14. Божествената градина

[Ани]

14. БОЖЕСТВЕНАТА ГРАДИНА

За двадесетия век историята ще има, какво да разкаже. Този век беше наситен с много войни, борби, противоречия, конфликти, с много и забележителни открития. Останалите години до края на века по всичко личи, няма да бъдат спокойни и може би към края острите противоречия ще бъдат разрешени и жадуваният мир реализиран.

Към всичко, което историята за това време ще отбележи, ние ще прибавим една глава, не като съвременници на едно събитие от неизмерима величина, но като свидетели на това събитие, което почти безшумно се изнизва, станало достояние на определен брой хора, доловили и преживяли онова, което един ден ще бъде отчетено като най-великото събитие на века и след Христа. Учениците на школата ще свидетелствуват за това и ще разкажат за онова, което стана съдба не само на един човек или на определен брой хора негови почитатели, не и на цял един народ, а на цялото човечество.

С тоя кратък фрагмент приключваме казаното за школата и нейния живот. В школата бе отразена ярко силата и блясъка, дълбочината и значимостта на едно дело за което бъдещето щеше да говори. Школата беше центъра и сърцето в което се вливаше и изливаше артериалната кръв - живот, който нашето поетическо съзерцание се опитва да долови и предаде във всичката красота, сила и значение, една мощна и чудна тоналност, чийто диапазон се простира в безкрайността. Словото - Школата, това беше Той - “Ще ме намерите в моите думи.” - каза Той. Думите разкриваха всичко, думите бяха едновременно и светлина и топлина и сила, които свободно се разливаха, за да оставят в човешкия ум, в човешкото сърце и човешката душа плодовете на чистата мъдрост - утаения благороден метал. Никога условията не са били толкова благоприятни и никое столетие преди това не бяха подарили на човека благоприятните условия да приема, възприема и асимилира великото, дълбокото за което душата векове е копняла. На фона на сгъстените човешки хоризонти, над една обезверена земя, където огньовете димяха, като феникс се очертава сградата на школата - Неговата школа, чийто светлини ярко се очертаваха, запалени факли на Истината, на Мъдростта, на Любовта. Принципите бяха донесени и дадени, връчени на жадните умове на хората, в сърцата, в душите им.

Ние казваме - нашето време беше забележително, защото един блян на човешката душа, един копнеж на сърцето и на ума бяха реализирани. Човешката душа е чакала това време. Щастливи бяхме да преживеем зазоряването на новия ден. В тия заключителни думи за школата като една от значителните прояви на Неговото дело, бихме желали да сумираме, ако можем да се изразим счетоводно, ролята и значението на школата, ала чувството надделява, далечен звън стига до нас и последния тон сякаш прозвучава като патетичен стих, чийто ритъм и мелодия лично за нас никога нямаше да престане да звучи и да ни разкрива красотата на нашето време, ярката синева на нашето небе, меката светлина и топлина на нашето слънце и голямата радост, прозвучала като хорал над нашите хоризонти, за да пои и насища дълбоките пластове на нашата младост, преживяна край Него, преживяни в школата.

Новото наднича през портата на нашето столетие, завесата е открехната и дългия разкошен ден стана достояние на ония, които бяха готови да построят арка и да дочакат красотата, да дочакат хуманността на 21 век. Посрещнахме новото и нека това посрещане да е протекло под грохота на многото войни и под знака на безброй тревоги, няма значение, защото другото беше толкова голямо и прекрасно!...

Към казаното от историята, ние ще прибавим нещо, то никога няма да звучи като история, то ще си остане като документ и като наука - наука за душата и за живота. Фактическата истина никога нямаше да се оспори или фалшифицира; както и да я изразим философски или поетически тя ще остане да блести. Бяхме поканени. Приехме поканата и се отзовахме на това място, което Той нарече: “БОЖЕСТВЕНИТЕ ГРАДИНИ, влезте и си изберете плодове по вкуса на вашето сърце и на вашия ум; откъснете си каквото желаете и колкото желаете.” Казано е всичко, зад думите звучи цялата концепция на Учението, принципите сияеха в идеален ред, Мъдростта се разливаше обилно, щедро, Истината блестеше, Любовта проникваше - градината беше отрупана с плодове, трапезата беше сложена, а на нея имаше всичко, от което човекът се нуждаеше. Нямаше човешки вкус и нужда да не бъдат задоволени. За всекиго имаше по нещо.

Школата беше акустична, Словото беше акустично. Градинарят беше щедър и топлосърдечно предлагаше: “Откъснете си, каквото пожелаете по ваш вкус.” И след това като ученици на тази школа и като натоварени пчели предстоеше да се разнесе Словото, да се поднесе, да се сподели с всички, които искрено жадуваха и се интересуваха.

“Бъдете щедри, както са били щедри към вас. Даром сте получили, даром го давайте."

С очи към далечното минало, скъсили времето и пространството в оная евангелска обстановка, момента може да се преживее в прочутата Елеонска гора и петхилядния народ, който бе нахранен с пет хляба от щедрата ръка на Великия Човек. Образът е жив и езикът на символа премного свеж. Словото -узрелите и сладки плодове трябва да станат достояние на всички. Учениците трябва да го раздават безвъзмездно и така щедро, както са го получили. По света имаше много жаждущи, и копнеещи за новото, души. Много човешки умове бяха заинтересовани от новото, на тях именно трябваше да поднесем онова, което бяхме получили, опитали, преживяли. Божествените градини бяха отворени и нямаше да се затворят. Единственото което можехме да направим, за да изразим благодарността за всичко, което бяхме получили, беше да поведем чистите по сърце към тия градини и да им кажем същите думи - опитайте сладките и узрели плодове, узрели под лъчите на Любовта, на Мъдростта и на Истината, за да разберете и вие великото, което се случи през нашето столетие, което Той обогати духовно като му предаде нов блясък и ново съдържание.

Беше отворил школа - Божествена градина и беше сложил богата трапеза, обилна и щедра, да бъде задоволено всяко сърце и всеки ум, покани жадните души и им каза: “Изберете си, каквито плодове искате, яжте, нахранете се и предложете ги на всички, които ожидат новото.” Да се разнесе и раздаде Словото беше една от задачите на школата и на учениците - светлината и топлината да стигнат до всеки човешки ум и до всяко човешко сърце, ожидали любовта, мъдростта, истината.

Подквасата на новото беше сложена в нощвите на света и нямаше сила, която можеше да спре процеса. Думите на Пророка щяха да се сбъднат:

“И земята ще се изпълни със знания, за да не остане ни един, който да не повярва във Великата Реалност, в Божествената Любов.”

Школата на Учителя беше основана върху Любовта, вечния и неизменен принцип.