Jump to content

8. Нива, а не кутия


Recommended Posts

8. НИВА, А НЕ КУТИЯ

Учениците в училището и студентите в университета имат една и съща цел - да придобият известни знания, за да се ползуват от тях в живота. Със зрелостното свидетелство и с университетската диплома имат за цел да уредят живота си. Образованието е средство за препитание. Цял живот след това човек разчита на онова знание или сръчности, които е получил по време на учението си; то е капитал, който се слага в обръщение. До колко човек може да използува разумно този капитал, до толкова той може да си уреди добър и заможен живот. Целите в обикновения човешки живот лежат определени -познат ни е този ред.

Ученикът в една окултна школа има нещо общо с този порядък, ала целите са съвършено различни. Окултното знание не е предназначено, за да се уреди материалния живот, то не е средство за търгуване, нито с него може “да си пробива път”, казано на обикновен език. Целите са други и знанието не може да се превърне на професия, занаят. Подбудите, които карат човека да следва обикновеното светско училище са едни, тези на учениците в една окултна школа са други. Окултното знание засяга живота отвътре, ученикът в окултната школа придобива знания, за да се развива умствено, сърдечно, духовно. С тези знания се цели да помогне на себе си и на другите по възходящия път към съвършенство. Той учи, работи, прави усилия, за да спечели не обикновено богатство, а добродетели, които са валидни за всичките светове и времена. Главна цел в живота на ученика е да се усъвършенствува. Както в обикновеното училище, така и в окултното ученикът се проявява различно. Той може да слуша добре, да разбира добре, ала да не прилага добре. Прилежанието, усърдието, трудолюбието характеризират добрия ученик. Окултната наука не отрича официалната. В своята всеобемаща област тя включва всичко до което се е добрала официалната наука и което е в съгласие с нейните принципи. Затова ученикът на всяка цена гледа да мине курса на светските учебни заведения, защото отделните дисциплини - математиката, естествознанието, химията, физиката, музиката и др. са разклонения на окултното познание и влизат като елементи в него. “Как ще разберете небесните работи, ако не знаете земните“ - каза Христос на времето. Ученикът трябва да бъде просветен, начетен, интелигентен, за да разбира онова, което му се говори.

Знанията, които се преподават в една окултна школа целят живота, пътя, човека. Какъв ще бъде човекът на новото и как ще се изрази неговия живот са две неделими части от едно цяло, знания и живот следователно трябва да се покриват. Знанията учат ученика, как да живее и как да се справя с противоречията, страданията и изпитанията на живота. Затова те са обширни и дълбоки - едно огромно духовно богатство е поставено на негово разположение - Учителят го предаде в пълнота. Предстои да се проучи, да се разбере и приложи.

Важно е за случая да вникнем в духовния мир на ученика и да разберем какво е направил той с онова, което е получил и дали е успял да го направи свое лично богатство. Ученикът има известни познания, може да са повече или по-малко в зависимост от неговата интелигентност и старание. Тези знания са негов капитал, което той се сили да тури в работа. Може ли да манипулира с него или не. Ето къде е важния момент от живота на ученика - бихме казали съдбоносен. Ученикът може да има много знания, той може да е даровит, способен, талантлив, може да има гъвкав ум, силна памет, въображение и добре да е слушал Учителя, добре да е разбрал онова, което се преподава. Но ако е спрял до разбирането, без да стигне до приложението, когато друг, който има по-малко знания, туря всичко в обръщение, успява разбира се този, който има по-малко знания и прилага, отколкото другия, който има много знания, а не прави нищо с тях.

Ученикът тогава прилича на онзи градинар или земеделец, който има отлични семена за посев от най-хубавите сортове. Подредил ги е в една хубава кутия, скъпоценна дори, класифицирал ги е, подредил ги е грижливо, кое за какво става, какъв сорт плодове ще дадат, ако евентуално ги посее, отбелязал е каква хранителна стойност имат, какво е качеството им и пр. пр. Ние си представяме живо този градинар - ученик, който грижливо е подредил знанията си, знания, които с не малко чувство на превъзходство ги показва след което наново затваря кутията си и я скривя. Ученикът може да блести от знания и красноречие, но с него се е случило нещо, което не е съобразено с програмата на школата. Грижливо е подредил всичко, ала то е външната страна на въпроса - отнесъл се е небрежно към важния, основния проблем. Тия знания не му помагат, от тях нищо не може да извлече, за да помогне на себе си и на ближните си. Те представляват жито затворено в хамбар, лишено по този начин от живия досег със земята. Ученикът не си е дал труд да изоре нивата, да я натори, да я посее, да направи онова, което обикновения селянин прави. Това е естествен процес, познат на всички. Ученикът трябва да се справи с него, за да преживее вярата и радостта, че семето след като грижливо е било посадено, непременно ще поникне и възрасти; ще дойде дъжда, ще дойде топлината и светлината и ще свършат останалата работа. Негова главна задача е била да го посее. Как другояче земеделецът ще се радва на жътвата и как ще се сподоби с хляба?...

Ученикът минава по същия път.

Има ли цена затворената кутия? Нека да е пълна с различни семена от различни сортове от хубави по хубави, а той стои гладен, гол и бос. Какво ще постигне земеделецът, ако държи житото затворено в хамбара? То остава неразбрано и неизползувано. По същия начин тече и живота на ученика. Той ще опита плодовете на своите знания - ще изсипе семената от кутията в торбата, ще впрегне каруцата и ще посее разораната си нива. Човек може да разбира науката за числата, но ако не си служи с тях каква полза има от това знание? Човек може да разбира от ноти, но когато не пее, за какво му е това знание? Окултното знание за ученика, това са семената, които той трябва да посее и след това да чака благословението - дъждът и светлината, за да поникнат, растат и зреят. Истинско знание имаме, когато опитваме плода, а не само когато го притежаваме, гледаме го, възхищаваме се и го изнасяме на показ. Всичко до момента на опитването е механическо разбиране на идеите, на учението, механическо е и отношението към Учителя, Който щедро дава семената, за да се посеят. Всичко вън от това е обикновено вярване, че Бог ще ни помогне, че всичко ще се нареди. Да, всичко ще се нареди и Бог ще помогне, но кога? Ако семето не е посято и да се изсипе най-благодатния дъжд и да се излее най-меката топлина и светлина, какво ще помогнат те на непосятата нива? Какъв смисъл има тази вяра, тази надежда? За какво ни е това знание? Великите постижения не се реализират с такава “вяра", такъв човек има механически разбирания за живите закони на реалността.

Учителят при всичките условия иска от учениците дълбоко и вътрешно участие в процеса на изграждането духовното тяло на ученика - Велик реалист, Той винаги е искал от учениците да бъдат точни, трезви, реалисти и да се справят с великите закони на живота, които няма да се променят заради желанията, разбиранията и прищевките на ония, които мечтаят за лесни пътища. Лесни пътища няма и не може да има, когато се строи най-великото нещо на земята - човекът. Учителят винаги се съобразява със законите на Живата природа, ученикът трябва да прави същото. Да гледа трезво, реално, ако ще и практически като обикновения селянин.

Всичко, което се дава в школата представлява сито и качествено семе. Ученикът единствено разчита на това семе и нека не забравя и семето разчита на него. Ученикът чака да опита вкуса на това семе - плода му, семето очаква от ученика да го посее на земята, за да оживее и принесе очаквания плод. Такъв е великия кръговрат на живота във всичките светове. Природния ритъм трябва да бъде уловен и животът на ученика трябва да резонира именно с тоя ритмус, който тупти в сърцето на Учителя, за да отзвучи в сърцето на ученика. Само така може да се реализира правилна и хармонична връзка между Учител и ученик, между ученика и Бога.

Никога да не слага семената в кутия, ако и да е най-хубаво украсена със скъпоценни камъни дори. Както веригите независимо от какъв метал желязо или злато са излети, пак вериги си остават, така също и кутията си остава мъртва при всичките условия, а семената неизползувани.

Семето трябва да се посее. Ученикът трябва да бъде нахранен, сит, здрав, богат. Ученикът дотолкова е ученик, доколкото е овладял изкуството на сеяча, който винаги е нахранен и се радва на добър урожай, защото не държи семето в хамбара.

В една школа могат да се срещнат ученици от двете категории: едни, които грижливо събират семената, знаят всичко за тях, радват се на тях, показват ги на другите, ала лично те не могат да ги използуват, не могат с тях да нахранят себе си и другите. Срещат се и други, които нищо не слагат в кутия, не знаят качествата на семената, не си губят времето да ги разпределят, нищо не говорят за тях, нямат време дори да се възхищават от тях, ала те владеят изкуството на сеяча - посяват ги - на странниците, които гладни се спират пред техния праг, те имат какво да им предложат - трапеза, хляб, вода и огнище да се сгреят.

Смисълът на живота на ученика е именно в това - да си служи със съкровищата, които е придобил, за да живее той и тия покрай него.

Ученикът в една окултна школа няма нужда от кутия за семена. Учителят отрече всичките кутии дали са те обикновени или златни, украсени със скъпоценни камъни. “Ученикът трябва да има нива, а не кутия” - казва Учителят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...