Jump to content

1935_04_07 Два метода / Двата метода и двата пътища към сродната душа


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

Архивна единица

От книгата "Ценната дума". Утринни Слова. година IV, т.2 (1934–1935).

Първо издание от 1939 г., София

Книгата за теглене - PDFF

Съдържание на томчето

От книгата "Учение и работа", Утринни Слова, година IV, (1934–1935),

Издателство „Бяло Братство“, 2013

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

7 април 1935 г.

Два метода

 

Размишление.

Ще прочета 9 глава от Еклисиаст.

"Защото турих всичко това в сърцето си, за да издиря всичко това, че праведните и мъдрите, и делата им са в ръката Божия. Няма человек, който да знае, дали любов, или омраза ще бъде: всичко е пред тях." (- 1 ст.).

"И не ще имат вече никога дял във всичко, що става под слънцето." (- 6 ст.). - Някои мислят, че докато са на земята, могат да грешат, защото няма да имат дял в това, което става под слънцето. Това е криво разбиране на живота. И на земята ще живееш като праведен, със съзнание, че ще се ползваш от всичко, което става под слънцето.

"Иди, яж хляба си с веселба и пий виното с весело сърце; защото Бог вече благоволи в делата ти". (- 7 ст.). - Това е правото разбиране на живота. Според това разбиране препоръчва се на човека да яде и да пие с радост и веселие, защото Бог благоволи в делата му. Щом Бог взима участие в делата на човека, животът му ще се изправи.

"Във всяко време нека бъдат бели дрехите ти и миро да не оскудее* [оскудее - обеднее, (бележка на коректора)] на главата ти". (- 8 ст.). Това значи, стреми се на всяко време да бъдеш чист.

"Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, във всичките дни на суетня си живот, които ти се дадоха под слънцето, във всичките дни на твоята суета, защото това е делът ти в живота". (- 9 ст.). - В този стих се вижда високото разбиране на Соломона. Той казва: Радвай се на живота си с жената, която си възлюбил, а не с тази, която не си възлюбил.

"Всичко, що намери ръката ти да направи със силата си, защото няма ни деяние, ни помишление, ни знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш". (- 10 ст.). Соломон е дошъл до заключението, че ако човек греши и мисли, че като отиде на другия свят, греховете му ще се простят, той се самозаблуждава и върви в крив път. Гробът или смъртта не изправят живота. Човек трябва да изправи живота си, докато е още на земята. "Защото време и случай се случва на всичките". (- 11 ст.). - Във времето на Соломон имаше едни случаи на нещата, а в наше време - други. Значи, за всяко време има различни случаи. В разнообразието на случаите, именно, се заключава красотата на живота. Едни неща стават при благоприятни условия, а други - при неблагоприятни. Соломон идва до заключението, че човек трябва да бъде доволен от онова, което е вложено в него и да не търси неща вън от себе си. В противен случай, човек се товари с непотребни, излишни работи, които обременяват живота му. Той се чуди, защо животът му е толкова тежък, а не вижда, че сам е виновен за това. Като влезете в някой дом, виждате, че стаите са пълни със старини, със символи, които носят щастие, а въпреки това, никой от членовете на семейството не е щастлив. На стените висят конски петала, старинни спомени от деди и прадеди, но всичко това обременява живота им, без да ги направи щастливи.

Всички хора се запитват, откъде иде злото в света. - Злото иде от доброто. - Защо? - Като не знае, как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото и става нещастен. Представете си, че в един момък се яви желание да си намери другарка, с която да споделя радости и скърби, да прекара един добър живот с нея. Желанието на момъка е естествено. Той знае, че има някъде душа, сродна на неговата, с която е излязъл заедно от невидимия свят. Тя взела една посока, той - друга и днес взаимно се търсят.

Понеже времето, което ги дели от момента на слизането им на земята, е дълго и двамата са забравили образите си и не могат да се познаят. Като търси сродната си душа, момъкът погледне една мома, втора, трета и постоянно се лъже: ту я намира, ту се разочарова в нея. Хване една, мисли, че е сродната му душа. След време се оказва, че не е тя; хване втора и тя не е. Най-после хване една мома и казва: Тази е сродната ми душа. Той мисли, че ще живее добре с нея. - Какво излиза? - Не била сродната му душа. В сърцето на момата живее същото желание - да намери своята сродна душа. Като разбере, че е излъгана, тя започва да поглежда към този или онзи мъж, дано излезе от сродната и душа. Мъжът вижда това и започва да се сърди, да я ограничава и ревнува. Приятелите му идват в къщи, поглеждат към жена му - търсят своята сродна душа. В края на краищата той се скарва с приятелите си и животът му се превръща в ад. Вместо търсеното щастие, той намира нещастието си.

И тъй, ще знаете, че който е намерил сродната си душа, той се е примирил с целия свят. За него зло не съществува. Обаче, който не е намерил сродната си душа, той постоянно се лута, гневи се, роптае против злото, против неправдите в света. - Кога може човек да намери сродната си душа? - Когато съзнанието му се пробуди и се научи да слуша и никога да не отлага нещата. Който се е научил да слуша гласа на Божественото, никога не се натъква на злото. - Ама защо светът е създаден така? Защо съществува злото? - Защото не слушаш гласа на Божественото. Вън има голяма буря, вятърът вее силно. Ако излезеш по това време сред природата, вятърът ще си поиграе с тебе: шапката ти ще хвърли настрана, очите ти ще напълни с прах и т.н. Той си пее своята песен и не иска да знае за онзи, който се изпречва на пътя му. За да не те вее, скрий се в стаята си. Или стани толкова малък, че да не може да те хване. Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му, или да се смалиш, или увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Значи, за да се бори със стихиите на природата, човек трябва да бъде по-силен от тях. Силен човек е онзи, който може да се смалява, да става невидим и да се увеличава, да става голям, да изпълва цялата вселена. Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва вселената. Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да става малък и с микроскоп да не се вижда. Следователно, не питайте, защо съществува злото, но потърсете причината в себе си. Преди да търсите причините на злото вън от себе си, търсете ги в себе си. Защо се дразни човек? Ще кажете, че отвън някой го е предизвикал. Не е така. Ако едно тяло е поставено в равновесие, никой не може да го изкара от положението му. Ако едно вещество е чисто и поставено при външни и вътрешни условия да не ферментира, никаква сила отвън не може да го застави да ферментира. Как ще обезверите човека със силната вяра? Как ще заблудите човека с правата мисъл? Как ще вкарате в крив път човека с висок морал? Ето защо, въоръжете се със силна вяра, с права мисъл и с висок морал, за да устоявате на злото. При това положение, злото не може да съществува. Силната и права мисъл е огън, който всичко разтопява. Няма крепост в света, която може да устои на този огън.

Като говоря за вярата, за правата мисъл и за морала, това не значи, че те не съществуват в света. Аз правя сравнение между вярата, която се колебае и онази, която устоява на всички мъчнотии и изпитания. Аз говоря за правата мисъл, която твори и съгражда нещата. Аз говоря за онзи морал, който извира от душата на човека, а не се налага отвън, чрез закон. Външният морал е подложен на промени, а вътрешният е вечен, неизменен. Той се отнася до всички живи същества. Това е моралът, който се диктува от любовта. Не може да бъде човек морален, ако няма любов в себе си. Той не може да бъде добър, ако няма вътрешни условия, да прояви доброто, което е вложено в него. - Ама сиромах съм, не мога да бъда добър. - Ти се лъжеш. Няма сиромаси в света. Аз не вярвам в съществуването на сиромашията. Тя е човешко изобретение. Който казва, че е сиромах, лъже себе си, лъже и хората. Който настоява, че е сиромах, нека дойде при мене, да продаде сиромашията си. Обаче, досега никой не се е явил да продаде сиромашията си, което показва, че тя не съществува. Как ще продадеш това, което не съществува?

Като ученици, вие трябва да разбирате нещата добре. Това може да стане само тогава, когато човек се откаже от старите си разбирания, навици и отношения. - Ама така сме живели досега. - Това не е важно. - Ама грешни хора сме. - Това не е вярно. Дали сте грешници, или праведни хора, това не е човекът. Че сте учени, или прости и това не е човекът. Това са външни прояви, върху които не се спирам. Това е все едно, да облечете новите или старите си работни дрехи, а дрехата не определя човека. Аз деля хората на две категории: хора, които мислят и хора, които не мислят. Лошавината на хората се дължи на това, че те не мислят. Когато мислят, хората са добри. Когато отваря очите си, за да вижда нещата ясно, човек е добър. Когато ги затваря и ходи със затворени очи между хората, той е лош. Без да иска, той се блъсне в един, в друг; натисне едного, настъпи другиго и т.н. Не е лесно да се движи човек със затворени очи на публични места. За да не се спъвате в движенията си, за да не блъскате хората и те да не ви блъскат, отворете очите си, хвърлете превръзките си, вие не сте родени слепи или без очи. Един варненски чорбаджия женил дъщеря си. Този ден, именно, в дома му дошъл един гъдулар, който придружавал един просяк-слепец. Гъдуларят свирил и след това събирал милостиня за слепия. Като ги видял, чорбаджията сърдито им казал: Махайте се оттук! Днес ли намерихте случай да дойдете при мене? Сега ще взема една тояга и ще ви прогоня! Като чул сърдития глас на чорбаджията, пръв избягал слепият, а след него гъдуларят. Чорбаджията гледал след просяка и се чудел, как може слепец да бяга толкова бързо. След това той влязъл в къщата си, при гостите и казал: Братя селяни, днес направих едно чудо. Аз не знаех, че мога да отварям очи на слепи, а сега, подгоних с тоягата си един слепец и той веднага прогледна и хукна да бяга по-напред от гъдуларя, който го водеше и свиреше. Значи, гъдуларят е добрият човек, а слепият - лошият, когото водят. Всеки има по един добър и един лош човек в себе си. Добрият води лошия, а не лошият - добрия. Това, именно, показва, че доброто е по-силно от злото. Какво е нужно на човека, за да приложи доброто? Какво е необходимо, за да се оправи светът? - Трябва да дойде чорбаджията с тоягата си и да прогони слепия просяк. Когато чорбаджийската дъщеря се жени, никакви просяци не трябва да обикалят дома и. Който търси истинския път в живота, той не се нуждае от просяци. Новият морал е еднакво важен и за гъдуларя, и за слепия. Като го приложат, ще видят, че и двамата са на крив път. Защо трябва гъдуларят да придружава слепия, който играе роля на сляп? Защо човек трябва съзнателно да слага превръзка на очите си и да минава за сляп? При това, когато ядат и пият, те не играят никакви роли. Щом тръгнат на печалба и двамата играят чужди роли. Не е позволено на човека да печели с чужди роли.

Казвате: Човек трябва да се стреми да придобие нещо повече от това, което има. Когато напълниш шишето си с вода, има ли смисъл повече да се пълни? Колкото и да го държите под чешмата, то не може да събере повече от един килограм вода. - Защо? - Толкова е неговата вместимост. Като знаете това, не се пресилвайте. Не слагайте в ума си повече мисли, отколкото можете да носите. Значи, ще вземеш толкова, колкото можеш да носиш. След това ще даваш толкова, колкото си взел. Това е закон на равновесие, който трябва да спазвате. Този закон се прилага и при дишането: колкото въздух приемеш, толкова ще изпуснеш навън. При това, като дишаш, ще възприемаш по една добра мисъл. Като издишаш, ще изпращаш в пространството по една добра мисъл. Не можеш да се ползваш от нещо, без да благодариш за това, което си получил. Това е все едно, да станеш съдружник на някого, без да дадеш нещо от себе си. Един турчин кафеджия излязъл пред кафенето си да чука кафе в специално издълбан камък, според турския обичай. Като вдигал и слагал чука, той пъшкал от тежестта му и издавал звука "ха". Един млад турчин се спрял да гледа, как се чука кафето и казал на кафеджията: Слушай, аз съм без работа. Хайде да станем съдружници: ти чукай кафето, а вместо тебе, аз ще казвам "ха". - Съгласен съм, казал кафеджията. Като счукал кафето, започнали да го посещават повече клиенти, отколкото по-рано. Той взимал парите от тях и ги прибирал в касата си. Младият съдружник стоял около кафеджията и очаквал да получи някакво възнаграждение. Обаче, кафеджията даже не мислил да дели с него печалбите си. Младият турчин потърсил разрешение на въпроса чрез съда. Като обяснили работата на съдията, последният казал на кафеджията: Ще вземеш една тенекиена кутия, в която ще поставяш парите. Като падат парите и чуеш звука "тин", това "тин" ще дадеш на съдружника си.

Приложете това разрешение и към своя личен живот. Изпаднете ли някога в безделие, не очаквайте на хората, да ви възнаградят. Можете да имате желание за работа, но желанието без прилагане нищо не струва. Много желания имат хората, но не са ги приложили и след това обвиняват Бога, ближните си, съдбата си. Това се дължи на изопачените човешки разбирания. Всеки трябва да работи. Даром нищо не се дава. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи. Всеки има задължения в живота. Не можеш да се ползваш от благата на живота, ако не даваш нещо от себе си. - Колко да давам? - Това не е определено. Няма закон в света, писан или неписан, който да определя степента на даването. На едного ще дадеш повече, на другиго - по-малко. Важно е да изпълняваш задълженията си и то от любов и съзнание. Само при това положение животът ти ще бъде хармоничен.

Следователно, хармонията е необходима, както в музиката, така и в живота на човека. Колкото повече дарби и способности е развил човек в себе си, толкова по-хармоничен е животът му. Ако изучавате човешката глава от гледището на френологията и на физиогномията, ще видите, че в нея има много центрове, които отговарят на различни способности и чувства. Колкото повече способности е развил човек, толкова по добре е оформен неговият череп. В човешката глава има специални места за музика, за математика, за пазене на равновесие, за справедливост, за сравнения, за изобретения, за надежда, за вяра, за приятелство, за семейни чувства и т.н. Колкото по-добре е развит мозъкът на човека, толкова по-големи са възможностите му за връзка с разумните същества. При това, казваме, че човек трябва да има права мисъл. Само онзи може да има права мисъл, който е развил голяма част от своите способности и чувства и може да ги приложи в живота си. Правата мисъл подразбира добрите условия в живота. Който има права мисъл, предвижда нещата, никой не може да го лъже. Той е в състояние да измени кривата посока на движение на всеки, който влезе в съприкосновение с него. Много естествено. Той е подобен на силен огън. Кой няма да се стопли и разшири, като се приближи до него?

Сега, от всички хора се иска съзнателна работа, за да влязат в новия живот. Детето, което започва да учи музика, трябва усилено да работи, за да стане виден музикант и виртуоз. В този смисъл, първите години на работа и усилия, които ученикът прилага, за да постигне нещо, наричаме стар живот. Щом започне да свири добре и всички го признаят за музикант, той влиза вече в новия живот. Докато е в стария живот още, човек прави погрешки, мъчи се да изкара нещо хубаво. Влезе ли в новия живот, той престава да греши. Новият живот изключва погрешките и престъпленията.

Соломон казва: "Да се весели в живота си с жената, която е възлюбил". - Коя е тази жена? - Сърцето. Значи, жената е сърцето в човека, а мъжът - умът. Затова, именно е казано: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С други думи казано: нито сърце без ум, нито ум без сърце. Като говорим за жени и за мъже в грубата, т.е. физическата им страна, ние ги разглеждаме като животни, които не са дошли още до онази висока степен на развитие, да мислят право. Дойде ли до това положение, човек се съзнава като душа и започва да търси своята сродна душа. Той търси и Христа, като колективен дух, т.е. като сбор от разумни души, излезли от Бога.

Мнозина се питат, по кой начин могат да се домогнат до правата мисъл. По два начина: или чрез голям страх, или чрез силна любов. Значи, човек трябва да преживее голям страх или силна любов, за да заработи умът му, да се прояви правата мисъл в него. Казано е в Писанието, че начало на мъдростта е страх от Господа. Значи, когато човек се уплаши силно, съзнанието му се пробужда и той започва да мисли право, т.е. става мъдър.

Христос, обаче, препоръчва друг метод: любов към Бога. Като обикнеш Бога, ти започваш да мислиш право. Страх от Бога и любов към Бога, това са двата метода, чрез които човек намира своята сродна душа. Щом намери сродната си душа, той намира и Христа и става гражданин на Царството Божие. Този е естественият път, по който човек може да се развива. Този е пътят, по който трябва да върви той, за да постигне желанията си. Това не става изведнъж, но постепенно.

Някои искат да бъдат гениални и мислят, че геният може да се прояви изведнъж. За онзи, който не може да проникне в миналото, геният се ражда в един момент; обаче, онзи който вижда в далечното минало, знае, че за да се роди гениален, човек е работил усилено в миналото. Не само той, но и неговите деди и прадеди са работили усилено и в края на краищата, с общи усилия, са създали един гениален човек. Не е лесно да стане човек гений или светия. Първо, той минава по пътя на обикновения човек и след хиляди години, чрез съзнателна работа, става гений или светия. Много упражнения трябва да прави ученикът, докато стане виден човек в областта на науката или изкуствата. Значи, първо ще работи човекът, а после - Бог. Когато е време за работа, не изпускай добрите условия. Когато дойде времето да работи Бог в човека, тогава човек ще гледа и ще се учи.

И тъй, като ученици, стремете се към добрия живот, да развиете своите дарби и способности, да станете виртуози. Стремете се и към красивия живот, към красотата. Израз на красотата е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Красота, която не произлиза от дълбочината на духа, на душата, на ума и на сърцето, не е истинска. Такава красота всеки момент може да изчезне. Както човек сваля маската си и показва истинския си образ, така се губи онази красота, която не произхожда от дълбочината на човешкото естество. Който служи на душата си, той е красив, той вечно се подмладява.

Как може да се подмлади човек? - Много начини има за подмладяване, но всеки трябва да си избере такъв, който му подхожда. Например, ако можете да прочетете Стария и Новия Завет 99 пъти и да го приложите, вие ще се подмладите. И 90-годишните баба и дядо ще станат млади, весели, жизнерадостни. Младия всички го обичат. Опасно е днес много хора да ви обичат. Радвайте се, ако само един човек ви обича. Обичат ли ви много, вие ще станете нещастни. Всички ще искат нещо от вас. Не е лесно в един и същ момент човек да задоволи много хора. Не е важно, да обичате много хора и много хора да ви обичат. Важно е, като обичате, да бъдете проводник на Божията Любов. Казано е в Писанието: "Представете вашето тяло в жертва жива, свята и благоугодна".

Сега и на вас казвам: Предложете ума, сърцето и тялото си в служене на Великото. Станете проводници на Великата Божия Любов, за да се радвате вие, да се радват и окръжаващите.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

24. Утринно Слово от Учителя, държано на 7 април 1935 г.

София. – Изгрев.

Книги:

* Двата метода и двата пътища към сродната душа

Ценната дума (Утринни Слова. Четвърта година (1934–1935). София, 2004)

30 беседи от 7 октомври 1934 г. до 15 септември 1935 г.

* Два метода

Ценната дума (София, 1998)

26 беседи от 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.

Начало: 05:00

Край: 06:25

В началото:

* 15 минути размишление

* Пасаж: Еклисиаст 9

* Песен „Бог е Любов“

В края:

*

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Ценната дума". Утринни Слова. Четвърта година (1934–1935).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Ценната дума

ДВАТА МЕТОДА И ДВАТА ПЪТИЩА КЪМ СРОДНАТА ДУША

Размишление – 15 минути

Девета глава от „Книга на Еклисиаста“

Интересна глава е тя. „Защо турих всичко това в сърцето си, за да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в ръката Божия“ (1. стих). „Не ще имат вече никога дял във всичко, що става под слънцето“ (6. стих).

Някои мислят, че като грешници ще живеят на земята. Това да изчезне из ума ви. Ти неговата философия ще имаш тогава. Той мисли, че грешникът ще живее дотогава, докато умре. Докато е жив, като умре, свършва се вече. Ето другото учение – знанието е досега. „Иди яж хляба си с веселба и пий виното с весело сърце, защото Бог вече благоволи в делата ти“ (7. стих). На праведния казва: „Не ходи да се безпокоиш.“ Както се случва на праведния, така и на грешника. Според тази философия забрави всичко. Добро е всичко, „защото Бог вече благоволи в делата ти“ (7. стих). „Във всяко време да бъдат бели дрехите ти и миро да не оскудее на главата ти“ (8. стих). Тоест във всяко време гледай да бъдеш чист. „Радвай се на живота с жената си, която си възлюбил, във всичките дни на суетния си живот, които ти се дадоха под слънцето, във всичките дни на твоята суета“ (9. стих). Тук Соломон е поумнял. След като е имал триста жени, казва – една жена много желае. Тия жени, но които си възлюбил, не, които не си възлюбил. „Защото няма ни деяние, ни помишление, ни знание, нито мъдрост в гроба, дето отиваш“ (9. и 10. стих). Тук вече право разбира. Ако грешиш и след като умреш, ще се простят греховете ти, то е празна работа. „Обърнах се и видях под слънцето“ (11. стих).

„Бог е Любов“

Прочетете тази глава още веднъж вкъщи. Има какво да помислите.

Нещата имат един случай във времето на Соломона и сега е пак един, но в случаите има разнообразие. Може да се случи нещо при благоприятни условия, пък може да се случи и при неблагоприятни условия. Соломон идва най–после до едно заключение, че човек трябва да бъде доволен от онова, което Бог е поставил в него. И да не търси неща други, поставени вън от него. Защото всичкото зло е, че ние се товарим в света с много странични работи. Отвън се товарим с неща непотребни. Има хора, като влезете в къщата им, ще видите сумати конски петали– двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, шейсет, навсякъде ги наковал, да му върви. Конски петали. Ще видиш някой, натурял такива старини, целия салон изпълнил със старини, да му върви.

И после единият случай, откъде се ражда злото в света? Злото произтича от доброто. На пръв поглед не че доброто създава злото, но понеже не знаем как да употребим доброто, като не разбираме неговото естество, ние се натъкваме на едно външно отношение на доброто, което има към нас.

Един прост пример. Да вземем един млад момък. Зароди се в него едно желание да има другарка. Отлично, едно благородно желание в душата му, казвам, радвам се, че той търси своята сродна душа. Излязъл някога от невидимия свят със своята сродна душа и по някакви причини неговата сродна душа отишла в една посока, а той в друга, търсят се. Представете си, че той забравил нейния облик, нейния образ и тази душа той започнал да я вижда в тази жена, в онази, във втора, трета, четвърта. Другите може да се чудят какво търси. Сродната си душа. Някой път хване някоя сродна душа. Не е неговата. И тя е красива, добра. И си навее беля на главата. И другите хора и те търсят своята сродна душа. Някой му казва: „Тази жена не е твоята, тя е моята сродна душа.“ Той започва да се ядосва, как тъй другите да му огледват жената, ще се скара със своя приятел, че погледнал жена му.

Един човек, който намери своята сродна душа, той се е примирил с целия свят. За него злото не съществува. А който не е намерил своята сродна душа, за него злото съществува. Следователно, ако злото вас ви дразни, вие не сте намерили вашата сродна душа. Може да ме попитате: „Накъде и кога може да я намерим?“ Когато не спите, когато не отлагате. Това са все думи. Има сега друга опасност. Ето къде е. Когато и да говорим, аз бих желал вие да се научите да слушате. Да знаете какво нещо е слушането. Представете си, ако вие сте вън, в природата, аз вземам всичките правила за живеене в природата. Тогава вятърът духа и този вятър всичко разпръсква, духа косата. Той ни най– малко няма намерение, нито иска да ви обиди, но духа. Прах ще ви навее в очите. Някой път ще ви прекатури шапката. Някой път може, ако е много силен, да ви търкули на земята. Но той ни най– малко няма желание. Случва се това, когато той си върши работата. Вие почакайте вятърът да си свърши своята работа. Пък и той, като си свърши работата, тогава излезте. Вие излизате, когато той си върши работата. И тогава се намирате в едно стълкновение. И казвате: „Защо Господ създал света така?“ Ами че как трябваше Господ да създаде света? Именно тъй, както го е създал. Вятърът нека си духа, ти се сгушваш тогава. Пък има един начин, по който може да се освободим от всичките злини в света. Защото вятърът, колкото по–голяма повърхност имаш, толкова повече ще те духа. Смали се, стани толкоз малък, че да не може да те духа вятърът, за да бъдеш свободен. На вас съм привеждал идеята – вие не можете да я схванете.

Човек в света, за да бъде силен, трябва да знае две неща. Да знае как да се уголемява и да знае как да се смалява. Щом искаш да станеш знатен пред хората, стани голям. Щом искаш да избегнеш злото в света, стани малък, никой да не те вижда. Ако ти знаеш онзи закон, да се смаляваш, като станеш малък, ти можеш да се промъкнеш откъдето и да е. На пътя ти има разбойници, чакат те, ти станеш толкоз малък, че те не те забелязват. Като ги заминеш, станеш пак голям. Питам, тогава кой ще те обере?

Сега често се говори в окултната наука за влиянието на човешката мисъл. Не може да има човек, който не е намерил своята сродна душа. Той, като помисли, не може да бъде силен човек, той е слаб човек. Човек, който няма сродна душа, той винаги се дразни, съмнява се, обезверява се. Има нещо, което все му липсва. Онзи, който я е намерил, не се дразни. Вие ще се смутите. По някой път вие искате да си изясните вашите противоречия по друг начин. Вие казвате, че боледувате, понеже пари нямате. Не е така. Вие сте се разгневили, понеже някой ви обидил. Не, не е там, може да го обясним така, но няма никаква философия. Та, ако един човек може да ви раздразни, може да ви разгневи, значи вие сте много слаб човек. Един човек, който сполучи да ви бутне, да ви гътне на земята, вие сте слаб човек. Какво уважение и почитание може да имате. Ами ако, който се доближи до вас, отскочи на четири–пет метра? Вие носите един кобур, току питате, казвате – да вярвате в Бога. По някой път казвам, нас не ни трябва това оръжие. Аз нося едно много модерно оръжие, такова страшно. Аз нося едно оръжие, че около себе си мога да подигна температурата до пет, шест, до десет хиляди градуса.

Питам, човек който може да си подигне температурата до десет хиляди градуса, та аз съм най–опасният човек. Че ако вляза в някое село, ще запаля всичките къщи. Всичките хора ще бягат от мене. Вие усещали ли сте температура пет хиляди градуса какво е? Питам, ако вие можете да повишите вашата температура на пет хиляди градуса, колко врагове ще имате? Ако се приближи една армия от сто хиляди души, като се размахнат, от нея нищо няма да остане. Ще я накарате всичките й топове, всичко туй ще се стопи. Вие, като видите топовете, оръжието да се стопява, ако минете покрай крепостите, които са такива направени, ще ги стопите. И камъни, всичко ще се стопи, отдето минете. И танкове, всичко ще се стопи. Вие седите и казвате: „Защо Господ направил света така?“ Господ създал света за такива будали като вас. Вие казвате – бъди умен. Бъди туй, бъди онуй. Или будала. Туй го изопачили. Както българите взели думата „будала“ – „буд–“ и ,,– ала“. Или както думата „убит“. „Бит“ значи бита на един народ. Животът, техният живот, нравите, обичаите. „У бит“, значи у бита на този народ. Сега казват – убили го. Казвам, убит значи да изследваш какъв е неговият живот и нрави. А сега турили значение, че той не съществува, умрял някъде. Етимологически откъде накъде им е хрумнало това? Аз казвам „убит“, значението може да се тури. То е второстепенно значение. Първоначалното значение – битът, после имаме друго.

Аз не казвам, че ние мислим криво, в нас има всичките понятия за морал. Аз казвам, в съвременното човечество няма морал. Моралът не е нещо, което може да се тури на човека отвън чрез закон. Моралът в пълната смисъл е нещо, което произтича отвътре навън. Той е един извор. То е морал. А туй, което се натрапва чрез закон – ти да не крадеш, да не убиваш, то е външен морал. Ти не можеш да имаш този морал, ако нямаш в себе си любовта. Любовта е моралът.

Казваш, да бъде човек добър. Отвън вие не можете да бъдете добри. Ама, казва, понеже той е беден човек, не е ял. Но че нямаш пари, че си сиромах, това е другата лъжа. Никой не е сиромах. Аз не вярвам, че има сиромаси хора в света. Искат да ме убедят. Казват, много съм сиромах. Казвам, този човек себе си лъже. И мене иска да лъже. Казвам, за колко пари искаш да ми продадеш сиромашията си? Един сиромах човек аз го купувам. Аз много оценявам сиромашията.

Искам да разбирате нещата. Вие седите, имате предвид вашите стари привички и навици, за които аз никак не се спирам. Аз не се спирам върху стария живот на хората. Аз за хората имам ясна представа. Не това, което говорят. За мен вие по външност, тъй както сега сте, представяте някоя обикновена дреха, която вие туряте като работна, но това не сте вие. За мен, че един човек се облякъл по–хубаво, че сте станали учен човек, нищо не значи. Че минавате за светия, и това нищо не значи. Никакъв светия не сте. Според мене няма никакви светии. Че някой станал грешник. Никакъв грешник не е. Нито е праведник, нито е грешник. За мене аз деля хората така. Има хора, които мислят, има хора, които не мислят. Онзи лошият човек, той не мисли. Добрият човек мисли. Сега някой ще изяснява причините. Сега аз ги обяснявам по своему. Не че е обяснение. Един човек, който има очи, тъй както Господ му ги е дал, не се спира никъде. Но един ден, ако той тръгне в една публика и тук се блъсне, там се блъсне, иска извинение от този, от онзи. Някой път някой ще го гътне. И ще го пита: „Защо ти са вързани очите?“ Правили ли сте опити? Тогава хората казват: „Ние ще направим опит с тебе.“

Един пример ми разправяха от тези, битолските просяци. Във Варненско някой български чорбаджия бил неразположен. Иде един гадуларин, свири, води със себе си един просяк. Чорбаджията казва: „Този слепия човек него ли намери да ми водиш днес вкъщи?“ Той щял да жени дъщеря си него ден. Взема един прът и слепият избягва преди цигуларя. Слепият хвърлил своите превръзки на очите. Влиза чорбаджията и казва: „Господа, братя селяни, днес едно чудо стана. Аз не знаех, че мога да отварям на слепите хора очите. Днес на един битолски просяк отворих очите.“ И двамата гадулари изскочили из селото. Той си хвърлил восъчните превръзки и двамата побягнали. По някой път и ние играем ролята на един гадулар. Аз считам, половината от хората са гадулари, които свирят. Добрите са гадуларите, а лошите са слепите с превръзките. Добрият води един лош след себе си.

Казвам, как ще се оправи светът? Един български чорбаджия трябва, когато се жени чорбаджийската дъщеря, не иска битолски просяци. И когато – сега ще направя едно заключение – когато търсим онзи истинския път, да живеем в закона на любовта, нас не ни трябват битолски просяци. На съвременния морал, на добри и лоши хора един е пътят и за двамата. Аз не казвам, че тия хора са намерили един начин за препитание. Единият свързал очите си, да покаже, че е сляп, другият ще прави услуга – той свири, за да им дадат пари. И двамата ядат и пият. Като ядат и пият и двамата с отворени очи, щом идат да печелят, единият играе ролята на битолски просяк, а другият свири.

Не мислете сега защо Господ създал битолските просяци. Битолските просяци ги създадоха българите. Не че нарочно ги създадоха, но то е един начин за един живот по–износен. Няма да правиш търговия. То е лесна търговия, да си помогнеш. Сега аз вземам – това е външно нещо, мен не ме интересуват просяците, – но само взимам едно явление, за да обясня един факт, който съществува. По същия начин всичките противоречия, които съществуват в нашата душа, няма да можем да ги премахнем. Но има един начин, по който може да се премахнат противоречията. Ще влезете в пътя на онова истинско развитие.

И най–после Соломон дошъл до това заключение. И казва: „Иди и яж хляба си с веселба и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече благоволи в делата ти.“ „Понеже живо куче е по– добро от мъртъв лъв“ (7. стих). Значи, ако искаш повече в този живот, не че човек не трябва да има стремеж. Казват, човек трябва ли да се стреми? След като си напълнил едно шише с един килограм вода, няма да го държиш под чешмата. Туй шише не може да събере повече. Този живот, който живеем, не пресилвай себе си. Не туряй в ума си излишни работи, които не можеш да носиш. Вие запример по някой път седите, искате да знаете какво трябва да вършите и как да го вършите. Първото правило е колкото вземаш, толкова трябва да даваш. Трябва да има правилна обмяна на възприятията. Колкото вземаш, толкова да даваш навънка. То е законът на равновесието.

Аз вземам за основа дишането на човека. Най–първо това, което Бог ти е дал, трябва да възприемеш. Колкото въздух възприемеш, толкова ще повърнеш. И тогава ще гледаш всичкия нечист въздух да изпратиш навънка, защото той е потребен на природата. И умният човек, и глупавият човек може да имат една правилна обмяна – трябва да дишат. И здрав може да бъде. А мъдрецът се отличава с друго. Той никога не изпраща този въздух, който издиша. Той всякога с туй издишане навън ще изпрати една своя мисъл, едно хубаво слово. В туй седи доброто. А пък сега не зная колко пъти на ден ви иде да кажете една добра дума. Вие възприемате въздуха и после кажете „хъ“. Аз ги наричам тези, които така дишат нефеш ортак. Пак трябва да го обясня. Знаете ли какво значи? Аз ще го обясня. Един, който, без да работи, става ортак. Турците имат такива големи камъни, жито чукат, кафе чукат с големи дървени чукове. И онзи, който удря, казва „хъ“. Минава един и казва: „Слушай, приятелю, аз нямам работа и ти няма какво да викаш „хъ“. Ти ще удряш и аз ще викам „хъ“. И така ще ти стана ортак. „Хубаво“ – казал той. Очукали кафето. Ортаци са, и той кафе има. Трябва да делят парите от него. Казва: „Не може, ти не си чукал кафето. Половината не може да ти дам, много искаш.“ Отиват при един турски съдия да се съдят. Разправят му какъв е ортаклъкът. Казва му: „Той чука кафето, аз виках „хъ“. Съдията казва: „Право е да му дадеш. Ще туриш една тенекия и ще пущаш парите на тенекията и те ще кажат „тин“. Парите ще бъдат за тебе, а „тин“ ще бъде за него.“ Сега аз прилагам правилото. Но приложете този закон в себе си. Ти може да си един невежа ортак, единият е работил, а ти си казвал „хъ“. Ти си ортак само на „тин“. Чудиш се защо на тебе нищо не се пада. Ще работиш в себе си. Само с „хъ“

тази работа не става. Сега не казвам, че във вас няма желание.

Някои мислят, че аз отричам във вас желанието. Не, аз в света виждам кривите методи и начини на мислене. Аз виждам кривото вътре и се чудя на техния гениален ум, че са изопачили Божиите работи, че светът е такъв, какъвто Бог не го е създал. Какви ли усилия човек е направил, той ще стане, ще ходи да посещава бедни, но той посещава не за да разбере Божия път. Съвсем друга цел има. Има добри хора, които посещават някой квартал. Някой път вие давате на някой човек. Вие не сте еднакво разположени към всичките хора. Като дойде по–угледен някой, веднага дадеш повече. А на друг дадеш по–малко. На един дадеш десет лева, а на друг дадеш един лев. Защо? То е вече твое право. Няма закон, който показва колко трябва да дадеш. Няма писан закон. Като дойде един министър, колко трябва да му дам? Някой е гладен, трябва да го нахраниш. Друг е жаден, трябва да го напоиш. И за една вечер само. Няма закон за осиновяване. Казва, че никой не може да те осинови. Сега хората трябва да се осиновяват. Или някой мисли, казва – тук е братско. Хубаво, всички имат еднакви задължения. Който иска да използва братското само за себе си, нефеш ортак. Работа се изисква, съразмерна работа. И съвременният свят ни е дал много повече изяснения за духовния свят, отколкото във времето на Соломон. Вземете един съвременен инструмент, вземете пианото, един съвременен орган – всеки тон е на мястото си. Тоновете никак не местят своето място. Сега един човек иска да играе много роли. В даден случай ще имаш само една роля, един тон ще издаваш. Защото, като дойде един майстор да свири и всеки тон като е на мястото си, като изпълни своята длъжност, ще има една вътрешна хармония.

Сега ти трябва да разбираш. За да бъдеш един умен човек, не се изисква да имаш само един тон. Ами съвременната наука открила, че в човека има едно пиано в предната част на неговия мозък. И това пиано има трийсет и пет хиляди клавиши. Трийсет и пет хиляди клавиши – вие даже не сте ходили да ги прочетете. Казва: „Възможно ли е?“ Възможно е в музикалния свят. После за математиката си има своя способност. Да пазите равновесие, си има своя способност. За да бъдете справедлив, за да правите сравнение – има свои способности. Да бъдете изобретателен, това е способност. Да бъдете морален – това е чувство. Да бъдете милосърден – това е чувство. Да имате вяра – това е чувство. Да имате приятелство – това е чувство. И ги наброяват повече от стотина органи за проявяване на разните способности и чувствания в човека. Значи, ако мозъкът ти е правилно развит, ти отвсякъде възприемаш възприятията на разумния свят.

Казвам, онова правилно разбиране, онова научно разбиране, аз разбирам следното. Правата мисъл може да функционира само тогава, когато ние се повърнем към Божествения живот и понеже всичко онова, което в нас е вложено, да го употребим, да се ползваме от него. Ако един човек, може и в тебе да се случи, и ако в тебе дойде правата мисъл, ти ще имаш едно чувство да предвиждаш известни препятствия и пакости, които могат да станат, ще ги отстраниш. Ако ти имаш една права мисъл, тебе човек не може да те обере. С правата мисъл щом се приближиш до който и да е човек, ти ще измениш насоката. И той ще започне да мисли всичко онова Божествено. След като се занимаеш със своята права мисъл, ти ще бъдеш като едно нагорещено тяло и всяко тяло, което дойде при тебе, ще се нагорещи. Щом се нагорещи, ще измени своето естество.

Сега, понеже вие искате все нови начини, сега се проповядва все новият живот. Вие не знаете отношенията между новия и стария живот какви трябва да бъдат. Тя е много проста работа. Вземете един музикант, едно дете, което започва сега да свири на пиано. Представете си, че то е старият живот. Тан–тун, тан–тун, аз целия ден ги слушам, като започват тан–тун, тан–тун. Казват: „Как не ти гръмна главата?“ Тан–тун. То е старият живот, сега се учат. То е приготовление. Но един ден, след като минат това, те ще се научат. И като започнат да свирят – то е новият живот. Новият живот не е тан–тун. Не да вземаш, но да даваш. Хайде на тебе, хайде на тебе. На един, на друг. Аз като видя един пианист си прекръстосва ръцете, казвам, дава в басовите клавиши. Гледа горните клавиши. Аз другояче разсъждавам за един пианист. То е философия. Мен ми е приятно, като го гледам. То е правилният живот. Аз правя своите изводи. Ето например този виртуоз – той е един човек, който е започнал да мисли правилно. Върви по пътя на правия живот.

Казвам, всеки един от нас може така да мисли, да свири, да употреби този инструмент, който Бог му е дал. Сега не е лошо, трябва да търпим, тан–тин, тан–тин. Не може без него. Трябва да има тан–тин. Не, вечно тан–тин няма да бъде. Година, две тан– тин, после новият живот ще дойде. Досега колко години вие учите тан–тин? Година, две, двайсет, сто години. Сто години тан– тин, после другото ще дойде. Ако някои от вас не знаете как да свирите, тогава викайте някой професор да ви каже. Всички педагози, моралисти, те са учители по музика. Научете се да обичате и добрите, и лошите. Лошият човек е тан–тин, добрият човек това е виртуозът. Всеки виртуоз е минал по пътя на тан– тин.

Казвам, когато е дошъл Соломон, след своите разглеждания е казал така: „Как ли ще мислят хората на двайстия век? В нашето време сега нямаме условия.“ Той искал да свири, но моралът опъва, няма с какво да обясни. И пак е единият случай. Ама с жената си ида, която си възлюбил. А коя е твоята жена, която ще възлюбиш? Твоето сърце. Благодари на туй сърце. Нито жена без мъж, нито мъж без жена. Нито ум без сърце, нито сърце без ум. Кои са жени сега в света? Всичките животни, това са все жени. Кандидати да се женят. Как ще ме разберете вие? Те са животни, понеже техните сродни души ги няма. Човек се отличава по това, че той има условия да тръгне да дири своята сродна душа. Когато казвате да намерим Христа, разбираме Христос. Това е онзи колективен сбор от души, които са излезли някога от вътрешността на Божия дух. Това е великото, което всеки един от вас търси.

Казвам, вашата сродна душа. И днес можете да намерите вашата сродна душа. Може да я намерите във външния свят. Някой път голям страх може да се събуди в човека. Човешката мисъл – да мисли право, пък някой път голямата любов – тъй, ако се влюбиш, пак там може да се яви правата мисъл. Или трябва да се уплашиш много, или трябва много да обичаш, да проработи мисълта ти. Няма друг начин. Казва – начало на мъдростта е страх Божий. Аз разбирам страх, който трябва да те уплаши, да започнеш да мислиш. Както Мойсей е казал. Или както Христос казва: „Любов към Бога.“ То е вторият метод. По–хубав. Да започнеш да мислиш правилно.

Трябва или много да си страхлив, или много да обичаш. Едно от двете. Това са двата метода, двата пътища, по които може да намерите вашите сродни души. Щом намерите вашите сродни души, тогава може да намерите Христа, можете да бъдете граждани на Царството Божие. Това е естественият път, по който трябва да се върви. Това е, което Христос преди две хиляди години е говорил. Много неща не е казал, но сега как ги разбирате? Много работи има още да ви кажа, но сега не ги разбирате. Много работи има, които даже и вие не сте ги разбрали. Вас, каквото и да ви кажа, вие ще си кажете, то тъй се говори, но не може да се направи. Съгласен съм. Онзи, който знае, за него е лесно, но онзи, който не знае, той ще започне с елементарните работи. Този елементарен път трябва да се мине, не може изведнъж. Някои мислят, че може да се родят гениални. Гениални хора не се раждат. Аз съм слушал мнозина да обясняват – раждат се гениални хората. Но тия хора в ред пререждания са казвали тан–тин, тан–тин, упражнения, упражнения. Гениалността иде чрез едно усилие. Тя иде. Тя се дава даром, но едно усилие, в което всички трябва да работите.

Има един период, в който вие сте работили, има един период, в който Бог ще работи. Щом е ваше времето, работете. Като дойде Бог, той ще работи. Ще дойде геният, ще се прояви. Но докато един гениален или един светия стане, най–първо светията ще мине живота на един грешник. И то е голямо изпитание. Като станеш светия, ти си минал по обикновения път. И после ще станеш виртуоз.

Казвам, този е правилният път. Бог другояче гледа на нещата. Някой казва: „Бог простил ли ни е прегрешенията?“ Всеки, който има да свири, да не се извинява тан–тин. Стига да има желание. Но онзи, който няма желание, който иска само няколко минути да свири на ден, само по пет минути, може би на него ще му трябват десет хиляди години, ако се занимава всеки ден по пет минути. Той, за да стане виртуоз, му трябват десет хиляди години. Аз вземам думата „виртуоз“ да знае човек да живее. Няма нищо по–хубаво от добрия живот. Понеже добрият живот носи в себе си всичките дарби, всичките възможности, които се дават в живота. Туй, към което се стремим, той, живота, Бог го съдържа в себе си.

Сега някой не е музикален. Защо? И да ви кажа, какво ще ви ползва? Може да ви кажа изкуството да бъдете красиви. Какво ще ви ползва тази красота? Може да направя когото и да е от вас красив. Какво ще ви ползва? Мнозина от вас ще идете и ще съгрешите. Нищо повече. Ако направя някого така красив, по събранията няма да го има вече, по света ще ходи и около вас ще има около десет души кавалери. Около мъжа ще има около десетина жени. Ще получава писма, че без него не може да живеят. Той ще хване едното писмо, ще види как е написано. Тази лъже, онази лъже, ама и той ги лъже. Турил една красива маска и лъже жените, че е красив. Красотата трябва да е израз на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум и на човешкото сърце. То е красотата. Онази красота, която не е произлязла от тях, тя е престъпление. Тя ще създаде нещастие. Аз не казвам да не бъдете красиви. Един човек, който се е научил да служи на своята душа, той ще стане красив. Вие, ако можете да прочетете Библията 99 пъти, вие ще се измените, старата баба ще се подмлади. Ако прочетете Библията и разберете Библията, една 90–годишна баба ще се подмлади и ще замяза на млада мома. Сега може да ми кажете... Направете опит.

Деветдесет и девет пъти да прочетеш Библията и да я разбереш, не е трудна работа. Трудна работа е да те обичат много хора. Да те обичат сто души, всеки иска да ти обърне внимание, че ти няма да бъдеш свободен. Трябва постоянно да им служиш на тях, ден и нощ. Господ, като видя работата, че е трудна, казал само един да ви обича. Да остане време заради вас. Един ден, като се развиете и станете като ангелите, може по десет, петнайсет, двайсет, сто души да има. Сега, един ако ви обича, благодарете на Бога. То е правилният път. Пък ако някого двама души го обичат, вие го считате престъпление на земята. Всяка жена счита един мъж престъпник, ако има четири–пет жени да го обичат. Казва – не е морален. Че как е възможно добрите жени да обичат лош мъж? Щом няколко жени обичат един добър мъж, какво лошо има в това? Няма никаква мисъл. Не тургайте тази изопачена мисъл, че ако вас ви обичат, хората за тази обич имат нещо користолюбиво, защото не сте вие, които обичате. Вие по някой път сте носители на любовта. В невидимия свят като слезе един ангел, иска да се прояви, той няма да се прояви с вашето тяло. Ще ви накара да обичате. Представете си стотина хора, които обичате. Какво престъпление сте извършили? Никакво престъпление, неразбиране на живота.

Ние трябва да бъдем проводници на онова великото, което е в света. Защото цялото небе, всичкият съвременен свят да можем да бъдем носители на любовта. „Представете вашите тела в жертва свята, богоугодна.“ Умът, сърцето, тялото трябва да бъдат готови, за да бъдем проводници на онова великото, което е в света. Или казват, Бог е благоволил в своето дело, че и да бъде весел. И всичко, което ти желаеш, то вече ти е дадено.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“

(Три пъти)

Двадесет и четвърто утринно слово

7 април 1935 г., неделя, 5–6.25 часа

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...