Jump to content

23. Шосето: поема


Recommended Posts

23. ШОСЕТО

поема

Познавам този път бял и чист,
извил се там нагорен
в един свят несъизмерим.
Път...Изграден от майстор -
път здрав и прав
 
Дали го виждам вплетен
в света на моите видения,
или стигам до него с крилете
на моята фантазия, или блян е
лелеян в моята глъбина?...
 
Сън ли е това, открояващ се там,
мои приятели, от младостта?
Не зная. Ала сънят изчезна,
видението се стопи
живея аз в една реалност
точна и категорична.
 
Не сънувам и не бленувам,
не мечтая като поет,
не съчинявам като писател,
че това бе път здрав и прав,
без прах и без кал.
 
Сега аз виждам, виждам,
нататък едно шосе -
започваше нейде
где секваше трамвая,
де свършваше асфалта.
 
Земята там бавно повдигаше
своя стан нагоре,
извиваше своя линия
права и проточена
между млади борчета и стройни брези.
 
Шосето, шосето неравно
без канавки и километражен знак,
шосето младо и невръстно,
шосето бе чисто, бе още тихо
бе още безлюдно.
 
По него мудно се движеха коли,
карани от волове и коне,
стопаните крачеха след тях -
гонеха града или селото
и всичко лежеше сънно като селско пладне.
 
Познавам оня път, оня път и това шосе,
недокоснато от багера,
необковано от асфалта,
без канавки и плочи,
без знаци и телеграфни стълбове
изляти от желязо.
 
Шосето, нагорното шосе...
Шосето, което стигаше до Изгрева,
шосето, което ласкаво ни посрещаше
и мигом те грабваше, отнасяше те
нейде далече, далече и нагоре...
 
И нестихващо то ти разказваше,
задъхано и задушевно
и обещаваше нещо - пееше тихо -
шосето живо, шосето красиво,
дъхащо на смола - отморяващо.
 
И вече си в своя дом -
родина свидна,
чийто език звучеше на вълни,
богати и топли
и вече не вървиш по нанагорнището, не.
 
А летиш с притаен дъх
през ония ранни, утринни часове,
когато пейзажите се менят,
когато годишните сезони се редят -
и сменят багрите, температурите, хубостта си...
 
Шосето - помним го
ту спокойно и тихо,
ту светнало, залято от слънце,
ту обвито в белоснежна покривка,
ту залято от лунна светлина.
 
Шосето с песните на славея,
с искрящото злато на изгрева,
със заревото на залеза...
Незабравимо -
шосето, което водеше до сърцето на Изгрева.
 
Изгрева - оная жар и наковалня -
дето се ковеше новото,
дето се ваеше новия човек -
поема безначална и безкрай -
епопеята на нашето бурно столетие...
 
Мълчи сега!... Мълчи!...
Време ли е да се разказва или пее?...
Ала шосето е там и вече не е
без знаци, без канавки и стълбове,
не е вече чисто в девическата си младост.
 
По шосето е минал багера,
цивилизацията е стоварила своя пестник,
тука вече излят е бетона,
по него лети транспорта,
по него се пътува с такси.
 
Шосето лежи вградено
в прегръдката каменна -
шосето стана символ на култура -
шосето има всичко,
няма я само романтиката -
 
Няма оня дъх на онова време, нито славейовата песен
няма вече онова сърце,
сърце живо и туптящо в младата гръд на Изгрева -
Изгрева вече го няма,
шосето осиротя, ограбено от много неща.
 
Шосето стана мъртва буква -
знак на преуспяваща конница,
която още препуска.
Не зная вече обичаш ли го, или не -
шосето като отживяла ценност.
 
Имаш ли вина, наше любимо шосе,
имаш ли?... Нямаш,скъпо наше шосе -
изпълнено с виденията на нашата младост,
нямаш, че ти бе път чист и свят
към оная красота,
към онова сърце, което пулсираше,
към едно сърце, което пееше -
ликуваше в центъра на Изгрева.
 
Изгрева изчезна -
разрушиха го,
бе стъпкан -
опитаха се да го ограбят,
простряха ръце към скритите съкровища...
 
Но как се крадят нетленни съкровища,
как се ограбват крилати идеи,
как са присвояват духовни ценности?...
Как?... През оная нощ на стража бяха те -
пазителите святи на Великото - Нетленното.
 
Дойдоха те и вдигнаха всичко,
всичко, което правеше Изгрева:
красив, лъчезарен, чист -
оазис свеж всред една пустиня.
Пазителите святи изтеглиха съдържанието.
 
И Изгрева - сърце огромно,
сърце - океан престана сякаш да тупти.
Цивилизацията тук пристъпи стръвно,
и с тежкия пестник стовари своя чук.
Великолепната скулптура бе обезобразена.
Изгрева изчезна.
Перлата бе поразена.
 
Шосето, нашето шосе
стоеше праз тази нощ нямо и вцепенено -
жив свидетел на човешкото безумие,
на човешката глупост.
Една завеса падна и първото действие отшумя.
 
Скъпо наше шосе, от дните на младостта ни,
ти свидетел на нашите копнения,
ти извисил се гордо до славата
да бъдеш стрелка към святото възвишение -
ти помръкна. Така се случва на земята, не от днес
 
Да, винаги така е била,
всяка епоха - своите екзекутори -
те много си приличат -
една брутална схватка, един удар на власт
и разрухата е налице.
 
Но ще успеят ли и тоя път?...
Ще могат ли да ограбят слънцето?
Ще могат ли да помрачат блясъка на Изгрева?
Ще могат ли да сграбят простора?
Или да се преборят с океана?...
 
Слънцето пак блести по това шосе,
и оня път, оня път недокоснат сияе -
защото не се краде светлината,
нито красотата,
нито богатствата нетленни,
нито дори земните срещу които не си дал труд.
 
Слънцето потайно се усмихва
на човешката алчност и дрязга,
на човешките домогвания и власт да станат стопани
на цялата земя, на цялото небе
и да се разпореждат като пълновластни господари.
 
Наше скъпо шосе,
благодаря за всеки миг, изживян по тебе -
шосето неразделна част
на голямата епопея на нашето време
шосето - път по който е вървяла
оная първа младост на нашия век.
 
Изгрева!... В оня далечен свят!...
Изгрева, където блести оня път,
път по който вървяхме ние;
път здрав и чист -
неуязвим за набезите на:
невежеството,
на насилието,
на тъмнината.
 
Шосе и път, ти живееш,
ти съществуваш,
ти продължаваш да светиш.
По тебе много стрелки,
безброй сигнали,
и песента на славея пак се носи
и романтиката чертае новата зора...
 
По този път ще тръгнат други,
други, които следват оставените стъпки -
сигналите,
други белязани със знака на новото,
други ожидали Изгрева,
закопняли за оная жар
и наковалня -
където се извайва новия човек.
 
Нека бъдат те от следващия век -
двадесет и първи -
Изгрева ги чака.
А ние,
ние отдавна сплетохме
арка от свежи и уханни цветя.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...