9.4. Писмо до Учителя: Стара Загора, 28.V.1943 г.

[Ани]

9.4. ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ

Стара Загора, 28. V.1943 г.

Стара Загора

28.V.1943 г.

Скъпи Учителю,

Живеем тежки времена, това разбирам, виждам и опитвам. Какво ще ни донеса утрешния ден за нас е неизвестно. Може би това е нищо в сравнение на това, което ни чака. Това, което дойде не беше изненада. Ние чакахме, че нещо ще стане, че нещо идва. Страшно е. Няма какво да Ви кажа. Вие го знаете по-добре от мен. Паниката е всеобща и ние живеем ужаса на всички онези, които са изправени пред едно нечовешко деяние. Душите ни са умъчнени. Ние не можем да не скърбим, не можем да не страдаме. Едно е може би вярно, че ние малко по-иначе ще изживеем ужаса и страданието. И наистина, какво става? Намирам време да се оглеждам дълбоко в себе си. Светлината е много ярка, за да видя всичките процеси, които стават в мен, във всички, които са около мен. Но в този тревожен и съдбоносен момент аз виждам себе си, като ученик, като човек, който цял живот е искал и имал горещото желание да изпълни Волята на Бога. Учителю, аз съм смутена, аз не съм доволна от това, което имам, от това, което би трябвало да имам като човек, който е стоял при Вас и Ви е слушал. Какво придобих и где ми е богатството?... Боли ме всичко, боли ме и това, че аз не Ви разбирах, че аз не се приближих до Вас, така, че да разбера и приложа това, което Вие искахте от нас. Кога мери себе си човек? Нали в тези тревожни и усилни времена? Какво искам да Ви кажа с това сега? Какво? Само това, аз искам и да имам повече светлина, повече широта, повече топлина, за да стоя твърдо на онова място, което съм си избрала в живота. Аз искам да имам силата да стоя здраво стъпила на краката, неуязвима и неразколебана в моята вяра. Аз искам да дам един мъничък образ на онова, което Вие искахте да изковете, да моделирате от нас. Да мога да се приближа до този извор на сила, на обич, на търпение, за да може да се изнесе всичко на плещите, както трябва, без сътресения и без тежки последствия.

Учителю, не искам да бъде сама, не искам да бъда далеч. Искам да чувствувам Вашата сила, Вашата любов, разпростряла се към моя народ. Нали Вие казвате, аз мога да накарам всичките да обичат един човек, като го обикна аз, всички ще го обикнат.

Аз Ви моля, бъдете с нас. Изпратете Вашата подкрепа и Вашата благословия.

Целува Ви ръка Ваша Буча.