Jump to content

16. Безначална и безкрайна: есе (8.XII.1976 г.)


Recommended Posts

16. БЕЗНАЧАЛНА И БЕЗКРАЙНА

есе

8.XII.1976 г.

Неговите срещи, това наситено със срещи всекидневие! Много хора от цялата страна идваха при Него, познати и непознати, ученици или съмишленици, обременени от някои задачи, изпитания и противоречия. Някои стояха на разстояние, други се приближаваха, трети непрестанно се движеха около Неговата орбита, говореха му на ти, на Вие, гледаха Го различно, очакваха много, очакваха малко, някои с претенции, някои устояваха твърдо на своите желания - считаха, че Той може всичко, че е богат, че трябва да направи каквото те желаеха. Една пъстра аудитория, едно общество на различно ниво, с различна интелигентност и най-вече с различна степен на съзнание. Мерките са различни, отношенията също, покриваше се всичко с разбиранието, убеждението, критерия за голямата фигура на Учителя, за Неговия ранг като същество пратеник, Вестител на нещо ново, което идваше на света.

Една странна постановка, която ставаше сложна и многообразна с многото контакти, с многото хора, застанали на фокус и очакващи нещо голямо. Наистина, бе нещо голямо да стоиш пред Него, да гледаш, да слушаш и да мислиш, ако учиш, защото да мислиш бе изкуство, да говориш, да искаш също и целият човек е вече там, оглежда обстановката, оглежда Него най-вече и очаква да получи нещо.

Колко много срещи и колко много се различаваха тия гости, слушатели, нуждаещи се, ученици... Всичко това се стичаше при Него, би могло да се каже маса, но нека не кажем това, грубо звучи. Ала всякакви с различни нужди и най-вече с различни интереси.

Дали знаеха, дали разбираха пред Кого се намират, дали усещаха величината, ранга, ценза?...

Вярното, обаче, е че Той поотделно знаеше кой стои пред Него, за какво е дошъл, от какво се нуждаеше и най-вече знаеше отношението, тънкото, скритото в най-големите дълбочини на съзнанието. Картината лежеше ясно пред Него, само да погледне - една стара картотека и един нов запис и вече човекът не можеше да се скрие, стъпил в зала заляна открай до край със светлина. Еднакво беше за Него какво собствено носеше всеки даден човек вътре в себе си, положително или отрицателно, всеки носеше един проблем, подхождаше както трябва, както бе необходимо, за да се помогне, облекчи, освободи... Друго не правеше - една огромна, сложна, комплицирана дейност на Велик Майстор хирург, който владееше изкуството си до съвършенство.

Но ето - Той гледаше, Той виждаше прекрасно и това виждане струва ни се, ще си остане несъизмеримо, степента му не ще бъде определена на земята и от никого измерена. Толкова многолико бе това виждане и с такъв мащаб, но нека оставим това, то не е тема за това, което искаме да кажем. Той виждаше човека, една отворена книга написана на език, който владееше отлично. Човекът пред Него с всичкия си капитал, складиран там вътре в него и отворен сега на разположение - как иначе ще помогне?...

Тогава се случва нещо - след виждането следва другото - познаването. Човекът пред Него не е скрита земя, вселената вече е смалена и Той знае какво има там.

Много е обширна тази тема. На земята слиза Учител - като фокус Той привлича неудържимо всичко. Към една светлина от тези размери стига всичко живо, лети, провира се, блъска се дори, да бъде до нея. Съзнателно и несъзнателно процесът е необратим - всичко е движение. Отношението е на лице. И сега вече сам Той отчита: “Някои се съмняват в мене”, по повод това, Той добавя, обръщайки се към учениците: “Всичко ви позволявам, но да се съмнявате в мене, никога". Формулата е дадена, кои успяха да си послужат с нея, кои вече си служеха с нея, бе въпрос на разбиране. Нататък Той не спира, съвсем естествено и непринудено, въвежда ни в тая интимна обстановка - не бихме могли да проникнем в нея, ако Той сам, съвсем естествено и непринудено този път направи едно забележително изказване. То засегна отношението на ония, които се съмняват в Него, които Го подозират и най-вече, които Го оглеждат от глава до пети и Го спират. Звучи невероятно - как ще спираш неизмеримото и защо ще оглеждаш от глава до пети!... Такива е имало и нека това не ни учудва, от подобни съзнания човек не може да се възхищава и няма какво да учи. При Него идваха всякакви от всичките степени и с различни манталитети. Светлината бе твърде голяма, за да не привлича и неудържимо еднакво същества от всичките светове.

Тук в случая важна е отбелязаната среща и това спира вниманието и на тази група, която Той представя - Той и съществото пред Него, което наричаха ангел". “Съществуват ли ангели?" - “Съществуват", отговаря Той. “Ти виждал ли си ангели? “Виждал съм"; “Разбираш ли ангелите?” “Разбирам ги по-добре от вас. Всеки ден се срещам и разговарям с тях. Колко хубаво се разговарям".

Дотук всичко е добре, ясно приемливо - ангел може да бъде и всеки добър и разумен човек, както по-надолу Той пояснява. Но тук се случва друго, друго на което ние се спираме, за да огледаме цялата обстановка край Него. “Ангелът не ме разглежда от глава до петите като вас. Той не се съмнява в мене. Той има отличен език. В него няма нищо двусмислено. Всяка дума е казана точно навреме и на място. Нито един ангел досега не ме е лъгал толкова много пъти. Като срещна един добър човек за мене той е ангел”.

Изпитваш странно чувство, когато навлизаш в Неговия свят - лично негов, за да проследиш ония части от Неговото ежедневие на места някак си поразени от отношенията на хора, които не разбираха, не знаеха, не усещаха къде и пред Кого се намираха. Колко разнообразна е била тая маса от хора, тая аудитория от слушатели, между които някои се съмняваха и непрекъснато са питали: “Кой е Той?; някои Го измервали от глава до пети, за да разберат какво Той може; трети, ония недоволници от положението си, поглеждайки завистливо към облика му, други надяващи бързо да пораснат духовно, очакващи от Него по магичен начин да им помогне, други пък, които мислеха, че много даваха, а насреща нищо не получаваха, а в последна сметка и ония, които спазиха всяка етика, жест, действие и думи, за да си послужат с тайния си език и критически да я насочат срещу Него.

И всичко това Той усещаше, с най-чувствителната система, каквато притежаваше, виждаше го с онова зрение, което никога не лъжеше, чуваше го с невидимите си антени по които всичко, насочено срещу Него, стигаше до Него, за да докосне накрая всеобемащото сърце, изпълнено с неподозираща любов и търпимост, с които Той посрещаше и изпращаше всичките.

Ние изпитвахме чувство на радост, че край Него имало ангели - видими и невидими, с които Той общувал, ангели - добри люде, които не питаха: “Кой си ти"; не настояваха да им открие тайни; не поставяха неуместни въпроси; не насилваха и не просеха внимание и обич; не недоволствуваха и бяха винаги благодарни при всичките условия. Това бяха ангелите - добрите хора, ученици, които никога не си служеха с лъжа, ученици, за които беше казал Той, че Го разбирали от един поглед, от една дума, отлични работници - ангелите от този видим, или от онзи невидим свят. Вече не беше важно, доволни сме, че те съществуваха, че те образуваха онова ядро, онова средище на Неговата скрита школа, където се ковяха бъдещите ученици и работници.

Ангелът, не бе само дума, понятие, а точно определен факт - същество, изградено хармонично по всичките правила, за да бъдат съработници, жетвари в една голяма нива, която тепърва искаше работна ръка.

За нас бе важно да знаем от коя категория сме; дали някога сме си позволявали да Го оглеждаме “от глава до пети”; дали някога сме скривали или не сме казали истината; дали сме се съмнявали в Него; дали сме били недоволни и неблагодарни от положението и от благата, които ни се даваха, от светлината, която искреше. Времето оттогава скочи далеч - 1933 година отшумя, когато Той се спира на тоя проблем, но времето има ли сила и власт тук, при нас, за нас, застанали на онова място, когато с цялата физическа и метафизическа сетивност усещаме, че всеки час дефилираш пред очите на Безконечността, и пред очите на твоя Учител, който никога не е напущал земята, или казано другояче - никога не си останал без Него.

Отношенията Учител - ученик обхващат вечността.

Тези отношения през вечността трябва да си останат кристално чисти, наситени с вяра, с чистота, с почит, с искреност, с любов.

Само тогава може да става дума за Учител, за ученик, за школа, за атмосфера на доверие, на искрена любов, които предават мекота и красота на отношенията между Учител и ученик.

Всичко друго си остава механическо разбиране на истината около тоя чисто духовен, живо трептящ процес, в който преобладава хармонията, разумността и добротата.

Ученик ли е този,

който се съмнява,

който изпитва Учителя си,

който мери и тегли Учителя си,

който критикува Учителя си,

който недоволствува срещу Него,

който не знае да благодари,

който търси лесни пътища.

И чака на готово,

който подозира Учителя си?

За ученика съществува една мярка само. Тя е абсолютна - пълна и всеотдайна вяра, пълно и несъкрушимо доверие.

Само тогава отношението почива на здрави основи - канара.

Само тогава може да става дума за Учител и ученик, чиято връзка без начало е и безкрай. Стига до вечността.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...