4.6. Всред мъглите на Рила: 15.IX.1954 г., Изгрев

[Ани]

4.6. ВСРЕД МЪГЛИТЕ НА РИЛА

15 септември 1954 г., Изгрев

Познавате ли Рила в нейното вълшебно разнообразие? Рила в най-различно време през всеки час на денонощието? Рила с нейните меняващи, всеки миг картини, с нейните най-разнообразни цветни линии. Това е цяла серия от пейзажи, които се редят все по-различни и по-прекрасни. Кой е майстора -художник, който стои зад това необикновено творчество?...

Чистите простори на рилското небе, шеметният устрем на рилските върхове извисяват душата до най-високите тонове на един човешки живот. Това е Рила с нейните три хиляди метра над нашата равна земя, Рила с нейните хубости, с нейното разнообразие бликащо от всяка гънка на нейната огромна снага. То прелива от всеки хребет, от всяка роена капка отразила цветния концерт на слънчевия лъч, от всяка цветна краска, отразена в огледалната чистота на езерата, от всяко цвете сгушило се под канарите; то блика и от неотразимата дълбочина на един мъглив рилски ден.

Рила в мъгла... тая шеметна игра, когато слънцето пътува през море от ефирни вълни и неговата светлина и топлина се струи към нас по неизвестни пътища. Невидима ръка тогава вдига и слага блестящите завеси, картините се реят, ту някъде в низината опасана с просторни свежи гори, ту някъде по висините, където върховете стремително очертават горди чела. И ето, след миг всичко изчезва. Мъглите се събират, сгъстяват се. После пак дефилират, притискат планината, кръгът се стеснява, върховете изчезват. Навред е само мъгла, гъста и плътна, бледо-сива, дъхаща на чиста влага, наситена със свежите струи на рилското небе, напоена с блестящите росни капки, богати със слънчев сок. Те ни милват, целуват, освежават - мил привет от небесните простори. Хората от низината не обичат мъглата, а най-вече планината в мъгла.

Тогава спокойствието и тишината са ненарушими. Мъглите на Рила като мека и топла завивка ни обвиват от всякъде. След горещия летен ден тя освежава и възраства всичко.

Ние сме там, потопени в това спокойно и безбурно небе от мъгли, заслушани в дълбокото затишие на планината, със смекчени тонове и глъхнеща песен на рилските потоци. За какво сме в планината, ако не разчитаме странната й реч?... За нас планината е все една, скъпа, родна и жадувана страна; все същите слова, все същия ритъм и тон, все същата песен в която дочуваме познатата мелодия и съзерцаващи същата красота - неотразимия дух на планината. .

Планината ни говори и разказва, планината е жива, трептяща и добра във всичките меняващи одежди. И ето, сега, всред мъглите на Рила, когато слънцето пътува неизвестно накъде, дълбоко в душата, слънчев изгрев разкъсва плътната покривка. Неизвестен приятел е отключил блестящо утро и всред царството на мъглите, ние съзерцаваме слънцето отвътре, където е Той, запалил вече своята лампада. Светло и сияйно е там.

Това е Рила в мъгла, това е Рила в безслънчев ден, когато слънцето пътува всред море от мъгла, а човекът стои всред нея, вдълбочен в своя свят, съзерцаващ другото слънце, проумяващ нова истина - за едно слънце и за една звезда, които никога не изчезват от небето на човека, познал на ранина безграничната обич на Безконечността.

15 . IX.1954 г., Изгрев