12. Двете школи

[Ани]

12. ДВЕТЕ ШКОЛИ

Съществува една тема в окултната наука, до която не желаем да се докосваме, нито искаме да я коментираме. Върху нея има казано достатъчно. Още навремето Христос в най-сгъстен вид и с езика на алегорията е казал много. Законите на школата си остават еднакви, както и това, защото опасността за учениците е била една и съща.

Не е било време да не е била оспорвана човешката душа. За нея са се водили борби, водят се и до ден днешен. Ония, които са имали аспирация за нея и всякак са гледали да се домогнат до нейните съкровища, добре са знаели колко струват тези съкровища. Нищо по-ценно, по-красиво, по-мощно няма човек на земята, освен душата си. Човешката душа представлява съкровищница, където е заключено наследството на човека, тя представлява столица, където отсяда Великото. Да привлечеш една душа и да я направиш подвластна, това значеше да заробиш човека и да разполагаш с всичките ресурси и ги използуваш за лични цели и домогвания. Нещата по този въпрос лежаха ясни още по времето на Христа, когато само Той можеше да се противопостави с безмерната си сила и веднъж завинаги да обезсили и обезоръжи вековния враг от една страна, а от друга да подари на човека средство и светлина сам да пази душата си. Притчата за “Добрият пастир” звучи ясна и топлосърдечна, притчата за "Скъпоценния бисер" щеше да се превърне на шпага с която човекът трябваш да воюва, за да опази душата си. Христос не само показа богатството, което човек притежаваше, но показа и начина, как то да се опази. То бе наследство от Отца, от любовта, което нямаше равно на себе си. Учителят разви темата като я задълбочи, осъвремени и я направи достояние на учениците. Той разкри на учениците красотата на душата, показа нейните съкровища и поведе го за ръка в този неръкотворен храм, където вечността бе съхранила всичката хубост, доброта и сила, които предаваха блясък на човека, превърнал се на скъп съсъд.

От незапомнени времена се водеха спорове за човешката душа - още от времето на езичеството, проточило пипалата си до наши дни, когато борбата продължаваше да бъде отявлена, груба, жестока. Всичките издевателства, описани в Библията не са нищо друго, а една многовековна борба за надмощие над човешката душа, за надмощие на две начала, две идеи, две сили, които лежаха еднакво необходими и нужни в природата като творчески процеси. В народния епос те носеха определени имена. Наричаха ги “злото” и “доброто”. Върху тях се градеше народния фолклор. В окултната наука те се наричат “отрицателни" и “положителни” сили. Те съществуват като жизнена необходимост и само Учителите, светиите, мъдреците, адептите можеха да се произнесат за тях, а най-често те упорито мълчаха. Темата е опасна и към нея винаги се е постъпвало осторожно. Още при откриването на школата Учителят внимателно и на места говори за тези две сили, които проектирани и обективизирани дадоха на света двете течения, строго поляризирани, проникващи целия обществен, социален, културен и духовен живот на човечеството. Оттам и двете течения изразени и обособени като две школи функционират. Еднакво те имат право на живот, като израз на оня велик закон на равновесието, допуснат като необходимост в природата и живота. Идеята за антиподите стоеше жизнеспособна и непокътната и водеше своето начало от съществуването на деня и нощта, светлината и тъмнината, електромагнитните полюси, приливите и отливите до атома, законът проникваше целия живот, балансираше силите, уравновесяваше, твореше новите форми и тласкаше живота напред, влагайки ново съдържание в материалния свят. Да се унищожи злото, това значеше да се унищожи, живота. Христос беше вложил сила в тази обикновена формула, която с право се смяташе магическа.

“Добрият стопанин не изтръгва преждевременно плевелите, а чака докато нивата узрее и после прибира житото, а плевелите изгаря.”

Непоклатим стоеше закона и с обикновена сила не можеше да се изтръгнат упоритите корени. Съществуваше само един начин, един метод. Учителят го разви до най-висша степен, като го направи достояние на всички, споен здраво от личния пример:

“Нова мисъл ви е нужно, ново разбиране - не търсете отрицателното у човека, намерете най-хубавата черта и нея дръжте - това е хигиена, злото е зараза, не се докосвайте до него, противопоставяйте доброто, за да запазите чистотата си, здравето си.”

Злото беше нещо вметнато в живота на земята, неизбежен елемент на физическия свят, където има нечистотии, а докато са те, нужни ще бъдат и канали през които те да се изтичат.

"Лошите хора, злите хора са канали, не им се сърдете, бъдете снизходителни, те правят голямо добро и ви предпазват от тия нечистотии.”

Въпросът нататък се задълбочаваше, началото на тая нишка се простираше далеч, за да стигне до оня слой на човешкото общество и култура, където злото се явяваше като организирана сила, позната от далечно време още, обособена като братство, като школа, която имаше свои цели. В тия именно цели лежеше разликата между двете школи - Бялата и Черната.

Само тънкото око на добрия, светлия човек можеше да долови тънката краска, която се преплиташе с другото, за да изглежда еднаква. Това е оная тъмна краска, която се прокрадва и като кинжал блести в погледа на самозваните учители и ръководители, които не смееха официално да се наричат черни. Учителят внимателно като майстор и познавач на силите, кристално ясно поднасяше идеята - имаш усещането, че никого не засяга.

По този въпрос през втората година на Специалния клас в лекцията: “Допирните точки" - 1922 - 23 година, Учителят казва: “Всички мисли, които ограничават ума и го лишават от чистота идват от ляво. Те трябва да се отстранят. Вие нямате нищо общо с тях. Всички мисли, които носят чистота, светлина, свобода идват от дясно. Като говоря за чистотата имам предвид живата чистота. Тази чистота е подвижна, както са подвижни цветовете на спектъра. Щом слънчевите лъчи престават да минават през призмата, платът става пак бял и чист, какъвто е бил по-рано. По същия начин действува истината. Тя оцветява, украсява нещата без да ги боядисва. В Бялото Братство могат да те оцветят и да те избелят. В черното братство, обаче, боядисат ли те веднъж, никакво избелване по-нататък не става. Техните краски с нищо не се избелват. Хиляди години трябва да минат, за да се освободят, да се изчистят от тази краска. Оцветен от призмата на Бялото Братство моментално може да стане бял, когато при черното това е невъзможно. Живата чистота е свързана със закона на любовта и със закона на мъдростта. Щом любовта присъствува в сърцето, човек е чист. “Идеята звучи класически ясна и стига да човека, за да окриля човека, който не иска душата му да бъде поробена и ограбена. Веднъж опитала чистата вода на дълбокия извор, душата не иска да пие от локва. Душата вече не може да се лъже и да не открива под външния блясък фалшивото, себичното, което може да се скрива, маскира, но което очите издават - човекът хиляди пъти на ден трябва да благодари не само затова, че има очи, но затова, че очите са огледала в които е отразена душата на човека, помислите му, желанията му, доброто й злото, които по някакво любовно отношение намират своя универсален израз в очите, за да бъде съхранена душата.

Тъмната светлина на черната ложа не може да се крие - последствията от нея с нищо не могат да се изтрият. Онези, които причиняват най-голямото зло на човека, като се домогват до душата, нямат морал и не ги интересува колко векове са нужни, за да се възстанови загубата. Затънал веднъж човек в блатото на черната ложа, където на истината противопоставят лъжата, на свободата насилието, на любовта омразата, на светлината тъмнината, освобождаване от железните окови е труден и бавен процес - Само Великия Учител може да освободи тази душа, ако у нея блесне светлината и пожелае да се освободи. Ученикът на Бялото Братство няма нищо общо с тая школа. Не е негова работа да я проучва или да се бори срещу нея. Тя сама се разпада и разлага. Учителят е очертал пътя и е дал нужните снаряжения: “Учителят на Бялото Братство носи в себе си три неща: Свобода за душата, светлина за ума, чистота за сърцето. Учителят на черното братство носи в себе си: робство за душата, тъмнина за ума, нечистота за сърцето. Тези са отличителните качества на Бялата и на черната школа. Ако попаднете в черната школа, там веднага ще започнат да ви предписват ред правила и закони, ще забележите, че падате в робство, в ограничения. Дълго време трябва да мине, докато дойдат да ви освободят. Мъчно се излиза от желаните обръчи на робството. Кой може да ви освободи? Истината. Кой ще донесе светлина за ума? Мъдростта. Кой ще очисти сърцето? Любовта."

Имаше ли опасност за учениците? Имаше ли край Него представители от другата школа? Безсъмнено, не случайно Той се е спирал на този въпрос и не случайно е осветявал с обилна светлина съществуващата постановка. Там, където светлината се разливаше без мярка, не можеше да не присъствуват и представители от тъмнината. Двете школи си бяха дали среща - центърът ги привличаше едните и другите сили. Водеше ли се борба? Водеше се - скрито, потайно зад гърбовете. Изпорваха душата - крадяха красотата, богатствата, светлината. Словото, опитваха се да крадат и учениците. Евангелската истина блестеше: "Никой не може да ми ги отнеме от ръката. Бог ми ги е дал и ни един няма да погине, освен един.”

В лекциите на общия и на специалния клас на много места принципите светеха, оръжията бяха изпитани и здрави. Ученикът беше здраво екипиран срещу всичките метеорологически промени и депресии на времето, срещу домогванията на всички сили, срещу домогванията на честолюбците, славолюбивите, властниците, които имаха една обща черта - леността, и разчитаха на кражбата, жадуваха да изпълняват роля, която никой не беше им дал и да заемат място, което никой не беше им отредил.

За тази роля и за това място ученикът на школата на Учителя не можеше и да помисли, защото беше премного ангажиран да гледа, да слуша, да учи, да живее новото, което напираше по всички линии и посоки. Беше успял на уреченото време да заеме определеното място и внимателно да се вслуша в речта на Учителя си, Който повеляваше: “Да пази свободата на душата, светлината на ума, чистотата на сърцето.” Учителят беше записал с огнени слова закона в сърцето на ученика след което постави ярка стрелка на пътя, за да не бърка никога физиономията на двете школи, за да не бърка никога посоката към върха, където Го чакаше Учителя. След това ученикът ставаше неуязвим. Целите, идеите, принципите на Бялото Братство, на великата школа сияеха в зората на новата епоха, епоха на новата пролет.