Jump to content

3. Пред прага на Школата


Recommended Posts

3. ПРЕД ПРАГА НА ШКОЛАТА

Понякога една малка причина отвежда човека до големи проблеми, до високи върхове. Откриването на една окултна школа е събитие от голяма величина. Не е важно, че светът в продължение на десетилетия или векове нищо не е чул и узнал за нейното съществувание. За безкрайното мнозинство, вестта остава неоповестена и ако случайно някога научат някоя и друга подробност, с невинен израз на лицето си казват: как не сме чули, как не сме знаели за такова нещо. Събитието безшумно се е изнизало пред очите им и обикновено явление е - хората никога не успяват да уловят големите събития на своето време. По-късните поколения се връщат на тях и оглеждат миналото, където блестят слънцата и звездите на една епоха.

Никой за сега, днес, когато миналото ни гледа отблизо и следите са пресни, спомените свежи, може да разкаже нещо за школата на Учителя, както ние, които сме били там пред прага в началото и по-късно преминали този праг, за да се отзоват пред школа, пред Учител, при учебни чинове и съученици, които един по един заемаха своите места.

Кога е било това и как е станало - нека всеки разкаже, не само, както го е видял, но и както го е преживял. Нека да прозвучи като история, като елементи дори на бъдещата история, която непременно някога ще се пише. Значението на една школа, като тази която Учителят откри в началото на второто десетилетие на нашия век, имаше епохално значение, не само за нас, не само за българския народ, за славянството, но и за цялото човечество. Школата на Учителя ще си остане едно от великите знамения на нашия век, който старателно криеше въведението на новото, като подготвяше усилено условията на онова, което 21 век щеше да донесе. Краят на една култура винаги бележи началото на друга. Ще има достатъчно ярки следи по които ще тръгнат новите поколения, за да получат ценностите, които бяха приготвени за тях, тоя жив и пламтящ сбор на едно многовековно усилие да се запази чист и здрав съсъдът, където щеше да се излее драгоценния елей. Школата беше едно от великите условия, за да се изпълни задачата, възложена на славянството в лицето на българския народ. Близо един век, казваме ние, близо един век ще кажат историците, за да се подготви почвата, богатия чернозем, хлебородната нива, която щеше да бъде дълбоко разорана от неумолимите зъбци на плуга - световния плуг, страданията и бурите, които бяха сгъстили небето на двадесетия век, събрало всичката тревога и мъка на ред поколения.

Някои се чудеха и търсеха причини, обвиняваха и се оплакваха и нищо не разбираха, някои никак не се чудеха, не търсеха причини, те знаеха, че светът се подготвяше за нова сеитба и за тях не беше трагедия, че богатите хора щяха да станат бедни, щастливите нещастни, здравите болни. Промените, бурите, катаклизмите нямаха никакво значение, те мереха нещата с необикновени мерки. В света се подготвяше нещо велико. Плугът никак не се интересуваше от нарушеното спокойствие на мравките, на червеите, на бръмбарите. Земята трябваше да се разоре и се подготви за сеитба - такава беше неумолимата логика на сеяча, такава бе и тази на живата природа, която редеше своите планове.

Една школа, каквото беше тази на Учителя идваше да помогне на човечеството да се справи с новите условия, със сложните взаимоотношения, за да кали нещо у себе си и се подготви да приеме, съхрани и предаде на другите новото. Да знаеш защо живееш и страдаш, да научиш великия урок да носиш като истински мъж страданията беше задача, която остро бе поставена още в навечерието, когато школата официално бе открита. Събитието беше минало безшумно и естествено и дните по нищо не се различаваха и тая първа вечер - събранията тогава ставаха вечер, когато се каза думата школа, думата прозвуча необикновено. Учениците вероятно и тогава са пели, размишлявали, молели, ала тона и стила на работата трябва да е бил друг. Учител и ученик се бяха изправили един срещу друг и бяха успели да разменят първия любовен поздрав.

Нека започнем от малката причина - един спретнато подвързан том в тъмносиньо платно привлича моя поглед. Нещо строго лъха от цвета и размера на тази книга, която ние премного обичаме. Този том е “Пътят на ученика”. Подробностите по време на този събор са ясно врязани в нашата памет - беше 1927 година, когато още същата година ни поднесоха и всичките беседи под същото заглавие. Прелистваме книгата. Някакво хрумване, когато си я дал на подвързия, към нея е прикачена една друга книга със същия формат, но със съвсем друг печатен шрифт. Няма дата и не се знае кога точно е била печатана. Вътре в нея са три беседи - лекции. Под заглавието на първата страница пише: По стенографни бележки. Те са номерирани с римски числа. Първата е “Кротостта и смирението” - 22.I.1920 г. Втората е “Електричество и магнетизъм" - 22.I.1920 г. и третата “Мъчението” - 5.II.1920 г. Правим една малка сметка, колко време оттогава - близо 43 години. Време - години стоим и гледаме, как е летяло, фучало покрай нас, отнасяло нещо, носело друго. Живял си спокойно и бурно, радвал си се и скърбял, падал си и ставал. Да, колко неща са изтекли оттогава, колко събития, колко живот! Сега гледаме и разлистваме миналото, подбираме скъпоценните зърна, изстискваме скъпоценния сок и искаме да подарим нещо ценно на ония, които идват след нас. Темата за школата е жива, дълбока. Търсиш и подбираш най-същественото, но ето, че тръгваш по следите, връщаш се назад и се спираш на предговора, на този праг, когато Учителят в навечерието на откриването на школата щеше да каже съдбоносните думи, които преди това не беше казал и след това нямаше да каже. Думите нито са подбрани, нито са шлифовани - те носят суровия, ала кристалния дъх на истината.

Тогава малката беседа, третата по ред от 21 страници започва да ти говори необикновено. Това вече не са печатни слова, мисли, фрази, а горящи главни, които ученикът в една школа трябваше добре да ги изслуша и още по добре да * ги запомни за през вечността, ако държеше на своето достойнство на ученик и ако имаше дълбоката почит към Своя Учител, Който стоеше на катедрата и развиваше темата за школата. И странно, всичко, което се каза през тази вечер бе изразено с една единствена дума, която в Неговата уста звучеше еднакво меко и еднакво твърдо. Беседата се прочита до ден днешен на един дъх. Не за първи път е четена, следите личат, а ти'се струва, че я четеш за първи път. Толкова години, къде е била тя - звученето е променено. Днес тя на нас ни звучи особено, необикновено, покъртващо. Живото Слово те докосва с горящия дъх на истината и когато стигаш до последната дума, имаш чувството, че се намираш на шеметен връх, където наред с бурите те посреща и кристалния въздух.

Започваш да мислиш, да търсиш, да съпоставяш. Учителят открива школа. Разбираш значението на това събитие - изправяш се и внимателно слушаш, мислиш, ловиш всяка дума и жадуваш всичко да се запечати в сърцето. Учителят беседва с учениците и ето, какво казва: “Не мислете, че е лесно човек Да бъде ученик в една окултна школа. Не е много лесно, но не и много мъчно. Всички онези от вас, които нямат разположение към другите, които обичат да се гневят и да одумват, да не идват тук. Аз искам тук мъже и жени, които да имат самообладание. Окултната школа има за цел не да подобри временния живот, а да изпълните волята на Бога разумно. Религиозни хора нам не ни трябват, духовни хора също, нито набожни. Религиозните да отидат в църквата, духовните в обществото, набожните на небето. Ще кажете: местото не ни е тук! Действително местото ви не е тук. Окултната школа - това е изкуство, как да творим. В тази школа имате три метода: първо - мъчение, второ - труд, трето - работа. Сега мнозина искат да разберат окултните сили. Всички окултни сили с които искате да боравите са чрезмерно подвижни, в тях няма човешки морал, те могат да ви причинят най-голямото добро, но и най-голямото зло. Всички окултни ученици, които не са готови да се мъчат, да не прекрачват нейния праг, защото той е свещен. Това е първото правило. Ако сте готови да изтърпите всички мъчения, елате. Ангел с огнен меч ще стои пред вратата на школата, на моята школа и вие никога няма да стъпите в нея. Следователно ще си зададете въпроса: Готови ли сте да се мъчите и да издържите това мъчение. Всичко благородно и възвишено се ражда само от мъчението. Трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Не съм аз, Който изисквам мъчението, то е един неумолим закон на Битието, който ще си остане в сила завинаги. Човек се подмладява само чрез мъчението. Мъчението е необходимо в живота. Говоря за мъчения, които природата създава, а не вие самите. Законът на мъчението е свързан със закона на самопожертвуването. В тази школа няма място за обикновена вяра, нито за любов. Ако търсите любов, идете в обществото, ако търсите вяра идете в църквата. Аз ви препоръчвам най-мъчния живот - живот на мъчение. Мъчението никъде не можете да го избегнете, то е една необходимост. Когато влезете в една окултна школа, ще ви поставят до стената и ще ви пращат стрели - ще ви турят на мъчение. Изтърпите ли всичките мъчения, Бог може да каже: Ти ще бъдеш под моя покрив. Това е значението на стиха от 91 псалом. В Европа има много школи, които могат да разкрият тайни, да казват начини за завладяване на хора и за печелене на пари, мога да ви дам адреси, но във Великата Божествена школа законът е друг. Ученикът в тази школа трябва да схване великия принцип на живота - че в първия момент на пробуденото съзнание, след като се пробуди от първия живот на щастие, на блаженство, ще опита мъчението в живота - процеса на подмладяването. Ако не сте готови да се мъчите, ще останете назад в културата. Не съм пратен да оправям света. Светотатство е да го оправям. Според мен той е оправен. По-добър от него няма. Природата няма да се измени нито на милионна част по нашите прищевки. Човек е слязъл на Земята, за да научи първия велик закон - мъчението. Вие сте в началото на една велика окултна школа за въздигане на човечеството и ако не можете да разберете тазвечерния урок малко ще разберете отсега нататък. Мъчението е велика наука в света. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас. Чужди сте ми. Това е отношението на Учителя към учениците. Ще се мъчите като великани със спокойствие и самообладание и хладнокръвие, да не изгубите равновесието на духа. Това е основата на бъдещата окултна школа, основа на бъдещето общество. Няма друг път към небето, освен мъчението. Мъчението води нагоре. Мъчение имате, когато разберете, че страданията са за ваше добро и ги издържите със спокойствие. В тази школа в която искате да бъдете ученици, тази дума е най-съществената. Мъчението е основа на Царството Божие. За онзи, който разбира - начало на велика Божия мъдрост в пълната нейна хармония и красота.”

Единствен дълъг пътят, който си позволихме - всичко звучеше като програма, която релефно очертава сърцевината на школата, нейната същности значение. Казано е всичко. Казано е главното категорично и ясно. Няма никаква двусмисленост Няма място за тълкуване, за коментар. Прилича на закон, изваян от диамант - основата на школата. Нямаше да се намери сила, която да поклати тази основа. Тя лежеше отлято здрава, нерушима от най-здрав и същевременно най-фин материал. Учениците щяха да преживеят тази лекция нееднократно. Тя е малка по форма, ала богата по съдържание - изтъкана само от принципи. Учителят не потърси удобно време, нито подбра думите. Каза всичко в началото, на прага. Младите, които Го слушаха, може би изтръпнаха. Между 18 - 22 години ти връчват тази малка книжка с голямо съдържание и никой не ти помага да разбираш. Не е нужно - тя е премного ясна, неумолима като ударите на махалото. Трябва ученикът да гори в непобедимия пламък на устрема и копнежа, трябва да чувствува непобедима жажда и глад към учението, към работата, към мъчението. Ония, които вече бяха опитали силата на Словото, трябва да са си казали: къде другаде да отидем? Тук има думи на живот. И трябва да са решили в душата си да изтърпят, да опитат мъчението, за да преживеят онова, което бе скрито зад него, онова, което съставляваше цел и смисъл на един човешки живот: един чин, който те чака и една катедра за която си копнял неудържимо, и едно знание, което единствено на този свят имаше някаква цена. Ученичеството, школата беше най-прекрасното, което можеше да се намери през това време. Затова и ученикът внимателно, застанал прав и чинно докрай изслуша това начално огнено слово и дълбоко в душата реши: Оставам в тази ожидана от векове школа. Трудно може да ти се говори за тази дълбока интимна драма, развила се през онова романтично време в душите на онези, които бяха добре чули, разбрали и преживяли, че се намират пред нещо изключително, което на всяка цена не бива да се изпусне и подмине. И те останаха. Тази беседа криеше първите магически слова, еднакво твърди и меки, остри и гладки, студени и топли. Малко може да се говори върху нея -тя стои като отразената повърхност на кристално планинско езеро. Учениците щяха да отзвучат крепко на Учителя си и щяха да кажат - готови сме. В името на Любовта, готови сме за мъчението. Затова се родихме, затова догонихме двадесетия век, за да имаме среща за която сме копнели неудържимо. Пред онова, което успяхме да видим, чуем и преживеем, пред тая велика реализация и дълбоката радост, ще изтърпим мъчението, ще го приемем. Ученикът нямаше да се спре пред нищо, защото всичко вън от мъчението беше далечно, чуждо и обикновено, а всичко с него получаваше своя блясък и красота и най-вече съзерцаваше образа на Учителя, чието отношение се основаваше изключително върху този закон. Всичките жертви, за да запази мястото си в школата и отношението си с Учителя си бяха нищожни. Затова ученикът тръгна и застана пред прага на школата - там го посрещна Той.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...