Jump to content

"Най-старото дърво на земята"


Recommended Posts

Това може би е дървото на Живота. То е старо, но е пълно с живот. От малка семка е минало през етапите на посяване, пропукване, покълване и чрез саможертвата си е родило Новия живот. Устремило се е младото дърво нагоре към слънцето, а за да устоява на бурите и ветровете, е пуснало по-надълбоко корените си здраво в земята.

В дървото на живота можем да видим всички царства - и минералното, и растителното, и животинското , и човешкото, и ангелското. За тоа обаче ни трябва една силна и мощна увеличителна лупа. Трябва ни Любов. Божията Любов.

Дървото има три елемента: корени, стебло и корона (клонища с листа и плодове), които съответстват на минало, настояще и бъдеще. Три фази, през които да минем. Като в това можем да видим и Триединния Бог: Отец е Вечното Минало, Синът е Вечното Настояще, а Светият Дух е Вечното Бъдеще.

Душите се раждат от Отец в корените на дървото. Те започват да се движат, да пълзят, да лазят нагоре, за да станат Негова основа, силни стълбове на Новата вселена. И посокато на движение не е хоризонтална, а вертикална. движи се по оста Земя-Слънце и така прави връзка с небето и космичните сили могат правилно да текат в човека. И когато той живее във Христа и Христа живее в него, неговият живот вече има смисъл и изобщо може да се нарече живот. Вече има движение, има развитие, има стремеж и посока към Христа.

При едно такова разумно движение, рано или късно, независимо колко хиляди години ще са необходими, душите се възкачват към клоните на дървото. Ако преди това те са били индивидуализирани, точно тук, в клоните, става тяхната поляризация и те се разделят на две, на три, на четири и т.н. И ако преди това движението и устрема са били в посока нагоре, то сега, достигайки до най-високата точка на дървото, посоката се изменя по следния начин: първо настрани, т.е. към своя ближен; и второ - надолу към по-малките души, на които трябва да се служи и да се помага. А това може да се случи само ако преди това човек е минал през самоотречението. Това дърво живее в нас и от нашата свободна воля зависи дали то ще има паразити върху и в себе си, дали ще боледува, дали ще изсъхват клоните му, които са решили рязко и категорично да се индивидуализират и отделят от другите.

Във върховете на дървото, в неговата корона става разцъфтяването на душите, връзването им и даването на плод. Този плод, добре узрял, пада на земята, за да изгние, за да се жертва и да послужи. Да премине през Смъртта, Възкресението и да стигне до Новия живот. Казахме, че короната на дървота съотвества на бъдещето, което принадлежи на Светия Дух, а плодовете (добродетелите), които дава дървото са именно това: "Плодът на Духът: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против таквизи няма закон." (Из книжката "Завета на цветните лъчи на светлината").

Ние постоянно живеем в дървото на Живота. То е връзката ни между Земята и Небето, между материята и Духа. В него е заложено движението по пътя на еволюцията, както на човешките души, така и на всички ангелски йерархии по пътя към Бога.

19.01.2017г. гр. София

Борислава Богданова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...