Jump to content

19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.)


Recommended Posts

19. СТРАНИЦА ОТ НЕГОВОТО ЕЖЕДНЕВИЕ.

ЕДИН ПАЯК И ЕДНА МУХА, КОЯТО БРЪМЧИ

11.XII.1976 г.

Ние се погрижихме, трябваше да минат толкова години оттогава, когато всичко необикновено около Неговия личен всекидневен живот стигаше до нашите уши и очи. Сега вече без някой да ни каже и без да питаме Него, ние се спуснахме на далечно пътешествие, за да съберем грижливо онова, което може да се събере, онова, което не можем да подминем, привличащо със своята магичност, красота и принципност. Ние сме ученици, имаме право да говорим онова, което Той не си позволяваше, ние си позволяваме. Живеем с оная относителна възможност, правим грешки и ги поправяме, падаме и ставаме и няма да скърбим, ако упражненията ни бъдат надраскани някога с червено мастило. Сега може би за нас, може би за да турим един малък ред върху тоя жив материал, който засяга изключително Него - ония малки между другото случки, факти, примери от живота Му, вплетени в ежедневната практика. В тях има нещо грижливо скрито. Концепция, принцип, познание, нещо което не е казано на висок глас, проглушени са тоновете, за да не засегнат никого и може би, за да се запомни и запази. Едва ли ще можеш да изчерпиш всичко преживяно, което Той е отбелязал, разказал, за да подчертае една идея, за да направи ясно и понятно дадено положение, за да обогати и оцвети речта. Една свежест, тънка и проникновена ни лъхва когато ги слушаме. Вероятно и затова, че ти разкриват една скрита страна от Неговата интимност и една възможност, която подозирахме - дар, който старателно криеше.

Дар - изразихме се неправилно. За нас е трудно да изразим тая страна на Неговия живот по две причини - едната е нашата взискателност по отношение на истината и второто не сме искали позволение да навлезем в този свят, да подредим този материал, който се отнася до метафизичното. Ние подозирахме тогава, подозираме и сега сферите, в които Той се движеше - световете, откъдето Той идваше претоварен с толкова духовни богатства. Не можеше да се скрие нито Любовта, нито Мъдростта, нито Истината. Ала другото, другото би звучало някак си шумно и би направило нещо, като “сензация”, затова се пазеше грижливо, не си служеше поне явно с него. Смяташе, че онова, което е останало на книга, документирано е било като нещо изтървано и ние бързаме сега с голямо закъснение да го съберем, охраним, за да направим от тях нещо - естествено, какво нещо!.. Да преживеем и свежестта и радостта, и ако щете и дълбокото задоволство, че можем да съзерцаваме една от най-красивите форми на общение, бихме казали Любовна, не вече с човека, а с всичките живи форми на природата, пред която Той благоговееше, с която Той имаше дълбока връзка, запазил онова изрядно и рядко отношение, достойно и присъщо само на Мъдреца. За Него беше еднакво лесно и значимо да влиза в контакт със съзнанието на човека и на най-малката буболечка, насекомо от рода на паяка или на мухата например. Цялата природа, това живо тяло на Великото беше свят, в който Той свободно се движеше и с чийто закони свободно оперираше. Той слушаше природата, подчиняваше се на нейните закони, но и тя Го слушаше и на места изпълняваше Неговите желания при случаи. Тази страна от живота на Посветените лежи непроучена, скрита и далечна. Не му е дадено още на обикновения човек, дори и на необикновения учен да проникне в тая област. Може би и не е нужно още. Много знания има, които престои да овладее човек. За тях той трябва да израсте и заслужи.

Ние си позволихме, ние дръзнахме да повдигнем крайчеца на тая завеса. Веднаж казани от Него, веднаж наблюдавани като факти, решихме да ги изнесем не само както са дадени, а да направим опит да открием ценното зърно, идеята, принципа от една страна, а от друга, ако можем да догоним върховете до които Той стигаше.

Учителя!... Учителя в своя живот ежедневие, нанизано от поток на случаи, примери, предизвикани от срещи с хора, с животни, с насекоми, с растения и със силите на Природата - вятъра, водата, Слънцето, минералите, болестите, микроорганизмите, изобщо целия органически и неорганически мир. Да прави контакт с цялата природа за Него беше нещо естествено, както за нас да си служим със сетивата, когато се касае за материалния свят. Неговото виждане, Неговото слушане бе нещо необхватно, неизмеримо с никакви обикновени човешки мерки. Той беше и си остана неуловим, бихме добавили и Непознат.

Благодарни сме за крайчеца на завесата, която благоволи да вдигне и сега се радваме, че можем да надникнем, да огледаме тая интимност, да проникнем в скритото и да се зарадваме, че един бисер лежи в нашата ръка и една красота не е престанала да обогатява и задълбочава нашия ден.

Нека да започнем без церемониал, нека се спрем най-първо на най-простия наглед случай - срещата с един паяк. Това наглед незначително насекомо щеше да влезе като герой на повествованието и при други случаи. Тук той е като квартирант в стаята на Учителя, неканен гост, който се свил в някакъв ъгъл на стаята и си живее не лишен разбира се от своите традиции и навици. Как живееше и просъществуваше тоя безпрецедентен екземпляр е неизвестно. Обикновено ние някак нямахме грижа за тяхната прехрана. Знаем, че са хищници, но ги търпим. Търпи го и Учителят.

“Седя в стаята си и чета. Слушам муха бръмчи някъде. Погледнах. Мухата се е заплела в паяжина, бръмчи, че не може да се освободи. Обръщам се към паяка и казвам: Слушай, в мое присъствие не позволявам да са вършат престъпления. Или ще пуснеш мухата, или ще взема тояга и ще те изхвърля. Вън от стаята ми можеш да правиш каквото искаш, но тук не позволявам. Паякът ме погледна, не знае какво да предприеме, да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, не отстъпват лесно. Мисли какво да прави. Най-накрая решава да освободи мухата. Къса нишките една след друга и пуска мухата на свобода. След това го питам: Защо хвана мухата? -Тя е моя длъжница и докато не секвестирам всичкия й имот няма да я пусна. Ти трябва да простиш и да я пуснеш на свобода."

Примерът е богат със своята многопосочност. Върху него може да се гради цяла беседа за опрощаването на дълговете, както и направи. Велико нещо е човек да може да прости. Другата посока е тази, която ни отвежда до темата за насилите. В света съществуваха много школи на насилието. Ние няма да се спрем и на тая тема. Като метод, чийто наченки виждаме в семейството, където често насилието безчинства върху децата от страна на невежи и жестоки родители; насилието, което се прилага без изключение във всичките християнски и не християнски държави - старият закон око за око е в пълната си власт, процъфтява и всред най-културните държави. Държавата с това тромаво животно, което напомня движението на мравка по пътя на духовния прогрес и морал, но нека не спираме погледа си на това. За Учителя насилието като метод напълно е изключен, не само всред човешките общества, но и между животните. Той не е за това безчовечно отношение, което човечеството е узаконило - насилственото взимане на живота на млекопитаещите за употреба на храна. Той изключва всичките форми на насилие, в каквато и да е форма и сила.

“Не позволявам насилие в стаята ми, пред очите ми.”

Сякаш е успял да се запазят в тоя свят и на тая земя зони, лишени от насилие и престъпления, нека ги вършат далеч в тая непроходима джунгла, обитавани тоя път не от хищници, а от хора. Но нека и на това не се спрем, нашата цел е друга, пътешествието ни е в една област, лишена от великите идеи и ценности още е в плен и плаща данък. Нека си го плаща, нека съществуват паяци и паяжини, нека съществуват кланици и касапи, нека се бият “културни” хора, нека в тая джунгла се чува вой, плач и крясъци. Бавен е тоя процес - като тресавище, в което не искаме да затъваме. Навремето Христос каза: “Не съм от този свят, в света съм, но не съм от този свят”. Смеем да кажем същото за нас, а Той, Той нямаше нищо общо със света на насилието.

Вън, но пред очите на Великото не.

Една друга сцена, идентична, където виждаме нов вариант. Жив и плътен. Не съществува ни паякът, ни мухата. Ни длъжникът, ни кредиторът - не съществува и Той. В една адвокатска кантора се срещат тримата. Кредиторът е евангелски проповедник; длъжникът - някой млад човек - беден. Взел някога заем и не го върнал. Проповедникът го съди. Адвокатът апелира, не го съди -прости му дълга.

Учителят слуша и гледа. Насреща е паяка, паяжината и мухата. Но този път на земята е това. Сега пред него е паяка и нещастна муха, която бръмчи. Кимва си Учителя, решава, че трябва да се спре. Колко е дълга на младия човек - 100 лв. Плащам за него, той е мой брат. Ликвидирайте делото.

Ама как? - Аз не приемем.

- Както искаш - делото се приключва.

Двата случая имат нещо общо - една допирна точка - тя ни отведе много далеч и ни разкри неподозиращи светлини. Но то е друга тема - нека не се отклоняваме от поставената.

На Изгрева имало някаква ябълка - млада фиданка с тенденция да стане хубаво дърво, но била на лошо място, тъпчели я и тя линеела и била е вече до кончина. Учителят се спира на нея. Оглежда я, слуша я, обръща се вероятно към Бай Ради, и казва: “Оградете я с колчета и опънете тел, да не я тъпчат. Тя не иска да умре, решила е да живее и казва: Ако на Изгрева не мога да живея, то къде другаде?”

Ябълката разбира се оцеляла. До нас стигна нещо светящо, малко, но изпълнено с топла обич - съхранявахме го, събирахме го до капка, за да се порадваме.

Ние сме на Рила. Имаше дни и нощи, когато се развихряха вихрушки-Нашите палатки от американ и на колчета.

Но Той беше там. Как се случваше. Не заповядваше, впрочем ние нищо не знаехме.

Помним само това, че на утрото, когато бурята стихваше, Той се усмихваше и на шега сякаш казваше: “Казахме на вятъра да не бъде толкова сърдит, духай така, че да не изкърти палатките. Или на дъжда - отложи за известно време.” Какво са няколко часа. Разговаряше се със стихиите, бяхме успели да усетим това в многото екскурзии на Рила и Витоша.

Един контакт с цялата жива природа и с всички обитатели в нея. Владееше онзи универсален език, с който се съобщаваше с всичко живо и връзката с всичките съзнания за Него беше естествен и непринуден акт.

Случаите с неговата котка също имаха какво да ни кажат, Спряхме се на друго място. Грижата и вниманието към животните. Случаят, когато срещаш претоварена кола с два вола, които едва изкачват нанагорнището по изгревското шосе. Спира се той при двата вола - помилва ги, а на онзи, който ги мушка му казва: “Ако си в тяхното положение, какво ще правиш?” - Да не дава Господ. - “Да, но това, което правиш не е хубаво. Опитай с добро и не ги мушкай.” Послушал го и колата бавно тръгна.

Той беше на тяхна страна. На едно място казва: “Ако кокошките заведат дело срещу човека, аз ще бъда техен защитник.”

Много случки от този род взимаше. Някой от тях, за да илюстрираше тази страна на нашия ежедневен живот, където при всичките тези случаи се разкрива осветена от неговото отношение и неговите възможности.

Беше много пестелив на тази тема, но не избегна факта да ни остави страници от интимното си ежедневие, като тая например... Беше по-важно и по-необходимо да даде облика на централното - контурите на същественото -зданието - учението в пълнота.

Направи го.

То е пред нас като океан, като огромен планински масив.

И ние знаем, помним, не е най-главното да изследваш дълбочините и височините, да преуспяваш в знанията, а да го използуваме да го влеем в живота си, да го приложим. Ние си оставаме ученици при всички случаи, ала прекрасното, необикновеното, което бяхме успели да видим и преживеем е също едно съкровище, една красота, която се опитвахме да споделим с другите.

Невъзможно е другото - ако ние живите хора, неговите съвременници, неговите ученици не говорят, то нека се изразим по евангелски: "камъните ще проговорят и ще викат: “Хвала!”

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...