Jump to content

8. Законът и Школата


Recommended Posts

8. ЗАКОНЪТ И ШКОЛАТА

Думата ярем е позната, употребява се в говоримата и писмената реч, макар, че е чуждица. За българския народ тя крие тежко минало - петвековното робство е оставило дълбоки следи в душата и в бита на народа. С тази дума си е послужил Учителя в една от своите беседи. Ние се спираме на нея, тя ни звучи странно в Неговите уста, прави ни особено впечатление, оглеждаме я внимателно, за да я пренесем в един свят, наречен школа. Щом като е школа, естествено там ще има Учител и ученици. Между учениците, които слушат сме и ние. Неговият говор понякога биваше необикновен, речта Му получаваше ново непознато звучене, отривиста и категорична. Тогава казваха - Учителят днес беше много строг. Да, Той си служеше еднакво с големите височини и дълбочини на езика. Какво целеше, ние не питаме. Не питаме и днес. Онова, което искаме да разберем е нещо друго, което е скрито зад тези изблици, от които звучаха строго правилата на школата - основните закони, които учениците трябваше да спазват. В случая именно това е, което ни интересува и засяга. Той говореше за ученика, за школата, за правилата в нея и за отношението на ученика към вътрешния ред на школата, към принципите, към Учителя, към Великото. Дали ще ги каже меко или бурно за нас е важно да уловим светлата диря, която да ни заведе до закона, принципа, който влиза в живата практика и става път и програма за ученика и за провидението, което трябва да има. Не може само да се задоволим с вниманието и съсредоточено изслушване на тези правила, закони, принципи. Те трябва да се приемат, да се асимилират и да се приложат, да се живеят. Постановката е необикновена. Идваш в досег с вътрешния ред на школата - редки мигове, когато небето се прорязва от светкавици и пътят лежи чист и ясен, атмосферата е наситена с електричество и ученикът разбира, че онова, което се казва по този повод трябва да се приеме, да се погълне, да се асимилира, то е премного живо, нужно, същевременно силно и богато. Без това богатство ученикът не е ученик и школата за него губи своето значение. Подобни моменти не се забравят. Всичко грижливо се съхранява. Онова, което се е случило прилича на творчески изблици, дълбока мисъл от която не бива да се изразходва нито капка напразно. Всичко е наситено със светлина. Ученикът е нащрек и слуша - превърнал се е на слух. Учителят е застанал лице с лице с учениците и няма желание да премълчава онова, което ученикът трябва добре да помни. Той познава всички, цялата аудитория е на длан; познава отношенията им към Великата Първопричина най-напред, познава и тия към Него и към школата. Тия, които сега чинно са наредени пред Него и мълчаливо слушат са от най-различен състав, с различна култура, идват от различни светове и най-вече с различни интереси. Някои от тях са претоварени със знания, някои са претоварени от своето минало величие, някои носят като корона тщеславието, някои са горди, някои смирени и скромни, някои постоянно казват: “аз”, някои “Ти". И бавно, спокойно, търпеливо, методически, а понякога бързо, мощно, светкавично, отривисто Той изрежда и излага на показ всички труфила на миналото на изложение, за да ги видят добре учениците. И ония, които се чувствуват “големи" и знаят “много”, за какво ли са дошли в школата, те имат и смелостта и дързостта да поучават Своя Учител как да говори и какво да говори. Намират, че нещо у Него би могло да бъде другояче, например точно както те мислят по дадени въпроси и с това те се опитват да коригират работата в школата и методите на Учителя. Учителят споменава за такива “учени”. Ние не знаем кои са били тези напреднали ученици, които си позволявали да коригират Божественото и да критикуват Учителя.

Една окултна школа няма нищо общо със света и оттам с всичките светски учебни заведения, макар, че и там принципът е същ. Ала тук играта с огъня е твърде опасна и отклонения и компромиси са абсолютно изключени. Учителят в една велика школа е абсолютен в своите методи, програма, прийоми. На йота няма да я промени заради хрумванията на някои, които се смятат за авторитети. Учителят е изпитан по всичките посоки, няма, какво да се изпита.

Предстои да се изпита само ученикът, защото той не е изпитан.

Учителят казва: ”Не искам да ви слагам ярем и да ви заставя насила да работите. Аз съм човек на свободата. Не искам и вие да ми туряте ярем.”

Школата беше открита и в света се правеше велик опит. В тази школа нямаше писани закони и видими надписи на вратата липсваха. Нямаше установени правила и външно тя беше отворена и достъпна. Тайни нямаше. Учителят никого не принуждаваше да влиза, никого не задържаше и никого не пущаше. Насила не караше нито да учат, нито да работят - всичко почиваше на закона на любовта. Учението и работата в школата беше израз на спонтанен изблик на любовта към работата, към ученичеството и към Учителя. Учителят никога за нищо не насилваше ученика. Той не убеждаваше, не влияеше, не ограничаваше. Така лежаха отношенията и всички го знаеха. Че школата имаше вътрешен ред и порядък, вътрешни закони, вътрешен живот, това беше съвсем естествено за школа от подобен ранг. В центъра стоеше идеята за Великото, за Вечното, за Бога. В отношението на ученика към Великото се развиваше живота на школата и респективно съдбата на ученика. Дали ученикът щеше усърдно, упорито и прилежно да учи, или щеше да си губи времето не беше безразлично за Учителя и за реда в школата. Всеки получаваше заслуженото, точно, отмерено. Законът на школата независимо от достъпността на входа стоеше на този вход заплашително строг - огнен меч и стопяваше всеки опит и всяка илюзия да се злоупотреби с доверието и бъдат нарушени основните положения.

Всеки знае какво значи “ярем" и всеки може да си представи състоянието на този, чиято глава е поставена в ярем. Не веднъж човек е опитвал на врата си последствията на тази принадлежност, приготвена за врата на животните, които работят за човека. Хитреци и насилници обаче се опитват да слагат ярем и на човешките вратове. Такава е практиката на всички лъжеучители през всичките времена. Те знаят, че само така ще постигнат най-лесно користните си желания и цели - заробването на душите не е нищо друго, а слагането на оглавник. В случая тук става дума за слагане ярем на Учителя. “Ограничаването на Един Учител е ограничаване на Бога, Божественото” - казва Учителя. “То е спиране на Божественото и даване ход на човешкото”. Учителят нямаше да позволи да се нарушат основните правила в школата - основния закон в отношенията между Учител и ученик. Естественото положение бе, ония, които идваха в школата Да бъдат разтоварени, жадни и гладни за знания, за учение, за работа. Ония, които идваха с "доспехи", Учителят ги наричаше “сомове", “пълни шишета". Какво може да се тури в едно пълно шише? Той ги отпращаше празни, не за друго, а защото нямаше място, където да се излее новото. При извора човек винаги трябва да отива с празен съд. Тъкмо такива “пълни шишета” - ученици са се опитвали да слагат “ярем” на Учителя, да Го ограничат и да Го критикуват, без да се съобразяват със свещения закон на школата. Школата не търпеше такива самозвани ученици остарели в един свят, загубили младенческата си възраст, загубили свежия аромат на жаждуща и копнееща душа за учение, за работа, за подвиг.

Мисълта за коригиране на съвършеното е вече указание за опасното място, на което те са застанали - такъв ученик не е за тази школа, той е адепт на друга школа, която няма нищо общо с тази на Учителя. Да критикува Учителя, когато Учителят върши своята велика работа, когато изпълнява велика служба е нарушаване основния закон на школата. Дори и в обикновените учебни заведения критиката на учениците спрямо учителя е признак на нарушена дисциплина и аморално държане. В една окултна школа това се смята за кощунство; то е погазване на любовните отношения, погазване на доверието, вярата в Учителя, Който за това е Учител, че изявява великата Божия Любов, великата Божия Мъдрост и великата Божия Истина. Каква сянка може да се хвърли върху това всеобемащо същество, което е израз на Великото в света на което Той е дал свободен ход да напои и освежи умовете, сърцата, душите на хората? Как е възможно да се критикува слънцето, което ни дава живот, как може да се критикува земята, която ражда, възраства и съхранява благата на живота, как може да се критикува Великото, Което стои зад всичко това и най-после как може да се критикува Любовта, Която е благоволила към човека като е изпратила своя син и посланик да го научи на великото изкуство да люби.

Учителя никого не кани, никого не пъди, на никого не е сложил “ярем”. Насила не е натрапил учението си и санкции никому не е сложил, затова пък Той нямаше да позволи на никого да спира Божественото, нямаше да търпи бентове, яреми, нямаше да позволи да Го критикуват или коригират Божествените наредби в една окултна школа. Над всичко стояха тия наредби и основният закон в школата беше като огнен меч на нейния вход.

Уроците на миналото са много горчиви. В Писанието светваше внушително един стих: “Бог поругаем не бива”. Историята е пълна с примери, участта на такива самозвани учители и коректори е известна. Не е нужно да ги изброяваме. Опитът с Христа е достатъчен. Опитаха го, ала вечната правда не ги пожали - Той остана да сияе през вековете, а неговите неприятели се стопиха. Остана вечното - преходното се стопи.

Твърда като диамант е защитната стена, която охранява пратениците Божи. Всичките козни на тия, които се опитват да ги докоснат, да ги критикуват или хулят се разбиват в тази стена и стрелите им се връщат в обратна посока и разрушават самите тях.

Затова и Учителят не можеше да не казва и да не предупреждава. Такъв е закона на школата. Диамантена стена пази Учителя, диамантена стена пази школата. Учениците трябва да се съобразяват с това и свещено да пазят кристалната чистота на своя Учител и на школата.

“Който се е опитал да ме критикува, нищо не е постигнал. То е все едно да критикува Господа. Да критикуваш Господа, значи от тебе нищо да не стане и нищо да не остане.” - Учителят.

Ония, които смятат, че е лесно да се влезе в тази “достъпна” и отворена школа, нека се съобразят с основния закон на школата, за да преживеят значимия момент и съзнаят пред какво са застанали.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...