3. Проблясъците на любовта

[Ани]

3. ПРОБЛЯСЪЦИТЕ НА ЛЮБОВТА

Отличителният белег на великите идеи е простотата. Те не дразнят очите и не е нужно човек да сложи длан пред тях, за да намали силата на техния блясък. Те лежат ясни и чисти, безупречни в тяхната простота. За тях не са нужни много думи. От страниците на Евангелието до Словото на Учителя, всичко що се отнася до темата за Любовта е казано ясно, разбрано, сбито. Първите три стиха от посланието на Апостол Павел към коринтяните съдържат всичко, единият дори е достатъчен.

Пътят е очертан. Ония, които щяха да търсят този път, трите стиха можеха да се превърнат на програма за живот. Не е нужно да се пишат томове с големи заглавия. Всичко е казано недвусмислено и ясно, реално и близко до живата практика. “Любовта е всичко“ - казва Учителят. За Любовта всичко що

е казано от Него звучи пълно, свежо, богато и най-вече разбрано. То насища като слънцето, като водата, като въздуха, като хляба. Любовта е смисъла на живота. В пътя на ученика тя е идеал. За ученикът нямаше друг живот, освен този изтъкан от лъчите на Любовта, на Светлината, на Радостта и на Мира. “Любовта е магическата пръчица, която напразно посветените са търсили в тайните школи”. Няма нищо, което човек да не може да постигне, ако владее тази пръчица. Всичко спечелено на земята получава своя смисъл и съдържание само чрез Любовта.

“За да се домогне ученикът до Любовта, трябва да мине по пътя на страданието. Първата половина на пътя, който води към Любовта е страданието. Едва, когато мине тази половина, той ще намери Любовта. До тогава до него ще стигнат само проблясъците на Любовта.”

Когато ученикът стигне до това мистично разбиране на Любовта, той вече не се страхува от нищо, не го плаши нито огън, нито вода, нито смърт. Той вече знае какво се крие зад страданието, знае какво да търси, знае и как да ги посрещне. До тогава проблясъците, които стигат до него укрепват неговата вяра, неговата сила, неговата надежда. Колкото и забулен и сив да изглежда неговия хоризонт, той знае, че някъде ще блесне първата следа на ранната зора, а след нея ще изгрее слънцето. Затова търпеливо понася студа и тъмата на дългата нощ.

Любовта е Великата Реалност. С плодовете на Любовта ученикът ще бъде богат във всичките светове и през всичките времена. Любовта единствено подарява на човека безсмъртието.

Христос се пожертвува за Любовта. Той не само я показа, но и я донесе.

Лазар възкръсна само затова, че в сърцето му цъфтеше Любовта.

Всичките велики дела, всичките благородни замисли и всичките жертви направени от велики мъже се дължат на Любовта.

Животът получава своята красота, своята цена, своя смисъл и съдържание само чрез Любовта. Никога тя не е била толкова близо до човека, както през този век, век на най-голямото насилие и страдание.