на това виждане, усещане, преживяване. Тогава всички съмнения ще се разсеят.

Накратко нека преведем анекдота, за да направим извода - то е съществената част за нас. В случая Той е имал предвид само учениците и тяхната мярка за знанията.

“Един турски султан, когато се наситил на всичките философии на своите приближени, мъдреци, учени, свещеници, които пред него са се надпреварвали в изказванията си и ми казал следното: Ще ви дам една задача. Вие сте учени мъже, знаете много, говорите за тайните на природата, разбирате от небесната наука, разбирате от всичко. Задачата е много проста, който я реши правилно само него ще призная за истински мъдрец. Всички останали ще бъдат лъжеучени. Султанът заповядал да донесат една дълбока тава. В нея той турил масло и сирене и сол, приготвил сместа за попара. Дал на всички по един комат хляб и им казал - сложете залците. Разбъркайте попарата и яжте. Ала всеки ще изяде само своите залци. Който открие собствените залци, него ще призная за мъдрец. Задачата според тях била нерешима.”

Ако между тях имаше един истински мъдрец, той щеше да се справи със задачата, най-малкото щеше да знае, какво да каже на султана. В света няма нерешени задачи, в света има само много самозвани мъдреци. Те мислят, че владеят познанията, ала не знаят, че да знаеш е едно, а да можеш е друго. Идеята на султана не беше толкова да са реши задачата, както той я беше поставил, а искаше да покаже на това съсловие, колко малко знаят и колко не владеят истинското знание. Ценността на едно знание е не само в това да го владееш с езика и с мисълта, а да умееш да го отлееш в живота - да го превърнеш на жива практика.

Учителят нагледно показа на учения приятел, който живееше с идеята, че много знае, че борави с цялата окултна философия, от друга страна искаше да даде и урок на останалите ученици - да се определи тежестта на един плод беше една трудно нерешена задача за тях пред която големият окултист безпомощно е стоял, както философите на султана пред надробената попара. Да знаеш и да можеш бяха две различни неща. Султанът е знаел трудността на задачата, но и бил своего рода мъдрец и на техните приказки за цялата вселена той им противопоставил една наглед дребна и проста работа, за да им покаже безсилието им. Не е лесно на човека да отгатне тайните на Вселената за къси и определени срокове.

Учителят отиде по-далеч, Той премина този интервал от време и пространство, за да покаже на учениците не какво притежава и какво може Учителя, но каква е разликата между теорията и практиката, за да подчертае колко струва самонадеяността на човека и колко ограничени са неговите възможности, когато се стигне до приложението. Само животът беше пробният камък на познанието. Да определиш точно теглото на един плод може да звучи като нещо обикновено, но зад това стои една точна и определена наука, като математиката. От друга страна Учителят искаше да покаже на учениците точната мярка с която трябва да си служат, когато мерят постиженията си. Когато иска да разбере докъде е стигнал и какво притежава, за него е важно само едно - не какво знае, а какво може, как прилага в живота си знанието. Цената на всичко опира до тази проста и ясна истина, една реалност в която е отразено не какво човек носи, а как ползува онова, което носи, не формата, а съдържанието, не теорията, а практиката.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...