Jump to content

6. На междата на две епохи (14.VI.1969 г.)


Recommended Posts

6. НА МЕЖДАТА НА ДВЕ ЕПОХИ

14.VI.1969 г.

“Дойде някой при мене и ме пита в какво вярвам” - нататък краткия разговор, който съдържа три въпроса и три отговора звучи съвсем правдоподобно. “Дойде някой” при Учителя, винаги идваше някой. И всеки идваше със своите лични, семейни, духовни и материални противоречия и нужди. Пасажът е даден между другото, може да се вземе като конкретен факт - къс от Неговото богато ежедневие, наситено с идейност, която засяга три важни свята, три проблема, които на земята се решават от памтивека. Нямаше да има човек на земята, който да не е горял и гори и ще гори в този огън - човекът беше и материално същество и винаги щеше да се интересува от парите, от силата и от материалния живот - неща, които за голямото мнозинство представлява едновременно и мироглед и цел в живота.

Обикновеният човек със средна интелигентност с оформен конкретен ум и с обикновено разбиране за живот, лишен от въображение и идеали, щеше да дойде при Учителя, за да Му зададе въпроса: “Ти в какво вярваш?” Интимната му идея проличава още в началната фраза - “В какво вярваш?” Човекът иска по най-прекият път да се домогне до израза на Учителя, иска да Го познае, да Го разбере, да се стигне леко до интимната си идея - да сравни себе си с Него, за да каже накрая както и го каза: “Тогава ти си като мене”. Постигнал е човекът целта, но думите витаят, после се нареждат в строен ред, за да ни отнесат до един твърде висок свят, където се срещаме с чистата идейност и строгата принципност. Благодарни сме на този любопитен, който можеше да види само собствената си дребна личност, която сега искаше да я съпостави с тая на Великия човек.

- В какво вярваш?

- Аз вярвам в това, в което и ти вярваш.

- Аз вярвам в парите.

- И аз вярвам в парите.

- Аз вярвам в силата.

- И аз вярвам в силата.

- Аз вярвам в материалния живот.

- И аз вярвам в материалния живот.

- Тогава ти си като мене - казва обикновения човек.

- Да, аз съм като тебе, но не зная дали ти си като мене.... - отговаря Учителя.

Парите, силата, материалния живот – цяла концепция, която властвуваше на земята и определяше разбиранията, целите, идеалите на човечеството през различните епохи. За тези три неща хората се бореха, трудеха, живееха. От тях се изграждаше мироглед, система, програма. За тях човечеството изживяваше кризи, боледувания, гонения - на дъното стояха конфликти лични, семейни, обществени - войните, революциите. Парите, силата, материалния живот като герои от една голяма митическа трагедия, играеха ролята си не другаде, а върху терена на земята, поради което тя се беше превърнала на ябълка на раздорите оспорваше се всеки квадратен метър, оспорваха се всичките блага, вярвания и богатства и борбите не стихваха. Всичко беше импозантно - случайността не стоеше зад този пасаж и очите на коментара щеше да се спре там, за да долови безбрежната линия, която чертаеше новото и перспективата на една нова и обновена мисъл, която летеше към земята, за да обнови именно тоя живот за който ставаше дума тук - материалния, оголен, комплициран, загубил своята чистота, свещенност и простота.

“Не зная дали ти си като мене” - Учителят подходи деликатно. “Не зная" - как мислеше за тия три фактора в живота: пари, сила, материална база. Тогава идва втората част на този диалог, в него се съдържаше и ключа към онова гледище, убеждение, което стигна до нас спонтанно и свежо.

“Аз обичам парите, но като дойдат при мене, разговарям се с тях, питам ги откъде идат, какво намерение имат, и като ги изслушам казвам им, че трябва да ми се подчиняват. Аз ще бъда господар, а те - слуги. Каквото им кажа, те трябва да го изпълнят. От парите искам пълно подчинение.” - Учителят

Имаш чувството, че пред погледа на мислителя, на поета се разгръща една голяма тема с общочовешко значение - валидна и за отделния човек, в пряко отношение с онова, което се нарича “свещен” перпендикуляр у човека - неговия морален гръбнак. Парите, златото като пара. Скъпата валута, която имаше достъп на световните борсови пазари представляваше сила, която упражняваше своето огромно влияние. Парите стояха в основата на целия материален живот, парите даваха облика на материалната и духовна култура на народите, за парите се водеха ожесточените войни, заради тях пламваха революциите - парите имаха магическото свойство да предават лоши навици на човека, да приспиват неговата съвест, да го деморализират, да го направят горд, властен, жесток, несправедлив. На земята богатството не се ползуваше с добро име, богатството не вървеше ръка за ръка с почтеността. В Евангелието имаше един малък стих - “По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството небесно”. Христос се роди в бедни ясли и ходеше бос и гол - минаваше пеш големите разстояния, когато проповядваше и се обличаше скромно. Не е въпрос да се порицава богатството и богатите, важно беше да се проследи историческата зараза, която парите имаха поради една причина. Учителят я каза класически просто и за това тя звучи поразително мощно: “Казвам им, че трябва да ми се подчиняват". Силата на човека не се състоеше в притежанието на парите, не касата изпълнена със звонкови монети, не предава нещо повече на притежателя. Има нещо друго, което може парите да предадат на човека, но за това се иска знания и безупречен морал - да знае какво да прави с тях, да им бъде той господар, а не обратно.

“От парите искам пълно подчинение”.

Цяла серия от възможности, широк диапазон от действия, когато покорените пари тръгват по света, за да станат изразители не на власт, на жестокост или насилие, а на нещо друго, което днес в нашето сурово материално време звучи далечно, несъвременно, невъзможно. Едно, обаче, не може да се унищожава с никакви средства, то не търпи промяна и е действало през всички времена - непокътната стои Истината, недокоснат стои Морала на живата природа. Ярък и твърд в гръбначния стълб на човека - красотата на човешкото тяло изключително зависи от тоя строг съдник. Той определя и духовния гръбнак на човека - дали парите ще го носят, или той ще носи парите, дали те ще станат господар на човека, или обратното. Беше много важно, беше съдбоносно за човека, независимо кои школи господствуваха, какво лозунги се вдигаха, какви знамена се вееха.

Той ставаше на междата на две епохи и властно казваше: “От парите искам пълно подчинение”. Каквото им казва да Го слушат, където ги праща, там да отидат.

Зад парите стоеше материалния коефициент на физическия живот - те бяха само невеществен израз на всичките материални блага. Следователно и в тях трябваше да се намира онова, което на земята се наричаше морал, коректност и справедливост.

Така стоеше въпросът за парите. То не бе казано само и написано в тази беседа, разбирането, идеята беше жива, приложена, живяна от Него. Можеше да се проследи този ход и без експерт - счетоводител и без счетоводни книжа. Една нова етика беше посетила земята и опитът бе сполучлив и блестеше великолепно. Ония, които щяха да се оглеждат в огледална повърхност нямаше да повярват и щяха да крещят: Няма отчетност на цялата парична система -това е и идола, на който се кланяха , наредби, правила и закони, държавни заеми и голяма версия, която далеч не можеше да се справи с “отчетността”. “Пълно подчинение” - това трябваше да се търси от човека. След като той се намери, възправи се на фона на двадесетия век да каже и да живее. Аз така разбирам: “Парите са мои подчинени, мои слуги!” Не позволявам те да ми влияят, или да опетняват чистотата на моята кръв - щяхме да кажем ние, и щяхме да се опитаме да пристъпим към третата част на диалога силата и материалния живот. Той никога не се доизказваше, винаги оставаше нещо недовършено.

Пасажът надолу обаче щеше да ни предложи нещо наглед в друга гама, ала връзката бе ясна и по нея можеше да се стигне до другото - силата и материалния живот.

“Мома е само онази, която говори истината. Момък е само онзи, който говори истината. Бихме желали светът да е пълен с моми и момци, които говорят и прилагат истината”.

Така казваме ние и приключваме. В света силата не би се превърнала на насилие и материалния живот не би станал цел и идеал на цели общества. Имаше нещо, което единствено заслужаваше да се постигне, да се живее. То бе същественото, голямото, което даваше насока и тон на един живот, за който човечеството копнееше неудържимо - за Истината! Светът да се изпълни с нея.

Тогава парите никога не биха станали господари на човека, а силата никога не би се превърнала на насилие и материалния живот никога не би станал идеал на човека.

Човек се раждаше със съвършено друга цел, тя нямаше нищо общо с трите неща, които разбрани като сила заробваха човека и свеждаха живота до най-обикновеното и безидейно разбиране - материалното.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...