Jump to content

12. Последните записки на Буча Бехар


Recommended Posts

12. ПОСЛЕДНИТЕ ЗАПИСКИ НА БУЧА БЕХАР

27.XII.1975 г. събота

Облачно, студено - остро.

Не се забравя този ден - 27.XII.1944 г., сряда, 5 ч. сутринта. Пак такъв студ - земята незатоплена и сякаш мъртва, едва покрита с бял снежен пух.

Край Него, около Него потресени, наранени и безкрайно скръбни... Помня този ден,

Помня този час –

За размисли нямаше

ни време,

ни нужда,

ни желание.

Потопени бяхме

в неизразима скръб.

Неочакван този час дойде

из засада сякаш

забиха на кинжал –

Защо?...

А можеше още!...

“Едва започнах

предговора за Любовта"...

Най-много за нея говори.

Спомням си веднъж в разговор –

Беше много строг –

Ето думите:

Не разбирате Любовта

Нито.........

Нито......

Нито.........

Нито Ти -

Зная, че не разбирам Любовта, казах аз, но аз Учителю, искам да я разбера, ние затова дойдохме тук - при Вас.

Как го казах?!...

Мигом Учителя стана друг, преобрази се, омекна, благо ме погледна. Един от хубавите ми часове при Него.

Чета днес в беседата, която наслуки взех: "Няма да се обръщам към вас и да ви кажа: Любете Господа. Едно нещо зная: Бог ви люби. Дали знаете това, не ме интересува, но аз съм видял това под моя микроскоп и сам казвам: Блажени са тия хора, че Господ ги люби! И няма нито един човек, когото Той да не люби! Каква любов има към вас! Това съм изследвал не един - два, три, сто пъти без никакво изменение.

Всичко съдействува за добро на онези, които Господ люби. Силен е този стих.

Това е Словото, което днес ви давам. Аз намирам, че сте много щастливи.” /Из Беседата “.................”, 94 с., от “Петимата братя"/.

Този пасаж, това слово за днешния ден - дар ми е.

Казах си: Програма -

Взех го за мото за цялата година, за да преодолявам всичко, за да преживея красотата, силата, скрити в него. Усещам го като талисман.

Магически ключ, с който може да се отключват всичките брави.

Един знак. Сигнал от света на светлината, на възвишеното, на красивото.

Господи, да мога да го преживея, да мога да живея с великото, което то съдържа.

Станахме рано. Помолихме се с Лиза. Четохме беседата. Колко всичко беше светло. тихо.

Дойде Цветана От нея научих колко е тежко положението на с. Йорданка. Дано преодолее тая криза.

28.ХII.1875 г. неделя

Облочно. студено,

Вчера – 27, разрешили да се съберат на мястото - годишнина.

"Метафизиката!... Отричат я. Независимо от това, тя съществува."

Аз бях сама. Цял ден сама - 27... за първи път. Следващата година – 27.XII.?... Какво ли ща бъда!...

"Не мисли за утрешния ден! Доста е злото на деня.”

29.XII.1975 г., понеделник

Топло време, до слънца.

Разходка и в гората. След обед дойдоха Наталия и Марчето. Тъкмо се готвех да излизам. Имах много работа. Към 6 дойде Галето. Не бил добре пак. Ние всички не сме добре. Господи, бъди с всички ни!...

30.XII.1975 г. вторник

Сива плътна мъгла.

Не излязох на разходка. Работих. Сега приключих. Изпратих честитка за Н. Г. Снощи сънувах Катя. Дойде на някакъв празник, наметната с шал. Придружена с един отдавна заминал брат.

Имам писмо от ........ - тревожат се.

31.XII.1975 г., сряда

4 30 часа,… гъста, непрогледна мъгла. Последната нощ, последният дан -1975 г.

Снощи мъчно ми беше за всички и за всичко. Затова, че ни взеха най-скъпото, затова, че ограбиха покоя през години, когато трудно се понася всичко. Затова, че ни липсва въздуха и сме безкрай притеснени.

Но що е всичко това в сравнение с онова, което са преживяли християните и всички идейни хора. пожертвували живота - най-скъпото. Днес не е така, но къде са везните, за да измерят външния и вътрешния огън. Изпитанията отвън и тия отвътре.

Казах си Господи, Обърни сърцата и нека видят, че не сме врагове, никога не сме били. Нито сме предатели - снеми превръзката от очите им. За да видят, че сме чисти.

Жива съм и днес. Благодаря! Готова съм да извърша Неговата воля. Любовта да охранява живота ми. Мъдростта да ме поучава. Истината да ме освобождава. Бъди винаги с мене. Ти винаги си с мене.

1.I.1976 г., четвъртък

4 ч.с., гъста, студена мъгла.

Новогодишна нощ... В 9 ч. в. си легнах. Бях много уморена. Чух далечните гърмежи. Станах в 4 часа. Наспах се, починах си. Снощи се помолих с две думи. Казах: Стига! Добро е човек да живее не по традиции, нито по разписание, а както отвътре го изисква. В един свят да бъде свободен и независим. Дните са еднакви, ние им даваме окраски, съдържание, смисъл. Обичам ранните часове. Те ме правят дори и щастлива.

Бях на екскурзия. Мъглата се стелеше до селото. А на планината - слънце. Времето меко, приятно. Нова година - безлюдно и много тихо. Само потокът бумтеше, като пролетни води, бистри, чисти, слушам ги, а пейзажите нежни -розови смълчани. Небето чисто, с оная любима синева. Дар за очите и сърцето. Това е първото ми излизане на планината през 1976 г. След обед към 3 ч. си дойдох. Наталия дойде и стоя до 5 часа. После дойдоха Иванка и Маруся. Тя донесе антологията. Четохме от В. Легнах си пак уморена в 9 ч. Прочетохме нещо.

2.I.1976 г., петък

Мъгливо, студено.

3.I.1976 г., събота

Топло време.

Бях на разходка. Мара беше тук. Лиза, накрая Марчето.

4.I.1976 г., неделя

10 часа сутринта. Студено, ветровито, снежно. Излязох на разходка в гората. Лиза беше по-добре.

5.I.1976 г., понеделник

Снощи валя - студен вятър, побеля земята.

Сънувах сън. На улицата излязох, погледнах краката си. Бяха обути в новите ми ботушки, които сега си направих - цветни. Гледам ги и се чудя защо са черни. Не вярвам на очите си и си казах нали са кафяви бежови, кога почерняха. Чудно хубави, ала черни. В учудването си се събудих. Сън, какво значи това?...

6.I.1976 г., вторник

Студено, заснежено, тихо, 6 ч.с.

Спах добре, нищо не сънувах. Грижата за Лиза не стихва. Като я гледам, сърцето ми се къса. Толкова е слаба и немощна, и в такава неизвестност. Имам писмо от…. Лекарят бил там на 29.XII. Дал й надежда за 1 ½ да й помогне. Мика била пак отчаяна. Какво се получи!...

7.I.1976 г., сряда

5 ч.с. “Светът на ограниченията", “Обикновено и Божествено съзнание”. Свобода съществува само в Божествения свят. Иванов ден. Отидох при Иванка. Тя не приема. Гради дойде да ни види и поздрави за Нова Година. Пи един чай и си отиде рано, болеше го ухо.

8.I.1976 г., четвъртък

Меко време. Наталия дойде. Излязох на разходка. Писах на Мариана, на Мика и на Невена.

9.I.1976 г., петък

5 часа сутринта. Студено, сухо, облачно. 7.30 часа облачността изчезна. Изток е розов. Ще имаме слънце. Среща с Маргарита. Бях й дала стихове, разкази. Прегледала ги. Харесали й - прозата много хубава. Стиховете също-не всички, но някои особено. Двамата критици от в. Стършел.

Зная това. Но какво мога, за да стигнат до издателствата?... Или до редакцията на вестниците, като всичко там е закрепостено.

10.I.1976 г., събота

Топло и слънчево време на разходка в гората.

11.I.1976 г., неделя

5 ч.с. Разходка към Бистрица.

12.I.1976 г., понеделник

Ветровито и студено беше у дома. Говорихме за в. Стършел, за афоризмите специално.

Бях при Наталия. Колко изнурена и немощна ми се видя. Лиза също. И тя бледа, немощна. Ех, Господи навред страждущи. Как ще живеем...

13.I.1976 г., вторник

Получихме нафтата. За пръв път се скарахме - за литри, беше лошо.

14.I.1976 г., сряда

5.30 часа, сравнително топло време. Имаше вятър. Късно дойде Иванка. И тя не е добре.

15.I.1976 г., четвъртък

6 часа, а бях будна от 5. Меко време, имаше и звезди. Колко тревожна е моята мисъл з как ще живея?!...

Малка разходка в гората. Изпратих колетчето на с. Радка. Лиза днес беше сравнително по-добре, но мене ми е свито още като я гледам колко е слаба. И аз не се чувствувам добре.

Да признаеш цената на едно изкуство, когато другите го признават, не значи, че имаш мнение, твое лично - ръководиш се от критиката, а странното. че има времена, когато критиката е на низко ниво.

Не разчитай на хора, които са лишени от свое, лично мнение и разбиране за дадено изкуство и за художествените му достойнства.

Да те признаят, когато всички ти ръкопляскат, още не е успех.

16.I.1976 г., петък

5.30 часа. Студено и ветровито, но сухо. Марчето беше у дома.

17.I.1976 г., събота

Много студен ден. Грееше слънце, вятъра стихна, бях на разходка-Днес никой не дойде у дома и аз никъде не ходих. В гората се видях после с Райна и Мариола. Сега е вече 10 ч. Пак закъснях за лягане. Лека нощ приятели!...

18.I.1976 г., неделя

Студено,ветровито.

19.I.1976 г., понеделник

Все студено. Лиза не беше добре. Наталия дойде.

20.I.1976 г., вторник

Сняг.

21.I.1976 г., сряда

5.30 часа. По-меко.

Не излязох, не ми беше добре. Болеше ме коремът - лежах и се топлех. Късно излязох да се поразходя.

Задача: Всичко, което ми се случи хармонично - за една седмица.

23.I.1976 г., петък

Топло, слънчево.

Нощес не спах - тежка мъчителна нощ - писмото от Богданица, защо не пиша? Искат нещо, за което нямам сили. На никого не мога да кажа какво ми е. Няма смисъл - цял ден съм на крак.

Сутринта в I градска премериха кръвното - 225/100. Уплашиха се. Искат кардиограма. Аз снощи се смутих и то ме хвърли в тревога. С дясното око не виждам ясно. Исках на очен да отида. Ала те ми казаха да видим кръвното, че после очите.

После очите! Днес аз не четох и не писах. И сега ми е мъчно. Смятам утре да отида, ала не ще мога, утре в 9 ще дойде техник за печката - в понеделник.

24.I.1976 г., събота

Топло, слънчево, малко ветровито. Не отидох да си правя кардиограма. Печката ни се развали. В 9 ч дойде техник и до 12 ч. Излязох само за хляб. Мара дойде.

Много съм уморена, сега е 8 ч. Готвя се за сън.

25.I.1976 г. неделя

Дойде Н. Оплаках му се, че не съм добре. Даде ми някои рецепти за кръвното.

26.I.1976 г., понеделник

Облачно, мъгливо, влажно. Не отидох на изследване. Просто не можах. Не можах. Днес се чувствувам по-добре. Играх гимнастика и излязох на разходка. Бях при Иванка - при Игнат. Тошко дойде от Хасково. Донесе колет от бр. Ангел - мед, чубрица и бъз - странно днес!... Много хубав мед.

"...е състояние"

28.I.1976 r.f сряда

Студено, снежно. Към обяд снежна депресия, силен вятър.

29.I.1976 г., четвъртък

Вятърът е стихнал. Ясно, но хвърчат снежинки.

5.II.1976 г., четвъртък

Топло в рамо, но влажно. “Ликвидация на века", 175 с. “Един ден“

7.8.9.II.1976 г.

Време студено -12 градуса под нулата. В къщи не можем да се стоплим. Печката гори на 4 - нафтата върви, а е слънчево, кристално. Днес - 9, отидох и пощата, единственото ми излизане. Имаше много хора. залата беше пълна - върнах се. Никой не дойде днес в къщи. Понеделник - 9... Студен февруари. Нищо особено.

Искам до края на II да не боледувам от нищо, да мисля право, да чувствувам красиво!

10.II.19761

Студено време. Взех си пенсията. Платих си наема. Дойде ...дома. Приказвахме за -150 ле, трябвало да внася!... Дожаля ми!...

11.II.1976 г.

Чуастаувам се добре. Все е така студено. Непрестанно мисля за задачата си. Днес имаше нова снежна покривка.

12.II.1976 г.

Студено

13.14.II.1976 г.

Наталия си навехна ръката. Сега е с шина.

15.II.1976 г., неделя “Избавена душа“

Андре.......

Бях очарована, развълнувана. Легнах си в 12 ч. над тая книга и не спах. “Когато решиха да подирят на човечеството, аз се родих.“

Андре - благодаря за тоя труд - хубаво.......

16.II.1976 г., понеделник

За първи път меко време.

17.II.1976 г., вторник

Снеговалеж, студено. Щях да изляза. Г. дойде рано. Галилей ще бъде опериран днес между 10-11 ч. Останах си у дома. В болницата Как ли е преминала... Какао е било в 5 ч.в. Целия ден мислехме за него.

18.II.1976 п, сряда

Студено и ветровито. Студен февруари и тежък и тягостен, с много грижа и тревога.

29.II.1976 г., неделя

Лиза и нейното нестабилно здраве. Има дни е по-добре, после лак. Отслабването не се промени. Храни се. Снощи 28.11. уплаших се - 38°, после след 2-3 часа 37,30°. Днес - 29, неделя - 37°. Взе хинин, закуси. Сега спи -часът е 10. Разкошен ден. Слънчев, дома съм.

1.III.1976 г., понеделник

Мой празник. Слънце. Топло. Направихме си първата разходка.

2.III.1976 г., вторник

Първа екскурзия - Витоша, до чешмичката -1—те езера. Слънчев хубав ден. Имаше вятър. Излязох в 8,30 часа, върнах се в 12 часа. Синьо чисто небе. Душата ми се изпълни с предпролетен дъх!...

Брат Петър Филипов е в болница. Лиза вчера при Р. Да научи нещо за него. Утре ще го оперират - крака при коляното пострадал. Паднала тежест. Просто атакувани - операцията минала.

7.III.1976 г.

Все студени мартенски дни.

8.III.1976 г., понеделник

Пак сняг - лек, мартенски.

9.III.1976 г., вторник

Втора екскурзия. Хубаво време. Върнах се ободрена.

10.III.1976 г., сряда

Топло до обяд. След обяд пак застудя. Среща с доктора. Писах на Агнеса, сега не може да постъпи Мика в болница поради грипа.

Марчето дойде. Канят я в - при сестра й.

14.III.1976 г., неделя

Трета екскурзия. Студено, снежно, до мостчето бяхме.

16.III.1976 г., вторник

Снощи - Дж. Стайнбек. Чуден е той, толкова близък!... От 4 до 11 ч. в. Разплаках се - за Лиза, за болестта и за това страдание.

Господи, Какво ли не обещах, бях като побъркана след един часа съм заспала.

17.III.1976 г., сряда

Топло време, изгрев нямаше. Денят равен на нощта, 12 ч. Равноденствие.

18.III.1976 г.

Писма от Богдана. Угнетяващи, жестоки, потискащи. "Всеки иска всичко да става както той го желае.”

Навред пушкиновата приказка - “Златната рибка".

19.III.1976 г., петък

На разходка. Трудно ходя. Научи ме Господи, да върша Твоята воля! Да бъда разумна!.

21.III.1976 г., неделя

Дъждовен, мрачен ден и студен.

22.III.1976 г., понеделник

Слънчев ден. Синьо небе. Топло. Галилей излязъл от болницата. Илиян ми каза. Сутринта бях при Наталия. Мара и Иванка бяха у дома.

23.III.1976 г., вторник

Излязох.

24.III.1976 г., сряда

Дъждовен.

25.III.1976 г., четвъртък

- също

26.III.1976 г.

Хубав ден, топъл и слънчев. Лиза получи нещо като…. Сотиров дойде и рече - никакви лекарства. Нека ги спре за 3-4 дена.

Петната стоят - днес е втория ден. Тя е на строга диета. Почти гладна е. Яде само хляб и плодови сокове.

А аз, аз не се чувствувам никак добре. Главата ми - най-здравото място и една страшна умора. Все около нея - болката ми не престава

1.IV.1976 г., четвъртък

На екскурзия до езерата. Сама бях.

2.IV.1976 г., петък

Агнеса дойде с един непознат. Бил писател - мъж с две деца. В 11 ч., в 6 си отиде. За какво?...

3.IV.1976 г., събота

Разкошен изгрев. Лиза излезе за пръв път до гора.½ч. Стояхме. Събитие!...

6,7,8 и 9 - дъждовни, студени дни

10.IV.1976 г., събота

12, 30 часа. Изпратихме Брат Бертоли - Централни гробища.

Простихме се с един от стълбовете на Братството.

Анина дойде от Париж. Синът от Ню Йорк.

Светлина и мир да го съпроводят - Добрият ни брат!...

11.IV.1976 г., неделя

Непрестанно вали. Земята се радва. Нека вали - никъде не излязох на разходка.

12 и 13.IV.1976 г., - Вали.

14.IV.1976 г., сряда

Слънце. Имах гостенка днес - Ана.

16.IV.1976 г., петък

Слънцето днес не изгря.

18.IV.1976 г., неделя

На Витоша сама. Цветница - при Цветанка чудесен ден.

19.IV.1976 г., понеделник

Колкото повече чета, толкова по-незнающа се чувствувам, по-малка, no-несъвършена.

Господи! Каква безбрежност, каква дълбочина - Господи!... Учителя - извор на жива вода!... Колкото пия, повече ожаднявам - Господи!...

22.IV.1976 г., четвъртък

На екскурзия сама до езерата. Беше чуден ден. В трамвая паднах, ударих се лошо. Още се лекувам.

28.IV.1976 г., сряда

Хубав ден - слънчев.

До 4.V. почти дъждовно и хладно. Днес - сряда, 5.V., чудесен ден бях на Витоша. Абсолютно чисто небе - кристално. Водите обилни - тишина и чистота. Надишах се чист въздух.

МАЙ

Хубавия май –

Лечебния - богат на прана –

Обилен на жизнен сок

И мека топлина -

1976 г. - Май беше дъждовен, мрачен с надвиснали небеса - Израз на световното безлюбие.

Не бях добре. Не ми стигаха сили да ставам, да се движа, да ходя на разходка, да правя упражнения, дори и да дишам дълбоко.

Мина, отиде си тоя ожидан през цялата зима май. Не успях да го сгрея отвътре, не успях - сякаш съм спала!... А можеше и друго. Съжалявам.

Агнеса дойде. За какво?...

ЮНИ 1976 г.

Пак дъждовен, облачно небе, студено. И моите сили няма ги никакви.

12.VI.1976 г., събота

На Витоша. Слънчев ден, разкошен - богат ден отвън и отвътре. Един ден ще разкажа за него. Зная кому държа тая милост. Починах си. Укрепих се. Въодушевих се. Знаех, че това ще дойде. Много бях потисната. Сега съм Добре. Ще се погрижа за здравето си!...

18.VII.1976 г., неделя

Мария Тодорова, нашата добра сестра ни остави.

19.VII.1976 г., понеделник

Една малка група я изпратихме скромно и тихо.

Вчера, вторник, 27.VII. дойде Марчето - беше научила вече.

28.VII.1976 г., сряда

Днес Невенкината дъщеря държи изпит - приемен за Университета в Търново, 8 ч.с.

31.VII.1976 г.

Целия август се изниза - непостоянно време. Имаше много студени дни. Бавно мина и той - утре е 1 .IX. - ¾ от 1976 г. - тежка, болезнена за мене, с многото умора и болки.

На 6.VIII. бях в Богданица. Годишнина на Петра. Мика все още е болна. И все са объркани - сами и без обич - няма я Петра, която знаеше да обича... Нищо значително - освен моите, 40-те поеми през тоя месец - нещо изключително, нещо ново - една тематика определена, адресирана до ония. които разчитат азбуката на духовния живот.

Малко съм и премного развълнувана. Това е ...

IX.1976 г.

Нещо започна. Един вътрешен процес, нещо подобно ми се случи през годините между 45-50, а преди, когато за първи път започнах да чета беседи. Може да се раздели живота ми на три части до този ден.

То е нещо чудно хубаво и светло. Откриват се нови хоризонти - то е във връзка със Словото. Аз съм щастлива.

X. - Мина под същия знак. Аз съм жадна и не жадувам. Гладна съм и не гладувам. Благодаря!... .

/На 22.IX. бях при Там беше и Лалка. По това време чушките бяха дефицит. От магазина до тях, исках да купя грозде - нямаше. Имаше чушки. Наредих се и взех 10 кг. Ще й занеса.

Стоварих ги две мрежи. Вземи - вместо грозде дай чанта. Хубави са. Вземи за тебе и за мене. Посегна от едната мрежа, казах й: вземи от другата, че тя ми тежи повече.

Отказа се мигом и рече: Имам си. Нищо, нека да имаш още.

Не, не искам и донесе една кесия, където имаше няколко и ми ги показа.

Пак й казвам - ...са те и не се сещам, че тя е вече сърдита, засегната. Не можеше на ум да ми дойде това.

Стана ми мъчно и се ядосах. Защо? Идеше ми да ги хвърля всичките през прозореца.

На тръгване казах на Лалка - вземи ги поне да си опечеш.

И си отидох.

На другия ден потърсих я да й върна едни пари. Нямаше я. Дадох ги на Тошко и си тръгнах. Готова бях, не, не готова, но махнах ръка, не бе за първи път. Имала, имала, нейна си работа. До тук можеше да спре и щях да го забравя, не бе за първи път.

Но не свърши до тук.

На улицата я срещнах. Връщаше се. Не те намерих. Ходила беше там. откъдето се връщам. Подпряла се на бастуна.

Отидох да търся чушки. Беше казано подчертано и важно и хлад но. Аз казах: Чушки ли, нали вчера ти донесох.

Аз не искам такива чушки. От такива чушки нямам нужда. Значи тя се ....на 22

Гледах я изумена, втрещена, вече ядосана.

Невъзмутима и студена, да, ти не ме ли знаеш каква съм, не ме ли познаваш, така ли се дава - трябваше да ги претегли колко струват и тогава. Аз такива не искам.

Но аз се наредих половин час - продават ги пакетирани по 10 кг. Как можеш да ....дори струват по 20 ст.

А тя ме гледа самодоволно, че успя да ме уязви.

Точка - за първи път я видях Ей Богу - стори ми се жестока, стори ми се, че ме удря с камшик.

насред пътя много ми стана.

Защо го пиша със закъснение? - Не зная.

Но ето вече ноември, аз не стъпих при нея, нито тя при мене.

Не мога да преодолея образа там на улицата.

Казах й, не можеше ли да не ми кажеш, че си днес на 20 да ....чушки?..

….ми.

Не се сърдя, не ми е мъчно, какво е един удар, аз много мога да нося, бих преодоляла всичко и нищо не ми е, но не мога да се съвзема от впечатлението, че видях един образ, който не познавах - не смея да кажа суров, леден, безмилостен - с желанието да ме удари, да ме нарани. Защо?... Причината?!... Какво й направих? Какво правя? Какво иска - чака нещо, което или нямам, или не мога да й го дам - наистина!... Аз се промених - аз нямам сили и възможности да правя нещо за нея, както някой, дори един път седмично да я посетя. Само аз зная, колко и какво мога и колко усилия ми струва дори и едно отиване до магазина... и времето и работата, която не е намалена и моята умора...

1977 г.

Посрещнах у дома. Лиза си легна в 9 часа, а аз в 11 - бях много уморена.

Направих си Новогодишна молитва и дочух канонадата. Заспах към 12. Станах в 4 и си написах есето: “Нова Година". Отговорих на въпроса, какво искам тази година.

Денят беше хубав и тих. Дойде Боян да ни чисти, по-късно и Наталия.

Тя страшно настоява да използувам банята й. Аз не искам и не зная защо - тя иска и настоява упорито, както тя може. Ядосва ме дори и не зная защо иска - непременно - до насилие.

2.I.1977 г., неделя

Първата екскурзия - снежно, слънчево и приятно - до потоците. Водите бучаха като през пролетта. Бреговете бяха заледени като сталагмити. Беше меко и се вървеше добре. Прибрахме се към 3 часа.

9.I.1977 г., неделя

Тих и слънчев ден. Излязох в 9.30 часа, върнах се в 2 ч. Стигнах до Др. чешмичка - не течеше. Беше слънчево и топло. Снегът скърцаше, но беше приятно. Вървях бавно, сама бях.

Днес, понеделник - 10 - не излизах почти никъде. Дойде ...за 10 м. Имала работа в редакция някаква - с приятеля си, който не дойде у дома. Чака я на спирката. 10 минути - достатъчно -

С шепи съм.. времето за тях...

Все ми е едно. Все едно, че не е дошла.

В събота Марчето дойде. Уговорихме се за неделя. Сутринта имаше вятър -дъжд и сняг.

Въпреки това отидохме, ако не беше тя, нямаше да ида, но тя толкова изжадняла беше за планина. Отидохме. Първия сняг, не беше много студено и стигнахме до нед езерата. Тя бързаше за рейса - беше една чудесна, снежна екскурзия - бяло и чисто.

30.I.1977 г., неделя

Времето се изясни. Отидох на Витоша. Забравих котките, беше заледено. С голяма мъка отидохме до поч. ст., върнахме се през гората. 12 ч. си бяхме в къщи. Всичките мускули ме боляха. Всяка стъпка бе истинска мъка.

1.II.1977 г., вторник

От днес при хубаво време започвам разходките сутрин. Ще отбележа дата и ден - бях, или не бях! Топло за сезона време. Излязох в гората, още е мокра, гола, сива - но беше свежо и хубаво.

Имаше топли дни. 6 - неделя, чудесен ден - 5-та екскурзия на Витоша.

13.II.1977 г., неделя

Топло време. Снеговете се топят, потоци преливаха, реката гърмеше, безумно водите бягаха надолу.

6-та екскурзия. Бях на Витоша и гледам стихията - гледам и не се насищам.

Разболях се. На 18.II. бях на лекар - колит. Болките се засилиха.

26.II.1977 г., събота

Сега вече съм по-добре. Лекувам се. Вчера бях добре. Пак и пак!..- И до кога, до кога Господ и Бог мой?...

За милост моля - само за милост - Господи!...

27.II.1977 г., неделя

7-ма екскурзия. На екскурзия с Марчето. Хубаво ми беше. Промяна на времето - неспокойна нощ.

Сънувам сън. Пред един клас от ученици казах: Богата съм и щастлива-Много богата и най-щастлива I в отговор на техните думи: “Кажете ни нещо" -Влязох, за да си взема нещо, едно пакетче, било много ценно.

Казах им довиждане и си отидох — събудих се.

Двете думи стояха живи пред мене - Края на II- 1977 г.

1.III.1977 г. - сняг, студено

3.III.1977 г.,

Един от хубавите ми дни. Беше ми леко след преживяните депресии.

4.III.1977 г., четвъртък

Голямата тревога............. около жилището - Господи!...

5.III.1977 г., петък

Снощи срещу събота в 9.30 часа стана земетресение - 6 степени. Силно го почувствувахме. Изправих се с думи и молитва: Бог е Любов!...

Нямаше електричество. Спрели го! После дойде. Погледнахме се с Лиза - благодарихме на Господа.

Мислехме, че ще се повтори през нощта, приготвихме си дрехи и обувки.

Града .........

Улиците били пълни с хора, избягали от големите етажи. Северна България било по-силно. Имало жертви и разрушения. В Букурещ - бедствено било положението.

13.III.1977 г.

8-ма екскурзия до Витоша - Хладилника.

14.15.16.III.1977 г. - чакахме за оглед!,..

Срещу 16 при Стела! Поканихме я да дойде да се видим.

16.III.1977 г., сряда

Слухове, че на 19,20.III. ще има пак земетресение.

Забележителен ден. Незабравим за мене!... Добре ми беше!... Почувствувах се здрава.

20.III.1977 г., неделя

8-ма екскурзия на Витоша.

22.III.1977 г., вторник

9-та екскурзия на Витоша. Блестящ ден.

24.III.1977 г., четвъртък

10-та екскурзия на Витоша. Времето топло, слънчево, прекрасно!...

27.III.1977 г., неделя

11-та екскурзия на Витоша. До горната поляна. Великолепен, прелестен Ден. Изобщо пролетта започна много хубаво.

4.IV.1977 г.

Лиза се разболя с 39 градуса температура. Цяла нощ не спахме. Започна лекуването с антибиотици. На 9.IV. след като свършиха антибиотиците, II атака, още по-лоша.

Лекарят беше смутен. II антибиотици до лекуване. Нормализира се температурата. На 15 дойде Петкова. Нова..............

Днес - 27, кръвна картина - анемия. Ще.................

Не сме още добре. Не става от леглото. Не се храни добре, но не прави температура.

Как съм аз? - Нека не кажа.

14.IV.1977 г.

Как съм аз, нека не кажа.

22.IX.1977 г., четвъртък

Тогава през IV не казах как съм, и сега няма да кажа...

Май - тревожен, край нея, която бавно се съвземаше.

Юни - не бях добре.

Юли също - не легнах.

Август бях зле - пак не легнах. От 70 кила, станах 60. Уплашиха се всички край мене, само аз не.

Чакам търпеливо. Следях и се лекувах. Направиха кръвна картина. Била лоша. Лекарите се разтревожиха. Аз не!... Взеха мерки, подчиних се, но пиех гореща вода, дишах и се храних редовно, макар с усилия. Сама, често си готвех закуска, обед, вечеря - не се уплаших. Нека ме мислят за страхлива. Приятелите се разтревожиха - гледат да ми бъдат полезни. Излизах всеки ден -тежки дни и нощи. Непрестанни коремни болки. Какво ще стане нататък не зная, чакам, търпя, вярвам, лекувам се, и съм решила да си помагам да оздравея -със съдействието на Небесните сили, които призовавам денонощно.

Днес 22.IX.1977 г. мога да кажа само една дума:

ГОСПОДИ!...

ИСУСЕ ХРИСТЕ!...

УЧИТЕЛЮ БЛАГИ!...

УЧИТЕЛЮ МОЙ!...

ХI.1977 г. - Аз все още боледувам!...

12.IX.1977 г., понеделник

Точно 3 ч. е, понеделник. Сънувах. На планината съм с един непознат - силен едър мъж - ловец. Времето чудесно, полянката чиста и над нея върховете. Аз лежа, почивам, наслаждавам се. Трябва да съм заспала. Гледам цялата хубост. Гледам непознатия добър мъж, Гледам пушките в калъфи как ги е подредил. И си мисля, дали ще ме доведе и друг път на това разкошно място. Изведнъж се чува цвилене на коне и вой на кучета. Той вече е не крака и се приближи към мене като охрана. Едно голямо куче ....се спуща право към мене с отворена уста. А той веднага тръгва към него. Аз си мисля, че ще вземе пушка, а той не я взе. Но взе един камък. Пак си мислех, че с камъка няма да го спре, то ще налети. Но ето, че той го приближи и кротко застана до кучето и с камъка го натърка леко по муцуната. Видях как кучето се обезсили. Бях смаяна. Чух, че хора идват и те се чудят и аз се събудих.

28.XII.1977 г.

Все така - усещам се в клещите на болестта, която не зная каква е. Кръвна картина през XI направихме, много малко подобрение. Сега ще правим нова. Настръхнала съм от слабостта си. Аз се топя, но съм на крака, върша си всичко. Лежа си през деня след всяка работа и търпя болки. Често ми прилошава, а напоследък горчивия вкус на устата, сухотата просто ме и убиват апетита. Но ям, пия кантарион и лекарства не взимам. Ужас ме обхваща, как ще изляза до лекарката. Изобщо не съм добре и вече съм уморена от болки. А вярвам, че ще мине, че имам малък плюс, къде?...

Спя, но всеки час се будя и трябва да плакна устата, да пия вода и пак си лягам, и пак заспивам и това е мъчително.

Не мога вече да си помагам, нито медицината може да ми помогне. От къде ще дойде помощта?...

Вярвам, че тя ще дойде. Господи, дай ми сили!...

Буча Бехар си заминава от този свят на 10.II.1978 г. в София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...