Jump to content

7. Задачата на Школата


Recommended Posts

7. ЗАДАЧАТА НА ШКОЛАТА

Разцъфтяване на човешката душа

Отношенията, които съществуват между бащата и сина са известни на всички, родени на земята. Всеки човек има баща, познават го и по силата на неписани закони между тези две същества има известни отношения. Те са определени и санкционирани сякаш от една непозната инстанция. Те са много здрави и функционират от панти века. Синовните отношения са от голямо значение за живота, биологически те са оправдани. Отношенията между бащата и сина не са случайни. Зад тях има дълбоки причини - те имат минало, настояще и бъдеще. Най-характерното в тези отношения е закона на взаимната свобода. Тогава отношенията са идеални. Бащата обича сина и синът обича бащата. Въз основа на тази обич, бащата се вслушва в нуждите и копнежите на своя син, синът слуша бащата. Бащата не ограничава сина си, синът не ограничава бащата и го остава свободно да се прояви, като проявява най-същественото - доволство и послушание. Това е естественото отношение, правилно, идеално. Безкористната любов на бащата излива непрекъснато внимание и блага, без които тялото на сина не може да расте и се развива, а душата му да крепне и да се разцъфтява. Бащата ратува щото сина му да стане истински човек - смисъла на живота. Бащата друго не иска. Отношение на взаимна свобода между бащата и сина на земята са идеал. Само в такива отношения има красота, топлота, хармония.

Въз основа на същия закон, определени, ясни и живи стоят отношенията на човека към Великото начало на живота, към Великата първопричина, към Бога, наречен с право Отец. Любовта, Великата и Всеобемащата Любов извира от непресъхващия извор на живота, за да поддържа, обновява и съхранява живота на човека, на сина. Отношенията и тук са синовни, любовни. На човека му е дадено всичко. Велик разум реди света и живота, като щедро раздава ония блага, необходими за човешкото развитие и подготвя ония условия, където естествено човек може да учи, да работи, да се самоусъвършенствува, за да постигне великата цел на живота. Псалмопевецът нарича човека - синове Божи. Христос нарича себе си - Син Божи. Бог казва: “Сине мой, дай ми сърцето си”. Към тази Велика разумност човек има отношение. Немислимо е развитието на човека без тези отношения. Човекът не е случайно същество като комета без цел и без път. Човекът е роден не само, за да живее, но и за да учи и да се развива, за да овладее един ден великата наука, как да изправи отношенията си към Великата Първопричина - това е крайната цел.

Ако отношенията към бащата на земята, които за един кратък живот му е направил голямо добро, са нещо естествено, което се подразбира от само себе си, колко повече отношенията на човека към Първата причина трябва да бъдат определени, естествени, категорични, като се има пред вид, че към човека от незапомнени времена се излива непрестанно любовта?...

До какви невероятни и безсмислени заключения стига човек, когато се опитва да твърди, че зад човека никой не стои, а зад целия разумен мир, зад целия живот се стеле нищото, празното. Не желаем да спорим и да убеждаваме, ние само съпоставяме отношенията, които съществуват на земята. От реалните и познатите отношения, ние изхождаме, за да поясним идеята. Отношенията между бащата и сина на земята са израз на отношенията, които съществуват между човека и Бога. Когато човек независимо дали вярва или не вярва в Бога се намери пред голямо нещастие, дори и пред лицето на смъртта, дали е случайно явление, че последната думичка до която опира е: “Боже мой”. Казват тази дума и ония, които вярват и ония, които не вярват, казват я и когато опасността мине и добавят ония, които, които не вярват - по навик. Но животът не спира до тук. Ограниченият Бог ще им докаже, че това не е навик, а непобедима нужда. И за да ги увери, че те нямат право да ограничат Бога, ще дойде момент, когато те ще викат към Бога и Той няма да ги слуша, както това се случи първия път, за да се увери, че навици тук няма, че тук има нещо дълбоко, вкоренено в душата, която никога не може да забрави правилните и истинските отношения, които тя носи от вековете понесла ги в скрижалите си. Не е случайно човек да призове Бога, както не е случайно да се обръща за помощ към бащата, когато е далеч и е изпаднал в беда. Бащата слуша сина си и веднага се отзовава, синът слуша бащата и веднага е готов всичко да направи за него, Бог слуша човека и човекът слуша Бога. Това не става по навик или по някакво хрумване, а поради ония дълбоки причини и нужди, които произтичат от ония отношения, датиращи от незапомнени времена, от оня свещен миг, когато човешката душа е получила първия тласък и импулс.

Човек иска всичко от тази всеобемаща Любов, човек иска винаги тя да бъде в негова услуга, да се притича в часове на беда, да изпълни всичките копнежи на душата. Наистина, какво не се дава на човека и какво не получава той. Бог слуша човека. А човекът дали е готов да слуша Бога? Дали е готов да не Го ограничава, както добрия син не ограничава своя баща? Отношенията са строго определени - добрите отношения между баща и син са модел. Истината стои ясна и определена - ще искаш, но и ще даваш; ще те слушат, но и ще слушаш; ще те обичат, но и ще обичаш; ще искаш свободата за себе си, но няма и да ограничаваш другите. Това изисква закона на правдата. Само неразумните синове искат всичко от бащата, като мислят, че те са длъжни, а те нищо да не дават. Такъв закон не съществува.

“Ще слушаш бащата и той ще те слуша."

“Ще слушаш Бога и Той ще те слуша."

“Ще ти дадат и ти ще дадеш."

“Ще те обича Бог, но и ти ще Го обичаш.”

Такъв е великия порядък на живота. Не спазва ли човек тези порядки има опасност да трупа дългове и да се връща назад. Идва ден, когато човек трябва да плати дълговете си и лихвите с тях. *

Човек се е родил на земята, за да научи идеалните отношения не само със своя баща на земята, а и с Бога, Който търпеливо чака своя син да Му поднесе сърцето и прояви по такъв начин послушанието и обичта си, като даде пълна свобода на Своя Бог да се прояви в душата му.

Всичките школи на миналото са имали за задача именно това -хармонизиране на отношенията с Великата Първопричина. В това стои тайната на познанието, в този свещен акт е скрит епохалния момент от живота на човека - разцъфтяването на човешката душа. За този момент копнее душата на ученика. Цялото небе се радва, когато душата се разцъфтява, уханието изпълва световете и няма същество, което да не се радва на това събитие, което се подготвя през вековете.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...