Jump to content

4.9. Ах, снегове...: 25.V.1955 г., Изгрев.


Recommended Posts

4.9. АХ, СНЕГОВЕ...

25 май 1955 г., Изгрев

Сега е пролет. Слънцето пътува все по на север и всяка сутрин срещам първия лъч на различно място. Моите очи грабват всичката нежност на предутринната заря и всичкото великолепие на първия слънчев лъч.

Вдишвам дълбоко свежия хлад на ранното утро и неизброимите трептения на изгрева отекват в душата ми. Вслушвам се в хармонията на новия ден и в сърцето ми прониква чистата мелодия на позната песен. Животът е бликнал вече, пролетта шествува навред, всичко цъфти и благоухае край мен. На потоци слънцето изпраща своите дарове, пои и възраства всичко що е посадено от майсторска ръка.

Гледам на юг и на север. Белеят ли се още върховете на нашите планини? Качвам се хей там на високата поляна ширнала се като мека и топла длан край чистия поток и гледам нататък, където на вълни се реят белите облаци и чакам да уловя дирята на рилските върхове. Пролет е вече. Топят ли се снеговете по твоята мощна снага, Рила? Освободени ли са пътеките към твоя приказен свят? Шумят ли твоите потоци и чупят ли ледовете на твоите езера? Може ли да се пътува по тебе - Рила, наша свидна радост?... Ето, копнея вече за теб и тези сутрин някой запя край мен “Мусала.” Трепна нещо тогаз. Колко ми трябва на мен... Нещичко ти разказах, нещичко те попитах и накрай тържествено те приветствува моето сърце. Казах бързо и развълнувано: Ах, снегове, разтопете се по-бързо, пригответе пътеките, освободете водите, затоплете рилските поляни и рилските морени. Ние летим вече към вас и към всичко онова, с което ти наша прекрасна и скъпа Рила пълниш нашето сърце. Ах, снегове топете се по-бързо...

25.V.1955 г., Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...