Jump to content

7. Мярката (2.IX.1969 г.)


Recommended Posts

7. МЯРКАТА

2.IX.1969 г.

Мярката!... Той я носеше в себе си. Той я притежаваше, донесе я, поднесе я като дар на ония, които разбираха, слушаха, копнееха за нея. Носеше познато и обикновено име, премного похулено, опошлено, опростено. Това не пречеше Той да не я повтаря нескончаемо пъти, за Него думата бе свещена. Наричаше се Любов - сега тя се бе превърнала в ръцете Му на мярка, най-чувствителната везна, с която можеше да се мери всичко, най-вече човека. Великата правда бе изляла соковете си в нея, а Истината този път й бе предала ненарушимия си блясък и сила.

Историята е премного дълга и невъзможно е да се разкаже какво направи Той с нея. Преливаща като дълбок извор, шумяща като водите на океан, тя щеше да залее света. Приличаше на запалена факла и светът щеше да бъде запален от всичките си страни. Сега тя се превърна и на мярка. Човекът можеше да си отдъхне и да въздъхне облекчено. Добро е това - нека Любовта да ни съди, нека тя да се превърне на световна везна.

Ала в началото и в края на века стоеше Той. Никога не спеше и с будни очи гледаше всичко, навсякъде, всички. Светът лежеше открит до най-големите си глъбини и човешките общества в куп или отделно дефилираха пред Него и не една резка от големия или от малкия живот можеше да избегне от Неговото око. Той виждаше по особен начин, необикновен. Невъзможно бе да се формулира, защото граничеше до неповторимите неща - не правим опит дори да докоснем тази част от живота Му. Знаеше какво става в света, най-вече знаеше какво става вътре в човека - борбите, въжделенията, идеалите, победите и пораженията, големите страдания и неокачествимите набези на лъжата, насилието, неправдата и жестокостта. Стоеше настрана и службата Му беше неоспорима - беше дошъл именно затова и възстановителният процес се извършваше по всичките правила на една нова законност, нова етика, но неразбрана за човека, нова логика. Не се съобразяваше с приетите норми, не изразяваше мисълта си по общоприетите правила. Словесните средства не се подчиняваха на никакви установени традиции. Речта Му бе ясна, точна, отривиста, абсолютно логична - акустична. Един ден щяха да се проучат щателно методите. Беше загуба, че не притежавахме магнетофонни записи. Всичко бе естествено, чисто, кристално просто и разбрано - разбран от всички хора на земята, независимо от национална и расова принадлежност.

Водата, хляба, въздуха, светлината влизаха ясни, четливи и необходими в живота на всички живи същества на нашата планета.

Това бяха думите, идеите, зад които стоеше Любовта - тая непозната, непроучена още сила, която чакаше човека и чийто чудеса не стихваха. Сега се беше случило нещо на земята - едно важно, епохално събитие, като онова преди две хилядолетия, когато Христос дойде на земята и кратко рече: “Яжте плътта ми и пийте кръвта ми”. Законът бе донесен и любовта като храна влезе в живота на човечеството.

Законът, принципите, зад които стояха те. Две хиляди години от тогава в името на тази Любов беше ли възстановено Царството Божие на земята? В името на Любовта, бяха ли възстановени, спазени мира, радостта, щастието на Земята. Бяха ли премахнати пътищата на лъжата, на насилието, на проказата, която разяждаше света. Не е трудно да отговорим на този въпрос - гласът на миналото напира прагове и парите на невинно пролята кръв още се вдигат от земята. Къде човек би могъл да спре погледа си в тая човешка джунгла, откъдето да не среща следите на насилието, което се опитва да държи човечеството в своите железни клещи.

Историята е премного тягостна. Любовта бе погазена, изпъдена, изгонена и християнските народи замечтано очакваха реализирането на своя план - второто пришествие, новото спасение и втората жертва. Ала нещата от тоя мащаб не се повтарят. Природата си служи всякога с различни методи. По същия начин Христос не ще дойде - и великите инквизитори нямаха вече власт и сила да изковат нов кръст.

Две хиляди години по-късно, на междата на стария и новия век стоеше един Велик Човек, приел като Христа “робския образ" с подчертана тенденция да остане непознат и незнаен, и в ръцете си държеше мярката - Любовта, закона и не само държеше, но и изкусно манипулираше с нея. Затова ли беше успял? Може би - не бе важно това, важното беше, че Той виждаше и още по-важно, че Той действуваше. Две десетилетия по-късно, учениците Му щяха да разберат и видят скритата страна на този живот, дълбоките замисли и мощния замах с който се извършваше обновителния процес в тялото на изнуреното човечество.

Нямаше да пощади никого и беше добро, беше израз на любовен акт -хирургическия нож щеше да бъде неумолим. Светът се гърчеше и човечеството преживяваше родилни мъки. Всичко щеше да свърши благополучно, като раждането на добрата и почтената жена, която подарява на света умен и любящ младенец.

Наричаше себе си “прокурор, най-страшният прокурор”. Не бе виновен Той.

“Бог ще повика всички владици и проповедници при себе си, да дадат отчет. Няма да остане нито един владика или проповедник, от който да не се иска отчет. Тогава аз ще бъда прокурор за всички владици и патриарси от целия свят. Ще бъда прокурор за всички престъпления в света”. Ще ги попитам: “Как смеете в името на Бога, в свещеното име на Любовта да лъжете? Казани преди половин век, думите днес звучат много по-силно и по-внушително отколкото тогава, защото знакът на сбъдновението вече бележи правда. Старите форми непрестанно се разрушават, острието на неправдата и насилието се притъпяват, жилото на лъжата се обезсилва и в света става все по-светло и все по-тясно за безчинствата на миналото.

Там е мярката - там един прокурор поставено длъжностно лице, облечено във власт, съдебно се грижи за правилното приложение на законите и търси безпристрастно спазен ли бе основния кодекс, донесен от Христа -Любовта.

Здраво държи Той мярката и мери, измерва съдбата - няма да остане нищо не измерено, не премерено, несанкционирано. Любовта с Любов се мери.

Няма значение името и лошата слава на това име в юридическите институти.

Сега Той беше на този пост и светът щеше да бъде благодарен, че бе Той, както някога, когато Христос пое защитата на света.

Как щеше да бъде съден света за големите престъпления, за издевателствата, за насилието, за поруганията над свещените скрижали, бе история, която се пишеше - важно беше, че великият процес бе започнал, важно беше, че там наред с тъмните сили, които целяха да погубят света стоеше Той, стоеше великият прокурор, “Страшният прокурор”, който държеше в ръцете закона на Любовта, с който се целеше да се възстанови правдата. Моментът бе епохален, значим и процесът положително щеше да свърши необикновено добре по всичките правила на мярката.

Човечеството можеше само да благодари за големите страдания и бури, с които столетието бе изпълнено.

Това бе края на едно столетие, на една епоха, развързването на една “карма”, ликвидация с миналото и началото на една нова зора.

Бъдещето щеше да огледа изминалия път, щеше да премине очистителния процес, щеше да посрещне новия ден и може би щеше да си каже:

Той наистина беше голям приятел и направи голяма услуга на човечеството, Нека да е констатацията, която ние съвременниците, останали будни до Него. смеем да кажем, че я направихме с чест и с дълбока вяра.

Той никога не казваше: "Свършвам", а завършвам.

Той никога не доказваше, защото не искаше да доказва. За да научите нещо трябва да прекарате 100 м. години във всяко Слънце!.. Ако едно доказа, десет неща остави недоказани. "Виждате ли?"

Виждаме - казваме днес, виждаме, че неизвестните в управлението на големия хаос на съвременното общество заемат своето място, за да бъдат опровергани големите лъжи по нов начин, по Неговия начин, защото мярката бе дадена и Великият прокурор - великия страж беше на пост и нямаше да позволи да бъде погазена пак Любовта и Правдата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...