Jump to content

20. Неговото работно денонощие: есе (14.XII.1976 г.)


Recommended Posts

20. НЕГОВОТО РАБОТНО ДЕНОНОЩИЕ

есе

14.XII.1976 г.

Всички, които търсеха Неговата помощ знаеха защо бият толкова път и губеха толкова време. Идваха при Него, за да получат отговор на своите проблеми, или да намерят лек за своята болка - физическа или духовна. Потокът от хора, които Го търсеха и намираха не беше малък. Работният Му ден нямаше определени часове. Идваха по всяко време, приемаше ги по всяко време с изключение на събота, когато кратко и лаконично казваше: “Занят съм”. Нямаме намерение сега да проследим този поток от хора, да проследим дори и познатите наши случаи. Те са толкова много, някои вероятно ще се погрижат да ги съберат, да ги картотекират и да ги прикачат към големите архивни материали, които едва ли ще бъдат похабени. В случая ние се спираме на принципната страна, която привлича нашето внимание и нашата мисъл. Неговото отношение и начините чрез които Той отзвучаваше и помагаше на тия, които търсеха и не търсеха Неговата помощ - учениците Той предупреждаваше. Даваше своите съвети на ония, които ги искаха. Помагаше с оглед на неща, които ние подозирахме само, и които няма да засягаме. То е област, в която само Той се движеше, нямаме право да надникнем там, нито имаше някакъв смисъл. Една скрита лаборатория, в която достъп имаше само Той. Нямаме право да питаме защо на едни даваше нещо, защо на други не даваше, приемаше един, не приемаше друг. Начините бяха индивидуални.

Методите и рецептите на лечението бяха различни, както и различно бяха построени хората. Едно лекарство, или един съвет можеше да се окаже ефикасен за един, а вреден за друг. При това Той целеше нещо съвсем друго, което ние не можем да обхванем. Неговото духовно състояние целеше същественото, главното и на този принцип почиваше всичко друго. Той знаеше дозировката, защото имаше предвид пак духовното, спазваше причините и последствията и отказваше дори при известни случаи да помогне. Изобщо цялата тази дейност беше комплицирана, деликатна - работа на опитен химик, който работи в лаборатория, както с най-сложното съединение, каквото представляваше човекът.

Затова ние ще оставим тази вътрешна, интимна страна на въпроса без да се питаме защо и как, за да се насочим към живата практика, към описаните или преживени случаи, нещо, което е безопасно, лесно проходимо без да се натъкнеш на труден терен.

Той разказва в една школна лекция случая: “Един търговец непознат ми пише писмо, в което иска да му дам 20 хиляди лева. Бил в затвор за някакъв дълг. Праща ми личната си карта, да видя, че е честен човек. Гледам чертите на лицето му - краен материалист. Живее само за пари и за материалното. Не му отговорих. След няколко дни получих друго писмо от болница. Пише, че бил болен и се сърди, че не съм отговорил на писмото му. Всъщност аз пак му помогнах. Вместо да лежи в затвора, изпратих го в болница. Той се подложи на влиянието на астрални същества, обърка една каша, задлъжня и сега иска да го спасявам. Аз не се бъркам в кашите на хората. Не ме е питал нищо, а иска помощ.”

Той намира, че случаят не е единствен, затова обръща се към аудиторията и продължава: “Често и вие изпадате в същото състояние, изпадате под влиянието на астрални същества, които ви увещават да си купите земя, волове, кокошки, свине с цел да забогатеете, докато един ден ви туря в затвора. После търсите, кой да ви спасява. Това е влиянието на твърдата материя.”

“Не ме е питал” - казва Той, това се отнася до всички, които “бъркат кашите” и после търсят кой да ги оправя. “Аз не се бъркам в кашите на хората”. Не се бъркаш дори и тогава, когато виждаш неправилните стойки, кривата посока и неправилно взети решения. Обичаше и пазеше премного свободата, за да съветва предварително и предотвратява “кашите”. За Него не беше от значение дали дадена задача се решава вярно или невярно. Затова е ученик да прави грешки и да ги поправя сам.

“Не ме е питал". Някои встъпваха в брака и не Го питаха. Не си помръдваше и пръста, както се казва, че щял да понесе бурно разочарование. Нека да опита, нека не се лиши от опитност, която ще го ползува през вечността.

Той гледаше на всичко много широко и колкото, и да искаше да предотвратява излишните страдания, не се намесваше, ако не беше помолен за това. Този непознат търговец, оплел се в някаква търговска сделка, загубил от нея, начетен с 20 хиляди лева, иска само с един замах да се оправи като внесе сумата. Вероятно някой го беше осведомил за Учителя, че е добър християнин и, че всичко може. Той е вярвал, че проблема му ще се увенчае с пълен успех. А трябва да се задоволи само с облекчението, че го преместиха в болница, вместо да лежи в затвора. Едно механическо разбиране, крайно материалистично и користолюбиво.

“Нали всичко може”. Може, наистина, но никога няма да наруши принципите и законите, дори когато се касае за доброто. В случая най-добро е вероятно въпросният молител да си остане в затвора, където има доволно време да размишлява, да оглежда положението и да се добере до истината. Какво по-добро от това?... А и какво ли би станало, ако по чудо му паднат 20-те хиляди лева и напусне затвора, без да си е мръднал ръката и без да е човъркал мозъка си. Загубил би двойно.

Някъде Той се намесваше. Имаше такива случаи, но те бяха рядкост, когато Той предотвратяваше цяла катастрофа в живота на ученика. Тогава се намесваше преди да бъде сигнализирано, преди и самия ученик да е разбрал, че се намира пред опасност. Ако ученикът проявяваше послушание, и готовност да направи не онова, което мислеше, късно той разбираше размера на услугата, която му е направена.

Не се опитваше да помага там, където ученикът твърдо бе решил да следва своето решение и емоции. “И да ми каже - не прави това, аз пак ще го направя, защо да Го питам?..." Беше фраза, която често се употребяваше от някои, които не искаха да им се помогне и на които и Учителят не можеше да помогне. Човек беше свободно същество, най-малко Учителят щеше да наруши тоя принцип на свободата, свещен за Него.

Той помагаше на всички и при всичките случаи. Това бе в програмата на живота и на мисията Му. Времето беше бурно, векът напрегнат и страданията не Му пречеха. Отговаряше на всеки искрен зов, на всяка беда, на всеки човек, който се обръщаше към Него с чистота и вяра в сърцето.

Понякога Той не приемаше просителя, който идваше при Него обременен физически или психически. Сега не мога да ви приема - късо казваше Той и посетителят си отивал. И колко чудно било, когато помощта се изливала към него. И ние слушаме по-късно: “Ако не го приех, за него ще е по-добре, ще му се помогне”. '

Имаше случаи, когато някои питаше за друг въпрос “Иди и попитай Учителя, искай лек за болката ми" Този, който получаваше писмото, махва с ръка и си казва: “Няма да безпокоя Учителя". Същият този минавал край стаята на Учителя, вижда, Учителят излиза, извиква и му казва: “Пишете на сестрата да прави това - и му казва какво”.

Последният е изумен. Казахме, какво сме ние, за да надникнем в Неговата лаборатория, от чийто процеси нищо не бихме разбрали. Как ставаше всичко това, с което манипулираше Той, за да каже в една беседа: “Питайте ме, какво правя вечер - ще ви кажа: Стоя пред телефона и слушам: Някой вика за помощ, бият го, искат да го убият; друг е отчаян, иска да се самоубие; някъде по море затъва параход, вика за помощ; някъде става пожар и т.н., докато телефонът утихне, тогава си лягам.”

Вече не се мъчим да проникнем в тези Негови лабораторни занимания, не питаме дори. Стоим само чинно пред тази огромна дейност, изпълнила целия Му живот, целия му работен ден, дори и нощта. Всичко в тоя живот е изпълнено с думата работа. Тя го прониква, тя го осветява, тя го възвеличава. И всичко това безвъзмездно като Слънцето. Всичко това в името на нещо, което нашия оглупял и крайно материалистичен век се опитва да унищожи и хвърли през прозореца. За нещо разбира се, за нещо велико формулирано правилно от Христа:

“Дойдох не моята воля да изпълня, а тая на моя Отец.”

За тези думи Той бе хванат, биде и разпнат. “Моя Отец” - “Неговата воля”-при това казано и направо на тия, които се смятаха избрани и миропомазани. Ситуацията е същата. И днешният Сенидрион, биха направили всичко, но времената бяха други, разсъжденията други - не успяха. Времето беше на Негова страна и се погрижи да запази и скъпоценния съсъд и скъпоценния елей.

Той бе успял във всичките полета, беше наситил цялата ни планетна аура със светлина, а плодородната и разораната земя я беше посял със силни семена. Процесът беше необратим, нямаше сила, която можеше да спре този процес. Не липсваше нищо - нито топлина, нито светлина, пролетта беше в своя разгар, пълна с благодатни дъждове.

Сега ние и се опитваме със скромните си средства да възстановим оная част на този многообразен живот, който премина през нашите очи, докосна нашето сърце, раздвижи нашия ум, очерта нашия дух и сега ни кара да разказваме, да пеем, като ония древни певци, които не се уморявали да повтарят своите мантри - тия свещени поеми на величаво минало. За нас то никога не ще е минало - защото от всичко, което сме видели, чули и преживели, се изцеди скъпоценния сок, който се отля не другаде, а в нашата кръв.

Твърде обогатен се чувствуваше, независимо от това, дали можеш или не да надникнеш в Неговата свещена лаборатория и проследиш Неговата многогодишна свещена рожба, подчиняваща се на неизмеримия закон на Битието.

Той оперираше с безконечни измерения и възможностите Му бяха извън всяка човешка мярка.

Всички, на които Той е помогнал, знаят това. Няма човек приближил се до Него с молба в момент на беда, да не е съхранил живия спомен, изграден в основата си единствено от Любовта Му, която безшумно и невидимо извираше от всичките Му действия и даваше тон на цялото Му работно денонощие, на целия Му живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...