Jump to content

3. Третият завет (3.IV.1969 г.)


Recommended Posts

3. ТРЕТИЯТ ЗАВЕТ

3.IV. 1969 г.

Може ли към казаното да се прибави, или към построеното да се изгради нещо?... Всичко е казано и сградата е построена; песента е изпята до съвършенство и в един неподозиращ свят случилото се през двадесетия век ще звучи като многострунната арфа събрала и разпръсваща мелодията и хармонията на световете - отразена днес в една обикновена езикова фраза - Новото учение. Един внушителен и дълбок израз на нещо, което носеше белега на абсолютната реалност в един нереален свят, нещо здраво, силно, жизнеспособно в един свят, където всичко беше преходно и формите лежаха тленни.

Ние посмяхме да съберем отделните части на голямата картина, отделните бисери, които даваха сиянието на неповторимото, което се беше родило на земята - позволихме си да ги съберем, за да направим идеята близка и осезаема, чийто аромат стигаше до нас жива и непосредствена. Няма какво да се прибави към казаното, няма и какво да се изгради. Всичко е премного ясно, чисто, съвършено - звученето никога няма да ни напусне и панорамата като най-чист акварел щеше да ни извисява винаги там, където Той успя да изгради онова, което на стар библейски език се нарича скиния. Историята се повтаряше в един нов и неузнаваем вариант, който по магичен начин събираше и разпръсваше като огромен фокус светлината, за която човек никога нямаше да престане да копнее. Светът на великите модели този път не лежеше някъде далеч и за свалянето на образеца не беше нужен един пламенен пророк, който трябваше да се прави чудеса, за да докосне с магическата си тояжка не само видение на Червеното море, но и съзнанието на упоритите хора.

Този път времената бяха други и Христа дори беше останал назад в двете хилядолетия като метод, който днес трябваше да бъде заменен с друг.

Формите търпят промени, ала съдържанието беше същото, недокоснато от всичките думи и стилове. Целите и идеалите стояха чисти и безукорно здрави силни, вечни, недокоснати от вихрушките на времето.

Епохите се редяха и хилядолетията бележеха безспирния ход на онова силно и вечно, изпълнено с буйност течение, което наричаме прогрес.

Ходовете бяха отбелязани. Стрелките, блестящи и недокоснати, светеха и времената се очертаваха като оазиси всред голямата пустинна нощ. Незабравими мигове, дълбоко врязани в историята на човечеството, в историята на оная белязана част от човечеството, онзи "избран народ” крепък и буден всеки момент да отзвучава на призивите на духовната пролет.

Имаме твърде много да кажем, ала всичко би могло да се каже твърде просто. Сега, когато грижливо събираме детайлите виждаме, че от тях мигновено израстват големите идеи и светящите истини, които имат магическото свойство да разкриват света в безкрайните му измерения.

Не, не, не гледаме в една посока, невъзможно е да се гледа в една посока. Една свещ ти свети и една книга разтворена лежи - собствена мисъл - свобода на мисълта - това не бяха само празни понятия, а жизненоутвърждаващи положения, в които той изгради и възпита едно поколение като го научи непосредствено на изкуството да мисли свободно, да получи правилна ориентация в света на мисълта.

Невъзможно беше да не се предприемат пътешествия в далечни страни, места, народи, цивилизации, по време, когато пред очите се разгръщаше нещо изумително обширно, дълбоко и неизмеримо. Богатството, изобилието на идеите извираха, шумяха пееха не вече като малко поточе залутано по канарите, а като голям извор, като море и океан. Само силният и смелият можеше да издържи на този напор и изблик на енергия, светлина и топлина, която никога не е била дадена на човечеството в такива огромни размери.

Онзи стих в Евангелието: “Даде Му се сила без мяра” ни става понятен, когато се опитваме да окачествим по нещо онова, което Той даваше. Имахме всичко - трапезата бе обилна, богата, разнообразна. Имаше за всички, какво да ядат, нямаше вкус и нужда, които да не бъдат задоволени. Обилен беше хляба - пресен и чист като тоя, който се раждаше по черноземните полета, имаше обилна, прясна, кристална вода, каквато в изобилие извираше от нашите планини. Беше се случило необикновеното - то бе и опитано и преживяно. Тогава ония, които можеха да мислят, гледаха от време навреме навън и надалеч, към ония насоки на мисълта, които боравеха със същата терминология. Хоризонтите лежаха освободени! Окултната наука беше древна. Подбор ли правеше на запада или на изтока. И двете школи имаха своето предназначение. Сравнение ли правим днес? Не, би било неуместно и безсмислено. Само искаме да уточняваме нещата, за да има голямо щастие и голямата благодарност за благоволението, с което днес човечеството бе удостоено.

“Изтока - казва Учителят - има съвсем малко философия, хляб, който едва стига за нея. Затова тя го крие, не го дава, държи го в дълбока тайна”.

Само за собствени нужди, ще добавим ние, за да изпаднеш в голямата беда, ако не дай си Боже изминеш хилядите километри, за да се отзовеш пред тези прагове, чийто порти се отварят за избраници.

Човек изпитва особено, необикновено чувство когато си представи изобилието на една трапеза и недоимъка на другата, но нека побързаме да добавим - цяла епоха лежи между едната школа и между другата. Дали някои от нас би предприел това дълго пътешествие до изтока за трохи или зрънца!!!... Пътешествието си струва труда само при един случай, да отнесем вестта за необикновеното събитие, което се беше случило. Едно учение чакаше готовите души, жадни за жива вода и гладни за жив хляб. Имаше хляб и за тия от изтока, и за тия от запада. Вече нямаше нищо, което можеше да блазни тези от малката сгушена между планините България, чули, опитали и Новото Учение, което западът да им предложи и задоволи. Пред жизнените, здрави, чисти и живи идеи, които обилно се даваха от Него, всичко друго приличаше на “консерва" Има науки - каза Той, които се занимават с консерви.”

Човечеството излизаше от една крайно сгъстена област наситена с много прах и тъма, с много тегота и противоречия - това бе полярна нощ. Дали можеше човекът днес да се задоволи с консервирана храна, или с малко хлебец и вода?

Нека си позволим да отговорим ние и с право: Нито едното, нито другото. Нуждата беше силна, а гладът и жаждата неудържими. Не, не! Ние бяхме родени в тази част на континента между една бяло-синя река и едно черно и бяло море, и на този паралел по Божия воля и милост се е родил Учител и както цветята, буболечките и цялото растително царство направо се отправило към Него като към Слънце и извор, чийто води обилно пояха и чийто лъчи обилно светеха и топлеха.

Не беше дошла за нас само, нито само за човечеството. Целият мир -растителен и човешки светове ще разберат нещо от Новото Учение.

Човекът щеше да види, и щеше непременно да каже: Ново нещо, нещо съвсем ново, съобразено с времето и с духовния ръст на човека, с нуждите на съвремието.

Ноевият Новото Учение. Поетите щяха да пеят песни, писателите щяха да рисуват образи, разказвачите щяха да разказват легенди. Фолклорът щеше да .... и да и поезия и музика и и психология.

Над всичко това, като триумфална арка блестяха трите думи, които Той постави като основа на учението - Любовта, Мъдростта и Истината.

Любовта - голяма тема, за която Той никога не се умори да говори. Любовта като единствен лек срещу всичките заболявания на душата, на сърцето, на ума и на тялото.

Изграденото приличаше на здраво, монументално здание - канара, на която можеше да се стъпи при всичките случаи. Имаше всичко за всеки. Изтока и запада щяха да намерят търсеното.

Моментът, когато розата се разпуква е определен.

.... Новото, което криеше огромни възможности и не подозиращи духовни познания и съкровища чакаше. Ароматът ухаеше и по този аромат народите щяха да се приближат до извора, до трапезата, до градината с живи плодове.

Великото се проявяваше. Божественото изкушаваше света и народите щяха да се обърнат към този величествен изгрев на новата мисъл на Любовта, на Мъдростта и Истината.

В общ синтез те даваха идея за третия завет, завет на синовете Божии, които имаха един устрем и един идеал - да живеят Новото Учение, да приемат Божията благодат, което обилно се разнасяше в света. Новото, което Бог говореше днес, за да станат участници в третия завет - Заветът на Любовта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...