Jump to content

2.2. Тошката


Recommended Posts

2.2. ТОШКАТА

Имахме куче, порода Сетер - кафяво като шоколад. То беше добродушно, не лаеше - който и да дойдеше. Тошката любезно го приветствуваше с опашката си. По едно време започнаха да идват сигнали от квартала: някакво куче отвличало пилета и кокошки, при това кучето било кафяво.

Един ден в двора връхлетя „сеньоре Коре”, италианец. Вдигна скандал, ругаеше и заплашваше: „Това кафяво куче ми изяде три патици!”

Докато италианеца ругаеше на своя повален български език, застанал пред него, Тошката приветливо махаше опашка. Сеньоре Коре се успокои, като му заплатих патиците.

Чудното беше това, че съседите непосредствено до нас имаха пилета, които кълвяха до самия нос на Тошката, но той тях не закачаше, а ходеше на лов по-далече.

След няколко дни кучкарите, които ловяха безпризорни кучета, хванаха Тошката и го откарали с колата си.

Тръгнах да го търся тук и там, най-после го намерих на другия край на града. Беше запрян в двор около един декар, заграден с висока към два метра стена и пълен с кучета! Застанах на височината отвън, и гледам в двора. Имаше какви ли не породи кучета! Тук можеше да се видят и всички пози на отчаяние, на озлобление, на безразличие - кучетата предчувствуваха какво ги очаква.

Направи ми впечатление едно куче. То не се суетеше, то беше застанало на хълмчето сред двора-смело, решително, стройно мускулесто, с нисък лъскав косъм. Изчакваше нещо, следеше зорко, в позата му имаше напрежение и буйна примиримост. Изведнаж то се затича, засили се, скочи на гърба на голямо рунтаво куче, оттам с един прекрасен скок се озова на оградата, радостно излая и полетя навън.

И между кучетата има характери и темпераменти.

Приближих се до вратата, за да потърся пазача и да откупя Тошката. Жал ми беше за всички кучета - знаех каква участ ги очаква!

Пазачът го немаше, вратата не беше заключена, а само подлостена отвън. Отворих я и бързо се отдалечих. Кучетата не чакаха покана - като пъстър поток те се устремиха навън, и всичко отиде по своя път.

Вечерта Тошката си беше в къщи. Как се беше ориентирал, как е намерил толкова отдалечената къща, когато е бил откаран, както ми казаха в затворена кола?!

Наистина, животните имат чувство на ориентиране и то ги води безпогрешно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...