32. Първият и десетия извор: есе (20.I.1977 г.)

[Ани]

32. ПЪРВИЯТ И ДЕСЕТИЯ ИЗВОР

есе

20.I,1977 г.

Те имаха нещо специфично, не само в чертите на лицето, но в целия им облик, когато идваш в контакт с тях. Можеш да ги срещнеш навсякъде*, на улицата, пред къщния си праг, в някоя друга къща, където случайно попадаш на една от тези гледачки, както ги наричат. В наше време по нелегален начин те упражняват професията, твърде доходна, защото сеансът се заплаща скъпо или не, според случая - някои имат определена такса. В това отношение циганките са готови за дребна пара или макара, брашно да ти гадаят седнали пред тебе на къщния ти праг. Тя взима ръката, взира се и започва - темите са ограничени: женитби, раждания, разводи, богатство и сиромашия. Рядко ще ти предскаже някое заболяване. Изобщо неща, които стоят най-близко до живота на човека и всичко това казано стереотипно, равно макар и артистично те умеят да играят роля. Подхвърляш й пара и тя си тръгва доволна, доволен или недоволен според случая си и ти, ала изпитваш онова неотменно чувство, че се намираш пред нещо странно, нещо извънредно, което те кара макар и за кратко време да се замислиш. Това за обикновените хора.

Гледачките са най-популярната класа, ще ги срещнеш навред, а някъде, където закона не ги гони, имат си салони и като в лекарски кабинети, стичат се “пациенти”, хора, изпаднали в нужда, други от любопитство, трети от скука. Различни са интересите на тия хора, които охотно си дават парите и времето и чакат “да им се каже нещо”, което те не знаят, не подозират. То ги отвлича, развлича, отнася ги за кратко време друг свят и някак си изпитват някакво удоволствие от подобни срещи - среща с врачка.

Средствата, с които си служат при гаданието са различни - някои хвърлят карти, други гледат на кафе, на боб, на лят восък. Има нещо странно в избора на тези средства, те отговарят на темперамента и наклонността им, свикват с тия пособия и неусетно стигат до професийката. Тя им става лична, нещо като втора природа, свикват с нея, пристрастяват се, получават определена физиономия. По цели часове те си хвърлят карти, или обръщат чашите с кафе, и започват нескончаемите реплики, тълкувания и неусетно изпадат в особена гама и започват да говорят важно условно. Впрочем, нашата тема не са тези професионалистки, или любителки на “гледането”, на врачуването, казано просто. Има нещо толкова болезнено в цялата постановка на въпроса, долавяш го и нещо ти напомня на муха, заплела се в паяжина, или на човек, загубил се в гъста гора, или нещо като въртене в омагьосан кръг. В лицето на тези жени, или мъже вече не е важно, виждаш хора, които са загубили същественото, оная естественост, присъща на здравите по ум и сърце хора, липсва им оная свежест и онова ухание на хора с права мисъл и установени разбирания. Това са лично наши впечатления - в цялото това гадателско изкуство, ако може да се нарече така, има нещо нездравословно и мъгляво - навлизаш в един свят - джунгла, където стоиш, живееш, без да знаеш дали някой ден можеш да се измъкнеш на светло и на свобода. Ние собствено нямаме нищо против тях, ние нямаме и отношение. Те не представляват никакъв интерес и ако ние се спряхме на тях, то е не за друго, но, за да противопоставим здравото, чистото, жизнеспособното, научното срещу всички тези гадания, които Учителят нарича: “Остатъци от едно далечно минало”. Когато те били в своя разцвет, но които поради някои причини, на които ще се спрем по-надолу, са се изродили, обезобразили, загубили своето съдържание и своята истинска цел. Злоупотребата и дребния личен интерес, жажда да се превърнат те на средство за печалба, ги поразява до там, че те в този вид, в който ги виждаме след много векове, представляват жалки останки, дрипели на едно познание.

Веднъж навлезли в тази тема, спомням си един случай. На Рила сме пред една от първите години, още пребиваваме в стария бивак. Сутрин излизаме на едно възвишение над бивака за изгрева и за беседа. През една утрин, Учителят след молитвата, започва беседата с тези думи: “Няма да държите бележки, никой няма да пише, освен стенографките, вие тази беседа ще я запишете в сърцата си.” Малко сме изтръпнали. Какво ли ще чуем през това рилско утро. Наистина записахме я в сърцето. Остана нещо, което не сме забравили. По повод, какво се случи, че трябваше да засегне тази тема, ние не знаехме, ние идвахме от провинцията, и живота на Изгрева ни беше непознат, по-късно разбрахме - някаква надпревара в гаданията. Учениците се занимавали с карти, кафе, боб, восък, как, защо, кои, не знаехме, те си знаеха. За нас не бе важно това, важното беше онова, което Той ни каза, като подчерта да сме нащрек - да не се увличаме, да не изпадаме в незавидното положение, да изгубим не само времето, не, а нещо друго, което беше по-важно и което Той кратко формулира с една мисъл, заключение, което не сме забравили. Той порица всичките тези прийоми и средства за проникване в миналото и в бъдещето на човека, не самото желание на човека да има допир с тия светове, те не могат да не будят интереса му, а начините, методите, “тия остатъци от далечното минало”, тия жалки останки от една далечна пропаднала култура, намерила прием в ония стари представители на потъналия континент. Той порица в тази беседа всички, които си служат с тези средства и накрая рече: “Вие пиете от първия извор, а после отивате и пиете от десетия.” Ясно беше, че цялата тази гадателска дейност не бе нищо друго, а пиене на вода от десетия извор - мътен и нечист поток. Нямаше вече по въпроса две мнения и учениците си взеха бележка от това. Атмосферата вероятно се озонира, прочисти и ние не знаехме дали някои щяха да дръзнат да човъркат картите и да обръщат чаши и тем подобни, за да губят не само времето си, не душевната си свежест, но и правата посока към първия извор.

Собствено това не е нашата тема, надвесени над блестящите страници от книгата “Пътят на ученика” на страница 354 на утринно слово: “Дойде час?” Не, не бе това нашата тема, нито рилския случай, но човек знае ли как ще протече мисълта и какво направление ще вземе перото. Нека дотук казано го вземем за увод и нека ни бъде простено, че е толкова дълъг. Учителят го каза кратко между другото: “Предсказанията по този начин са остатъци от една велика наука в миналото, но сега човечеството се намира в друга фаза на развитието. Днес човек трябва да се интересува от ръката, защото там е написано всичко. Четмо е това. Окултният ученик трябва да са проучва, да се оглежда всеки ден в огледалото, не да гледа колко е красив, но до колко в лицето му са написани чертите на честност, на справедливост, на добрина, на дружелюбие, на верност на приятели и т.н.”

За нас това бе едно кратко въведение към същността на Неговата тема, оттам и на нашата като ученици. Той започва с йероглифното писмо на ръката, колкото ръце в света, толкова различни съдби, толкова различно писмо ситно начертано в дланта. Навеждаш се и гледаш съсредоточено, учудено дори и развълнувано пред тайните чудеса на природата, която стриктно се придържа “нищо скрито, покрито да няма”, оставила цяла сигнална система във всичките си творения над и под земята, по всичките обекти, които образуват нейната повърхнина, като не е подминала най-вече човека - най-главния обект, грижливо набелязан, старателно нарисуван с неизвестна четка и палитра, изваян с длето и чук, за да не бъде неотбелязан, непознат, скрит за очите на ония позна това йероглифно писмо, наречено хиромантия - една положителна наука, нека да е непризната от официалната наука.

За очите на ония, които могат да четат по формата на главата, на черепа, чиито шарки, колкото и установени, толкова и различни за милионите земни жители - френолозите, могат те също така умело като хиромантиците, могат да се произнесат също като тях за миналото и за бъдещето, могат да четат симптомите на бъдещи заболявания и с това познание да се вземат предохранителни мерки. Други, които като тях могат да предскажат, да предотвратяват конфликтите, катастрофите, болестите и вероятно род нещастия, са астролозите, чиято наука в наше време е изпаднала в немилост, а било е време, когато за нея са ги пращали на клада, а било е време в далечна древност на изток, тя е процъфтявала, като остро надминава физиката и математиката.

Един сполучливо направен хороскоп с по-точни данни на раждането може да разкаже и да покаже на човека миналото, настоящето и бъдещето, защото с всичките завои и депресии в неговия живот, с определените дати и срокове и най-вече да бъде предпазен човек от евентуалните нещастия и страдания.

Четвърти стрък от тия науки, които ние не искаме да ги наречем с изтърканата и опошлена фраза “гадателски”, е физиогномиката - откриване и познаване на човека по неговото лице, по чертите на лицето, по формата на устата, носа, челото, брадата, ушите и очите, където всичко е написано четливо и разбрано за познавачите. Всяка част на лицето - един свят. Доколко човек е умен, разумен, схватлив, мъдър ще познаем по формата на челото, на носа.

Доколкото човек е любвеобилен и до колко чувствата му са добре развити, ще познаем по формата на устата, брадата издава развита добра воля, или своеволието, ушите, очите - цели светове.

За окото дори има специален отдел, наречен ирисова диагностика - устройството на окото, тоя висш орган, уникално чудо на живата природа, изработен до съвършенство апарат на устройството на цялата Вселена.

Поразително е и устройството на ушите, които дават пълна представа къде е човек: във физическия, духовния и божествения живот. Ние не сме специалисти, това, което знаем за тези науки, знаем го от беседите и лекциите на Учителя, който поотделно се е спрял на всяка страна от тези важни с огромно практическо и с духовно значение науки, които могат да влязат в живота, да заемат своето място и да помагат на човека в трудната работа при възпитанието и самовъзпитанието - като едновременно го въоръжава със специфичните методи, индивидуални за всеки човек. И четирите науки имат голямо бъдеще и ще имат голямо значение, както в древността и може да се каже, че им предстои пълно разцъфтяване, ако човек не ги впрегне в каруцата на бизнеса и направи от тях онова, което в миналото се случило - ще има да ни тропнат на прага ония с тежки тояги и ще ни кажат тури левче да ти врачувам.

В същата лекция Учителят казва: “Всички съвременни науки трябва да претърпят едно коренно преобразование. Всички науки трябва да имат едно разумно приложение в живота, иначе тяхното развитие е осъдено на смърт. Френологията например претърпя едно поражение в Америка. Това поражение Дойде по единствената причина, че тя не се приложи разумно в живота. Тя се употреби за гадание, за печалба. Щом парите се туриха на предно място, Френологията се спря в своя прогрес и понастоящем не може да отиде. С това се опорочи основата на тази наука. Не само френологията, но и всички временни науки дойдоха до едно място в своето развитие и там спряха."

Почти същото се случи и с астрологията. За нея Учителят казва нещо повече: “Тя още не е слязла на Земята”, което значи, че никой, или много рядко в известни изключения могат да ти дадат точен и верен хороскоп. Нещо там липсва при главоломното движение, което съществува в цялата Вселена, в това число и в нашата планета, липсва някаква формула, която е необходима, за да се включат тънките промени на вихреното движение, еднакво засягаше земята и небето, всяка звезда и планета, фактори при съставянето на хороскопа.

Между учениците на Учителя имаше много любители. които се занимаваха по отделно с тия науки. Не бяха малко тия, за които астрологията им беше любим предмет. Те бяха по специалностите си физици, математици, астрономи и тя им се подаваше може би като знание, в което те се вдълбочаваха може би имаха някакви резултати. Други се занимаваха с хиромантия, с френология. Но ето, че голямата част от тях знаеха от всичките по малко, тези науки не слязоха практически до нас. Отнесени сякаш от вихъра на Неговото време, с жаждата да гледаш, да слушаш, те останаха на втори план - сякаш бе отложено тяхното изучаване. Ала това не попречи ни най-малко да посвети Учителят много школни лекции най-вече в тия от Специалния клас на тези науки. Всяка наука може да се вземе като основна линия и верни сигнали, точни по своята задълбоченост, нещо, което може да влезе като основа в предоставените условия, съгласувани и с цялата практика на хора, които лесно искат да се домогнат до познанието: “за да се уверят някои”, за да се задоволяват други, за да убият празното си време трети.

Ние знаем за тези опасни пътеки, невинни наглед, тия запитания имахме възможност да ги наблюдаваме, ала никога не забравихме, че главната магистрала е очертана, знаем и помним, че сме преживели едно необикновено лято на 1927 година и сме присъствували на един също така необикновен събор, когато се очерта път - път не обикновен, не познат, а път величествен по своя строеж, и по своята цел - пътят на ученика.

Какво ли нямаше в тия беседи и лекции, когато задъхан от вълнение с часове си слушал, без да се уморяваш и без да кажеш: стига!

Бе нещо много голямо. Постави стрелка и по тия науки. Ние ги обичаме, ние жадуваме и сега за тях. Днес, след като знаеш и другата им страна! пожелаваме те да слязат при нас с всичката си кристална чистота и ние да пристигнем при тях също с кристална чистота, защото какво са те? Една бяла магия се очертава пред тебе и ти свещенодействуваш дано никога не се опорочи, дано никога не бъде сведена до дребните себични цели, както вече бе станало някога. Бихме желали да бъде, както Учителят го каза: “Коренно преобразование”. И по време на този събор Учителя намери време да нахвърли ... около тях, да ни покаже някои неща и да ни каже колко необходими са те при познаването на човека.

Материалите сумирани и подредени не са малко - от тях може да се изгради строен увод.

Днес след толкова години, не само в нашите среди, но и в другите, се забелязва един жив интерес към тези науки - макар, че те са отречени, книгите по тях инкриминирани, а някои дори изтормозени от старата власт. До литература по тези въпроси човек може да се домогне само по нелегален път. Ала това далеч не е всичко по тези теми и по други, свързани с метафизичното. Нещо повече, суеверието се шири подмолно скрито, подривно. Ние сме много далеч от това израждане на духовния живот на човека. Изворите са наредени по градация - ние пием от първия извор, суеверните от десетия. Те могат да си губят времето при гледачи на кафе, на карти, на боб, на восък, могат и да спрат до посредствени търговци на тия науки, те ще направят една игра срещу пари, те ще ти гледат на ръка също като циганките, те ще въртят масички и ще разиграват чинии и духовете ще им го върнат тъпкано, ще ги въртят и те със своите лъжи.

Суеверните, тия груби атеисти могат всичко, влизайки от задния вход за тях е нещо обикновено. Ние нямаме нищо общо с тях и разумно приложение, за да не става нужда след като си пил от първия извор, да пиеш от десетия. Пътят между двата е много дълъг и много къс, но еднакъв е той, минава през много тресавища и много блата, много е хлъзгав и много е опасен. Ние решително го отхвърляме, не го удостояваме нито с поглед, нито с дума. Суеверните, ленивите, да не кажем и духовно закостенели, загубили усета и трепета за истината го предпочитат. Нека го опитат.

За нас той е изключен, затова при гледачки и врачки не ходим, кафета не обръщаме, картите не обичаме, обърнали сме гръб на всичките прийоми и ръката си никому не показваме.

Истинските майстори по тези науки още не са слезли на земята, това е наше лично заключение.

Пазиш се от заблуждения, от лъжи съзнателни и безсъзнателни, които се силят да ни смутят. Нямаме нужда от тях, нямаме нужда от вода, налята и поднесена от десетия извор, след като сме минали през школата на Учителя и след като сме Го слушали. Така мислим ние по тези въпроси.