Jump to content

14. Кладата


Recommended Posts

14. КЛАДАТА

От този ден и от това утро се изминаха точно тридесет и пет години. Когато погледнахме датата, разбрахме от нашия календар, че месеца, деня, а вероятно и часа бе същия, когато беседата, която държахме в ръцете, беше същата. Тя носеше заглавието “Абсолютната истина”. Тогава е било ранно утро, ноемврийската мъгла вероятно е напирала отвън, както и сега и в салона е било много светло и атмосферата наелектризирана. Темата на утринното Слово е била Истината. На тази беседа през този ден ние не сме присъствували. Как е била изживяна тази лекция от другите, ние нямаме възможност да проверяваме, но за нас, които познаваме тези светкавични проблясъци, тези разтърсени небеса от светкавици и гръмотевици, преживяното ни е познато. Да се говори за Истината на земята е най-смелия опит и най-опасното сражение, бихме казали за обикновения човек, защото, когато се говори за Истината, неминуемо трябва да се говори и за лъжата. На земята те са полюси. Редки са тия мигове, когато на лъжата се обявява двубой. Цялата беседа, която вероятно не е траяла повече от час е върху Истината, затова и тона стига до нас, като екот на пукащи се ледове горе в планината, когато наближи пролет, или разтърсени от гръмотевици небеса. Нищо, че не сме присъствували на тази беседа, за нея би трябвало да се водят летописни бележки, както и за други от тоя род. Смеем да кажем, обаче,преживяването не ни е чуждо.

Учителят се обръща към всички и със строга принципност, говори за лъжата като грях, като нарушение, което единствено не се прощава и не се търпи. За себе си явно и недвусмислено казва, че има отвращение от нея. Беседата е на разположение и всеки може да я види, да я прочете, да я разнищи и да я преживее. Тя може да се превърне на настолна книга за учениците. За тях тя е храна твърде сурова, да тя е само за тях. Учениците никога не трябва да забравят това. Ние нямаме намерение да я резюмираме. Всеки може да направи това. Няма да цитираме отделни пасажи, това всеки може да направи, няма и да я сдъвчем и я поднесем сдъвкана. Не е нужно всичко това. Тя представлява едно цяло, излято като сурова скулптурна група. Имаме желанието да пристъпим към тази лекция като към дълбок извор, или като към слънце, като към хляба, за да кажем - тя засяга нас - учениците. Нямаме желание само да съзерцаваме този шеметен връх, а искаме да направим опит да се извисим до тази височина.

В началото на беседата Той се обръща направо към учениците. Думите са строги, сурови. Учениците в пълна дисциплина и почит са ги изслушвали, съзнавайки напълно, че мястото на което са стъпили е свещено. Същото чувство имаме и днес. Сега, обаче, ние сме преизпълнени с живия интерес да разберем нещо, не за да видим къде сме и какво сме направили, трудно се разбира това, само Учителят може да измери ръста на ученика. Ние разбираме цялата сериозност на положението, схващаме колко е от значение да се разбере, да се приложи и да се проникнем от този важен и основен принцип в една окултна школа - абсолютно без никаква лъжа. Първият и последният слог, който щеше да се разчита в школата това е Истината. Дълбока наука, достъпна за чистите по сърце. И ето, че сега тридесет и пет години след това забележително утро, ние се връщаме на тази лекция, за да се спрем само на един кратък пасаж от нея: “Ще ви полея с газ и ще драсна клечка кибрит, за да видя от кои сте. Ако се запалите и изгорите, вие сами ще знаете от кои сте, ако не се запалите, пак ще знаете от кои сте.” Учениците са там и слушат тези думи, те се отнасят за тях, засягат лично тях. И ето, че сега тези ученици реагират, връщат се на този пасаж и се опитват да преживеят този процес, това изпитание на което Техният Учител щеше да ги подложи. Те знаят при това, че Той нямаше да се церемони и опитът щеше да бъде направен. И добавя: “За да ви видя и да се видите.” Ако рече да си представи картината символично или не, тя ще му се стори едва ли не апокалиптична... Да полееш с газ един човек и след това да драснеш клечка кибрит! За какво е това? Ясно и определено, за да се види какво има той, за какво става той - кому служи - на истината, или на лъжата. Някои ще изгорят, някои ще оцелеят - тях не ги хваща огъня, те са нещо като нестинари, материята от която са направени е необикновена. Вярното е, че никой не иска да изгори. Но не стига само желанието да останеш недокоснат от пламъците. Законите на материята и на духа няма да се променят от това, какви са желанията на хората, отнася се това за учениците.

Специално за тях е приготвена тази клада. Другите за сега могат да бъдат спокойни. На първа линия са учениците. Първи тях ще изпитат. Първи тях ще съдят. Тогава заинтересованите ученици усилено прелистват много страници, не само отвън, но и отвътре, искат да разберат, да отчетат с какво разполагат, за да знаят ще устоят ли на експеримента. Положението е сериозно, съдбоносно дори повече от матуритетен изпит.

Неизбежното ще се случи, или то винаги се случва. Процесът си върви, семестрите се нижат и не може да не се стигне до този момент. Нямаме желание да коментираме и да уточняваме сроковете. Но ще кажем - все пак клечката бе запалена, след като газта бе полята. Да, това нещо не е единичен случай и откъснат. Непреривността и тук играе роля. Нека минем нататък. Горението започна. Кои изгоряха, кои оцеляха не е наша работа. Всеки за себе си нека открие това. Мярката обаче стои неумолима и заплашителна като меч. Истината и лъжата се състезават вътре в човека. Учениците за себе си щяха да си помислят преди да си отговорят, докъде са стигнали. Трябва да се надвесим над себе си и да се вдълбочим, за да стигнем до скрижалите на нашата светая светих, да оглеждаме глъбините на сърцето си, да се извисим до върховете на ума и да си отговорим честно на поставения ребром въпрос. За истината ли съм, готов ли съм да я изявя, готов ли съм да живея за нея, да й служа? Интимен въпрос на живот и смърт. Не се прощава лъжата. Всичко друго се прощава, но лъжата никога.

Към нас се връщат тези тридесет и пет години, за да се изправим, както тогава пред Него, да слушаме това огнено слово, на места със светкавици и гръмотевици при едно силно наелектризирано небе и да огледаме живо процеса, да го погледнем дълбоко в самите нас - горящата клада върху която щяхме да бъдем поставени, за да се опита нашата лоялност, нашата етика, нашата чистота, нашето безкористие, нашата истина.

Не стига само желание, не стига и копнежа. Никой не иска да гори и ние не искаме да горим от действието на силно запалителното вещество и от една невинна наглед искра. Нищо не ни спасяваше. Процесът беше пренесен отвътре и горението беше неизбежно. И ще кажем сега - нека горим, и трябва да горим и нека това горение бъде предизвикано не от друг, а от Него. Ако някой ще ни запали, нека е Той, казваме си задълбочено и задушевно. Защото знаем, че при това горение, ще оцелее значимото у нас, онова, което Той е целял да опази с всичката си грижа и обич на Учител, крепко застанал до нас. Затова не искаме да отвръщаме глава от страданията и изпитанията, не искаме да бъдем пощадени от противоречията, не искаме да избегнем вътрешното горение -кладата. Годините ни калиха и ни научиха да разпознаваме ценностите. На тоя свят и близо до нас имаше неща златни, но и много имаше позлатени. И накрая бихме казали: Нека бъде направен опита. Учениците приличат на изследователите и имат жажда към изследванията и откритията. Така ще разберем къде сме и за какво ставаме. Уязвими ли сме от външните условия на времето, или неуязвими от ударите и бурите на това тревожно столетие? Които оцелеят ще разберат, че са имали знание с което са си послужили; имали са вяра в Своя Учител, имали са търпение и самообладание, имали са всичко онова, което прави от ученика здрава и непоклатима канара. Ако оцелеят и запазят душата си, сърцето си неопетнено, ума си непомрачен и непродаден, ще знаят, че клечката е била запалена, ала кладата се оказала безсилна да погълне и изгори ученика, който тогава и при всичките случаи ще слуша с проникновение словото за Истината. Какво ще стане с ония, които са се поругали с Истината е въпрос, който не засяга учениците.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...