Jump to content

11. Ученикът е винаги млад


Recommended Posts

11. УЧЕНИКЪТ Е ВИНАГИ МЛАД

В една окултна школа никой не може да си послужи с понятието стар. Никой не може да каже - този е стар, този е млад. Младежка група в оня обикновен смисъл на думата, там не съществува. Годините, възрастта не играят абсолютно никаква роля. Ако някой от учениците се чувствува стар, той не е разбрал смисъла на ученичеството. В един окултен клас младостта определя не външния облик, а вътрешния. В света има млади стари, и стари млади, в школата всички са млади.

Ученичеството е особено състояние на душата. Тялото не определя пламъка на душата, устрема и копнежите на ума и сърцето. В един свят ученикът си остава на една и съща възраст, възрастта, която го прави работоспособен докрая на живота. Такива случаи се забелязват между хората на изкуството, науката и между видни държавници, които са работили до дълбока старост, с непомрачени умствени способности за благото на своя народ. Такива мъже имат изумителна енергия, сетивата им са в пълен ред, недокоснати от хода на годините, те рашават правилно своите задачи. Ученикът има всичките възможности да запази работоспособността си и импулса докрая на живота си. Устремът и нестихващата жажда да твори, представлява едно нестихващо движение - характерен белег на живот, който озонира и опреснява непрекъснато неговата атмосфера - проветряването става идеално. Това движение спира процеса на остаряването по най-чуден начин. Медицината е обърнала цялото си лице към този проблем - да предпазят или освободят човека от преждевременно остаряване, изобщо от старостта като едно болезнено състояние на тялото, което трябва да отвикне от старите навици при хранене, при почивка, при мислене, при чувствуване; неща които подкопават здравето. Изисква се нова хигиена и нова дисциплина. Правят се хиляди опити, изследват се храните, начина на храненето, комбинирането на храните и пр., за да освободят човека от тази напаст. Груба грешка е да се пренебрегва душевния живот на човека, неговото мислене и чувствуване - нещо повече, би трябвало оттам да се започне. В основата на всяко заболяване има една психическа причина - умствена или сърдечна депресия, дисхармония в мислите или подпушване на чувствата. Но нека не се отклоняваме. Човечеството ще стигне до тези въпроси, които ни говорят убедително за неразривната връзка между физическото и духовното тяло на човека и за ония невидими умствени и сърдечни микроби, които атакуват най-напред мозъка и сърцето. Тези въпроси за ученика представляват жизнен проблем към който той се отнася с нужната сериозност. Затова една от неговите задачи е да постави в ред мислите и чувствата, ако иска да запази бодростта и силите си. Той знае, че оттам трябва да започне. Мислите и чувствата са средства с които душата оперира. Тогава започва онази дейност, която произтича отвътре навън - мислите стават обект на изследвания, чувствата също и тогава човек научава изкуството да ги организира и канализира. Ученикът е в непрекъснато движение, не държи капитала си в застой, а винаги в обръщение. Има ли движение, има и живот. А там, където има движение, живот, няма старост. Какво значи да туриш капитала си в обръщение? За ученика задачата е на лице - онова, което е чул и научил да го прилага в живота си. Ученикът никога не е беден, защото той непрекъснато е в контакт със светящата мисъл на Учителя си и от непресъхващия извор на мъдрост, той черпи с пълни шепи ежедневно, ежечасно. Ученикът се обогатява непрекъснато чрез живото Слово. Как ще си послужи с това богатство е вече негова жизнена задача, цел и смисъл на неговия живот. Всеки ученик решава тази задача съобразно своя морал, своето трудолюбие, своята любов към учение.

Ученикът има знания, за тези знания той е дошъл в школата, как да използува това знание ще зависи от него. Смисълът на ученичеството стои именно в това - знанието да се влее в практиката. Ученикът не е слаб - той знае не само, как да придобива и преумножава силата си, но и как да я съхранява и използува разумно. Знанията и силата са негов капитал. Когато те се употребяват разумно, всичките процеси в ученика стават правилно - напрегнатата дейност на ума и на сърцето, жаждата му към нови знания, стремежа му да следва школата, жаждата му да прилага наученото, устрема да изпълни волята на Великата Реалност, любовта към хората и към природата всичко това спира процеса на остаряването и хода на годините. Ученикът прилича тогава на запален огън, нищо не е в състояние да го угаси. Кой не обича да се грее на такъв огън? Със светлината и топлината си ученикът привлича, хората търсят неговата дружба, защото от него лъха нещо приятно, свежо, мъдро. Няма човек на земята умен и чувствителен да не почувствува новото в личността на ученика, затова срещата с ученик е приятна и никога не се забравя, то е същото, което изпитваме, когато напролет минаваме през разлистила се гора или през поляна с нацъфтяли ароматни цветя. Ученикът има определен облик и определени отношения към хората. Където и да отиде неговото присъствие и отношение се отбелязва като нещо необикновено, чисто, красиво. Неговият живот се отличава по всичко. Такъв човек никога не остарява. В душата си, в сърцето си, в ума си дори и в очите си ученикът не остарява. Затова в един откултен клас не може да става дума за млади и за стари - младостта е цел и идеал за ученика. Затова класът си остава винаги младежки - специален само за ония, които през целия си живот учат великата наука, как да обичат, как да работят, как да живеят, как да запазят младостта в оня дълбок и мистичен смисъл на думата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...