Jump to content

15. Учени - ученици


Recommended Posts

15. УЧЕНИ - УЧЕНИЦИ

Имало ли е такива? Не искаме да питаме, по право нямаме желание да се спрем на тях, ала живо се интересуваме от законите, принципите, фактите. Не искаме само да слушаме за тях, да се възхищаваме и възклицаваме. Учението на Учителя не може да се превърне на изложение. От живителния му пламък искаме да си запалим лампадата и да четем не само отвън, но и отвътре. Искаме с прогледнали очи и с освободени нозе да пристъпим в залите, които широко се разтварят пред нас, за да откриваме скритото, неказаното, новото и същевременно да го преживеем. През някои кратки, светкавични мигновения Учителя, когато говореше правеше щателен преглед на окултното познание от миналото, като го разнищва къс по къс, за да го осветлява и пречисти. Той полагаше основите на едно ново, обновено знание - наука за основните принципи на живота, разрешаваше основните проблеми на живота и даваше нова насока на обновената мисъл. Всичките въпроси, които вълнуваха умовете на хората, получаваха нова светлина. Той освобождаваше идеите и разбиранията от наслояванията на миналото и предлагаше на учениците ново познание - изпитано, проверено, чисто. Принципите и законите дишаха първична чистота, естественост, облети в изобилна светлина те ни напомняха за светлината на слънцето, за чистата планинска вода, за чистия въздух и за пресния хляб.

Когато от скромната си катедра Той разтваряше голяма скоба, за да раздвижи не само из основи живота и разбиранията на учениците, а и основите на една наука върху която враговете на светлината бяха напластили много прах, заблуждения и лъжа, Окултната наука се използуваше от заинтересовани и себични личности. Имаше ли такива между учениците? Не искаме да питаме нито да се занимаваме с тях и ако правим това, то е за да уясним и уточним представата за тях. Както в миналото, така и днес, школите и учениците не са били пощадени от тези отявлени и груби гости за които ето що казва Учителят в една беседа: “Някои идват при мене с единствената цел да им открия някои тайни. Хиляди години да стоят при мене, няма да им открия нищо. Те не са готови за това знание. Оплакват се, че не съм ги погледнал, както трябва. Как да ги погледна? Както те искат когато се опитват да ме лъжат.“ Пристъпваме към въпроса принципно. Тези думи, както и другите за газта и кибритената клечка се отнасят за нас - учениците от различните степени и рангове. От тия, които се опитваха да лъжат Учителя се съществували, иначе, Той не би споменал това. Никой няма намерение да казва - аз не съм от тях. Не е важно, кой е бил и кои са били. За нас е важен факта, че край Него и при Него са идвали “големи” личности с големи желания и с големи цели, в чиято чистота можем да се съмняваме. Трябва де са били “учени” тия ученици и наставници, които се опитват да учат Учителя, как да ги гледа и какво да им открие. Те са от осведомените в окултните познания, разбрали са цената на тайните и сега изискват, питат, разпитват, насилват Учителя да им даде не само знанието, а и тайните. Жаждата за познания са отличителния белег на ученика, но ето, че тук има нещо друго. Търсачите на истината не тръгват по определения път, а търсят “специален”, намират че те са “специални” хора, може би величието на миналото още тежи като корона над главите им, като разкошна мантия на раменете и като жезъл в ръцете. Следователно те са като белязани люде и отношението към тях трябва да бъде необикновено, различно, отношение, което те диктуват. В това лично и дребно желание те се изпречват пред нещо огромно, нестихващо течение с голяма сила и една огромна светлина, която прониква всичко и може да ги заслепи; тя осветлява глъбините на душите им и интимните им цели стават очевидни за Онзи, Който може свободно да чете в сърцата. Пред Него няма скрито, покрито. За Него не са важни външните форми, думите, титлите, красноречието, общественото положение, умствения багаж - големците в какъвто и да е вид от какъвто и да ранг не Го интересуват. За Учителя е важна оная малка формула от Писанието - “Бог не гледа на лице, а на сърце.” Учените - ученици добре разбират съкровищата с които Той разполага, нищо не струва на Него - мислят си те, Той да им направи дар, да им връчи магическата пръчица, да им открие последния заключителния ключ, да им помогне някак си да се домогнат до тайните на окултното познание, да съкрати дългия и мъчителен път. Какво е за Него да им подари един бисер, после втори, трети и т. н. Той е богат, силен, разполага с неограничена власт, рядко се ражда такъв Учител на земята, защо да не Го използуваме.

Постановката е твърде ясна, за да не виждаме днес, когато живота натрупа достатъчно опит в ръцете ни; чувството, което изпитваме е определено и премного живо, за да не му обърнем внимание. Ние знаем случаи, когато на колене са Го молели за благословия, знаем и това, че го е давал, не когато са го измолвали и изисквали, а когато ония, които са го получавали не им е идвало на ум дори да го искат. Така стават нещата - неограничена е свободата на Учителя, неограничено Той дава и на учениците.

Времето бе друго, условията други, за да се изкористят съкровищата, да се използуват богатствата, които се даваха обилно и щедро по начин, който можеше да смае тия, които си служеха със остарелите прийоми на миналото, за да изтръгнат тайните. “Хиляди години да стоят при мене, на колене да стоят, нищо няма да получат.” Ние гледаме тези редове, препрочитаме ги, слушаме гласа и накрая усещаме диамантената основа върху която Той изгради Учението си, което блести от чистота и очите на справедливостта греят като две слънца, едното което осветлява пътя отвън, а другото - отвътре. Лесни пътища нямаше, никога не е имало и нямаше да има. Учениците знаеха това само големите ленивци през всичките времена са търсели лесните пътища - механическите, които в края на краищата много обещават, а нищо не дават. Законът беше строг и неумолим - от устата на апостол Павел, формулиран величествено просто, до строгата реч на Учителя, пътят на ученика се очертаваше прав и изпълнен с работа, учение, труд, изпитания, зад които грееше любовта на ученика. “Всичко мога да имам, но ако любов няма, ще съм кимвал що дрънка.” Нито тогава по времето на Христа, нито днес две хиляди години след Него законът щеше да се промени и Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината щеше да открива тайни на такива ученици, които знаеха много, без да разбират, какъв морал се изискваше от ученика, когато владееше една тайна и колко голяма беше отговорността. Трябва да са били наистина много учени тези ученици, и трябва да са живели с чувство на превъзходство, и вероятно са гледали на другите с чувство на съжаление, и трябва да са си пробивали път до Учителя с насилие макар, с лакти и са успявали да бъдат близко - предимство беше това, малък успех, който не променяше вътрешното съдържание на ученика, не са имали предвид, че котката на Учителя винаги е била най-близко до Него.

Зад желанието да се домогнат до тайните не стои само користта, а и лъжата. Ние не искаме да знаем, как изглеждаха те, не искаме и да знаем кои са били те, защото всеки може да изпадне в тяхното положение. Учителят предупреждава: “Кой е той, никого не изключвам.” Изслушваме Го спокойно и не коментираме. Търсим само светкавичния миг на отклонението, когато лъжата удобно успява да се настани вътре в нас, за да се явим след това при Учителя, изпълнени с тежестта на личното, с важната просба да ни открие някоя тайна, да открехне завесата, за да видим миналото, настоящето, бъдещето, да станем и ние господари на “нещо", за да добавим - ние не сме като всички т. е., отношението към нас трябва да бъде специално. Гордостта е успяла да се изравни с користолюбието и тщеславието и с тези одеяния ние смеем да се явим пред Него, за да Го убедим, че сме нещо голямо, че сме изключителни екземпляри с които трябва да се съобрази.

Нататък вече ние нямаме желание да спрем и да мълчим. Защо ни са тези тайни, какво ще правим с тях, къде ще сложим това знание? Образите са много, за тях сме чели, за тях сме слушали, не ни е чужд екота на сгромолясването, падението - ангели са паднали. Малцина са тези, които устояват докрай и са се спасявали от тази напаст - голяма част от тая категория са изневерявали на Учителя и на Бога, на делото и на разбиранията си, пропадали са на последния си изпит от много знания, много тайни, от много гордост и користолюбие. Пред очите на Учителя открити стоят личните интереси и домогвания на тия учени - ученици, които външно си предавали смирен вид и с мек глас са молели Учителя за “тайни” и за благословия. Времето беше друго, ликвидационния век изискваше здрави, трезви, разумни, силни ученици, които да знаят какво да искат и какво да правят. Нямаше време за опити, сроковете летяха светкавично. А пътят стоеше открит, един единствен, труден, нагорен за всички, които бяха чисти по сърце облят в светлина. Ония, които искаха да го обиколят или съкратят приличаха на ония, които прелазяха през прозореца на кошарата - наречени още навремето от Христа разбойници и крадци. Те не разбираха нищо от морал, от справедливост, от Истина, от Любов.

“Хиляди години можеха да стоят при мене и да чакат, ала нищо няма да получат”. Великото щеше да им даде добър урок, за да научат първото правило на школата написано със златни писмена на вратата и с огнени слова в сърцето на ученика - “да не лъжат нито себе си, нито ближния си, нито Учителя, нито Бога."

Затова, когато днес, тридесет и пет години по-късно, това утринно Слово стига до нас силно и свежо, ние имаме само едно желание - да отзвучим правилно и да обърнем погледа си, не към големите тайни и с насилие да ги изтръгваме, а към себе си и със същия строг и внушителен тон да си кажем: “Без никаква лъжа.”

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...