Jump to content

37. Тоя век! (I.1936 г.)


Recommended Posts

37. ТОЯ ВЕК!

I.1936 г.

Какъв е днешния век? За него струва човек да напише поема, балада, симфония, оратория, ако е музикант. Поети, музиканти, възпейте този ненагледен двадесети век. За него струва само епиграма.

Той е забележителен по своите комини, самолети, телевизори, хладилници, печки, перални, трактори, комбайни, кинематографи и жилищни кооперативи.

Теми блестящи, познати, близко стоящи, най-вече реални -леснодостъпни за умове плитки, за творци бездарни - колко е лесно да се пъчиш, да драскаш и да пееш за неща уловими, за нещо близко стоящи - дори и за децата. Не е нужно да мислиш, не е нужно да се мъчиш, нужно е само да се пъчиш.

Проблемите са неизучени, за тях има кой да се грижи, да умува, да вдига палка и да казва: ето ви модел - така е по-лесно, по ефикасно, по-практично - свободомислещите радват света. Сега няма да допуснем такава капитална грешка. Ние сме авангард, ние сме сила, ние сме всичко. Хазяи, стопани, господари на света, на риби, които не трябва да мислят, на природата, и на космоса. Човекът звучи гордо - ние сме това и се наричаме с просто звание - материалисти.

Поети и композитори, пейте, скандирайте само - лесно се изкуство кове - изкуство е едно измерение - като бегач без съперник, като избор с една летва, като герой без враг - всичко е наред, да живее правата линия - небе, море, звезди - не са ни нужни, имаше и небе и море и звезди, и всичко ще е наред - векът ще е наред - ние сме сила, авангард - ние сме материалисти.

Позволете - неофициално, на шега, по другарски или по домашному -фотография да снемем или нещо като досие - бъдете спокойни, не сме някаква власт-злото не ви мислим, живейте си спокойно, право имате за това и накрая ще кажем защо - ала сега нека за спомен само да имаме вашия портрет.

Готово! Колко сте мили, мили и хрисими - вярно било, вие сте били деца - дори не юноши - не, не, каква младежка стихия. Да видим, дали е точен апарата.

Да, като децата - ръце, очи и уста, каквото виждат хващат и право в устата. Светът за тях е тесен и всичко околовръст блести и всичко, що може да се смята реално, става съвсем реално, когато го пипнат здраво в ръце.

Светът е наш - дръжте го здраво - за него се борехме, за него мряхме - няма лесно да го дадем. Какви деца - жадни за трошливи играчки - кукли и кончета. Навийте грамофона, музика дайте - трябва да се забавляваме, децата от всичко на земята обичат игрите, най-вече и забавленията.

Дайте кукли, най-вече, дайте кубчета нека са и масивни - ще строим, ще строим, викат децата - кули, градове. Ние сме сегашното, ние сме бъдещето, ние сме държавата както - децата, дайте им път.

О, колко много време за тия кубове - за тия игри, за тая забава - децата много обичат да играят и за учение и размисъл време не остава.

Децата дадоха тон.

И ето век на децата стана двадесетия - забил на форум - знаем трицветно или едноцветно и под него лозунг - да живеят децата.

По нещо само се отличават от децата, които майката ражда с мъка - не са чисти като децата и не разбират от любов - премного обичат себе си.

Но да оставим това настрана и да приключим В не успяхме да напишем двустишна епиграма за нашия герой - век и субект, които се перчат с това име старо, старо като света - материалисти има от панти века.

Винаги е имало и ще има още много, много време пред нас хора -деца, които се променят като ветропоказател, които не мислят със собствените си глави, които менят убежденията на часове, които се смятат за всезнаещи, всесилни, които много говорят и учат другите как да живеят, а те не знаят това изкуство.

Все за ум приказват, за идеали, за големи дела, за велики постижения. Разискват непрекъснато, чертаят неуморно планове, без да искат мъчат и себе си и другите, важно разискват за човека, за Вселената, за живота - смятат, че са нещо като богове, ако не днес, утре ще направят Луната, Венера и др. свои подвластни колонии и между всички тези огромни мечти, те повтарят -мебели, телевизори, печки, хладилници, перални, апартаменти, хляб и вино, а забавления, забавления много и разнообразни, също като ония дявол ги взел, от класната - тая изкуфяла даскалица - ние сме децата, ние сме бъдещето -ние ще оправим света - ние сме новото.

Картина без идея - фотография и досие без идеен израз - Просто характеристика на нашия век, богат най-вече на войни и думи.

Ние сме материалисти, т.е. реалисти, т.е. виждаме всичко, което е само пред очите - нека да не сме коне.

Само логиката ви е конска. Не е за обида. Конят е умно животно, вярно и трудолюбиво. По нещо надвишава човека - че е вярно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...